Приоритетни проблеми на държавната поддръжка на конкуренцията (научен доклад)

Проф. д.ик.н. Румен Георгиев,

Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Резюме:

Обект на изследване в този научен доклад е фундаменталният проблем за държавната поддръжка на конкуренцията. Ключовата цел на доклада е да се дефинират приоритетните проблеми и политики на държавната поддръжка на конкуренцията. За тази цел конкуренцията и иновациите се разглеждат във взаимодействие, изведени са ролята и значението на иновациите, и са идентифицирани основните проблеми на конкурентното иновативно мислене. Във връзка с това се разкрива ролята на Националната стратегия за интелигентна специализация „2020“ като изходно начало за системно мислене и действие. На тази основа в доклада е формулирана теза за дългосрочен курс (стратегия), който е необходимо българската икономика да следва в конкурентното и иновативното си развитие. Разграничени и анализирани в дълбочина са четири групи проблеми на държавната поддръжка на конкуренцията за реализирането на този курс.

Ключови думи: стратегическа конкуренция, държавна поддръжка, иновации, конкурентно сътрудничество.

Priority Problems of State Support of Competition

Prof. D. Econ. Sc. Rumen Georgiev

Department of Economics, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Abstract

The research subject in this paper is the fundamental problem of the state support of competition. The key objective of the study is to define the priority problems and policies of the state support of competition. With this view, the competition and innovations are considered in interaction, the role and importance of innovations are specified, and the main issues concerning the competitive innovative thinking are identified. Regarding this, the paper reveals the role of the National Strategy for Intelligent Specialization 2020 as s starting point for systemic thinking and action. On this basis, in this study has been formulated a thesis for a long-term direction (strategy), which Bulgarian economy is necessary to follow in its competitive innovative development. In order to implement this direction, four groups of problems of the state support of competition are distinguished and analyzed in details.

Keywords: strategic competition, state support, innovations; competitive cooperation.

Избрах темата на доклада, изхождайки от това, че ще разговарям със широк кръг млади хора, влизащи в дебрите на нашата странна икономическа наука и очакващи от конференцията не толкова готови решения по своите теми, колкото ориентири за системно и конструктивно пазарно мислене. Държавната поддръжка на конкуренцията е подходящ проблем за такъв разговор.

1. Държавната поддръжка на конкуренцията – фундаментален проблем

Налице е недоосъзнаване на тази основна функция на държавата в пазарната икономика в сравнение с другите две: осигуряване на правата на собственост и изпълнение на договорните задължения. Една от причините е в недоосъзнаването на фундаменталния характер на понятието „конкуренция“ от самата икономическа наука. Чрез много свои водещи автори икономическата теория опростява понятието „конкуренция“ до примитивни примери, които дават повърхностна представа за нейната същност и присъствието и във всички сфери на живот на социума (общностите).

Държавната поддръжка на конкуренцията се изразява в реализиране на комплекс от конкретни стратегически решения по развитието на формални и неформални правила (институти), научни и социално културни условия, при които на базата на конкурентно сътрудничество (co-opetition) да се постигат положителни резултати от дейността на всички участници в пазарната игра: производители, доставчици, допълнителни, клиенти, потребители и обществото като цяло.

Равнището на конкурентоспособност на страната се определя от способността на отделните фирми и региони да се конкурират на пазара на стоки и услуги. Една страна постига успехи тогава, когато се създават благоприятни условия за реализирани на успешни конкурентни стратегии от икономическите единици в регионите, отраслите или сегментите. [1]

Конкурентната стратегия на фирмата (организацията) е избор на уникален път, еволюционно движение към дългосрочни цели чрез потвърждаване на набелязани фактори и възможности и създаване на конкурентни предимства по пътя към целите. Но за това е нужна среда, която да не свежда конкуренцията до съперничество да бъдеш „първи“, ориентирайки се на същите купувачи и предлагайки на клиентите същите продукти и услуги, както и другите фирми в отрасъла или региона. Нужна е среда, която да позволява и стимулира стремежа да бъдеш уникален и различен от другите в разкриването и влагането на своите способности в съвместното създаване на стойности (ценности).

2. Къде е мястото на иновациите?

Налице е ясно изразено противоречие между масовото българско разбиране за иновации и преобладаващото становище в пазарно развитите страни, а именно:

• Масовото българско разбиране за иновации е, че те резултат от технологическа и научна работа – „някой нещо открил и то трябва да се внедри”.
• Преобладаващото разбиране за иновациите в пазарно развитите страни е, че те са новостите, чрез които се постига конкурентно предимство за конкретната компания, развитие на пазара, ускорено развитие на икономиката.
• Смисловата общност на стратегическото конкуриране и иновациите е стремежът към уникалност.
• Иновациите тръгват от конкретните хора, които искат нещо да направят: да създадат някакъв продукт, да развият компанията си, да реализират постижение в мащабите на отрасъла или страната.
• Иновациите „отгоре-надолу”– това винаги е по-специфичен проблем. „Отгоре-надолу” като правило върви поддръжката.
• Заедно с опростеното виждане за иновациите си отиват и предубежденията за конкуренцията като „война“. Напредъкът се базира на мисленето за конкуренцията като конкурентно сътрудничество (co-оpetition): сътрудничество при създаване на стойността (ценността) и съперничество при нейното разпределение. [2]

Считам, че в основата на технологиите на конкурентното сътрудничество лежи прост, но построен върху мощна интуиция модел, който синтезира в едно теориите за организационните граници, партньорството и степента на влияние на транзакционните разходи върху ефективното развитие. Технологиите на сътрудничество, като елементи на „co-оpetition“, са „двигател на иновациите“– могат да обуздават разходи, да повишават качество, да осигуряват растеж и положителна сума на резултатите за всички участници в конкурентната игра.

3. Системността – основен проблем на конкурентното иновативно мислене

Основните въпроси при системното разглеждане на конкуренцията и иновациите могат да се обобщят по следния начин:

• Трябва ли учените сами да създават компании и излизат на пазара или това по-успешно се прави заедно с предприемачите?
• Могат ли специално създаваните внедрителски структури сами да комерсиализират нови идеи и продукти без учения да участва и чувства, че това е негово дете, да живее с него?
• Достатъчни ли са отделни законови актове, грантове, технопаркове, инкубатори, сервизи и т.н. или са нужни и условия за промени в менталността, заедно с внедряването на тези инструменти?

Считам, че отговора на тези въпроси е във виждането за стратегическото конкурентно иновативно мислене като динамично мислене за промяна, както във формалните, така и в неформалните институти (правила), т.е. в дългосрочните социално-културни фактори на съзидателната конкуренция. Това е мислене, подчинено на идеята за „промяна, за да успеем в бъдеще“, тоест промяна и в самите ориентири и ценности на субектите на решения, с което те като членове на социума биха могли да се впишат в новата ситуация.

4. Националната стратегия за интелигентна специализация „2020” [3] – изходно начало за системно мислене и действие

Новаторският характер на Националната стратегия за интелигентна специализация „2020”е свързан със следното:

• Изходно понятие:“mindfacturing” или ”brainfacturing” (интелигентно или интелектуално производство) – когато интелектуалната продуктивност и интелектуалния капитал постепенно стават основа на богатството.
• В стратегията е направен опит да се обосноват възможностите за постигане на по-висока интелигентност на растежа, чрез развитие на икономиката, базиращо се на знания и иновации.
• Обосновани са приоритетни сектори и визии за концентриране на усилия и сътрудничество на базата на научни изследвания и иновации за постигане на по-висока конкурентоспособност на българската икономика: информационни и комуникационни технологии (ИКТ), фармацевтика, хранителна промишленост, машиностроене и електроника.

Подходът, приложен при разработване на стратегията, позволява да се формулира теза за необходимостта от дългосрочен курс (стратегия) за преминаване на българската икономика към траектория на развитие, характеризираща се с по-висока скорост на промяна към равномерно влияние на различните фактори на конкурентоспособността и повишаване ролята на иновациите. Той най-кратко може да се нарече курс на създаване на условия за съзидателна конкуренция и „клъстерно“ вписване в европейския и глобален пазар.

За създаване на такива условия (за конкуренция с положителна сума на резултатите за всички участници в „играта“ – производители, клиенти, потребители, доставчици и обществото) са нужни координирани, дългосрочни политики за държавна поддръжка на конкуренцията. В тази връзка е полезно да си спомним крилатата фраза „Който иска да получи всичко и веднага, получава нищо и постепенно“.

5. Проблеми на поддръжката [4]
   

Първата група проблеми (политики) на поддръжката се свеждат до целевото регулиране и преструктуриране на естествените монополи

Най-кратко те могат да се формулират така:

• Единно виждане и взаимодействие по формиране и регулиране на фирмите – естествени монополисти (енергетика, водоснабдяване и др.).
• Съхраняване и подкрепа (в качеството на естествени монополи) само на тези инфраструктурни компании, които на базата на технологическите си особености снижават издръжките си на единица продукция при увеличаване на обема на производството.
• Регулиране на естествените монополи не в името на ограничаване на инфлацията, а преди всичко за преразпределяне на монополната рента в полза на потребителите и предоставяне на стимули и ресурси, пряко свързани с повишаване на ефективността на компаниите.
• Либерализация на пазара на електроенергия и ускоряване създаването на Българска независима енергийна борса.
• Стимулиране използването на ефективни алтернативни технологии за снижаване на енергоемкостта на производството и за „демократизация на енергията“ („Трета индустриална революция“).

В крайна сметка битката за конкурентоспособност на националната икономика не е битка срещу стремежа за „монопол“ при едни или други компании, а срещу това този стремеж да се осъществява чрез традиционни бизнес модели, вместо чрез създаване на уникалност и ефективност.

Втората група проблеми (политики) е свързана с усъвършенстването на механизма за финансиране на иновации и регулирането на фондовия пазар

Става дума преди всичко за:

• Облекчаване на регулативните процедури за получаване на публичен статут от неголемите startups (стартъп фирми) на база групово финансиране със собствен капитал;
• Разработване и внедряване на финансови механизми, подпомагащи реализацията на базата на приоритетните сектори на „подривни“ иновации и клъстери, ориентирани към възможности за дългосрочен ръст на продажбите;
• Системно и последователно внедряване на съвременни стандарти и практики за разкриване на инсайдерска информация и повишаване ликвидността и капитализацията на финансовия пазар (с оглед ликвидността на новаторите).

 Целта е на базата на тези политики да се подпомогне осъществяването на бизнеса чрез постоянни изменения, отбор на по-доброто, специализация и експерименти. Нови стойности и успехи не могат да се постигат, ако не се експериментира и нещата не се разнообразяват и променят непрестанно.

Третата група проблеми (политики) се отнасят до поддръжката на социалния диалог и конкуренцията на работодателите на пазара на труда:

Най-кратко те могат да бъдат формулирани така:

• По-добро обвързване на стимулите за професионална и трудова мобилност с пазара на труда.
• Използване на иновационни инструменти, информационни технологии и нови подходи към професионалното обучение и културното развитие през целия живот.
• Развитие на бипартитния социален диалог и трипартитното концертиране с участието на организациите на социалните партньори като фактор за повишаване на конкурентоспособността на националната икономика. [5]

 Специално бих подчертал системния характер на проблема за активизиране на посредничеството на държавата за формиране и реализиране на съвременни технологии за социален диалог, стимулиращ устойчивото развитие и конкурентоспособността на националната икономика. Става дума за политика, която е тясно свързана с тристранното сътрудничество, социалния диалог и технологиите на лобиране на ниво ЕС в контекста на груповите интереси на партньорите и формирането на различните политики в Съюза. Въздействието върху конкурентоспособността се изразява в насърчаването на предприемачеството, подобряването на гъвкавостта на пазара на труда, създаването на нови пространства за бизнес организациите и провеждането на балансирана политика на устойчиво развитие.

Четвъртата група проблеми (политики) произтича от необходимостта от повишаване на интегриращата роля на научно-образователните организации за развитие на конкурентоспособността на фирмите, регионите и националната икономика:

• Активизиране на разработката и внедряването на компетентностния подход на обучение като междудисциплинарен и интерактивен модел, при който резултата се описва като комплекс от компетенции на специалиста, имащи ценностно – смислова и практико-ориентирана насоченост; формиране на способност и готовност на личността да актуализира компетенциите си и техните компоненти в определени ситуации.
• Формиране на иновационни инфраструктури, подпомагащи преминаването на научните и технологическите разработки от оформяне на интелектуалната собственост до навлизане на пазара на продукти, услуги и иновации („интегратори“ и „технологически брокери“).
• Развитие на корпоративни образователни програми, предлагащи по-евтино, но достатъчно качествено обучение в колежи и ВУ в области на знанието, където са възможни ясно определени стандарти за учебен процес и във форми и параметри, търсени от потребителите (сегмент “научете ме да решавам насъщни проблеми“, „дайте ми съответният атестат“).
• Повишаване на инвестиционната привлекателност и внедряване на многоканална система за финансиране на университетите; промяна във вътрешната система на управление и стимулиране в тях.
• Стимулиране на развитието на електронното обучение чрез Интернет не само в качеството на спомагателно средство в традиционния модел на учебния процес, но и чрез дистанционни (онлайн) образователни програми преди всичко в нови потребителски сегменти – за потребители със специфични потребности в сферата на образованието; потребители, търсещи решение на конкретни проблеми; поддръжка на интелектуална активност и обучение през целия живот и т.н.
• Развитие на системата за независим мониторинг и оценка на образователните процеси и продукти;
• Развитие на института за кредитиране на обучението на студентите, с прецизиране на ролята на държавата, работодателите и университетите в него.

Вместо заключение:

Често ми се задава въпроса „Не възлагате ли прекалено големи надежди на ролята на научно-образователния сектор при решаването на проблемите по държавната поддръжка на конкуренцията?“

Не виждам в съвременното общество друга автономна институция, освен университетите с интегрираните към тях научни организации, която би могла успешно и при това критично да съдейства за формиране и съчетаване в единно-концептуално поле икономическите, организационно-правните и социално-културните фактори по пътя към съзидателна конкуренция и иновационно развитие. Именно те са длъжни и могат, както изисква и Болонската харта на университетите, да бъдат контактната зона на формалните и неформалните институти в обществото.

Придържам се към мнението, че мисията на научно-образователния сектор е не само в създаването и разпространяването на определен набор от специалисти, знания и умения, но и на набор от ценности и поведенчески ориентири, на база на които днешните студенти със своето креативно мислене ще бъдат способни утре и в по-далечно бъдеще (например, след 15-20 години) да избират по-конкурентни пътища за своята страна и своята компания. Механизмите за излизане от продължителните икономически и политически кризисни процеси в света и от т.н. „иновационна пауза“, в която се намираме, се коват днес. Ролята, която имат в това университетите не би могло нито да се недооценява, нито да се надценява.

Използвана литература

1. М. Портър, „Конкурентна стратегия“, С., 2010 г.
2. А. Брандербургер, Б. Нейлбафф, „Co-оpetition. Конкурентное сотрудничество в бизнесе“ (Пер.с.англ.), М., 2012 г.
3. „Разработване на Иновационна стратегия за интелигентна специализация“ (Електронен ресурс), http://bit.ly/1Hfrmsy
4. По-подробни обосновки по проблемите вж. Р. Георгиев, „Стратегиране и конкурентоспособност“, С., 2013 г.
5. Вж. по проблема Т. Дечев, „Индустриални отношения и сигурност“, част I, ВУСИ, 2015 г.

Статията е част от публикациите на 11-та Международна научна конференция на младите учени „Икономиката на България и ЕС: Конкурентоспособност и иновации“ (под патронажа на Ректора на УНСС, проф. д.ик.н. Стати Статев), проведена на 15.12.2015 г., УНСС, София