В сградата на ЮНЕСКО в Париж приключи годишната сесия на Международния съюз на икономистите. За негов вицепрезидент бе избран д-р Румен Георгиев, с когото разговаряме за резултатите от форума.
- Г-н Георгиев, току-що се завърнахте от годишната сесия на Международния съюз на икономистите в Париж. За какво по-конкретно стана дума там?
- Западните ни колеги някак си подценяват сложните процеси, които стават у нас. Грубо казано, срещу икономическата, технологическата и интелектуалната помощ те искат да получават един вид „послушно поведение“. Те не си дават сметка, че без да се вслушват в това, което става и в Русия, и в Източна Европа, рискуват един ден нещата там да се обърнат радикално.
Русия получава от Запада много по-голяма икономическа помощ, отколкото ние, а и всяка друга източна страна. Но икономическите помощи и кредити не са изход от положението. Изостря се чувството за национално достойнство на тази безспорно велика страна.
- С какво според вас е опасно това безразличие на Запада към духовните процеси,ставащи в Русия и въобще в Източна Европа?
- От известно време вече има пълно основание да се твърди, че в Русия се зароди и укрепва нещо като „имперска опозиция“ срещу Запада. Опасното в случая е, че основните удари на тази опозиция падат върху демократичните промени, които се обвързват ту с „ционисткия капитал“, ту със „заговор на западните спец- служби“. Но смисълът е един и същ – че Русия не трябва да води диалог със Запада, не трябва да се движи в демократична перспектива, а да си възвърне имперските позиции, да не отстъпва, а в по-далечна перспектива и да премине към активна и агресивна имперска политика.
- В България обаче не съществува подобна „имперска“ опозиция срещу Запада? Откъде идва тогава безпокойството?
- Съществува обаче публичен агресивен „патриотизъм“, опасно доближаващ се до „червено-кафявите“ настроения както в Русия, така и в Сърбия, в Словакия, в Украйна, който без преувеличение може да бъде третиран като зародиш на всякакъв род диктатури. Той се базира на безспорно лум- пенизиране на масовото съзнание.
- Не преувеличавате ли тази опасност у нас?
- Бих се съгласил, че днес ние все още имаме време за по-спокойно и дистанцирано отношение към нещата. В България прозападните ориентации вече не са в периферията на масовото съзнание. От друга страна, се запазва определен морален капитал на проруски симпатии у българския народ. Как да ги съчетаем? Много скоро може да се окаже късно да вземаме каквито и да било мерки. Още повече че вътрешното положение у нас опасно се доближава до това в Русия, а в някои отношения е по- тежко.
- Какво място намериха тези проблеми в работата на парижката сесия?
- В дискусията имаше известна неравнопоставеност. Западните ни колеги се увличаха с проблемите на технологията на стопанското развитие. В хода на разговорите обаче тревогата, изразена от източноевропейските експерти, помогна на западната аудитория да осъзнае цялата сериозност на ситуацията. Грандиозна е задачата, която си поставихме в Париж – да се превърнем в своеобразен щаб за координиране на световната демократична общественост за успешното икономическо модернизиране на Източна Европа.
- Приеха ли се някакви конкретни предложения за реализация на тази основна задача?
- Да, множество. Една от инициативите, която аз поех за България, е да организираме социологически мониторинг, който регулярно да отчита как се повишават или понижават „акциите“ на Русия, Западна Европа и Америка на пазара на българското обществено мнение. Имаме обещания за частично финансиране на това мероприятие.
- Не бихте ли могли по-активно да си сътрудничите с Международната атлантическа асоциация (МАО), която също има вицепрезидент българин – Соломон Паси?
- Разбира се. Вече разговаряхме за това с него. Прие го радушно. Считам, че МАО може да направи много за по-доброто сътрудничество на нашата интелигенция с водещия си съюзник в големия преход – западната интелигенция, докато ние пък ще помогнем повече за сътрудничеството с друг съюзник – демократичната източна интелигенция. Мандат от нашето ръководство за поставяне основите на такова сътрудничество аз имам, време също. На тазгодишната сесия бях избран за вицепрезидент на Международния съюз на икономистите за още 5 години. Соломон Паси започна мандата си също неотдавна… Дано успеем!
С д-р РУМЕН ГЕОРГИЕВ разговаря Николай Стоянов
Статията е част от в. Труд
30.12.1996г.
