Делегация на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на 20-тия конгрес на Социнтерна, Ню Йорк, сградата на ООН, 1996 г.
Делегацията пред копието на прочутата фреска от Боянската църква, подарена от българското правителство, сградата на ООН, Ню Йорк, 1996 г. От ляво на дясно: Петко Търпанов, Крум Славов, Румен Георгиев, Теодор Дечев, д-р Петър Дертлиев, голямата дъщеря на д-р Дертлиев и Веселин Манев
Пресконференция заедно със зам. председателите на БСДП Теодор Дечев и Добромир Рачев
Снимката на която българската делегация на конгреса на Социалистическия интернационал в Ню Йорк (1996 г.), позира под копието на прочутата фреска от Боянската черква в сграда на ООН е изключително интересна от гледна точка на политическия й контекст. Тя казва политическата тежест на проф. Румен Георгиев в политическия живот у нас в периода 1995 – 1997 г., когато той игра изключително позитивна роля в социалдемократическото движение. За да се оцени този факт, трябва да се дадат обаче повечко обяснения за тогавашния политически контекст.
На снимката се виждат Петко Търпанов и Крум Славов – по това време заместник председатели на СДП. СДП е известната фракция на някогашната голяма и славна БСДП, която остана в СДС по време на конфликта през 1991 година, когато на политическата сцена беше актуална групата на 39-те и на повърхността на политическия ни живот се водеше люта борба срещу приемането на новата Конституция, която е в сила и до днес.
През 1991 г. фракцията подкрепяща групата на 39-те и отхвърляща приемането на новата конституция се опита да проведе извънреден конгрес за да смени ръководството на БСДП, най-вече в лицето на д-р Петър Дертлиев. В крайна сметка, съдът не призна този форум за законен и на отцепилата се фракция не остана друго освен да учреди нова партия. Начело на тази партия застана Иван Куртев, който впоследствие мисля, че три поредни мандата беше заместник председател на Народното събрание.
Заместници на Иван Куртев в СДП станаха Петко Търпанов, Крум Славов и Добромир Рачев. И тримата имаха изключително силно символно значение, защото бяха потомствени социалдемократи, а техните родители бяха репресирани от тоталитарната власт. Нещо повече, лелята на Крум Славов – Людмила Славова е зверски убита от Народната милиция след 09 септември 1944 г.
Петко Търпанов беше единственият депутат от БСДП, който се присъедини към групата на 39-те. Той беше и човекът, който прочете декларацията на 39-те във Великото народно събрание. През 1995 г., обаче взаимоотношенията между БСДП и СДП започнаха да се стоплят. Истерията около приемането на Конституцията беше отминала, а управлението на Жан Виденов и тоталната доминация на БСП в политическия живот не вещаеха нищо добро за традиционните социалдемократи, независимо от коя страна на „конституционната барикада” бяха застанали през 1991 г. Така се стигна до подписването на споразумение за сътрудничество през 1995 г., подписано от моя милост за БСДП и от Петко Търпанов за СДП.
Участието на българските социалдемократи на конгреса на Социалистическия интернационал през 1996 г. в Ню Йорк беше кулминацията на опита за консолидацията на социалдемократите в този период. Както се вижда – Петко Търпанов, прочел декларацията на 39-те и д-р Петър Дертлиев участвуваха заедно на конгреса на СИ (в рамките на квотата на БСДП – тогава единствен български член на Социнтерна) и седяха един до друг. Това беше колосален успех, за съжаление доста леко проигран в последствие.
Тук присъствието на проф. Румен Георгиев е многозначително. Участието му в състава на делегацията на обединилите се макар и за кратко социалдемократи, беше най-вече признание за интелектуалната страна ан неговото участие в политиката. Разбира се, това беше признание и за неговите колеги – интелектуалци от Социалдемократическа платформа „Европа”, фракция, която напусна БСП точно около приемането на Конституцията и допринесе за приемането на много по-цивилизован вариант от това, което си представяха някои „винено червени” конституционалисти. След напускането на БСП на базата на парламентарната група на Социалдемократическа платформа „Европа” се създаде Социалдемократическия клуб „Европа”, в който проф. Румен Георгиев играеше ключова роля. В клуба имаше и други големи фигури като проф. Петър – Емил Митев, проф. Константин Косев и други, но двигателят на тази малка но много интелигентна формация беше проф. Румен Георгиев.
В присъствието на останалите участници на снимката – д-р Петър Дертлиев, дъщеря му Антоанета, моя милост – Теодор Дечев (тогава – заместник председател на БСДП) и Веселин Манев (също от БСДП) няма нищо необичайно. Това бяхме представителите на българската партия – номинална членка на Социалистическия интернационал, на БСДП. (Тогава БСП все още беше далече, далече от сегашните висини на международното си признание, а г-н Филип Боков чака цял ден за да бъде допуснат в залата на конгреса като физическо лице. Разбира се, времената се менят … ).
Много интересно е да се отбележи, че има още един член на делегацията, за съжаление – отсъствуващ от снимката. Става дума за проф. Кръстьо Петков, тогава председател на КНСБ. Неговото присъствие символизираше близостта на синдикатите с традиционните социалдемократи. Съставът на делегацията, композирана от представители на БСДП, СДП, СДК „Европа” и КНСБ, демонстрираше солидност, консолидация и широка представителност. В този формат, съдбата на българската социалдемокрация можеше да бъде друга, но явно друго е било писано. Или пък социалдемократите някак си сами си изиграхме картите по възможно най-нерационалния възможен начин.
Снимката на която българската делегация на конгреса на Социалистическия интернационал в Ню Йорк (1996 г.), позира под копието на прочутата фреска от Боянската черква в сграда на ООН е изключително интересна от гледна точка на политическия й контекст. Тя казва политическата тежест на проф. Румен Георгиев в политическия живот у нас в периода 1995 – 1997 г., когато той игра изключително позитивна роля в социалдемократическото движение. За да се оцени този факт, трябва да се дадат обаче повечко обяснения за тогавашния политически контекст.
На снимката се виждат Петко Търпанов и Крум Славов – по това време заместник председатели на СДП. СДП е известната фракция на някогашната голяма и славна БСДП, която остана в СДС по време на конфликта през 1991 година, когато на политическата сцена беше актуална групата на 39-те и на повърхността на политическия ни живот се водеше люта борба срещу приемането на новата Конституция, която е в сила и до днес.
През 1991 г. фракцията подкрепяща групата на 39-те и отхвърляща приемането на новата конституция се опита да проведе извънреден конгрес за да смени ръководството на БСДП, най-вече в лицето на д-р Петър Дертлиев. В крайна сметка, съдът не призна този форум за законен и на отцепилата се фракция не остана друго освен да учреди нова партия. Начело на тази партия застана Иван Куртев, който впоследствие мисля, че три поредни мандата беше заместник председател на Народното събрание.
Заместници на Иван Куртев в СДП станаха Петко Търпанов, Крум Славов и Добромир Рачев. И тримата имаха изключително силно символно значение, защото бяха потомствени социалдемократи, а техните родители бяха репресирани от тоталитарната власт. Нещо повече, лелята на Крум Славов – Людмила Славова е зверски убита от Народната милиция след 09 септември 1944 г.
Петко Търпанов беше единственият депутат от БСДП, който се присъедини към групата на 39-те. Той беше и човекът, който прочете декларацията на 39-те във Великото народно събрание. През 1995 г., обаче взаимоотношенията между БСДП и СДП започнаха да се стоплят. Истерията около приемането на Конституцията беше отминала, а управлението на Жан Виденов и тоталната доминация на БСП в политическия живот не вещаеха нищо добро за традиционните социалдемократи, независимо от коя страна на „конституционната барикада” бяха застанали през 1991 г. Така се стигна до подписването на споразумение за сътрудничество през 1995 г., подписано от моя милост за БСДП и от Петко Търпанов за СДП.
Участието на българските социалдемократи на конгреса на Социалистическия интернационал през 1996 г. в Ню Йорк беше кулминацията на опита за консолидацията на социалдемократите в този период. Както се вижда – Петко Търпанов, прочел декларацията на 39-те и д-р Петър Дертлиев участвуваха заедно на конгреса на СИ (в рамките на квотата на БСДП – тогава единствен български член на Социнтерна) и седяха един до друг. Това беше колосален успех, за съжаление доста леко проигран в последствие.
Тук присъствието на проф. Румен Георгиев е многозначително. Участието му в състава на делегацията на обединилите се макар и за кратко социалдемократи, беше най-вече признание за интелектуалната страна ан неговото участие в политиката. Разбира се, това беше признание и за неговите колеги – интелектуалци от Социалдемократическа платформа „Европа”, фракция, която напусна БСП точно около приемането на Конституцията и допринесе за приемането на много по-цивилизован вариант от това, което си представяха някои „винено червени” конституционалисти. След напускането на БСП на базата на парламентарната група на Социалдемократическа платформа „Европа” се създаде Социалдемократическия клуб „Европа”, в който проф. Румен Георгиев играеше ключова роля. В клуба имаше и други големи фигури като проф. Петър – Емил Митев, проф. Константин Косев и други, но двигателят на тази малка но много интелигентна формация беше проф. Румен Георгиев.
В присъствието на останалите участници на снимката – д-р Петър Дертлиев, дъщеря му Антоанета, моя милост – Теодор Дечев (тогава – заместник председател на БСДП) и Веселин Манев (също от БСДП) няма нищо необичайно. Това бяхме представителите на българската партия – номинална членка на Социалистическия интернационал, на БСДП. (Тогава БСП все още беше далече, далече от сегашните висини на международното си признание, а г-н Филип Боков чака цял ден за да бъде допуснат в залата на конгреса като физическо лице. Разбира се, времената се менят … ).
Много интересно е да се отбележи, че има още един член на делегацията, за съжаление – отсъствуващ от снимката. Става дума за проф. Кръстьо Петков, тогава председател на КНСБ. Неговото присъствие символизираше близостта на синдикатите с традиционните социалдемократи. Съставът на делегацията, композирана от представители на БСДП, СДП, СДК „Европа” и КНСБ, демонстрираше солидност, консолидация и широка представителност. В този формат, съдбата на българската социалдемокрация можеше да бъде друга, но явно друго е било писано. Или пък социалдемократите някак си сами си изиграхме картите по възможно най-нерационалния възможен начин.