В България този универсален за цивилизованите държави модел не работи и не дава шанс на обикновения човек да просперира благодарение на своя труд и предприемчивост
Уважаеми читатели, стана вече традиция редакцията на в. „У дома“, в търсене на реална обществена оценка за съвременна България, да кани за свои събеседници известни наши политици, икономисти, интелектуалци. Днес ни гостува ст. н. с. д-р Румен Георгиев – президент на Международна застрахователна и презастрахователна компания „Европа“АД и председател на Съюза на частните застрахователи в България.
- Г-н Георгиев, известно е, че сте били първи зам.- председател на БНБ, ръководили сте Минералбанк в нейните най-силни години. Сред журналистите е популярна фразата Ви, че сте най-добрият банкер сред застрахователите и най- добрият застраховател сред банкерите. При днешната криза, в която изпадна цялата ни банкова система, как си обяснявате успехите на Минералбанк през онези години?
- Това беше единствената тогава – преди 10 ноември, банка за иновации или, както се наричаха у нас, стопански инициативи. Единствената в Източна Европа акционерна банка, в която участваха и частни лица, която се занимаваше с извънгшановата инициатива на човека в оковаващия го догматизъм на социализма. Тя имаше свои предприятия и над 400 кореспондентски връзки зад граница, с престижна класация в световната ранглиста на банките. Това беше върхът на Минералбанк, който достигнахме към 1990 година. Тогава се чувствах като новатор в живота. Беше узряла голямата идея чрез банките да се управлява икономиката и да се въвежда пазарното стопанство. Това стана възможно, тъй като настъпваше краят на социалистическата ера, примката на тоталитарния контрол бе разхлабена и ние имахме възможност да усвоим много от опита на Запада, което пък ни подготвяше за изграждане на бъдещата пазарна икономика. За съжаление днес в България има тоталитаризъм в по-голяма степен, отколкото през последните години преди 10 ноември.
- В какъв смисъл?
- Един от възловите принципи на социално ориентираната пазарна икономика, към която се стремим, е равният достъп на всеки до пазара. Без ограничения по някакъв етически критерий, в т. ч. социален или партиен. Пазарът сам трябва да определя кой е способен да издържи при неговите условия и кой не. Разбира се, при стриктно спазване правилата на игра. Днес в България достъпът до пазара става не по естествения и доказан в историята път, а чрез политическо пресяване в интерес на определен кръг от хора. Монополизмът на такива „довереници“ за мен е чиста проба тоталитаризъм и нещо повече – трагедия за обществото. Защото той е съчетан и с липса на основополагащи правила на играта.
- Така ли е ставало първоначалното натрупване на капитала и в днешните развити демокрации?
- Не е ставало по този начин. Било е стихийно, но при наличието на раздробени структури и оттук по-малко обективни възможности за монополизъм. При социализма се създадоха крупни икономически конгломерати, които, вместо да се разбият, попаднаха в ръцете на послушни хора и впоследствие практически функционално се приватизираха. На друга група – пак доверени хора, се раздадоха пари и с тяхната сила изкуствено се формираха крупни икономически групировки. Къде тогава е възможността за ин- дивидуалната инициатива? Няма я! А тя е била водеща при първоначалното натрупване на капитала в днешните развити демокрации. Там стартът, за разлика от тук, е бил сравнително равен.
- Можем ли да очакваме, че личните интереси на доверените ще доведат до „разчупване“ на тези конгломерати и нормализиране на пазара?
- Как да стане това, след като нямаме дори истинска приватизация? Държавата е спойката на тези обединения и групировки. Погледнете кой стои зад тях: изпълнителната власт, съдебната, полицията…
- Но в момента тръгва масовата приватизация…
- Ако продължи да се извършва по сегашната технология, тя ще се превърне в просто продължение на започналото от времето на Тодор Живков предаване на собствеността за стопанисване. Всъщност целта е да се създаде тотално управляем капитализъм. Приватизационните фондове пак се създават и действат по познатия начин, където приоритетни са извънпазарните критерии. Така например множество организации принуждават хората да си предоставят боновите книжки за съхранение при тях и да поемат писмени ангажименти да ги дадат на техните приватизационни фондове. Нима това е пазарен метод?..
- Какви са тогава шансовете на обикновените хора, които смятат, че с труд и предприемчивост със събран оттук-оттам капиталец ще могат нещо да направят за своето бъдеще?
- Никакви шансове при днешната власт и устройство на обществото. Без съмнение България фалира и ще върви още надолу. Спешно е необходимо изграждането на социалната държава, което е и конституционно регламентирано.
- Как мислите, че ще се стигне до нея?
- С много мъчения и смяна на сегашното управление. В това смятам, че са убедени много хора.
- Кой би мргъл да управлява днешна България?
- Изследванията показват, че над 10 на сто от българите са готови да станат я министър-председател, я президент. Желаещи колкото щеш, но липсват правилата на играта и те биха били определени много трудно, ако липсва консенсус и до общественото управление не бъдат допуснати доказани „публични“ хора, т. е. кандидати, за които се знае как е преминал досегашният им живот и какви реални успехи имат.
- Българинът като че ли днес няма голям избор. Известна е фразата, че знаем за кого да не гласуваме, но няма за кого да гласуваме. Май все повече се връщат носталгичните спомени отпреди 10 ноември. Не е ли вече това нагласа за нов тоталитарен режим?
- Не бих казал. По-скоро българинът лелее за хора, които могат да поемат истинска отговорност.
- Защо обстоятелствата се стекоха така именно в България, а не да речем в Чехия, Словакия, Унгария, Полша?
- Разбира се, значение има и националният манталитет, но една от основните причини е, че нашето тоталитарно общество много се доближаваше до болшевишкото.
- Като че ли сме недолюбени от Запада? Не усещаме неговата помощ…
- Нямаме достойнство, за да ни помогнат. Може ли някой да ни даде свободна икономика, ако ние сами нямаме жажда за нея? Защо да ни помагат? България е единствената страна в Източна Европа, където се слагат сериозни пречки пред развитието на частната инициатива, особено на дребния и средния бизнес.
- Все пак Вие сте шеф на застрахователна компания, която успява въпреки всичко. Как постигате това?
- С изключително голям труд и с постоянната нагласа да търсим и защитаваме интересите на клиента, поставяйки се на негово място. Това е всъщност умението да продаваш, а при нас – да продаваш доверие чрез застраховките. Първото ни преимущество е именно в това, че сме публични хора.
- Каква част от застрахователния пазар у нас покрива „Европа“
- Ние обслужваме предимно дребния и средния клиент, обикновения човек. За съжаление в държавните предприятия висш закон е своеволието на чиновника. Къде да се застрахова отделното предприятие, решава не неговият ръководен екип, а чиновниците от ресорното му министерство – и то без търг. Това е подигравка с пазарното стопанство. А то има няколко ясни принципа, които днес в България грубо се погазват. Ето някои от тези принципи:
- Да вземем за пример Австрия или Германия, където това стопанство съществува – основна цел в тези страни е по-пълната заетост на населението. Там това се постига чрез стимулиране откриването на работни места. А у нас, напротив – чрез данъчния терор се спира възможността за инвестиране в тази насока. И то в момента, когато се очаква да бъдат закрити над сто губещи предприятия.
- И още:
- Свободен достъп на всеки до пазара.
- Елиминиране на заварения пазарен монопол.
- Свобода на сключване на договорите и т. н.
У нас нито една от тези черти на социалното пазарно стопанство не се е утвърдила в практиката.
- България изгуби източните си пазари. Доколкото ми е известно, една от задачите на Вашата застрахователна компания е да съдейства на фирми, които работят на балканските и бившите съветски пазари?
- Да, така е. Ние не трябва да губим пазарите си в страните от бившия източен блок, защото това е предпоставка за присъединяването ни към европейския пазар. В тази насока „Европа“ има голям брой карго-застраховки. Има свои клонове в Москва и Киев. Активно работи и със западните презастрахователни компании. Взети заедно, всички български застрахователи не могат да покрият едно гръмване на „Нефтохим“ или „Плама“. Затова силата на застраховането е в разпределението на риска и ние го правим чрез сътрудничеството си с големите западни презастрахователни компании.
- Да си кажем нещо оптимистично за край на нашия разговор, въпреки физическото изчезване на нацията и избледняващата й духовна идентичност…
- Ще оцелеем, но само ако не пренебрегваме моралния критерий пред прагматичния при решаването както на личните, така и на обществените проблеми.
- Но кога? След пет, десет години?
- След петдесет години ще се отърсим от тежката агония, в която сме изпаднали днес. След това ни трябват още 30-40 години за стабилизиране и догонване на напредналите страни. А за държава с 1300-годишна история това не е чак толкова дълъг период.
- Е да, но за един човешки живот?
- За неговите рамки е много, а в дадени случаи и всичко. Но все пак това е съдбата, нали?
Разговора води: Мария ЯНКОВА
Статията е част от в. У дома,
Брой 19, 13-19 май 1996 г.
