Бележка на редакцията: Със съгласието на г-н Румен Георгиев публикуваме с известни съкращения неотдавнашното му изказване в парламента във връзка с лихвената политика. Критиката, упражнена от социалдемократическата платформа „Европа“ към предприеманите финансови мерки, не предизвика нито възражение, нито похвала. Тя бе отмината с мълчание, а идващите дни ще ни карат по-често да се сещаме за нейната справедливост, макар искрено да не ни се иска да е така.
В една от най-мъдрите книги е казано: „На имащите ще се придаде, а на нямащите ще се отнеме и онова, което имат.“ Днес всяко дете в България знае, че социалната диференциация в страната ще нараства, че колкото и морал но двусмислен да е този процес, той е необходим, неизбежен, даже желан.
Ако искаме да живеем в Европа, фигурата на предприемача, на бизнесмена трябва да заеме своето място в икономическия, пък и в политическия наш свят. Проблемът е как да му помогнем да се появи и какви начални условия за изява на способностите му ще създадем.
Нима ние, създателите на „правилата на играта“, с първия си ход ще облагодетелствуваме чуждия бизнесмен пред нашия?
Нима ние, изпълнени с антитоталитарен патос, с първото си действие ще облагодетелствуваме собственика на недвижимост и имущества, т.е. тъкмо най-облагодетелствувания в старата система?
Основната формула, в която правителството вижда ключа към осъществяване на икономическата реформа, е следната: „Финансово-кредитна и парична рестрикция плюс либерализация на цените, т. е. шок върху личното и инвестиционно потребление, последвано от мерки във валутния режим, външноикономическата дейност и приватизацията“. Изхожда се от презумпцията, че шокът ще възбуди производствена и делова активност във всички икономически субекти – от отделния индивид до крупната производствена структура. Тази презумпция обаче е едно бъдещо, и то доста несигурно събитие. Защо?
Защото поведението на хората и организациите се определя от техните реални икономически права, т. е. от икономическия им потенциал и от техните очаквания за бъдещ доход. В момента реалният икономически потенциал и на индивида, и на отделната организация е много нисък. Голяма е задлъжнелостта на отделните граждани и на стопанските организации към държавата. Ниско е материалното натрупване в домакинствата. Ликвидност на производствените единици практически не съществува. Може да се каже, че почти всички производствени единици са в силно неравновесно състояние. В това отношение ние сме в много по-неблагоприятна изходна ситуация от останалите страни на Източна Европа, чиито подходи ползуваме.
Може би тогава българинът е по-добре с очакванията си за бъдещи доходи, които ще се формират от предлаганите сега от правителството условия? Например от лихвени проценти, цени, данъци и пр.
Не, анализът показва, че и двата фактора не могат да предопределят едно поведение на икономическа активност и на поемане на икономически рискове.
Какво според нас е нужно при това положение?
Заслужава си да се замислим върху възможността да управляваме по-добре, отколкото това правят другите източноевропейски страни, споменатите два фактора, или казано по-просто – на първо място, да побързаме със създаването на пълноценни собственици, имащи икономически потенциал и, на второ място, по-гъвкаво и целенасочено да формираме очакванията за бъдещи доходи.
Затова нашата група възразява срещу всякакво забавяне и отлагане на законовата уредба за приватизацията, прозиращо от декларацията. Икономическата активност на всеки един индивид зависи в голяма степен от това вижда ли той, че ще се материализират правата му на собственост в бъдещи доходи. Ако българинът няма достатъчно средства, то поне трябва да му гарантираме надеждата, че ще придобие ресурси. В този смисъл законите, засягащи разпределянето и преразпределянето на националното богатство между индивидите, трябва да предшествуват или поне да не изостават от всякакви регулативни мерки по стабилизиране на икономическата система. Иначе ще достигнем до положението на Полша и Унгария, които осъществиха силни регулативни мерки, но блокираха процеса на приватизация.
Паралелно с ускоряване създаването на законова уредба по собствеността и приватизацията необходимо е да се осмислят още веднъж стъпките и инструментариумът на онова икономическо регулиране чрез което правителството може да въздействува на величината на очакваните бъдещи доходи.
В тази връзка считаме, че при създалата се реална ситуация възраженията на хората по предлаганата лихвена политика са съвсем обясними. Те са резултат на това, че в момента хората:
а) нямат яснота относно бъдещия си икономически потенциал от приватизацията и собствеността;
б) отнема им се част от дохода в момента или се увеличава тяхната задлъжнялост;
в) не се предлагат за времето на кризата никакви механизми за реални преразпределения на средства от лица с натрупано в миналото имущество (често в резултат на кредити от държавата) към такива, които едва връзват двата края. Това е много важно, господа!
Ето защо ние предлагаме сред вариантите, които се разглеждат, да се обсъди и следната формула: „задържане на лихвения процент с обратна сила на равнището на договорения; въвеждане на пряк, прогресивен, еднократен данък върху имуществото с диференциран процент за все още неизплатеното имущество; блокиране на всички влогове на един вложител над определена граница за използване в налични пари; използване на блокирания остатък за финансиране на приватизацията“.
Какви са преимуществата на този вариант?
- Новото ни държавно устройство няма да започва своята дейност с нарушаване на основния правен принцип че договорите трябва да се изпълняват, още повече когато страна по тях е държавата; а държавата (според декларацията) е партньор в икономическите и социални отношения;
- създава се източник за допълнителни приходи в държавния бюджет от еднократния данък вместо от повишените лихвени проценти с обратна сила и се стимулират сделките между физически лица, когато средствата за изплащане на данъка не достигат. Доходът от тези сделки допълнително ще се облага с висок данък;
- от получените от еднократния данък средства пряко ще могат да се подпомагат социално слабите слоеве и преквалификацията на безработните;
- блокираните средства над определена сума на един вложител ще могат да се използуват за рефинансиране на разликата между старите и новите лихвени проценти по вече взетите кредити както на физическите лица, така и на фирмите, като същевременно вложителите ще могат да ги използват за закупуване на ценни книжа – държавни, банкови, фирмени, общински и т. н…
- за текущите си нужди над тази граница отделната личност ще трябва да почне да работи по-добре, да печели повече или да тегли скъп кредит.
При такива условия нашата икономика би могла да издържи и значително по-висок основен лихвен процент и да отговори на изискванията на Международния валутен фонд.
И все пак основното предимство на предлагания вариант следва да се търси в социалната справедливост, справедливост без уравниловка, без червена буржоазия, без средства и имущества, натрупани от спекула.
Статията е част от в. Политика,
Брой 6 (32) / 8-14 март 1991 г.
