в.“Дума” бр.119/31 юли 1990 г.
Днес независимо от трудностите, свързани с външния ни дълг, Банката за стопански инициативи „Минералбанк“ продължава активно да съдействува на фирмите в тяхната валутна дейност. Това е поводът за разговор с председателя на „Минералбанк“ ст. н. с. РУМЕН ГЕОРГИЕВ.
— Брутният размер на външния дълг — 10,4 милиарда долара — и приблизителното разпределение на кредиторите едва ли е всичко, което трябва да се знае за големия валутен проблем на страната. Какво от характеристиките на валутното положение на страната не ни е известно?
— Валутното положение на страната започна рязко да се влошава от 1986 година насам, Пасивното салдо е конвертируема валута всяка година надхвърляше 1,5 милиарда долара. През последните 10 години износът намаляваше ежегодно с по 100 милиона долара. Но вносът продължаваше необосновано да расте. Това се извършваше в условията на централизирано разпределение на валутните средства и нарастваща неадресираност на външния дълг.
Тази неадресираност (или неразпределеност по фирми, които трябва да го връщат) на голяма част от дълга е тежко бреме за икономиката ни. Тя е образувана за сметка най-вече на неефективни валутни разходи. Именно неадресираността е една от най-важните характеристики на валутното положение на страната в момента.
— А адресираната част? Чия дейност характеризира тя?
— Засега това е делът на търговските банки към западните ни партньори. Той е незначителна част от общия дълг не повече от 10 на сто. Дългът на „Минералбанк“ например е 330 милиона долара, от които нито един цент не е даден без договор за връщане.
— От няколко месеца изплащането на дълговете е спряно. Почти от месец е прекратено и плащането по лихвите. Какви са последствията от тия действия?
— Обявеното от Българската външнотърговска банка (БВТБ) в края на март временно спиране на плащанията в конвертируема валута бе направено без предварително обсъждане — или поне предварително уведомяване на търговските банки и по-големите фирми в страната. Последиците обаче се разпростряха и върху тях. Почти цялото българско стопанство се оказа отрязано от западния пазар. Това е втората характерна черта на валутното положение в момента.
— Можеше ли то да се избегне?
— Не можеше да се мине без спиране или отлагане на отделни плащалия и дори групи плащания, обхващащ значителна част от задълженията на държавата. Обективните условия налагаха това. Но без едностранно отрязване“ на страната от западния паричен пазар от името на всички банки можеше да се мине.
— Как всичко това се отрази на икономиката?
— Ако се вгледаме по-детайлно, ще установим няколко крайно негативни тенденции. Прекратени бяха банковите кредитни улеснения за Българската Външнотърговска банка. Като следствие на загубеното доверие към страната бяха блокирани кредитните линии и на останалите търговски банки.
Наложи се откритите акредитиви за внос на машини, съоръжения и суровини да бъдат изплащани в брой, вместо на кредит, както се предвиждаше. Това изчерпи валутните наличности и резерви на почти всички търговски банки в страната.
Голяма част от поръчаните машини и съоръжения, за които имаше и частични плащания, останаха при чуждестранните доставчици. Това наруши нормалната дейност на доста предприятия и доведе до неизпълнение на поети от тях задължения за износ.
Стопанските и външнотърговските организации масово започнаха преки вносно-износни операции със своите западни партньори без участието на българските банки. Тая дейност се извършва в утежнени условия на обмен. Да не говорим, че голяма част от валутата остава у чуждестранните фирми.
Тенденцията на изолиране от западния пазар се засили особено след обявеното от 1 юли от БВТБ замразяване на плащанията и по лихвите. Западните кредитори започнаха да притискат още по-силно търговските банки на България, а БВТБ започна да отказва на търговските банки дори преводи към чужбина на валута, с която те разполагат по сметките си при нея.
— Но това означава пълно съхраняване на валутния монопол и на валутния режим, който води до безсмислено изразходване на средства.
— Валутният режим продължава да тласка предприятията, които реализират приходи във валута, масово да носят върху себе си разходите на неефективно работещите. Този принцип се прокарваше именно чрез пълния или почти пълен монопол във валутната област. Вместо държавните органи да предоставят валутата на базата на държавно-стопански договори само при изпълнение на комплексни стопански задачи, беше допускано да се предоставя валута в размер на 10 и повече долара срещу 1 долар приходи. С други думи, работеше се по частен показател. Стопанските организации избягваха търговските банки, защото кредитите от тях трябва да се връщат реално.
Сега (съгласно Постановление 32 от април т. г.) от всеки изнесен долар държавата изкупува по административни предписания — а не съобразно интересите на предприятието — половината от сумата. Срещу събраната сума се предоставя левова равностойност по официалния курс. Част от събраната валута се пуска на така наречените търгове.
Тези търгове не стават по пътя на набрани и класирани по ефективност заявки от търговските банки, които да обхващат всички потребности. Предоставяните средства са съвсем малка част от валутните прихода на страната. Трудно е да се докажат обективна ефективност и обективни пазарни курсове във валутната област при такава разпокъсаност и централизация! Налице е неефикасна форма на местна конвертируемост.
— Присъединяването на страната към международните финансови организации и банки може ли да е начин за излизане от положението?
— Тежкото валутно положение няма да се оправи автоматично, без собствени целенасочени усилия.
— В такъв случай — вашето разбиране за реалните възможности да си помогнем сами?
— Може би към Министерството на финансите и БНБ трябва да се създаде съвместен орган за управление на валутния дълг и на резервите във валута. Председателят на този орган да се назначава от Народното събрание.
Такъв орган е съществувал у нас преди Втората световна война. Това е Главното управление по държавните дългове и репарациите при МФ. Неговата задача се е свеждала до оперативно управление на дълга и преговори с чуждестранните кредитори. Публикувал се е и официален отчет за състоянието на дълга и репарациите.
В сегашната тежка ситуация е добре това да става под прекия контрол на парламента. С такъв орган би се внесла повече обективност и отговорност във валутната дейност.
— Като практика вероятно е ефективно, но едва ли е достатъчно.
— Необходимо е част от дълга да се разпредели по фирми и търговски банки. Те трябва да имат право да се разпореждат с прехвърлените им активи — да ги залагат, да ги приватизират, да емитират ценни книжа срещу тях и т. н. Частта от дълга, която ще остане неадресирана, да се поеме от БНБ като държавен дълг.
Адресната част от дълга ще се активира. търговските фирми и банките ще се превърнат в двигател за връщането му. Ще се определят и икономическите параметри и възможностите БНБ да конверсира държавния валутен дълг.
В момента ние работим по нашите трудновъзвръщаеми кредити именно така — привличаме западни партньори за изкупуване на част от фондове те въведени с тези кредити, организираме чужд мениджмънт за „закъсали“ с връщането на дълга предприятия, съдействуваме за получаване на поръчки и износа на продукция от тях и т. н.
— Каква би била ролята на търговските банки във външноикономически те отношения в бъдеще?
— Търговските банки имат по-добра информация и повече възможности за контрол и трябва да станат регулатори на търсенето и предлагането на валута. Усъвършенствуването на търговете, отчитането на конкретните интереси на фирмите, заработили валутата, класирането на исканията съобразно ефективността на заявките и т, и. са добри, но взаимно-свързани мерки и те трябва да се реализират комплексно.
Всичко това би довело до по-голямо съответствие на нашата практика с изискванията на Международния валутен фонд и с мерките, предприема ни от другите страни – Унгария, Чехословакия, Полша, Югославия – за стабилизиране на икономиките им.
Интервюто взе
КРАСИМИР ЦИГУЛАРОВ
Статията е част от в.“Дума”
бр.119/31 юли 1990 г.
