Негативните акценти ще надделеят, ако левоцентристките сили не намерят верния тон, смята социалдемократът
- Обсъждано ли е в обединената левица, г-н Георгиев, съдържанието на папката, връчена на Николай Камов?
- Нищо не е обсъждано. Но не смятам, че като се започва една кампания, трябва да се размахват папки и компромати, макар и те да са прозрачни.
- Вие самият сериозно ли мислехте да участвате в надпреварата за кмет на София?
- Не съм бил кандидат. Името ми се споменаваше от отделни лидери и журналисти. Не приех да се обсъжда такъв вариант.
- Не е ли предварително обречена кандидатурата на Камов?
- Авторитетът на сегашния кмет г-н Софиянски е толкова висок, че изходът от изборите в столицата не подлежи на съмнение. Смисълът да се издигне кандидатурата на Камов обаче е друг. Отказът на столичните социалисти да го подкрепят ни поставя в една тревожна и опасна ситуация за развитието на обстановката не само в София, но и в страната. Ако левоцентристките сили не намерят верния тон при излизането със своя собствена кандидатура, негативният акцент в кампанията според мен ще надделее.
- Теоретично ли е предположението ви?
- Не, съдя по напрежението в обществото, а и по публичните прояви на г-н Овчаров за съжаление. Той трудно намира компромиси в диалога с управляващите и се опасявам, че ще построи кампанията си върху негативни оценки. От егоистично партийна гледна точка такъв подход изглежда ефективен, но на мене ми се струва циничен.
- С каква тактика опозицията в София би могла да има някакъв успех?
- Социалдемократите би следвало да предпочетат тактиката не на политическата конфронтация и рязката поляризация, а на диалога и по най-неприятни проблеми. Така и г-н Камов би стоял по- добре, а и обществото ще спечели.
- Допускате ли, че избирателите ще гласуват различно – за кмет от една партия и за съветници от друга?
- Да. Ситуацията не е каквато беше през 1995, дори и през 1997 г. Като икономист съм убеден, че по-голямо тегло имат икономическите фактори, по които важните решения ще взимат съветниците.
- Бихте ли подсказали някакви печеливши решения?
- Първо, това е ролята на т. нар. „естествени“ монополи – топлофикацията, електроснабдяването, канализацията, телефоните. Тук трябва да се търсят локални решения, а не генерални за цялата страна. Като социалдемократ по принцип виждам алтернативи именно чрез разширяване, а не чрез стесняване на степента на участието на обикновените граждани при взимането на решения. Второ, особено важно е перспективно да се мисли за жилищния фонд. И качеството на панелите, и хаотичното застрояване поставят града и обитателите му в трудни житейски ситуации. Изходът пак е в модерните солидарни механизми – да се интегрират гражданите в подобряването на околната среда. За нас, социалдемократите, това става чрез обществените фондове, станали класически в развитите страни. И точно тук могат да се обсъдят различни стратегии за различните зони. И общинската банка, и други финансови структури биха могли да разширят функциите си с приоритетни програми и с преференциално финансиране на инициативи на гражданите. И, трето, понеже София е най-комплицираната община в страната, има какво да се поправя и дори да се преправя в „чуваемостта“ на нуждите и изискванията на населението. Говоря за ясен и прозрачен режим на взаимодействие между всички нива на столична- та администрация и населението. Но това са теми, допустими само при толерантна и диалогична кампания. Затова мисля, че да се води такава отворена и конструктивна кампания, съвсем не е признак на слабост.
Интервю на: МИЛЕНА ХРИСТОВА
Статията е част от в. 168 часа,
20-26 август 1999 г.
