<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:creativeCommons="http://backend.userland.com/creativeCommonsRssModule"

	>
<channel>
	<title>Коментари на: Икономическата наука като пространство / киберпространство за общуване (с примери от блога www.rgeorgiev.com)</title>
	<atom:link href="https://www.rgeorgiev.com/%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81/</link>
	<description>Официална страница на Проф. Румен Георгиев</description>
	<lastBuildDate>Wed, 17 Oct 2018 17:33:26 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	
	<item>
		<title>От: Милен Велушев, д-р ик.</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81/comment-page-1/#comment-161</link>
		<dc:creator><![CDATA[Милен Велушев, д-р ик.]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 04 May 2016 17:04:20 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=3103#comment-161</guid>
		<description><![CDATA[Разбираемо е учудването Ви, г-н Дечев, но за съжаление това е действителността. И въпреки мълчанието тук , мисля че у учасниците се формира достатъчно ясна идея за необходимостта от пространство за общуване. 
Както вече казах на срещата ние трябва да заемем мястото си на генератори или поне разпространители на знание в това общество, за да се превърне то в гражданско. Но и двете няма де се случат скоро. Защо? Защото всеки от нас пише научната си продукция възможно най-сложно с разбирането, че това е наукообразно. Даваме заключения с препоръки към управляващите с ясното съзнание, че никой от тях няма да прочете и ред от тези словоизлияния. И слава богу. Ненужно е да казваш на някой, който естествено клони към авторитаризъм и усилено създава икономическа олигархия,  че съществува Теория за елита и основна част от нея заема Железния закон на олигархията! Голямата трагедия е в това, че и широката общественост не разбира това, което говорим и ние не се опитваме да й говорим така, че да ни разбере. Така тя няма възможност да установи дали икономическата ситуация може да се подобри, а ние не можем да се възползваме от въпросното икономическо подобрение.  
Считам аспекта  в който проф. Георгиев разглежда икономическата наука и нейната роля в обществото за много актуален. Аз също смятам, че ценността на икономическите теории  е да бъдат основа за систематизация на реални знания и база за креативно мислене по отношение на състоянието на действащата икономика и на прилаганите стимули и инструменти, основавайки се на фактите. В този ред на мисли е по-важно да имаме солидна основа отколкото непременно точни прогнози.
 Това ни поставя, като учени-икономисти  в особената позиция да систематизираме и разпространяваме знанието, чрез което може да се упражнява ефективен контрол върху властите в страната. А тяхната единствена цел според Конституцията е да служат на суверена, демек на Обществото. В момента тъкмо заради липсата на такъв контрол, виждаме обратната ситуация –властта систематично се опитва да делегира всичките си отговорности по постигане на ефективността по Калдор-Хикс (максимизация на общественото благосъстояние) обратно на суверена, основавайки се на принципа „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“. Няколко от най- пресните примери са: а) делегирането  в средното образование, което стана обществено достояние когато НАП обяви доходите от частни уроци за безотчетни и необлагаеми; б) делегирането в здравеопазването, което се афишира с обявяването на дългите срокове за планови операции, даващи възможност на частните здравни заведения да припечелят от негативните ефекти, свързани с чакането, в) делегиране на задълженията по интернализиране на положителни външни ефекти, широко прокламирана от премиера чрез настояването всеки, който иска пари от бюджета вместо това да кандидатства за фондове от Европейския съюз и т.н. 
Примерите са многобройни и обхващат почти всички сфери на обществения живот – помислете само за „ловенето“ на емигранти от народни милиции и спонтанното одобрение на тези действия от страна на премиера.  
Друг пример: гледайки сбора от специализирана тежка механизация в София, работеща едновременно по метрото, околовръстното и магистралите, човек не може да не си зададе въпроса колко струва цялата тази техника и как се амортизира. Ясно е че ще се използва в следващите две години, след което  грандиозните проекти в столицата, а и в страната, ще приключат. Тъй като отговорът е че по-нататъшното й едновременно използване е най-малко под въпрос, то трябва да приемем, че само настоящите, започнати инфраструктурни проекти трябва да са достатъчни, за да изплатят себестойността на новопридобитите ДМА на изпълнителите  и на това отгоре да генерират доход за олигархията. В такъв случай въпросът за ефективността на държавните и общинските разходи трябва да бъде изведен на първо място, когато говорим за максимизация на общественото благоденствие.   
 Това изложение върви малко хаотично, но се надявам изводът да е логичен: ние, като икономисти и граждани трябва да се организираме така, че да изказваме обосновано експертното мнение на гражданското общество. В момента такъв глас липсва не защото липсват учени-икономисти, а защото в пространството за общуване съществуват дълбоки разриви. Затова всеки форум, всяка дискусия е полезна и трябва да се използва за да се обединяваме зад общи становища и каузи.  Какво по-добро място за подобна дискусия от блога на един изтъкнат учен и общественик.]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Разбираемо е учудването Ви, г-н Дечев, но за съжаление това е действителността. И въпреки мълчанието тук , мисля че у учасниците се формира достатъчно ясна идея за необходимостта от пространство за общуване.<br />
Както вече казах на срещата ние трябва да заемем мястото си на генератори или поне разпространители на знание в това общество, за да се превърне то в гражданско. Но и двете няма де се случат скоро. Защо? Защото всеки от нас пише научната си продукция възможно най-сложно с разбирането, че това е наукообразно. Даваме заключения с препоръки към управляващите с ясното съзнание, че никой от тях няма да прочете и ред от тези словоизлияния. И слава богу. Ненужно е да казваш на някой, който естествено клони към авторитаризъм и усилено създава икономическа олигархия,  че съществува Теория за елита и основна част от нея заема Железния закон на олигархията! Голямата трагедия е в това, че и широката общественост не разбира това, което говорим и ние не се опитваме да й говорим така, че да ни разбере. Така тя няма възможност да установи дали икономическата ситуация може да се подобри, а ние не можем да се възползваме от въпросното икономическо подобрение.<br />
Считам аспекта  в който проф. Георгиев разглежда икономическата наука и нейната роля в обществото за много актуален. Аз също смятам, че ценността на икономическите теории  е да бъдат основа за систематизация на реални знания и база за креативно мислене по отношение на състоянието на действащата икономика и на прилаганите стимули и инструменти, основавайки се на фактите. В този ред на мисли е по-важно да имаме солидна основа отколкото непременно точни прогнози.<br />
 Това ни поставя, като учени-икономисти  в особената позиция да систематизираме и разпространяваме знанието, чрез което може да се упражнява ефективен контрол върху властите в страната. А тяхната единствена цел според Конституцията е да служат на суверена, демек на Обществото. В момента тъкмо заради липсата на такъв контрол, виждаме обратната ситуация –властта систематично се опитва да делегира всичките си отговорности по постигане на ефективността по Калдор-Хикс (максимизация на общественото благосъстояние) обратно на суверена, основавайки се на принципа „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“. Няколко от най- пресните примери са: а) делегирането  в средното образование, което стана обществено достояние когато НАП обяви доходите от частни уроци за безотчетни и необлагаеми; б) делегирането в здравеопазването, което се афишира с обявяването на дългите срокове за планови операции, даващи възможност на частните здравни заведения да припечелят от негативните ефекти, свързани с чакането, в) делегиране на задълженията по интернализиране на положителни външни ефекти, широко прокламирана от премиера чрез настояването всеки, който иска пари от бюджета вместо това да кандидатства за фондове от Европейския съюз и т.н.<br />
Примерите са многобройни и обхващат почти всички сфери на обществения живот – помислете само за „ловенето“ на емигранти от народни милиции и спонтанното одобрение на тези действия от страна на премиера.<br />
Друг пример: гледайки сбора от специализирана тежка механизация в София, работеща едновременно по метрото, околовръстното и магистралите, човек не може да не си зададе въпроса колко струва цялата тази техника и как се амортизира. Ясно е че ще се използва в следващите две години, след което  грандиозните проекти в столицата, а и в страната, ще приключат. Тъй като отговорът е че по-нататъшното й едновременно използване е най-малко под въпрос, то трябва да приемем, че само настоящите, започнати инфраструктурни проекти трябва да са достатъчни, за да изплатят себестойността на новопридобитите ДМА на изпълнителите  и на това отгоре да генерират доход за олигархията. В такъв случай въпросът за ефективността на държавните и общинските разходи трябва да бъде изведен на първо място, когато говорим за максимизация на общественото благоденствие.<br />
 Това изложение върви малко хаотично, но се надявам изводът да е логичен: ние, като икономисти и граждани трябва да се организираме така, че да изказваме обосновано експертното мнение на гражданското общество. В момента такъв глас липсва не защото липсват учени-икономисти, а защото в пространството за общуване съществуват дълбоки разриви. Затова всеки форум, всяка дискусия е полезна и трябва да се използва за да се обединяваме зад общи становища и каузи.  Какво по-добро място за подобна дискусия от блога на един изтъкнат учен и общественик.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Теодор Дечев</title>
		<link>https://www.rgeorgiev.com/%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81/comment-page-1/#comment-159</link>
		<dc:creator><![CDATA[Теодор Дечев]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 19 Apr 2016 11:12:08 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://www.rgeorgiev.com/?p=3103#comment-159</guid>
		<description><![CDATA[Малко съм изненадан от факта, че вече няколко дни след срещата (реална, а не виртуална) на читателите на блога на проф. Румен Георгиев, не се е появил нито един коментар точно тук ... :)... !? Този факт е в пълна дисхармония с отличино посетената среща и с оживената дискусия, която се проведе.

Бих искал да подчертая, че едно от най-важните заключения на дискусията беше за необходимостта от общуване в науката. Аз самият приведох някои позабравени примери за интензивната корлеспонденция между учени, които днес имат статут на титани в науката - кореспонденция, довела до открития и въвеждане на фундаментално важни понятия, особено в точните науки.

Икономическата наука има това предимство, че е сравнително по-достъпна за дискусии и за &quot;обговорване&quot;, както е модерно да се казва в някои издания. Още повече, че според един редакционен коментар във &quot;Файненшъл таймс&quot;, управлението на икономиката е изкуство, а не наука. Та в духа на онзи известен стар виц, би могло да си поговорим и за изкуство ... :)

Имах вече възможността да посоча, че в българската блогосфера най-популарната наука без съмнение е историята, но след нея идва икономическата наука - общо взето без конкуренция. Разбира се, няма къде да се денем от факта, че икономическите дискусии в българската блогосфера са силно профанирани и превърнати в идеологизирано надвикване, в което досадно голям брой хора се тръшката, &quot;колко хубаво беше едно време&quot;.

Мисля, че блогът на проф. Георгиев е една чудесна илюстрация как може да се &quot;намества&quot; науката в блогосферата, както и как да се дискутира, вместо да се крещи он-лайн. (Всъщност, оказва се, че крясъците он-лайн понякога отекват по-силно, отколкото обичайните крясъци в традиционната &quot;вербална комуникация&quot;). Така че, нека не пренебрегваме новата дискусионна платформа, която ни предоставя появата на блога на проф. Румен Георгиев.]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Малко съм изненадан от факта, че вече няколко дни след срещата (реална, а не виртуална) на читателите на блога на проф. Румен Георгиев, не се е появил нито един коментар точно тук &#8230; :)&#8230; !? Този факт е в пълна дисхармония с отличино посетената среща и с оживената дискусия, която се проведе.</p>
<p>Бих искал да подчертая, че едно от най-важните заключения на дискусията беше за необходимостта от общуване в науката. Аз самият приведох някои позабравени примери за интензивната корлеспонденция между учени, които днес имат статут на титани в науката &#8211; кореспонденция, довела до открития и въвеждане на фундаментално важни понятия, особено в точните науки.</p>
<p>Икономическата наука има това предимство, че е сравнително по-достъпна за дискусии и за &#8222;обговорване&#8220;, както е модерно да се казва в някои издания. Още повече, че според един редакционен коментар във &#8222;Файненшъл таймс&#8220;, управлението на икономиката е изкуство, а не наука. Та в духа на онзи известен стар виц, би могло да си поговорим и за изкуство &#8230; <img src="https://www.rgeorgiev.com/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif" alt=":)" class="wp-smiley" /></p>
<p>Имах вече възможността да посоча, че в българската блогосфера най-популарната наука без съмнение е историята, но след нея идва икономическата наука &#8211; общо взето без конкуренция. Разбира се, няма къде да се денем от факта, че икономическите дискусии в българската блогосфера са силно профанирани и превърнати в идеологизирано надвикване, в което досадно голям брой хора се тръшката, &#8222;колко хубаво беше едно време&#8220;.</p>
<p>Мисля, че блогът на проф. Георгиев е една чудесна илюстрация как може да се &#8222;намества&#8220; науката в блогосферата, както и как да се дискутира, вместо да се крещи он-лайн. (Всъщност, оказва се, че крясъците он-лайн понякога отекват по-силно, отколкото обичайните крясъци в традиционната &#8222;вербална комуникация&#8220;). Така че, нека не пренебрегваме новата дискусионна платформа, която ни предоставя появата на блога на проф. Румен Георгиев.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>
