Опитите за борба с инфлацията само чрез лихвения процент, в стила на рейгъномиката са обречени на неуспех.
Новогодишните оценки и прогнози в страната ни по развитието на световната криза показват, че монетаристичният модел на мислене силно преобладава в общественото съзнание. Според мен това е голяма заплаха за икономиката.
Механизми
Не може да се предписват „лекарства“ и „срокове на лечение”, без по-дълбоко да се диагностицират механизмите. които породиха кризата и продължават да я развиват. В основата на тези механизми е продължаващото десетилетия изкуствено от балансова гледна точка бюджетно и емисионно стимулиране на съвкупното тьрсене на продукти и услуги в основната икономическа сила в света – САЩ. Именно то според множество изследвания на световни учени доведе до значително разминаване между основните финансови показатели на американската икономика – БВП, съвкупен дълг (държава и домакинства), доходи на населението, лихвени проценти и корпоративни печалби. Във всяка нормална икономика тези показатели би трябвало да нарастват с близки темпове, което беше факт и в икономиката на САЩ до началото на 80-те години. След това индексите се разделят на две групи, които се отделят една от друга с експоненциална скорост, а това изисква постоянни допълнителни инжекции, т.е. емисия на нови долари, за покриване на разрива чрез пряко подпомагане на производства, които по междуотрасловия баланс потребяват много повече ресурси, отколкото връщат обратно в икономиката.
Среща -> държави се събраха в края на миналата година (т.е. 2008 г.) във Вашингтон, но не можаха да намерят формулата борба с кризата
Баланс
По експертни оценки на баланса, за да се пази па- зарно равновесие и тези производства да не „изгорят”, сумата за покриване на разрива в САЩ възлиза годишно над 1.3 трлн. USD. Тъй като недостатъчно рентабилните производства нараснаха силно през последните 20 години и днес по оптимистични данни дават над 25% от американския БВП, правителството не може изведнъж да спре финансовото им подпомагане или да ги закрие. Това е невъзможно не само поради вътрешни политически и икономически съображения. но и поради факта, че при сегашната архитектура на глобалната финансова система с подобни радикални действия ще се предизвикат катастрофични последици за цялата световна икономика. Така че спадът на американската икономика. а оттук и поддържането на механизмите на световната криза ще продължават дотогава, докато темповете на емисии на долари постепенно не се приближат до темповете на развитие или не се нивелира по-голяма част от излишните производства в икономиката на САЩ.
Фактор
Що се отнася до пусковия фактор на кризата, при натрупаните диспропорции такъв бе естествено да стане спадът на съвкупното търсене на американските домакинства. Спадът можеше да бъде предизвикан от спукването на някакъв голям финансов балон от типа „балонът недвижимости”, както стана в случая, но можеше да стане и за сметка на скок в инфлацията на потребителския пазар поради спукването па някакви други, сравнително по-малки балони. От икономическа гледна точка във всички случаи става дума за просмукване на инфлационни процеси от финансовия на потребителския пазар.
През 2007 г. в САЩ започна реструктуризация на финансовата система с оглед да не се допусне срив на пазара на недвижимости, но свързаната с това кон-центрация па инфлационни процеси във финансовия сектор предизвика пробой и възбуди началото на ценови сътресения в производствения, а след това и в потребителския сектор. Финансовите инструменти не помогнаха, американската икономика пламна, а след нея огънят обхвана и икономиките на другите страни.
Както се вижда, за разлика от предишните кризи сегашните кризисни процеси не може да се сведат до Марксовото разбиране за цикличност на капиталистическата икономика.
Световна депресия
-> Не може да се предписват лекарства и срокове на лечение, без по-дълбоко да се диагностицират механизмите, които породиха кризата и продължават да я развиват
Налице е по-особен вид Световна депресия с ярко изразен структурен характер. Затова опитите за борба с инфлацията само чрез лихвения процент, в стила на „рейгъномиката” са обречени на неуспех. В последните месеци почти във всички страни пазарният лихвен процент по кредитите престана да реагира на промените в базисния лихвен процент. От друга страна, отпусканите пари от държавните бюджети или от централните банки за банкова ликвидност с оглед омекотяването на кризата не доведоха до стабилизиране на корпоративното, да не говорим за потребителското кредитиране.
Тези доводи позволяват да смятаме, че стандартните методи на монетарното, образно казано „кешовото”. мислене и действие, катастрофираха и по отношение предвижданията по кризата, и по отношение на практическите реакции за оцеляване и изход от нея. Всички страни принудително отиват към засилване на държавното регулиране на пазара. Това изисква обаче много по-високо равнище на икономическа компетентност и на отговорност както на държавната администрация, така и на предприемачите, от което неотдавна тръгналите по демократичен път страни са все още далеч.
Опитът от няколкото месеца депресия е недостатъчен, за да се разработят адекватни и убедителни виждания за мащабите, продължителността и мерките, които трябва да се предприемат в световен и регионален мащаб и в отделните държави. Доказателства за това са и противоречивите резултати от срещата на „групата на 20-те” най-развити в света страни през ноември 2008 г. във Вашингтон.
Компромис
Декларацията от срещата във Вашингтон в голяма степен е компромис между англосаксонския модел за съхраняване на традиционните монетарни принципи на свободен пазар и континентално европейския модел за засилване държавното регулиране на пазара. Лидерите на 20-те подкрепиха позицията на английския премиер Браун, като се съгласиха да отслабят данъчното бреме в своите страни с цел стимулиране на вътрешното търсене. Вместо френското предложение за създаване на международен институт, отговорен за регулиране на пазара, се прие план на британския премиер за наднационални надзорни колегии на 30-те най-големи в света банки. Повечето от тях не може да бъдат контролирани от националните правителства, тъй като активите им са в пъти по-големи от БВП на много страни. Прие се и предложение срещу протекционизма, като страните се отказаха от въвеждане на нови търговски и инвестиционни бариери. Същевременно по предложение на Саркози като изразител на континентално европейския модел бе взето решение за увеличаване контрола върху дейността на кредитно-рейтинговите агенции, което по думите на самия френски президент обезценява англосаксонските принципи на свободен пазар. В крайна сметка с декларацията се поставя началото на диалог, но не се внася яснота по отношение механизмите на кризата и формирането на съответна световна финансова архи-тектура, която да отговаря по-добре на интересите на отделните страни.
Навярно по-пълно осъзнаване на това, което става в световната икономика, ще почувстваме чак през пролетта, когато е насрочена новата среща на лидерите (април 2009 г.). Така че в близките месеци може да се очаква възникването на голямо количество управленски проблеми не по обективни, а по субективни причини както на държавно, така и на корпоративно равнище. Главният извод от изминалите кризисни месеци е да се научим да получаваме, обработваме и анализираме икономическата информация адекватно на реалните противоречия и тенденции, а не на базата на стари навици и илюзорни интереси. Само при такъв подход кризата може да се превърне от заплаха в лична възможност за успех на носителите на капитала и правителствата.
Статията е част от сп. Геополитика,
бр. 1 / 2009 г.
Препечатана във в.“Пари”
07 януари 2009 г.
