— Г-н Георгиев, за около един месец цената на долара спадна с близо 12 лв. Нормално ли е това спадане и можем ли да очакваме, че ще продължи?
- Измененията на един свободно образуващ се пазарен курс не могат да бъдат други освен нормални. Намаляването на курса на долара се определя от превишаването на предлагането над търсенето на валута. Защо е по-ниско търсенето на долара от предлагането му днес?
- Фирмите все още работят на минали доставки и не са принудени да се разплащат за бъдещи доставки от внос.
- Високият лихвен процент и големите затруднения в производството и реализацията на продукцията намаляват обема на платежоспособното търсене на валута.
Освен това населението масово предлага своя валута на банките с оглед да получи левовете, нужни за погасяване на заемите към ДСК.
А дали спадането на курса на долара по отношение на лева е временно, или не? Тук е важна абсолютната величина на предлагането и търсенето. По мое мнение тя е все още доста ниска. Средно на ден се предлагат около 1,7 млн. долара. За годината това са около 500 милиона, а нужното за нормалното функциониране на икономиката ни търсене е някъде около 2 млрд. долара, колкото е дефицитът на платежния баланс без лихвите и погашенията по кредитите.
Така че изменения в курса могат да се очакват и надолу, и нагоре: зависи от това как ще се изменят посочените фактори.
- Значи можем да очакваме нови главоломни цени на долара?
— При такова, общо взето, естествено увеличението на курса да се свързва главно с повишаване на търсенето й. И аз очаквам това да стане в близките два-три месеца. За този период фирмите частично ще се съвземат от първоначалния стрес след ипускам на реформата. Ще се привършат стоковите запаси на производителите и те ще започнат по- активно да търсят необходимата им за суровини и материали валута, Редица фирми дори ще успеят да се „преборят” с банките и Министерството на финансите да оставят при себе си повече левове за закупуване на жизнено нужната им валута.
Това не означава обаче, че при повишаване на търсенето на долара курсът му непременно ще скочи. Това ще стане само ако търсенето превиши предлагането. А това ще се случи, ако Българската народна банка няма резерви от валута, която да пусне за продажба.
Известно е, че България очаква кредити от Международния валутен фонд и Световната банка в размер на около 800 млн. долара, както и от групата на 24-те – също в такъв размер. Но тези суми няма да стигнат, тъй като те не са само за стабилизация на курса, а и тяхното усвояване зависи от определени условия, които трябва да изпълним. Нужни са и други резерви, каквито могат да се получат главно чрез т, нар. СУАП- операции на централната банка. Същността на тези спасителни операции е следната. Заделят се български левове, Срещу които банката може да получи валута за стабилизиране на курса. Тези заделяни левове обаче са част от общата маса пари в обращение, което значи, че с тях се намалява кредитният ресурс на банките или /което е същото/ – увеличава се лихвеният процент и се намалява активността на фирмите.
Така че последиците от задържането с такива средства на курса на едно и също равнище могат да бъдат нова спирала на инфлацията и по- нататъшна стагнация на производството. На едно място го кърпим, на друго се пука!
- Какъв е изходът от това положение?
- Има изход, но той изисква изключителна системност в провеждането на икономическата политика. За мен мерките по стабилизиране на курса с помощта на чужди резерви от валута имат смисъл само ако се съпровождат с мерки по либерализиране на вноса и износа, стимулиране на износа и с активни между- и вътрешно фирмени капиталови трансформации, в т. ч. приватизация, фалити на фирми и т. н.. Тези процеси трябва да протичат бързо и взаимносвързано, ако искаме хем курсът да се стабилизира, хем инфлацията да се задържи.
Затова може да се каже, че стабилизирането на курса от несистемни позиции е „изкуствено” стабилизиране. От него държавата като цяло трудно може да извлече полза. Цените ще скочат още повече, активността на фирмите и отделния човек ще намалее. Иска ми се да вярвам, че няма да се стигне до такава отчайваща комплексна ситуация.
Разговора води: Марин Стоянов
Статията е част от в.“Репортер”
бр. 12 (Год.II)/21 март 1991 г.
