Ст. н. с. Румен ГЕОРГИЕВ, председател на Централното ръководство на Съюза по икономика
Централното ръководство на Съюза по икономика и ВИ НС „Д. Благоев“ — Варна, организират на 6 и 7 октомври т.г. (1988 г.) във Варна научно-практическа конференция по проблемите на стопанската демокрация и икономическия централизъм в светлината на решенията на Националната партийна конференция. С публикуването на тази статия, изразяваща вижданията на автора, целта е да се поставят на предварително обсъждане най-наболелите въпроси в тази област.
Революционното преустройство на социалистическата икономика включва в себе си няколко основни направления, Едно от тях е разширяването на икономическата самостоятелност и отговорност на предприятията и повишаване качеството на централизираното икономическо ръководство. Това са две неизключващи а диалектически взаимнесвързани направления на оптимизира не функционирането на социалистическа та икономика. По наше мнение именно реализирането па тази диалектическа взаимовръзка между тях е възелът и ед на от основните трудности при усъвършенствуване на управлението на съвременния етап.
ДВЕ СТРАНИ НА ЕДИН ПРОЦЕС
Теорията и практиката са единодушни, че централизмът по принцип не може да действува ефективно извън стопанската демокрация. Този извод се от нася и за неговата водеща форма плана, който също не може да функционира ефективно, откъснат от обществения пазар. Така, както демокрацията без централизма се превръща в анархия, а централизмът без демокрация — в деспотизъм и бюрокрация, така и планът, който не е съобразен с обществения пазар, в края на краищата се изражда в собствената си противоположност. От инструмент за ефективно и динамично развитие на икономиката той може да се превърне в средство за стагнация и застой. Защото само възпроизвежда веднъж създадени пропорции, но не отчита тези количествени и качествени изменения, които реално произтичат в обществото и се отразяват на обществения пазар. А това означава, че не е правилно едната или другата страна на това единство да се тълкува като определяща или да се спори кой е регулаторът на социалистическото про изводство планът или пазарът планирането или законът за стойността.
Вътрешните противоречия в система та „план — пазар“ е правилно да се разглеждат като източник, като движеща сила в развитието на общественото производство. Реалната задача, която може да си поставяме, е да се използват противоречията от такъв характер за целите на развитието, да се разработват методи за вътрешно съгласуване на формите на тяхното про явление с оглед те да се преодоляват за определени периоди от време.
КОНКРЕТНИТЕ ФОРМИ И СЪЧЕТАВАНЕТО ИМ
От икономическите форми на стопанска демокрация важно значение за управлението имат стопанската самостоятелност и самофинансирането на предприятията и стопанските организации. Тази форма изисква предприятия та да разполагат с реални възможно сти за разпореждане (естествено, в оп ределени рамки) с предоставените им ресурси, в т. ч. основни фондове. Разбира се, възпроизводството на ресурсите трябва да се извършва от дохо дите, получавани чрез пряко излизане на предприятията на пазара. С това е непосредствено свързан и историческият акт на предаване на социалистиче ската собственост на трудовите колек тиви за стопанисване и управление.
Аналогично е значението за утвърждаването на тази форма на стопанска демокрация и на все по-широкото разпространение на кооперациите и индивидуалния труд в Народното стопанство.
Други важни форми на стопанската демокрация са и такива икономически атрибути на стоково-пазарното стопанство като: цената в качеството си на обществено отношение и израз на стойността; кредитът като средство за до говорно, възвратно преразпределяне на паричните ресурси между стокопронз водителите; лихвата като формираща се на кредитния пазар цена на кредита; формите на разплащане между участниците в общественото производство и др.
Конкретните форми за проявление на икономическия централизъм са различни. Преди всичко това са начините за формиране на плана на различните равнища; подборът на плановите показатели и методологията на тяхното разчитане; начинът на довеждане на държавния план до изпълнителите и изпълнението на плановите задания. Съвсем нормално е в този списък да включим субсидиите и дотациите, предоставяни от държавата на отделни предприятия. Съществена роля играят и централизираното установяване на цените, изразяващи диференциацията и приоритетността на определени потребителски стойности на пазара; начини те за осигуряване на стабилност на те зи цени, независимо от измененията на стопанската ситуация. Естествено е към формите на икономическия централизъм да се отнесат и нормативите в условията, които нямат адресен характер, но са задължителни на всички, влизащи в съприкосновение със сферите на тяхното действие (данъчните нормативи, нормативите за фонд „Работна заплата“, лихвената тарифа и други).
Задачата за съчетаване на стопанска та демокрация с икономическия централизъм изисква формите, чрез които те се изразяват, да се съгласуват по между си, без да се пренебрегва, без да се отстранява една или друга от тях. Това трябва да става както при разработване на нормативните документи на икономическия механизъм, така и в конкретната стопанска дейност. Онова, което животът категорично потвърди, е жизнената необходимост икономическите форми на централизирано управление все повече да се развиват, да ее допълват и съчетават органически с формите на стопанската демокрация, като взаимно се неутрализирват минусите на едните и другите.
ИНТЕРЕСИТЕ — ДВИЖЕЩА СИЛА
Системата на развити икономически интереси на настоящия етап, включва ща в себе си обществените, държавните, груповите, колективните, ведомствените, функционалните и личните интереси, предполага по-широко използване на формите на стопанска демокрация. Именно чрез тези форми всеки икономически интерес, т. е. интерес към осигуряване на материални потре бителни стойности, пари, развитие на една или друга стопанска дейност и т. н. намира своето най-пълно удов летворение и решение. Конкретната сфера за реализация на тези многостранни, различни и противоречиви един на друг интереси е пазарът. На него, в пазарните отношения, направлявани в своето развитие от народностопанския план, всички участници в обще ственото производство са поставени при еднакви условия. А това означава, че на социалистическия пазар всеки носител на специфични икономически ин тереси получава равни шансове за ре ализацията им върху основата на соб ствения си принос в общественото про изводство. И още нещо, което е много съществено — там се извършва а демократична обществена оценка на този принос.
По такъв начин може да се каже, че всичко зависи от силата, структурата, ролята и мястото на обществените, груповите, колективните, личните и други икономически интереси в paзличните ешелони на общественото възпроизводство. Те обективно изискват формите на икономическия централизъм и стопанската демокрация да бъдат също различни за тези ешелони, като възелът на съгласуване на интересите се търси в обществените баланси.
В тиловите производства главна роля за съчетаване на прилаганите икономнчески форми следва да играят натуралните баланси, като елемент на сводния материално-финансов баланс. Натуралните баланси са основа за определяне на държавните поръчки и зaдължителните показатели за производството, а сводният материално-финансов баланс — за обосноваване на икономическите нормативи. Спазването на последните създава икономически интерес у стокопроизводителите да съблюдават разчетените с балансите пропорции.
В крайните производства (разбира се, не само на стоки за широко потребление, но и на много стоки е производствено предназначение и за износ) определящо значение за формиране на множеството от прилаганите форми е естествено да играят паричните баланси като елемент на сводния материал по-финансов баланс. Реализирането на разчетените пропорции се осъществява чрез икономическите нормативи и наричаните технологии на кредитиране, разплащане и др. В този процес съществено се изменят функциите на банковата система. Намалява относително дейността й на контролиращ регистратор в тилови те ешелони, за сметка на увеличаване на функциите й на активен участник във възпроизводствения процес, изразяващи се във формирането и регулирането на паричния пазар.
ГЪВКАВО СЪЧЕТАВАНЕ
Всичко това означава, че стопанска та демокрация и централизмът не могат да бъдат еднакво прилагани в различните ешелони на социалистическото производство. Това ярко проличава в нашата практика по внедряване то на икономическия механизъм. Как то е известно, в съответствие с Правилника за стопанската дейност предприятията планират своето производство на основата на държавни поръчки (със съответно разпределение на ресурси от държавния план) и на осно вата на договори с потребителите (при значително по-висока гъвкавост на плановите им разработки). Макар и възникнали емпирически, тези форми на планиране изразяват обективната необходимост от прилагането на различни подходи при осъществяване на плановата дейност. Любопитно е да отбележим, че в тиловите производства преобладава именно методът на планиране върху основата на държавните поръчки, а в сферата на производството на стоки за широко потребление — на база договорни задължения. Възникването и съществуването на тези два крайни метода на планиране изисква по-ярко да се очертаят техните сфери на приложение и формите, в съчетание с конто те функционират най-добре. И едновременно с това да се формират нови преходни множества от икономически форми, които да отчитат и необходимостта от съществуване на промеждутъчните ешелони в системата на социалистическо то производство.
Затова е нужен непрекъснат диалектически анализ на функционирането на всяка една икономическа форма на централизма от гледна точка на противоречията й е пазара и пазарните форми, а на всяка една пазарна форма — от позициите на противоречията й е на родностопанския план и обществените интереси.
Да разгледаме например следната ситуация. Обществените баланси ясно и обосновано разкриват необходимостта държавата да предостави валутни субсидии за инвестиции на няколко тилови предприятия, работещи за вътрешния пазар. Неговите потребности ще бъдат задоволени едва след като се вложат планираните валутни средства, поради което ползването на кредити, които да се връщат от износа на продукция от самите мероприятия, е не възможно.
Рационалното прилагане на тази форма поставя редица въпроси. Преди всичко от гледна точка на нейното съчетаване с формите на стопанската демокрация — например кой ще поема отговорностите, ако обществената оценка на пазара се окаже съществено различна от обоснованите с проектите обеми, качество и себестойност на продукцията? След това достатъчно конкретен и обективен ли ще бъде контролът, който ще осъществят държавните органи за резултатите от влаганите субсидии, и други.
Един от рационалните изходи е държавната субсидия, в основата на коя го лежи централизираното преразпределяне на ресурси, да се съчетае с формите на кредитирането, т. е. на стопанско-сметното преразпределяне на ресурсите. Това означава валутните средства да се отпускат на предприятията от банката под формата на валутни кредити. А предприятията от своя страна да поемат пред банката и държавата конкретни договорни ангажименти какво в резултат на отпуснатата валута ще произведат и предоставят на вътрешния пазар, с каква себестойност и качество. Задълженията пък на държавния орган ще бъдат кога и в каква последователност ще отделя валутни ресурси за погасяване на валутните кредити в банката.
С това на практика ще се извърши целево кредитиране на държавния бюджет, като се създаде възможност парите да се връщат от държавния орган в банката, в последователността, в която обществото получава обещания резултат, т. е. в строго съответствие с изпълнението на задълженията от предприятията. Отговорностите зa неизпълнението на едни или други задължения се поемат изцяло от съответните колективи под формата на лихви, санкции и пр. По този начин, без да се засяга самостоятелността на предприятията и без да се подкрепят едни или други готовански настроения, интересите на колективите се съчетават с интересите на държавата в конкретната област за достигане целите ма обществото.
Оттук особено ясно проличава, че формите на централизираното управление сами по себе си не могат да бъдат административно-бюрократични, така, както тези на стопанската демокрация не могат да бъдат анархистични и печалбарски. Всяка една форма независимо от това, дали е централизира на или демократична, се изражда и води до отрицателни резултати, ако при нейното прилагане не се улови и из ползва онова противоречие в икономическите явления, което тласка към развитае.
Разглежданите в тави статия въпроси на съчетаването на формите на стопанска демокрация и централизъм в икономиката не могат да обхванат цялата сложност и многообразие на тази тематика. Както ни посочва партията, верният път за тяхното успешно решаване са експериментът, дискусията, анализът на натрупания опит и научните търсения. Само на тази основа трябва и може да се съгласуват функциите на стоково-паричннте отношения с плановите регулатори на социалистическата икономика.
Статията е част от в.“Икономически живот“,
Брой 37 (1097) / София, Година XXIII, 14 септември 1988 г.
