<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:creativeCommons="http://backend.userland.com/creativeCommonsRssModule"

	>
<channel>
	<title>Коментари на: Препоръки, мнения и въпроси към сайта www.rgeorgiev.com</title>
	<atom:link href="https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/</link>
	<description>Официална страница на Проф. Румен Георгиев</description>
	<lastBuildDate>Wed, 17 Oct 2018 17:33:26 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	
	<item>
		<title>От: Проф. Румен Георгиев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-152</link>
		<dc:creator><![CDATA[Проф. Румен Георгиев]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 08 Mar 2016 19:31:32 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-152</guid>
		<description><![CDATA[&lt;em&gt;&lt;strong&gt;Здравейте Александър,&lt;/strong&gt;&lt;/em&gt;
Не виждам в казаното от уважавания от мен журналист Димитри Иванов основа за научна икономическа дискусия. Вашия въпрос по-скоро е свързан с това как да възприемате думите му – като журналистически изказ за една или друга моментна ситуация или като конкретен образователен съвет към икономистите (Статията &lt;a href=&quot;http://www.segabg.com/article.php?id=791555&quot; title=&quot;в.Сега - Статия&quot; target=&quot;_blank&quot; rel=&quot;nofollow&quot;&gt;тук&lt;/a&gt;). 
&lt;strong&gt;Първо&lt;/strong&gt;, всеки сам трябва да си отговори на въпроса дали „безкритично“ е изучавал „Економикса“, а също така дали „безкритично“ са му го преподавали (по-нататък вместо транскрипцията &quot;Економикс&quot; ще използвам българския начин на изписване &quot;Икономикс&quot;).
&lt;strong&gt;Второ&lt;/strong&gt;, разбира се когато едно от магистралните направления или един фундаментален модел от икономическата наука се изучава с откъсване от другите такива, е възможно да се достигне до „умствена увреденост“. Изучаването на фундаментални модели, обаче, винаги става не само пряко, но и чрез множество учебни дисциплини, които са методология – т.е. „прошнуроване“, обвързване на тези модели с реалностите; иначе студентът едва ли нещо ще възприеме и запомни (&lt;a href=&quot;http://www.rgeorgiev.com/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE/&quot; title=&quot;Методология&quot; target=&quot;_blank&quot; rel=&quot;nofollow&quot;&gt;виж що е методология по-подробно&lt;/a&gt;). Димитри Иванов вероятно визира (с цитираното от Вас) ситуацията веднага след 1989 г., когато в редица Висши училища, авторизираните преводи и съображения по Икономикса се тълкуваха от някои, склонни към политизиране, като заместители на модела на „Политическата икономия“ на Маркс. Редица преподаватели, по-малко работили с конкретни индикатори от практиката, внезапно трябваше да използват нови за тях икономически термини и да овладяват нова концепция. В икономическата наука като система, обаче, подмяна на моделите, върху които са изградени Икономикса и Политикономията (и в други трактовки на Политикономията - не само Марксовата), нямаше. 
&lt;strong&gt;Трето&lt;/strong&gt;, Моделите на възприемането на света в тези две фундаментални направления в икономическата наука, могат да бъдат обвързвани, но не и подменяни, тъй като обектите и целите на изследване при тях са различни. Сърцевина на Икономикса са изследванията на микроравнище с постепенно обхващане и разглеждане на проблемите на корпорациите и водещите проблеми на макроикономиката – безработица, инфлация и др. Естествено, монетарното мислене на Homo economicus пронизва тези изследвания. При Политикономията сърцевина на изследванията са възпроизводствените отношения и потребностите на обществото като цяло с постепенно разкриване на конкретната роля на икономическите агенти и индивидите в процеса на производство на нужните за обществото блага. Паричните потоци са инструменти, но не и ограничения при  изследванията. 
&lt;strong&gt;Четвърто&lt;/strong&gt;, проучванията и опитът ми показват, че във водещите Университети на САЩ (която Димитри Иванов визира), Англия, Германия  и други страни, науката и образованието в професионалното направление икономика днес се базират на следните фундаментални направления: Икономикса и Политикономията (изучавани чрез дисциплините макро и микро икономика), Регионалната икономика, Институционалната икономика, Финансите и банките  (с обхващане в това направление или в Политикономията различните видове пари и банки: лихвеното банкерство, безлихвеното банкерство (на „исляма“), парите с отрицателна лихва, парите като разчетно средство и т.н.) Възникват и нови научни парадигми – особено на стиковката на икономическата наука с други науки – едни укрепват и се развиват, а други залязват. 
&lt;em&gt;&lt;strong&gt;Накратко – икономическата наука е сложен, жив, системен механизъм и като такъв все повече се проявява и у нас. Съзидателното съчетаване на фундаменталните направления по между им и с други, методологически по характер, дисциплини при обучението става чрез насочването на целия учебен процес към придобиване на определени компетентности, които са синтез на наука и реалии. Именно компетентностния подход е основния проблем пред нашето икономическо образование днес. По-подробно можем да дискутираме проблемите на занятията „очи в очи“.&lt;/strong&gt;&lt;/em&gt;]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p><em><strong>Здравейте Александър,</strong></em><br />
Не виждам в казаното от уважавания от мен журналист Димитри Иванов основа за научна икономическа дискусия. Вашия въпрос по-скоро е свързан с това как да възприемате думите му – като журналистически изказ за една или друга моментна ситуация или като конкретен образователен съвет към икономистите (Статията <a href="http://www.segabg.com/article.php?id=791555" title="в.Сега - Статия" target="_blank" rel="nofollow">тук</a>).<br />
<strong>Първо</strong>, всеки сам трябва да си отговори на въпроса дали „безкритично“ е изучавал „Економикса“, а също така дали „безкритично“ са му го преподавали (по-нататък вместо транскрипцията &#8222;Економикс&#8220; ще използвам българския начин на изписване &#8222;Икономикс&#8220;).<br />
<strong>Второ</strong>, разбира се когато едно от магистралните направления или един фундаментален модел от икономическата наука се изучава с откъсване от другите такива, е възможно да се достигне до „умствена увреденост“. Изучаването на фундаментални модели, обаче, винаги става не само пряко, но и чрез множество учебни дисциплини, които са методология – т.е. „прошнуроване“, обвързване на тези модели с реалностите; иначе студентът едва ли нещо ще възприеме и запомни (<a href="http://www.rgeorgiev.com/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE/" title="Методология" target="_blank" rel="nofollow">виж що е методология по-подробно</a>). Димитри Иванов вероятно визира (с цитираното от Вас) ситуацията веднага след 1989 г., когато в редица Висши училища, авторизираните преводи и съображения по Икономикса се тълкуваха от някои, склонни към политизиране, като заместители на модела на „Политическата икономия“ на Маркс. Редица преподаватели, по-малко работили с конкретни индикатори от практиката, внезапно трябваше да използват нови за тях икономически термини и да овладяват нова концепция. В икономическата наука като система, обаче, подмяна на моделите, върху които са изградени Икономикса и Политикономията (и в други трактовки на Политикономията &#8211; не само Марксовата), нямаше.<br />
<strong>Трето</strong>, Моделите на възприемането на света в тези две фундаментални направления в икономическата наука, могат да бъдат обвързвани, но не и подменяни, тъй като обектите и целите на изследване при тях са различни. Сърцевина на Икономикса са изследванията на микроравнище с постепенно обхващане и разглеждане на проблемите на корпорациите и водещите проблеми на макроикономиката – безработица, инфлация и др. Естествено, монетарното мислене на Homo economicus пронизва тези изследвания. При Политикономията сърцевина на изследванията са възпроизводствените отношения и потребностите на обществото като цяло с постепенно разкриване на конкретната роля на икономическите агенти и индивидите в процеса на производство на нужните за обществото блага. Паричните потоци са инструменти, но не и ограничения при  изследванията.<br />
<strong>Четвърто</strong>, проучванията и опитът ми показват, че във водещите Университети на САЩ (която Димитри Иванов визира), Англия, Германия  и други страни, науката и образованието в професионалното направление икономика днес се базират на следните фундаментални направления: Икономикса и Политикономията (изучавани чрез дисциплините макро и микро икономика), Регионалната икономика, Институционалната икономика, Финансите и банките  (с обхващане в това направление или в Политикономията различните видове пари и банки: лихвеното банкерство, безлихвеното банкерство (на „исляма“), парите с отрицателна лихва, парите като разчетно средство и т.н.) Възникват и нови научни парадигми – особено на стиковката на икономическата наука с други науки – едни укрепват и се развиват, а други залязват.<br />
<em><strong>Накратко – икономическата наука е сложен, жив, системен механизъм и като такъв все повече се проявява и у нас. Съзидателното съчетаване на фундаменталните направления по между им и с други, методологически по характер, дисциплини при обучението става чрез насочването на целия учебен процес към придобиване на определени компетентности, които са синтез на наука и реалии. Именно компетентностния подход е основния проблем пред нашето икономическо образование днес. По-подробно можем да дискутираме проблемите на занятията „очи в очи“.</strong></em></p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Александър Бонев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-150</link>
		<dc:creator><![CDATA[Александър Бонев]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 07 Mar 2016 17:58:52 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-150</guid>
		<description><![CDATA[Здравейте проф. Георгиев,
Неотдавна журналистът Димитри Иванов заяви във в. Сега (17.02.2016 г.), че „Момичетата и момчетата, изучаващи безкритично Економикс, било в България, САЩ или другаде по света, са умствено увредени подобно на предишните поколения икономисти, които през тоталитарните времена в България, СССР и другаде възприемаха тоталния икономически дирижизъм… Както ученическите съчинения бяха подменени с &quot;есета&quot;, така и &quot;Политическата икономия&quot; на Маркс бе заменена с ерзаца Економикс.“

Ценя Вашето мнение и като Ваш студент искам да зная какво мислите за тези констатации?]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Здравейте проф. Георгиев,<br />
Неотдавна журналистът Димитри Иванов заяви във в. Сега (17.02.2016 г.), че „Момичетата и момчетата, изучаващи безкритично Економикс, било в България, САЩ или другаде по света, са умствено увредени подобно на предишните поколения икономисти, които през тоталитарните времена в България, СССР и другаде възприемаха тоталния икономически дирижизъм… Както ученическите съчинения бяха подменени с &#8222;есета&#8220;, така и &#8222;Политическата икономия&#8220; на Маркс бе заменена с ерзаца Економикс.“</p>
<p>Ценя Вашето мнение и като Ваш студент искам да зная какво мислите за тези констатации?</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: доц. д-р Силвия Трифонова</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-83</link>
		<dc:creator><![CDATA[доц. д-р Силвия Трифонова]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 11 Nov 2015 22:08:45 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-83</guid>
		<description><![CDATA[Здравейте уважаеми проф. д.ик.н. Румен Георгиев,

За мен е голяма чест и удоволствие да ви познавам и да работим заедно по различни научни и проектни инициативи през последните няколко години.  Още с поканата, която отправихте към мен през 2004 г. да бъда рецензент на вашия знаменит научен труд на тема „ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА КАТО ИЗКУСТВО НА БАЛАНСА”. Този научен труд идентифицира и анализира в дълбочина основните съвременни предизвикателства, пред които е изправена българската икономика в контекста на функционирането на паричния съвет, развитието на монетарния сектор и банковата система, състоянието на платежния баланс и на международните финанси в България. Тази проблематика е особено близка до моите научни търсения и изследвания, и мога да уверя всички читатели в нейната оригиналност и иновативност. 
Уважаеми проф. Георгиев, сигурна съм, че нашето ползотворно съвместно научно и професионално сътрудничество ще продължи да се развива и в бъдеще.
В тази връзка имам честта и удоволствието да ви поканя да участвате с научен доклад в Единадесетата международна научна конференция на тема „ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”, която ще се проведе на 15 декември 2015 г. в УНСС, София. 
Конференцията се провежда от Финансово-счетоводния факултет на УНСС в съорганизаторство със следните водещи международни и национални университети: 
-	Университет на гр. Болоня, Италия; 
-	Университет на гр. Сплит, Факултет по икономика, Република Хърватска;
-	Полтавски университет по икономика и търговия, Украйна; 
-	Луцки национален технически университет, Украйна; 
-	Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), София.
Конференцията се организира под патронажа на Ректора на УНСС - проф. д.ик.н. Стати Статев, председател на Програмния комитет на конференцията е проф. д-р Снежана Башева - Декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС, а аз съм председател на Организационния комитет на конференцията. 
Целта на международната конференция е младите учени – докторанти и преподаватели, да представят своите научни изследвания пред академичната общност и да обменят своите идеи и мнения с утвърдени български и чуждестранни учени. Форматът и организацията на научната проява са насочени към създаването на академична атмосфера, благоприятстваща диалога и обмяната на идеи между различните равнища на академичната колегия.
Темата на Единадесетата международна научна конференция се отнася до изключително значимия и актуален проблем, свързан с конкурентоспособността и иновациите. Вашият научен труд на тема „СТРАТЕГИРАНЕ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ”, публикуван през 2013 г., ясно и задълбочено показа как следва да се разработи и реализира успешна фирмена стратегия, по какъв начин следва да се осигурят конкурентни предимства и да се определят и оценят процесите, продуктите и стратегическите идеи с висок потенциал за добавена стойност. Тези и много други научни проблеми, знания и практически умения по мениджмънт и предприемачество, които може да предадете на младите учени в страната, са категорично основание да ви поканя официално да изнесете научен доклад на Единадесетата международна научна конференция „ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”, 15 декември 2015 г., Финансово-счетоводен факултет на УНСС, София. 

Много ви благодаря предварително.

С искрено уважение,
Доц. д-р Силвия Трифонова]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Здравейте уважаеми проф. д.ик.н. Румен Георгиев,</p>
<p>За мен е голяма чест и удоволствие да ви познавам и да работим заедно по различни научни и проектни инициативи през последните няколко години.  Още с поканата, която отправихте към мен през 2004 г. да бъда рецензент на вашия знаменит научен труд на тема „ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА КАТО ИЗКУСТВО НА БАЛАНСА”. Този научен труд идентифицира и анализира в дълбочина основните съвременни предизвикателства, пред които е изправена българската икономика в контекста на функционирането на паричния съвет, развитието на монетарния сектор и банковата система, състоянието на платежния баланс и на международните финанси в България. Тази проблематика е особено близка до моите научни търсения и изследвания, и мога да уверя всички читатели в нейната оригиналност и иновативност.<br />
Уважаеми проф. Георгиев, сигурна съм, че нашето ползотворно съвместно научно и професионално сътрудничество ще продължи да се развива и в бъдеще.<br />
В тази връзка имам честта и удоволствието да ви поканя да участвате с научен доклад в Единадесетата международна научна конференция на тема „ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”, която ще се проведе на 15 декември 2015 г. в УНСС, София.<br />
Конференцията се провежда от Финансово-счетоводния факултет на УНСС в съорганизаторство със следните водещи международни и национални университети:<br />
&#8211;	Университет на гр. Болоня, Италия;<br />
&#8211;	Университет на гр. Сплит, Факултет по икономика, Република Хърватска;<br />
&#8211;	Полтавски университет по икономика и търговия, Украйна;<br />
&#8211;	Луцки национален технически университет, Украйна;<br />
&#8211;	Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), София.<br />
Конференцията се организира под патронажа на Ректора на УНСС &#8211; проф. д.ик.н. Стати Статев, председател на Програмния комитет на конференцията е проф. д-р Снежана Башева &#8211; Декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС, а аз съм председател на Организационния комитет на конференцията.<br />
Целта на международната конференция е младите учени – докторанти и преподаватели, да представят своите научни изследвания пред академичната общност и да обменят своите идеи и мнения с утвърдени български и чуждестранни учени. Форматът и организацията на научната проява са насочени към създаването на академична атмосфера, благоприятстваща диалога и обмяната на идеи между различните равнища на академичната колегия.<br />
Темата на Единадесетата международна научна конференция се отнася до изключително значимия и актуален проблем, свързан с конкурентоспособността и иновациите. Вашият научен труд на тема „СТРАТЕГИРАНЕ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ”, публикуван през 2013 г., ясно и задълбочено показа как следва да се разработи и реализира успешна фирмена стратегия, по какъв начин следва да се осигурят конкурентни предимства и да се определят и оценят процесите, продуктите и стратегическите идеи с висок потенциал за добавена стойност. Тези и много други научни проблеми, знания и практически умения по мениджмънт и предприемачество, които може да предадете на младите учени в страната, са категорично основание да ви поканя официално да изнесете научен доклад на Единадесетата международна научна конференция „ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”, 15 декември 2015 г., Финансово-счетоводен факултет на УНСС, София. </p>
<p>Много ви благодаря предварително.</p>
<p>С искрено уважение,<br />
Доц. д-р Силвия Трифонова</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Теодор Дечев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-54</link>
		<dc:creator><![CDATA[Теодор Дечев]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 04 Oct 2015 00:02:34 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-54</guid>
		<description><![CDATA[Здравейте проф. Георгиев,

Позволих си на няколко места във Вашия блог да оставя коментари, свързани с някои Ваши ярки прояви като интелектуалец и политик. Блогът трябва да се отнесе към едни от много ценните ресурси, които изследователите на най-новата ни история биха могли да използуват широко в работата си.

Независимо от изключителната изчерпателност и педантичност при подготовката на блога, струва ми се, че в някои отношения сте проявили излишна скромност и съм се опитал да поправя това с коментарите си ...  В особена степен това се отнася до факта, че Вие сте сред първите хора в страната, които издигнаха глас, че моралната криза е първопричина за сполетялата ни икономическа катастрофа, а не нейно следствие. Също така, има много неща да се кажат за Вашите усилия да помогнете за консолидирането на традиционната социалдемокрация в България и за заеманата от Вас позиция в различни критични моменти.

Смятам да продължа да коментирам публикации във Вашия блог, тъй като това е своеобразно интелектуално удоволствие.]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Здравейте проф. Георгиев,</p>
<p>Позволих си на няколко места във Вашия блог да оставя коментари, свързани с някои Ваши ярки прояви като интелектуалец и политик. Блогът трябва да се отнесе към едни от много ценните ресурси, които изследователите на най-новата ни история биха могли да използуват широко в работата си.</p>
<p>Независимо от изключителната изчерпателност и педантичност при подготовката на блога, струва ми се, че в някои отношения сте проявили излишна скромност и съм се опитал да поправя това с коментарите си &#8230;  В особена степен това се отнася до факта, че Вие сте сред първите хора в страната, които издигнаха глас, че моралната криза е първопричина за сполетялата ни икономическа катастрофа, а не нейно следствие. Също така, има много неща да се кажат за Вашите усилия да помогнете за консолидирането на традиционната социалдемокрация в България и за заеманата от Вас позиция в различни критични моменти.</p>
<p>Смятам да продължа да коментирам публикации във Вашия блог, тъй като това е своеобразно интелектуално удоволствие.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Цветана Стоянова</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-45</link>
		<dc:creator><![CDATA[Цветана Стоянова]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 26 Sep 2015 07:43:21 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-45</guid>
		<description><![CDATA[Уважаеми проф. Георгиев,
с интерес разглеждах през последните дни материалите и статиите в новия Ви блог. Наистина е станал много изчерпателен и с широк периметър на обхванатите икономическите и управленски проблематики. Има публикации, които представляват интерес за мен и които в такъв подреден и систематизиран вид, срещам само тук.
Пожелавам Ви крепко здраве, все по-голяма популярност на блога и нови творчески вдъхновения!]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Уважаеми проф. Георгиев,<br />
с интерес разглеждах през последните дни материалите и статиите в новия Ви блог. Наистина е станал много изчерпателен и с широк периметър на обхванатите икономическите и управленски проблематики. Има публикации, които представляват интерес за мен и които в такъв подреден и систематизиран вид, срещам само тук.<br />
Пожелавам Ви крепко здраве, все по-голяма популярност на блога и нови творчески вдъхновения!</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Проф. Румен Георгиев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-44</link>
		<dc:creator><![CDATA[Проф. Румен Георгиев]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 23 Sep 2015 19:14:07 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-44</guid>
		<description><![CDATA[Здравейте Николай,
Напомнянето Ви е добър повод да потърся контакти с г-жа Нери Терзиева - може би тя разполага с архиви от предаването, които да кача в сайта. Считам предаването &quot;Горещи пари&quot; като много интересен и полезен опит за въздействие чрез СМИ за формиране на пазарно мислене - формални и неформални практики и ценностни ориентири по пазарното усвояване на иновации от производството и услугите. Много от методологическите и експертни разработки, които правехме с екипа, са актуални и досега.]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Здравейте Николай,<br />
Напомнянето Ви е добър повод да потърся контакти с г-жа Нери Терзиева &#8211; може би тя разполага с архиви от предаването, които да кача в сайта. Считам предаването &#8222;Горещи пари&#8220; като много интересен и полезен опит за въздействие чрез СМИ за формиране на пазарно мислене &#8211; формални и неформални практики и ценностни ориентири по пазарното усвояване на иновации от производството и услугите. Много от методологическите и експертни разработки, които правехме с екипа, са актуални и досега.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Проф. Румен Георгиев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-42</link>
		<dc:creator><![CDATA[Проф. Румен Георгиев]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 23 Sep 2015 18:47:53 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-42</guid>
		<description><![CDATA[Здравейте Петър,
Благодаря за пожеланието, макар че ми звучи малко като приказката за жезъла на Наполеон в раницата на войника.
По въпроса, който задавате - разбира се, за да управляваме процесите е много важно да можем да измерваме техните свойства и съотношения. Но ми се ще да погледнем от друга - делова страна - на релацията &quot;математическо моделиране - икономика&quot;. Това е гледната точка за необходимостта от постепенно, но целенасочено насищане на нашите пазари с хора с реални конкурентни компетенции. Културно - икономическите предпоставки у нас днес са такива, че нашите университетски математици и IT специалисти (а според мен, също физици и редица отраслови технолози и инженерни специалисти) са по-конкурентоспособни на европейския и световния пазар от икономистите ни. Ако това е така, нужна е стратегия на по-добро коопериране на стопанските факултети със съответните водещи школи на конкурентоспособност на университетите . На тази база би било полезно да се повишат изискванията към математическата и IT подготовка на студентите - икономисти. Радетел съм и за повече между-факултетски (интердисциплинарни) магистърски и докторски програми. Всичко това би съдействало за по-добра реализация на културните предпоставки, които вече имаме, за конкурентоспособното развитие на страната.]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Здравейте Петър,<br />
Благодаря за пожеланието, макар че ми звучи малко като приказката за жезъла на Наполеон в раницата на войника.<br />
По въпроса, който задавате &#8211; разбира се, за да управляваме процесите е много важно да можем да измерваме техните свойства и съотношения. Но ми се ще да погледнем от друга &#8211; делова страна &#8211; на релацията &#8222;математическо моделиране &#8211; икономика&#8220;. Това е гледната точка за необходимостта от постепенно, но целенасочено насищане на нашите пазари с хора с реални конкурентни компетенции. Културно &#8211; икономическите предпоставки у нас днес са такива, че нашите университетски математици и IT специалисти (а според мен, също физици и редица отраслови технолози и инженерни специалисти) са по-конкурентоспособни на европейския и световния пазар от икономистите ни. Ако това е така, нужна е стратегия на по-добро коопериране на стопанските факултети със съответните водещи школи на конкурентоспособност на университетите . На тази база би било полезно да се повишат изискванията към математическата и IT подготовка на студентите &#8211; икономисти. Радетел съм и за повече между-факултетски (интердисциплинарни) магистърски и докторски програми. Всичко това би съдействало за по-добра реализация на културните предпоставки, които вече имаме, за конкурентоспособното развитие на страната.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Николай Савов</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-43</link>
		<dc:creator><![CDATA[Николай Савов]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 23 Sep 2015 14:01:20 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-43</guid>
		<description><![CDATA[Проф. Георгиев,
В events.bg намерих за Вас, че през 80-те години, заедно с журналистката Нери Терзиева сте създали първото модерно икономическо предаване по БНТ &quot;Горещи пари&quot;. Защо не намирам нищо за това в сайта?]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Проф. Георгиев,<br />
В events.bg намерих за Вас, че през 80-те години, заедно с журналистката Нери Терзиева сте създали първото модерно икономическо предаване по БНТ &#8222;Горещи пари&#8220;. Защо не намирам нищо за това в сайта?</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Ас. д-р Петър Пешев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-41</link>
		<dc:creator><![CDATA[Ас. д-р Петър Пешев]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 23 Sep 2015 08:53:25 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-41</guid>
		<description><![CDATA[Поздравления за блога, проф. Георгиев,
Желая Ви да стане поне толкова популярен, като блога на Пол Крюгман в Ню Йорк Таймс. Винаги ми е било интересно мнението Ви за иконометричния анализ и математическите модели в икономиката. Как смятате, има ли нужда икономическата наука от повече иконометрия и моделиране?
Успех,]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Поздравления за блога, проф. Георгиев,<br />
Желая Ви да стане поне толкова популярен, като блога на Пол Крюгман в Ню Йорк Таймс. Винаги ми е било интересно мнението Ви за иконометричния анализ и математическите модели в икономиката. Как смятате, има ли нужда икономическата наука от повече иконометрия и моделиране?<br />
Успех,</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Проф. Румен Георгиев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-10</link>
		<dc:creator><![CDATA[Проф. Румен Георгиев]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 14 Sep 2015 09:23:34 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-10</guid>
		<description><![CDATA[Здравейте Милен,
Благодаря за мнението. Книгата &quot;Паричната политика като изкуство на баланса&quot;, ще преснема от моя личен екземпляр и ще я имате при първата среща. Надявам се на интересна и полезна дискусия.]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Здравейте Милен,<br />
Благодаря за мнението. Книгата &#8222;Паричната политика като изкуство на баланса&#8220;, ще преснема от моя личен екземпляр и ще я имате при първата среща. Надявам се на интересна и полезна дискусия.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Милен Велушев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%bf%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b0-www-rgeorgiev/comment-page-1/#comment-9</link>
		<dc:creator><![CDATA[Милен Велушев]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 14 Sep 2015 06:50:00 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=2925#comment-9</guid>
		<description><![CDATA[Поздравления за новата визия на блога. Впрочем това вече не е просто блог, а качествено нов продукт- интернет страница с голяма дълбочина и ширина на предоставената информация. Много от материалите представляват интерес за мен. Заинтригува ме и книгата &quot;Паричната политика като изкуството на баланса&quot; и ще се опитам да я намеря. Целенасочена парична политика в момента изобщо не се провежда заради оправданието, че при валутен борд съществува ограничението на &quot;невъзможната троица&quot;, без да се отчита факта, че съвършена мобилност на практика тук не съществува. Смятам, че съзнателния отказ от парична политика в България е фундаментална грешка, която предизвиква множество шокове в паричното предлагане и не му позволява да достигне равновесното си, прогнозируемо равнище. 
За в бъдеще редовно ще посещавам сайта и ще правя референции към Ваши публикации. Много е жалко, че единици от българските учени предлагат на публиката подобни &quot;библиотеки&quot;, особено като се има предвид, че хартиените копия на трудовете им са в апокрифни тиражи. Така критиките, че малко се цитират български автори ще намалеят с увеличаване на достъпа до изследванията на тези автори.
Пожелавам успех на сайта, а на Вас крепко здраве и още научни успехи.]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Поздравления за новата визия на блога. Впрочем това вече не е просто блог, а качествено нов продукт- интернет страница с голяма дълбочина и ширина на предоставената информация. Много от материалите представляват интерес за мен. Заинтригува ме и книгата &#8222;Паричната политика като изкуството на баланса&#8220; и ще се опитам да я намеря. Целенасочена парична политика в момента изобщо не се провежда заради оправданието, че при валутен борд съществува ограничението на &#8222;невъзможната троица&#8220;, без да се отчита факта, че съвършена мобилност на практика тук не съществува. Смятам, че съзнателния отказ от парична политика в България е фундаментална грешка, която предизвиква множество шокове в паричното предлагане и не му позволява да достигне равновесното си, прогнозируемо равнище.<br />
За в бъдеще редовно ще посещавам сайта и ще правя референции към Ваши публикации. Много е жалко, че единици от българските учени предлагат на публиката подобни &#8222;библиотеки&#8220;, особено като се има предвид, че хартиените копия на трудовете им са в апокрифни тиражи. Така критиките, че малко се цитират български автори ще намалеят с увеличаване на достъпа до изследванията на тези автори.<br />
Пожелавам успех на сайта, а на Вас крепко здраве и още научни успехи.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>
