Бедна, изтупана, продънена… — каквото и да кажем, няма да променим състоянието на държавната ни хазна. При всички случаи обаче никой не може да я спаси от основното й задължение — да осигури физическото оцеляване на народа ни. Ще успее ли? Търсим отговора със старши научния сътрудник, Румен Георгиев, председател на Бюджетната комисия на Великото Народно събрание.
— Господин Георгиев, актуализираният вариант на бюджета обходи редица парламентарни комисии. Остават дебатите в пленарната зала. Кажете, в този си вид той ще успее ли да защити населението ни от цените-вамп и от безизходицата, наречена безработица?
— В проекта сметките са направени добре — за социално осигуряване са предвидени 18 935 млн. лв (24,4 на сто от всички разходи), като основната част от тези средства в размер на 14 078 млн. лв. (20,3 на сто от приходната част) ще бъдат събрани от осигурителни вноски. А разликата в двете суми ще бъде покрита от бюджетна субсидия.
— Звучи оптимистично, но ако нишката, с която е върза на социалната тежест на бюджета, се окаже по-тънка от очакваната и се скъса?
— В условията, в които се намираме, такава опасност има. Ето например — предвидените приходи от осигурител ни вноски (при среден процент 38 на сто) предполагат облагаем фонд „Работна заплата“ около 37 млрд. лева. При очаквани 3 млн. 125 хил. заети лица този изключително голям фонд може да се формира само при много висок ръст на средната работна заплата. За първото тримесечие обаче тя е била 488 лв., а следователно и облагаемата маса за годината би била 18,3 млрд. лева. Виждате, разминаването между досегашните тенденции и прогнозата е значително. И това е така, защото авторите на проекта са правили разчетите си на база 970 лв. средномесечна годишна заплата.
— Изглежда смело. А според вас реално ли е?
— При условие, че месечно то възнаграждение в края на годината достигне 1400—1500 лева.
— Но скокът на заплатите не зависи ли от инфлацията?
— Да, зависи. В доклада е посочена тенденция за овладяване на инфлационните процеси, което предполага по-малък ръст на средната работна заплата Всъщност има и други обяснения за скока на трудовите възнаграждения — например силно съживяване на стопанството или пък два пъти по-висока ефективност на труда.
— Не, при днешното състояние на икономиката ни тази хипотеза изглежда утопична, за да не кажа направо смешна. Затова да не премълчава ме истината: защо в разчети те е заложена толкова висока средна заплата?
— Защото се предполага на ваксване в досегашното изоставане на заплатите и известно съживяване на икономика та. И още — само така може да се формира солидна облагаема маса, а оттам да се предвидят и по-големи бюджет ни приходи. С други думи, недостигът на средства за социално осигуряване до известна степен е намален изкуствено, което пък означава и поемал ко бюджетни субсидии за неговото покриване.
— И в крайна сметка общият дефицит не е толкова главозамайващ, нали?… А междувпрочем как върви набира нето на вноските от ДОО?
— През първото тримесечие са постъпили 1,4 млрд. лв., или 12 на сто от очакваните годишни приходи, което ще рече два пъти по-малко от прогнозата. Но трябва да се знае и друго — въпреки относително ниската заплата (488 лв.) много от фирмите не можаха да осигурят компенсациите. Средно за страна та изплатеният им размер около 75 на сто, което означава, че в бюджета са влезли 25 на сто по-малко средства от ДОО
— Значи можем да обобщим: приходите от социалното осигуряване съдържат доста „смели“ очаквания. Но да погледнем и другата страна на везната — разходите. По не те реални ли са?
— В общи линии да. Определени са на базата на по- ниска средна заплата. Това и предопределя сериозните диспропорции между постъпленията и задълженията по социалното осигуряване. Единственият изход отново ще са заемите от БНБ, за съжаление с доста висок лихвен процент.
— В разходната част на бюджета ще се наредят основно нашите възрастни родите ли. Кажете докъде се простира шансът им да излязат живи и здрави от кризата?
— Увеличението на минималната заплата от 435 на 600— 700 лева (а може и повече) автоматично ще измени и минималните размери на пенсии те. Според Закона за пенсии те социалната пенсия трябва да е 65 на сто от минимална та заплата, а трудовата — около 490 лв. (70 на сто от заплатата). Това ще гарантира покриване на най-необходимите потребности, но пък още веднъж ще утежни бюджетни те разходи.
— Честно казано да не си пенсионер днес в България. Животът ти е минал с една илюзия, а до края на дните си едва ли ще получиш точно това, за което си се трудил.
— Има нещо нередно при бързата промяна на съотношението между минималната и максималната пенсия. На първи април 1990 г. тази пропорция беше 1:5 (100 лв. : 500 лв.), а през февруари т.г. след 182-левовата компенсация съотношението се измени и стана 1:2:3, през май пък след индексацията в размер на 62 лева, то още повече се влоши — 1:2:1. Ако се движим по тази логика до края на годината ще се ликвидира пенсионната система, построена на на принципа на трудовия принос. Грешно е работната заплата да се индексира с процент, а пенсията с абсолютна сума. При осъвременяването на доходите на възрастните хора трябва да се възстанови съотношението на пенсията към минималната заплата в годината на отпускането, като се отчете нейният сегашен размер. В противен случай голяма част от родителите ни ще изостанат със своите доходи, чувството за несигурност. Ще се засили и, казано с прости думи, те ще стъпят на границата на нищетата.
— Виждам, имате доста забележки към проекта за актуализиран бюджет. Най-общо какво точно трябва да се промени, за да изпълни той освен всички други задачи и ролята си на пазител на социалния мир?
— Нужно е още веднъж да се прецизират приходите по социалното осигуряване на ос новата на реални изходни величини — очакван процент на инфлацията, ръст на средната работна заплата и величина на заетите в народното стопанство, като по-точно се отчете броят на безработните. Най-важното обаче е да се за сили активността на бюджета по отношение на производството, за да се съживят фирмите. Защото без приходи няма разходи.
Маргарита ДИМИТРОВА
Статията е част от в.“Земя”
бр. 107 (217)/11 юни 1991 г.
