Известно е, че навлизането на чужди инвестиции в икономиката е всепризнат обективен критерий за оценка на риска на страната.
Това с особена сила важи за нашата страна в присъединителния процес към ЕС. Поради тази причина очаквах, че въпросът за чуждите инвестиции като фактор за икономически растеж ще бъде основен в предизборните платформи на партиите. Уви! На първо място се демонстрира всепартийно непознаване на достигнатото.
Според БНБ преките чужди инвестиции през 2004 г. са 1957,7 млн. евро или 10,1 % от БВП при 1 850,5 млн. евро или 10,5% от БВП през 2003 г. Т.е. налице е задържане на растежа на инвестиции от чужбина.
Какво сочат данните на БНБ? Налице е задържане на растежа на инвестиции от чужбина. Някои ще кажат – важно е да не се задържа общият ръст на инвестициите в страната. Тук обаче картината също е обезпокояваща.
Инвестиционната бизнесанкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през ноември 2004 г., показва номинално намаление на инвестициите в промишлеността през 2004 г. спрямо 2003 г. с4,3 %. Промишлените предприятия от частния сектор реализират с близо 17 % по-малко инвестиции в сравнение с направените година по-рано, което се дължи главно на намалението на инвестициите в преработващата промишленост.
В новата бизнесанкета на НСИ от м. април т. г. за инвестиционните планове на частния сектор в промишлеността през 2005 г. мениджърите предвиждат по-нататъшно свиване на инвестиционните си програми с 3,6 % спрямо 2004 г.
Отговор на въпроса защо буксува „моторът“ на развитието – частният сектор, заедно с преките чужди инвестиции за страната като цяло, никой не дава.
Партиите мълчат
В предизборната си програма БСП предвижда 3,3 млрд. евро чужди инвестиции през 2009 г. Другите партии предпочитат да мълчат.
Защо? Истината е проста – цифрите за отчитаните до сега успехи са подвеждащи. Анализирайки платежния баланс за 2004 г. БНБ посочва, че дефицитът по него се покрива от преки чуждестранни инвестиции, без да пояснява, че в цифрата са включени и кредитите от чужбина за частни фирми. А техният приток за 2004 г. е около 1 млрд. евро и той е скрит в тази цифра чрез графите „друг капитал“ и, други капиталови притоци“. С това истинските преки чужди инвестиции изкуствено са увеличени близо два пъти.
Затова през 2003 г. аз и други анализатори отбелязахме, че оценката за преките чужди инвестиции за този период е завишена с $ 909 млн. За чест на БНБ в анализа на платежния баланс за първото тримесечие на 2005 г. тя вече пояснява, че под „други капитали“ трябва да се разбира промяна в задълженията по кредити от чужбина за нефинансовите институции в страната, т.е. че става дума за заеми, а не за инвестиции.
Политиците продължават обаче да бъркат и да говорят за 2 и повече млрд. евро чужди инвестиции годишно и за още по-голям интерес през следващите години.
Опасна заблуда
Когато бъркат пасиви с активи, на студентите икономисти се пише двойка. Каквали оценка ще дадат гласоподавателите на политиците, когато ги заблуждават, че дълг значи „национално достояние“?
Защо е опасна заблудата? Главно отличие на кредита от инвестицията е, че заемът, заедно с лихвата, трябва да се връща, т.е. да се изнесе от България. При инвестициите от страната се вади само печалбата и то ако не се реинвестира. Инвестицията, за разлика от кредита, не тежи на платежния баланс и на следващото управление. Платежният баланс е „ахилесовата пета“ на нашата икономика. Когато слагат и едното, и другото под формата на чужди инвестиции днешните политици на практика заблуждават младите хора и бъдещите политици, че не им оставят дългове. Това е опасно!
Опасно е не само защото чуждите инвеститори вярват на други показатели и надутите цифри ги развеселяват. По-лошото е, че сами не разграничаваме задълженията си като граждани и политици. Едно е например да гарантираш печалба за чуждия инвеститор (случаят с магистрала „Тракия“), друго е да създадеш условия кредиторът да обяви предприятието в несъстоятелност, като с реализираната сума се погасят дължимите главници и лихви.
Къде да насочваме чуждите пари
Отчетените за периода 2001 -2004 г. чужди инвестиции плюс кредити от чужбина за частни фирми в страната са 6 691,6 млн. евро. От тях само незначителна част е вложена в добивната промишленост – 50,2 млн. евро или 0,9 % от общия обем. В преработващата промишленост са вложени 1088,0 млн. евро (19,1 %). Външният капитал по начало търси сфери за бързи печалби в сфери като търговия, финансово посредничество, електроразпределение, сделки с недвижими имоти и пр. Там са вложени останалите 80 % от отчетените инвестиции.
Най-обезпокоителното е, че чуждите вложения в здравеопазването са само 0,8 млн. евро, в образованието – 12,2 млн. евро. Немалка част от преките инвестиции – около 1 млрд. евро годишно, са за приватизация на държавни предприятия. Ако в тях обаче не се инвестира, няма да се развиват ефективно. Това наблюдаваме в голяма част от тях. Задача над задачите на властимащите е да организират създаването на условия чуждите инвестиции да се ориентират към ключовите компетенции на нацията, без които няма конкурентоспособност. За съжаление още не сме готови за това.
Статията е част от в.“Труд”
16 юни 2005 г.
