Спомняте ли си, драги читатели, кога за първи път чухте новата българския лексикон дума „приватизация“? Много отдавна беше. Обясняваха ни я от гледна точка на лявата страна,
на центъра на нашия политически живот.
Сега за всички нас ще бъде интересно да узнаем и мнението на един безспорен специалист, на старши научния сътрудник г-н Румен Георгиев, председател на Бюджетната комисия на Великото народно събрание и ръководител на парламентарната група „Социалдемократическа платформа „Европа“
- Да, господин Георгиев, твърде дълго вече се говори за приватизация. Мислите ли, че нашият народ разбира съвсем ясно и точно какво се крие зад това икономическо понятие, каква цел преследва то?
- Хората, общо взето, разбират, че приватизацията е едно първоначално разпределение на ресурсите, които могат да бъдат обект на собственост. Много малко са обаче тези, които са наясно с нейните цели. Аз твърдя, че когато говорим за приватизация, незнайно защо не говорим в името на какво се прави тя, а именно – печалбата. Преходът към пазарна икономика не буди у никого съмнения. Но защо не обръщаме достатъчно внимание на това при каква приватизация ще се организираме най-добре за работа, ще повишим доходите си, печалбите си, ще забогатеем. Та нали този елемент бе най-слабото звено в старата централно-планирана икономика.
Или казано накратко – за да бъде приватизацията сърцевина на смяната на системата, нейните конкретни цели се свеждат до следното:
- да се достигне до създаване на самофинансиращи се ликвидни икономически единици, които са самостоятелни центрове на печалба.
- да се изградят устойчиви източници на индивидуални доходи на населението.
- да се създадат стабилни източници за фиксални проходи по линия на данъците, по линия на държавното участие в предприятията и печалбата им, а така също и на продажбата на държавно имущество.
Именно от тези крайни цели трябва да се изхожда, когато се определят сроковете и формите на приватизация, правата на трудовите колективи и т. н.
- Вие поставяте още в първите метри на дългия приватизационен път печалбата. А какви са сроковете на този процес във времето?
- Трудно, почти изключено е да се определят тези срокове. Във всеки случай процесите на приватизация ще продължат с години, може пет или десет. Но все пак бих казал, че за да се реализират тези цели, са необходими обезателно два етапа, които поради своята взаимообвързаност, трудно се различават един от друг. Аз бих ги нарекъл „етап на дележ“ и „етап на градеж“.
Първият етап е всъщност етап на структуриране на собствеността, при който нацията трябва да гарантира на човека определен обем права, с които той да влезе в имуществени отношения. Вторият етап е етап на формиране на икономически единици, които да бъдат ликвидни.
Ако при създаване на законите не разграничим тези два етапа, може да стане така, че не всеки да получи права за влизане в имуществени отношения. Или казано другояче някой друг ще решава за повечето от хората какво ще се прави с националната собственост, създадена от всеки един от нас. Стремежът трябва да бъде всеки пълнолетен български гражданин да участвува в първия етап. Докато във втория етап ще вземат участие САМО ТЕЗИ, КОИТО МОГАТ! Ето го различието…
На вторият етап „в играта“ ще влезе този, който може да изгради ликвидна икономическа единица, способна да се самофинансира във времето. И още: да избере такъв състав на крайна продукция, при който максимално ще се използват наличните ресурси, тоест да направи единицата конкурентноспособна.
- Един момент, г-н Георгиев, вашето виждане дава предимство на отделния човек, на неговата предприемчивост. Или вие сте превърженик на тезата за равния шанс, а не на равния старт?
- Точно така. За да успее една кауза, на нея трябва да се посветят повече хора, които могат да покажат предприемачески риск. Колкото по-широк е кръгът на хората, които на първия етап получават права за влизане в собственически отношения, толкова по-подбрани ще бъдат предприемачите, които ще участвуват във втория етап и ще доведат процеса на приватизация до логическия му край.
Следователно всеки трябва да има равен шанс в състезанието за предприемачество. Това не предполага нито равен старт, нито равен финал. Това предполага само права за избор, права на участие в играта, която ще започне единствено от тези, които се окажат подготвени за нея. И този подход е изключително нужен, защото приватизацията трябва да направи не просто нови предприятия, а нови хора, при които предприятията ще бъдат действително нужни и ефективни.
- В чии ръце ще попаднат инвестиционните бонове, с които ще се започне играта?
- На „етапа на дележа“ инвестиционни бонове ще имат всички пълнолетни български граждани, разделени на няколко групи в зависимост от трудовия стаж. Но веднага искам да кажа, че това няма да бъде раздаване на пари, което води веднага до повишаване на инфлацията. Бонът е само едно удостоверение, с което нацията гарантира на всеки член определен обем права да влезе в имуществени отношения. Но както разбрахме, това няма да се отдаде на всеки, т. е. не всеки ще стане собственик и ще печели от това.
На „етапа на градежа“ гаржданинът може да направи икономически избор къде да си вложи боновете. И законът за приватизация трябва да очертае тези начини. Бонове могат да се вложат например в купуване на акции и други ценни книжа от фирмите, купуване на акции и ценни книжа от БНБ, търговските банки и правителството, залагане на бонове срещу получаване на кредити от банките и т. н. А всеки, който вложи боновете си в дадена фирма, банка, предприемачески колектив и т. н., им прехвърля възможността да използват неговите права на собственост.
- Ние спокойно бихме могли да перефразираме известния повик на българския премиер г-н Попов „Братя, не купувайте, щом ви е скъпо!“ в „Братя, хайде да забогатеем!“. И всичко шеще да е много добре, ако нямахме дългове – и външни, и вътрешни.
- Ние трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да забогатеем. Отделният човек, отделната фирма, а оттук и нацията като цяло. Следователно ние трябва да размърдаме мозъците си, за да потърсим в тях идеи за забогатяване. Това е единственият разумен шанс да си върнем дълговете. Предлаганият подход към приватизацията дава и технологична възможност за това. Така например, когато държавата ни получи своя дял от боновете и то в такъв обем, в какъвто се предполага, че ще бъде делът на държавната собственост, ние ще имаме уникалния шанс да извадим вътрешния държавен дълг от сумата на националните активи.
Държавните бонове могат да бъдат използвани за създаване и на по-добра организация на работата по връщането на външния дълг на страната. Боновете са удобен инструмент за работа по т. нар. операции СУАП. Това значи боновете да се влагат срещу определен обем кредити от чужди инвестиции, които да се насочват към реални и интересни за чужденците инвестиции, положителното салдо от платежния баланс ще стане ресурс за обратно изкупуване на боновете.
- Приватизация и реприватизация! Не ви ли се струва, че на тази плоскост ще се породят много спорове, да не употребя някоя по-силна дума?
- Тези процеси са тясно свързани. Някогашните собственици обезателно трябва да бъдат обезщетени, като там, където обектът е запазен в почти неизменен вид, той да се върне в натура. Това обаче не е реструкция, а обезщетение. Защо? Защото ако се застъпи принципът на реструкцията, то на бившия собственик ще трябва да се върне и приплода на изминалите години. А ние не знаем къде той е реализиран. Докато обезщетението трябва да бъде до размера на тогавашната собственост, като към него се прибави част от пропусната през тези 45 години полза. Обезщетението е удобно да става под формата на инвестиционни бонове, а пропусната полза – в привилегии за получаване на същия обект, когато той е запазен приблизително такъв, какъвто е бил.
- С две думи, как бихте резюмирали вашите виждания и тези на парламентарна група „Социалдемократическа платформа „Европа“ за процесите на приватизацията и преминаване към истинска пазарна икономика?
- Без уравниловка се дава възможност на всеки да участвува в приватизацията като този, който може повече, ще стане собственик, без другите да бъдат ощетени или излъгани за досегашните си усилия. Човекът има право на избор с кого да влезе в имуществени отношения, да се довери на най-кадърното, да го подкрепи и му даде път, като сам спечели от това. И което е особено важно – посоката на такава приватизация е създаване на среден слой собственици, предприемачи, носители на интелектуален продукт и потенционални бизнесмени. Така според собствените си разбирания много хора ще се чувствуват богати или най-малкото, ще живеят спокойно и уверено.
Разговора води СИМЕОН ДАНЕВСКИ
Статията е част от в. Вечерни новини,
Година XL / Брой 110 (11816) / 7-8 юни 1991 г.
