Със ст. н. с. РУМЕН ГЕОРГИЕВ, председател на Съюза на частните застрахователи и президент на МЗПК „Европа АД, за препъникамъните в законопроекта за застраховането разговаря Илияна ПЕТРОВА
- Г-н Георгиев, вероятно българските застрахователи ще посрещнат първия си празник – октомври – със закон за застраховането. Очаква се тези дни преработеният проект да влезе в пленарна зала…
- Крайно време е да имаме закон за застраховането. Закъснението на закона за застраховането е голям удар срещу застрахователния бизнес, но най-вече срещу обикновените хора, за които застраховането е стимул, облага, гаранция за активност и инициатива. Закъснявайки, държавата, ако е демократична, сама си реже клона, на който трябва да се облегне – инициативата на хората.
- Вие сте запознат с новия проект на закона. Дава ли той зелена улица на застрахователния бизнес?
- Положителното в новия проект на закона в сравнение с предишните проекти е следното:
- дадени са по-добри възможности за работа на чуждите застрахователи чрез български застрахователни дружества, като същевременно са гарантирани българските интереси;
- по-пълно и качествено е разгледан въпросът за несъстоятелността и ликвидацията на застрахователните дружества;
- уреден е проблемът със счетоводното приключване и изготвянето на баланса – един специфичен и важен проблем за разгръщането на застрахователната дейност.
- А кои са слабостите на проектозакона?
- Главната слабост, пронизваща целия закон, е, че интересите на застрахованите граждани и фирми са увредени изключително в полза на държавата. Увредени са също (и то в не по-малка степен) интересите на застрахователя пак в полза на държавата. Какво имам предвид?
Първо, не е отделено необходимото внимание на презастховането като основна гаранция за сигурността на клиента Нужни са задължителни изисква към презастрахователния договор като такъв и към отговорностите, които могат да възникнат към седанта и презастрахотеля. Липсата на такива изисквания се отразява неблагоприятно в крайна сметка върху интересите на застрахованите граждани и фирми.
Второ, проектозаконът регламентира създаването на взаимо застрахователни кооперации, но им отнема всички данъчни, митнически и кредитни облекчения дадени от държавата на кооперациите. А е известно, че кооперацията по закон е форма на взаимоподпомагане на социално слаби хора. Това е една фрапираща несправедливост към хората и обществото за сметка на държавата.
- Най-дискутираната тема е минималният капитал на застрахователните дружества…
- Това е третата слабост на проекта. Изискването към величините на началния уставен капитал от 100 млн. лв., 150 млн. лв. и 200 млн. лв. за различните видове застрахователна дейност е в остро противоречие с цялата световна практика, където изискуемият начален капитал е десетки пъти по-нисък. Високият праг не създава предпоставки за равнопоставеност на малките, средните и големите образувания, което по принцип е визирано в член 19 от конституцията. Нарушаването му създава условия за монополизъм, а монополизмът ограничава спектъра на услугите на застрахователя към клиента. Така че в крайна сметка пак страда клиентът. Да не говорим за това, че създаването на условия за монополизъм в застраховането е в драстично противоречие с конституцията и Закона за защита на конкуренцията.
- С гласуването на този вариант на закона ще се приближим ли към Европа?
- Европейската практика защитава и стимулира пъстротата на застрахователните услуги, постигана чрез по-малките компании, а вносителите на българския закон виждат застрахователния пазар в рамките на не повече от 10 мастодонта, които да разпределят властта над пазара помежду си. Тежко на клиентите.
На това обикновено се възразява с една изкривена представа за уставния капитал като водеща гаранция за стабилността на застрахователните дружества. Това е смешно.
- Защо?
- Ако съберем уставния и резервните фондове на всички застрахователни дружества в България, в т. ч. ДЗИ, ще видим, че те не могат да покрият една тотална щета например на „Нефтохим“ – Бургас. Това показва, че приоритетите за сигурност на клиента не започват с величината на уставния фонд, а са свързани на първо място с презастраховането, а на второ – с резервите, формиращи се в процеса на самото застраховане. Фаворизирането на предварителния уставен фонд създава облекчени условия за ново развихряне на силовите структури и методи в застраховането. Тези структури най-лесно намират пари за уставен фонд и в крайна сметка нанасят най-големи вреди на застрахователния пазар.
- Като че ли с този вариант на проекта не се създават условия за такова развитие на застрахователния пазар, че всички да се чувстваме уютно – и застрахователи, и клиенти?
- Особено ярко проличава грубото увреждане на интересите на гражданина и застрахователното дружество в полза на държавата при текстовете, уреждащи организацията и дейността на държавния надзор в застраховането. Това също е слабост на проектозакона. С него държавата не поема конкретни ангажименти по издръжката на този важен свой орган. Освен това и в текущ, и в перспективен план тя го предава за управление и контрол от фискалното ведомство – Министерството на финансите. За прах в очите директорът на надзора се назначава от Министерския съвет, без последният пряко да го контролира. Какво се получава?
- Дирекцията за застрахователен надзор ще служи на ведомствените интереси на министерството с неговия подчертано фискален подход.
- За да осигурява своята издръжка, дирекцията ще ползва предоставените и с поректозако- на права да налага глоби и санкции в необосновано високи размери.
Меко казано, законът поставя основите не само на бухалков, но и на държавен рекет в застраховането.
- Това ли е най-големият парадокс в законопроекта?
- Не. Крайно неприемлива е и тенденцията, която се утвърждава от него, един администра- тивно-надзорен орган, какъвто е Държавният застрахователен надзор, да се бори с действия, визирани в Наказателния кодекс като престъпления. Всяко едно насилствено застраховане е вид престъпление, а преценка за неговото съществуване има право да прави само съдебната система.
Кой в крайна сметка ще пострада най-много от това – е ясно за всички.
- Как стоят нещата около ДЗИ?
- Отношение към отделните хора и цялото общество има и комплицираният въпрос за ДЗИ, тъй като този институт е интегриран в цялата икономика, особено в социалната сфера. В областта на животозастраховането например в ДЗИ са застраховани над 2 милиона души. Тук той е пълен монополист. Така че не може да има работещ закон за застраховането, ако той не решава и въпроса за ДЗИ. Нужни са специални текстове в проектозакона, които да очертаят параметрите на проблема и да гарантират срочност и публичност на преобразуването на ДЗИ в съответствие с конституцията. Ако това не се направи, най-вероятно ще последва едно трудно предвидимо по размерите си разграбване и разпиляване на натрупаните в ДЗИ ресурси. Около 3 млрд. лева по тогавашни цени са само ресурсите от старите национализирани застрахователни дружества и каси.
- Г-н Георгиев, ако трябва да обобщим казаното дотук, като че ли слабостите на новия проект на закона са повече…
- Всичко, което казахме, показва, че ако искаме да имаме работещ закон за застраховането, то той се нуждае от съществена преработка, и то със зачитане мнението на експертите от професионалните застрахователни организации – Съюза на частните застрахователи и Асоциацията на българските застрахователи. Оттук и почва демокрацията.
И нека бъде ясно – с изказаните съображения ние не целим задържане приемането на закона. Ние просто се водим от това, което вековете са потвърдили от римско време – „Строг закон, но закон!“, а не от българската сентенция „По-добре лош закон, отколкото никакъв“. Това е пагубно за страната.
Статията е част от в. Демокрация,
Брой 56 (1855) / 6 март 1996 г.
