Обратно към „Галерия – снимки и шаржове“
Обратно към „Презентации на книги и доклади“
Встъпително слово на проф. Георгиев от представянето на книгата „Стратегиране и конкурентоспособност“ и снимки от събитието на 26.11.2013г.
Уважаеми колеги и приятели,
Благодаря на всички за проявения интерес към книгата. Вашето участие в събитието е един голям празник за мен. Моята задача, както ми определиха организаторите, е да Ви разкажа накратко за мотивите и професионалните предизвикателства при написването на книгата.
Известна е максимата, че няма нищо, което да е по-практично от добрата теория. Аз в своята професионална дейност често се водех и се водя от един друг принцип, който е уточнение на тази максима, а именно от максимата на руската методологическа школа в науката, че „няма нищо по-практично от добрата методология”. А това означава да търсиш състава и структурата на предмета на изследване в начина, по който се извършва (или може да се извърши) обвръзката, „закопчаването” на утвърдените в теорията модели и закони с реалните ситуации. Не искам да давам направление на дискусията в посока „галилеевия или негалилеевия модел на науката” – просто отбелязвам, че тази книга, както и някоя другите мои книги, е методология.
Понятието стратегиране, за което най-често се ловят читателите е слабо познато в българската научна и учебна литература. Но ако влезете в Интернет ще видите, че то вече широко се използва в световната икономическа наука и практика. Аз изследвам стратегирането не само като построяване на вектори (стратегии) за движение в ландшафта от промени, а като процес, включващ, освен векторите, правилата на ситуационното осмисляне на движението, и динамичния контролинг върху стратегическите действия по постигане на целите. С други думи и целта, и пътя, и движението са части от процеса на стратегиране и стратегическо мислене. Вместо върху обосноваването на заковăни дългосрочни цели, както е при планирането, конкурентното стратегиране поставя ударение върху ценностите, визията, инструментите и конкурентните предимства – неща, които всеки може да ползва и да го ръководят когато взима решения.Така, че в книгата не извеждам икономически закони, а изследвам правилата как работещите специалисти – икономисти и мениджъри структурират знанията и опита си така, че да могат да вземат успешни стратегически решения в условията на съвременната рискова среда в икономиката.
В подхода ми освен практическия опит и лични наблюдения, включвам като метод технологията на възкачване от абстрактни понятия към конкретни инструменти и обратния синтез на тези инструменти и показатели в стратегически решения. В обхвата от методи ползвам също казусни изследвания, интервюта, фокус-групи, проучване на документи и интернет страници на фирми и др.
Какви бяха вътрешните ми мотиви да се заема с изследването?
Конкуренцията и конкурентното стратегиране като дейност отдавна са обект на вниманието и интересите ми. С конкуренцията имам „открита сметка” още от 80-те години на миналия век. Тогава конкурентния инструментариум, синтезиран от гуруто Майкъл Портър, се овладяваше най-активно от западния мениджмънт. Намирайки се на предни мениджърски позиции в банковата система бях принуден в движение да вниквам във вече овладени от чуждите фирми механизми на стратегическо конкуриране. След края на студената война се бях зарекъл, но все не успявах, да довърша работата си по задълбочаването в теорията и в практиката на тези, които се справяха тогава по-добре от нашите отрасли, предприятия и от мен самия с конкурентното стратегиране.
Допълнителен мотив за активизиране на изследванията ми стана това, че в 20-годишния незавършен преход към ефективно функциониране, нашата пазарна икономика изостана значително от основните тенденции в развитието на теорията и практиката на конкуренцията. Изостана и бизнес образованието ни – особено по отношение на т.н. контекстното обучение и неговото обвързване с потребностите на развитието. Думата ми е за обучение, базиращо се на системност и междупредметност на знанията и уменията, осъществяващо се на базата на модули и дисциплини, които интегрират фундаментални знания (например по макро и микро икономика, теория на управлението и др.), с профилиращи дисциплини и умения за бизнес специалистите. Управлението на конкурентоспособността е предмет именно на такива интегративни модули и дисциплини.
Кои тенденции в световното развитие на конкуренцията и стратегирането през последното десетилетие бяха основни предизвикателства за мен при подбора и разработването на изложените в книгата инструменти, модели и тестове?
Първата тенденция е свързана с бурното развитие и ролята на комуникативните мрежи. Мрежата се превърна в всеобща метафора за организация на пазара и личния живот. Интернет подпомогна силно техническия прогрес и същевременно промени много неща в поведението на хората и организациите. Виждаме как рухваха и рухват организационни стени и граници, нарасна неопределеността. Същевременно мрежите създадоха по-добри условия за взаимодействие по съвместното създаване на общи стойности.
Второто предизвикателство е свързано с развитието на сътрудничеството като част от природата на конкуренцията, сърцевина на мутацията и промяната на бизнеса. Понятието ”конкурентно сътрудничество”, т.е. съперничество + сътрудничество, се запълни с реално съдържание и стана ключова компетенция на високо ефективните фирми. Различните форми на сътрудничество се осъзнават от тези фирми като стратегическо и практическо средство, помагащо им да подбират и внедряват новости и да правят това бързо. Едновременното съперничество и сътрудничество се превърна в символ за динамиката на конкуренцията. Казано накратко – или се движиш по-бързо на базата на съвместни иновации, или загиваш.
Третата тенденция е превръщането на взаимодействието с крайния потребител, заедно с другите ресурси на фирмите-производители, в изходна възможност за управление на конкурентоспособността. Това връщане към ресурсите е едно „връщане в бъдещето” или по-точно тенденция на синтезиране на минало, настояще и бъдеще при вземането на стратегическите решения. В книгата го наричам ресурсно-компетентностен подход към решенията. Маркетинговите стратегии и взаимодействието с крайните потребители станаха част на по-цялостни конкурентни стратегии на фирмите. Силно се разнообрази стремежа към мобилизиране на нови фактори на стойността – на първо място на нематериални и местни ресурси. Важна роля започна да играе промяната на активите по време и по географско разположение, използването и защитата на интелектуалната собственост и др.
Четвъртото (последно) предизвикателство, което доста ме поизмъчи, е все по засилващата се взаимообвързаност на пазарите на отделните страни. На базата на инструментите на стратегирането фирмите и отраслите в отделните страни все повече стъпват и гонят при реализирането на своите стратегии предимства, съобразени с изискванията на мултинационалната и глобалната конкуренция, дори когато техните пазарни сегменти в момента пряко не участват в глобалните процеси. Силата на съвременното глобално конкурентно сътрудничество всичко помита. Вгледайте се, например, само в събитията през последната седмица. Тази сила ми напомня образа на „Черната кралица” от приказката на Луис Карол – „Алиса в огледалния свят”, която бяга неудържимо – тя не знае граници, променя поведения, принуждава субектите да мутират чрез сътрудничество и съперничество. Идеологизираното канализиране на усилията на бизнеса намалява силата си в качеството на стратегическо изискване – такова изискване все повече става рационалното използване на динамичните и високодоходни възможности на глобалния пазар.
Всичко това се преплита в един непрекъснат стремеж на бизнеса към извличане на изгоди от риска и неопределеността в качеството им на стратегически активи. Множество фирми успешно развиват тази своя подвижност в иновационния прогрес на базата на изграждането на съответни информационни системи – Балансирани системи от показатели, подпомагащи непрекъснатостта на стратегическото управление на конкурентоспособността.
Това са накратко мотивите и професионалните ми вълнения, намерили конкретно отражение в моделите и инструментите, казусите и анализите в представяния днес труд. Осъзнавах и осъзнавам, че изследването на тези тенденции и процеси и тяхното синтезиране в единен процес на стратегическо конкуриране е изключително сложна задача. С книга не претендирам за последна дума в проблематиката – просто искам да съм полезен на икономистите и мениджърите по резултатно да осъзнават и овладяват съвременните правила и процеси на вземане на стратегически решения. С това се надявам, че частично, според моите знания и опит, отговарям и на последното предупреждение на Римския клуб, а именно, че след 2008 г. общата заплаха за човечеството, която трябва да преодолеем, е недоосмислянето, неосъзнаването на това, какво сега става в света.
Благодаря Ви за вниманието!
Представяне на книгата „Стратегиране и конкурентоспособност“
В представянето и обсъждането на книгата взеха участие:
- инж. Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България
- Камен Колев – зам. председател на Българска стопанска камара
- Петър Денев – гл.секретар на Българска стопанска камара
- чл.-кор., проф. Румен Панков – зам.ректор на СУ ”Св. Климент Охридски”
- проф. д.с.н. Цветан Давидков – СУ „Св. Климент Охридски”, рецензент на книгата
- доц. д-р Тодор Кръстевич – ръководител на катедра „Маркетинг” в СА – Свищов, рецензент на книгата
- проф. д-р Митко Димитров – директор на Института за икономически изследвания на БАН
- чл.-кор., проф. Димитър Димитров – ректор на Висше училище Колеж по икономика и администрация (Пловдив), съветник на Председателя на БАН.
- доц.д-р Григорий Вазов – президент на Висшето училище по застраховане и финанси
- проф.дпн. Георги Манолов – президент на Висше училище Колеж по икономика и администрация (Пловдив)
- Кирил Желев – зам. министър на финансите
- Желю Добрев – председател на Българо-руската търговско промишлена палата
- проф.д.ик.н. Людмил Петков – гл. редактор на сп. „Икономическа мисъл”
- Акад. Ячко Иванов – БАН
- проф. д-р Ганчо Ганчев – декан на Стопанския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” – гр. Благоевград
- Васил Тончев – социолог, ръководител на агенция Сова-Харис
Ръководители и преподаватели от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”; Предприемачи и бизнесмени на организации – членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българска стопанска камара; Преподаватели от висши учебни заведения; Студенти на проф. Румен Георгиев от СУ „Св. Климент Охридски” и Висшето училище по застраховане и финанси; Журналисти и представители на медии.
