На 22.11.1995 г. се проведе семинар на тема „Социалдемокрация и капитализъм“
Това събитие се състоя в малката зала на втория етаж на агенция „София прес“ и стана възможно благодарение на личната инициатива на г-н Румен Георгиев – председател на социалдемократическия клуб „Европа“. В работата на семинара взеха участие (по реда на изказванията) г-дата Румен Георгиев, Теодор Дечев, Стефан Радославов, Александър Томов, Иван Д. Стоянов, Кирил Човиков, д-р Петър Дертлиев, Тодор Марков, Петя Шопова, Димитър Йончев, Йордан Нихризов, Добромир Рачев, Иван Тодоров. Работата на семинара беше внимателно следена от представители на печата, но отразяването му би могло да бъде определено като повърхностно. По-долу даваме възможност на читателите на „Свободен народ“ да добият една по-пълна представа за проблемите, разисквани на семинара, както и за застъпените гледни точки.
Встъпителни изложения направиха г-н Румен Георгиев и г-н Теодор Дечев.
В своето встъпително слово г-н Георгиев започна с оценка на мястото на българския капитал в политическия живот днес. Направена беше констатацията, „че досега българският капитал се третира от всички политически формации едва ли не само като източник на финансова подкрепа“. Бяха изказани доста критични забележки по отношение на отношението на т.нар. „основни политически сили“ към капитала. Така например беше отбелязано, че “въпреки акцента върху неприкосновеността на частната собственост пропагандните образи на СДС представят главните принципи на свободното пазарно общество меко казано като подозрителни“. Още по-неласкава беше оценката за отношението на ръководните среди в БСП към тези комунисти (бивши и настоящи), които развиват свой бизнес и един вид ca станали капиталисти. Според г-н Георгиев “и досега партийното ръководство на БСП третира техния успех и реално положение, постигнато в новите условия, като партийно поръчение… „Червените другари“ наистина успяха нещо да направят, дори станаха богати. Но им се говори с открит текст да не забравят, че всичко това е станало с подкрепа на партията и за нейното благо. Така че другарите червени капиталисти се оказват авангард на все същата социалистическа политика, пренасяща нормите на корпоративно-общинския манталитет в условията на пазарната икономика.“
По-положително беше отношението към Народния съюз, за който се каза, че е политическа сила, „… която би могла да стане равностоен партньор, а не подозрителен критик или тираничен настойник за българския капитал“.
Мястото на Българския бизнес блок в този преглед беше изчерпано с оценката: „БББ тук просто не влиза в сметката поради популисткопанаирджийските си прояви“.
Ядрото на изложението на г-н Георгиев беше неговото виждане за социалдемократическата перспектива за българския капитал. Според него тази перспектива е реална и той подкрепи това си виждане излагайки един свой вариант за
Икономическа платформа на българската социалдемокрация
45 години догматизъм не можеше да не окажа влияние върху характера на прехода. Нашите политици и икономисти на познаваха световната икономическа мисъл. Това е една от причините в обсега на зрение на политиците да се окаже и доминира само едно от направленията на световната икономическа мисъл либерализма, при това в неговия не най-дооър „чигагски (монетвристки) вариант“. Поради хипнотизиращото влияние на монетаристичните рецепти почти незабелязани останаха такива
активно развиващи се направления на западната икономическа мисъл и практика като институционализма, еволюционизма и др. А именно тези направления са икономическата основа на съвременната социалдемокрация.
Вестник Стършел не взе участие в семинара, но мнението му следва да бъде взето предвид.
Пространството, което защитава икономическата теория на социалдемокрацията, може да бъде определено така:
1. При достигането на личните и груповите интереси на капитала държавата въвежда граници чрез специфични механизми, принуждаващи предприемачите всеки път при реализиране на своите интереси да отчитат обществения интерес. Особена роля при това сe отделя, освен на трите власти, и на специализираните обществени организации на бизнесмените, професионалните организации и клубове, чиито права са законно регламентирани. В България те засега практически не играят никаква роля.
2. При всяка реформа се намира оптимален темп на промени, при който новото достатъчно дълго съществува със старото, което позволява на населението да оцени преимуществата и да направи „нещо като съзнателен избор“ в полза на новото. Така например социално-икономическият начин на живот у нас 45 години бе определян преди всичко от всеобщата заетост на населението. Това знани, че най- малкото, което трябва да се направи при прехода, е да се подпомогне активно заетостта чрез стимулиране на капитала за откриване на нови работни места.
Безработните са не само неизползван, излишен ресурс, но и хора с изгубен социален статут. При големи размери на безработицата, както е в България, настъпват необратими изменения към обща деградация и разпад на обществото.
3. Социалдемократическата икономическа теория разглежда като истински локомотив на инфлацията не голямото икономическо търсене, а поведението на производителя, свързано с технологическото и структурното му несъвършенство и монопола. Или както неведнъж съм повтарял – инфлацията е структурно понятие. Затова методите на макроикономтеската финансова стабилизация за сметка на съкращаването на държавните разходи, форсирането ръста на данъците, получаването на допълнителни кредити от международните организации и разширяването на пазара на държавните ценни книжа не дават желаните резултати. С тях сьвкупното търсене се намалява, но цените не се задържат, а растат, като се намалява производството. В последно време спадът на производството е по-нисък, но то се блокира, технологически и структурни изменения в него не настъпват. С това се създава нов потенциал за инфлация.
Изходът е: в текущ план – в ограничаване ръста на издръжките (себестойността), а оттук и на цените на продукцията; в дългосрочен план – в държавно стимулиране на технологическите изменения.
4. В условията на технологически изостанала икономика и все още задържащ се монополизъм данъците, пряко или косвено свързани с облагането на работната заплата и с добавената стойност, изкуствено стимулират повишаването на цените и инфлацията, като едновременно водят до спад на производството.
Затова относителният дял на тези данъци в приходите на бюджета трябва да бъде намален за сметка на увеличаване приходите от данъка върху печалбата и от редица нови рентни данъци (особено за природните ресурси). Трябва да съществува например и екологичен данък, който да дава определени преимущества на екологически безопасните видове производства. При икономика „на географски кръстопът“, каквато е нашата, следва да се увеличат доходите в бюджета и от външнотърговска дейност.
5. Икономическата теория на социалдемокрацията счита, че борбата с инфлацията чрез съкращаване на държавните разходи в повечето случаи е нискоефективна. Защо? Ако по модела на нашия бюджет направим разчет, ще видим, че съкращаването например на държавните разходи два пъти води до снижаване дефицита на бюджета не два пъти, а с много по-малки проценти. Напротив, неголемите увеличения на държавните разходи на бюджета, при обезателно рационализиране на структурата им в полза на иновациите и широката инициатива на дребния и среден капитал, може да доваде до по-добро използване на мощностите, до активизиране на хората и т.н. И това става при относително неголям прираст на инфлацията.
6. Икономическата теория на социалдемокрацията вижда масовото инвестиране като основен източник на растеж, но не го свежда толкова до прякото оттоворно инвестиране, колкото до изграждането на цялостна социално-осигурителна и застрахователна мрежа, като инвестиционна мрежа за дребния и среден човек. Чрез нея той инвестира в бъдещето и в сигурността си, като едновременно може сам да избере как да са използват натрупаните средства. В това отношение България също изостава сериозно.
7. За социалдемокрацията едрият отговорен капитал е свързан преди всичко с функцията за стратегическо развитие, чрез която с помощта на държавата се определят ролята и мястото на предприятията и дребния капитал в пазарната икономика. Едрият капитал се олицетворява от крупните финансово производствени групировки, които биха могли да издържат на чуждата конкуренция, а не от отделни банки и застрахователни дружества, както е при нас. Същевременно социалдемокрацията ограничава супермонополизма чрез изискването за наличието на няколко групировки-съперници, имащи отношение към даден отрасъл. Естествено е да се изискват й някои съдържателни критерии при лицензирането на банките, отчитащи групирането на клиентите и специализацията им.
Приключвайки с изложението на вижданията си за икономическа платформа на социалдемокрацията, г-н Румен Георгиев се спря и на
перспективите за политически диалог по въпросите на българския капитал
Той отбеляза, че „има нещо много объркващо, когато антикомунизмът се превръща в антикапитализъм“. Той подчерта, че социалдемокрацията е реална база тъкмо за развитието на капитала. Тя е осъзнала отдавна необходимостта от свободни пазарни отношения, от партньорствотб между труда и капитала и от точно определеното участие на държавата в регулирането на икономиката. “И в това се състои нейната диаметрална противоположност на комунизма“ – наблегна Румен Георгиев. След това той ясно идентифицира реалната социалдемокрация в България с БСДП, но също така отправи някои критики към нея, дължащи се на някои популистки похвати в предизборната борба и на склонността на някои социалдемократи да проявяват нетърпимост към капитала, обявявайки го за изцяло комунистически по произход. Г-н Георгиев констатира, че: „Днес в България капиталът няма свой политически терен. Той не е отговорно представен нито в политиката, нито в държавата. Всички искат да го има, за да го експлоатират в своя индивидуална или корпоративна изгода. Но никой не поема отговорност пред него“.
В заключение беше зададен въпросът: „Кой би представлявал днешния български капитал като равностоен партньор, а не като зависим клиент?“ На този въпрос според г-н Георгиев окончателен отговор няма, но възможността за търсене на такъв той вижда в диалога между българските социалдемократи и българските либерали.
Второто встъпление беше на г-н Теодор Дечев. Заместник-председателят на БСДП изрази надежда, че шегите на някои политолози, че провеждащият се семинар е нещо като „троцкистки кръжок“, няма да се окажат основателни и участниците в дискусията ще разискват не догматични въпроси, а базисните ценности на социалдемокрацията в променящия се свят. След като се спря на огромното многообразие от разбирания за определението на капитализма, породени от разлики във времето и географското разположение на различните наблюдатели, г-н Теодор Дечев заяви:
Разглеждайки предизвикателствата, които днешният, а защо не и утрешният ден отправят към социалдемократите, ние неминуемо се изправяме пред въпроса за отношението към собствеността. Ако днес сме си взели поука от близкото минало, отношението може да бъде едно – собствеността е свещена и неприкосновена. (Този отговор впрочем е даден и в т.нар. Дертлиевска конституция.) И едновременно с това пред социалдемокрацията в качеството й на движение, което се опира преди всичко на морално-етични норми, възниква въпросът: „А какво е отношението към собствеността на някои физически и юридически лица, на някои частни лица и на някои корпорации, за която знаем, че най-меко казано не е натрупана по възможно най-честния начин? Какво е отношението ни към:
- тази категория граждани, изживяващи се понякога и като благодетели на нацията, които най-просто и обобщаващо определяме като „кредитни милионери“?
- тази категория граждани, които се борят за икономическа, медийна, а оттам и политическа власт, използувайки обществени средства, които по време на предишния режим са били поставени на разпореждане на външното разузнаване, на научно-текническато разузнаване и пр., а сега се хвърлят на кантара като частна собственост?
- тази категория граждани, които подобно на горната използват за частни цели средства, отклонени от фондовете на някогашните обществени организации?
- тази категория граждани, които приватизират под тезгяха – било то банки или лавки?
- тази категория граждани, които са натрупали капитал по брутално криминален начин (иначе речено – с бухалки) и сега се правят на свети води ненапити и дават интервюта по вестниците?
Тези въпроси, както и други подобни, които могат да бъдат зададени, са риторични, но не съвсем. Защото отговорът как да се процедира срещу всички тези прослойки или по-точно как да се противопоставим на желанието им да турят държавата под чехъла си, не е нито лесен, нито еднозначен.
С чиста съвест можем да кажем следното. Преди някоя и друга стотица години т.нар, натрупване на капитала е станало за сметка на чудовищна експлоатация на хората в метрополиите, колониализъм и ограбване на колониите и пр. Днес натрупване на капитала не е извършвано от частни лица. Капиталът беше надлежно натрупан и концентриран от държавата по силово- административен път. През годините на т.нар. преход се извърши не натрупване, а разсредоточаване на капитала, при това по схема, която едва ли е обществено приемлива, да не говорим пък от социалдемократическа гледна точка. Мисля, че трябва да признаем, че в България бяха провалени всички схеми за раздържавяване и за преразпределение на общественото богатство по относително социално справедлив начин. Няма нито „равен старт“, нито социална приватизация. Фундаментални положения, определяни като приноси на социалдемократите, са осакатени, обезсмислени или както много хубаво казват руснаците „изгадени“. И пред социалдемократите се изправя въпросът: „Накъде след това?“
Не е по-цветущо положението в другата сфера на гражданската и обществена солидарност – кооперативното движение. Тоталитарният псевдо- кооперативен цирей ЦКС си е жив и здрав, без изгледи да бъде накърнен по какъвто и да е начин. Известно е какво е положението с т.нар. популярни банки. Най- страшното е, че може би в психиката на хората са настъпили промени (доколко са обратими е трудно да се определи), които поставят под съмнение способността им да бъдат истински участници в кооперация. Склонността към бърза печалба, дори когато има видим риск, изключва възможността същите хора да работят в една социално ориентирана структура като кооперацията, където принципът капка по капка – вир, малко или много е основополагащ.
В България сме изправени пред ясна тенденция за мутиране на тоталитарното общество в олигархично и корпоративно общество, в което влечението към гражданска солидарност да бъде минимално. Както виждаме, става дума за въпроси, проблемът пред които не е само практическо разрешаване, а и теоретичен вакуум.“
Г-н Румен Георгиев отбеляза, че в изложението на Теодор Дечев въпросите, повдигнати от него, се поставят в още по- радикална форма, след което даде думата на г-н Стефан Радославов.
Г-н Радославов заяви, че се присъединява към преждеговорившите. От техните изложения се разбирало, че не само Източна Европа, но и светът се намира в преход към ново общество – информационното. Затова социалдемокрацията била “бременна с нови идеи“ и в най- скоро време се очаквало тяхното раждане и бурно развитие. След това изявление г-н Радославов разви някои свои познати виждания за социалния хуманизъм.
Г-н Александър Томов взе думата, за да развие някои свои познати възгледи за състоянието на банковата система, за банковия капитал и пр. Той отговорно заяви, че е предупредил ръководителите на БСП, че страната е застрашена от сериозна криза на банковата система, ако не бъдат взети екстрени законодателни и организационни мерки.
В странно противоречие със заявеното от г-н Томов намерение ГОР да се кандидатира за членство в Социнтерна прозвучаха изявленията му, че ГОР не се определя като социал-демократическа формация, защото идеите й отивали „отвъд социалдемокрацията“. Г-н Томов цитира и някои числа от изследванията на фондация „Двадесет и първи век“ за структурата на капитала в България.
След г-н Томов думата взе и Иван Д. Стоянов, който изрази скептицизма си за бъдещето на социалдемокрацията у нас. Той обясни досегашните неудачи на социалдемократите с това, че социалдемокрацията била рожба на капитализма, а капитализъм у нас нямало. Оставало да чакаме създаването на капиталистически отношения, но дори и това не било гаранция за по-добри дни за социалдемократите. Г-н Стоянов не пропусна да отправи една-две ехидни реплики към ръководството на БСДП.
Кратка реплика направи г-н Кирил Човиков. Той оцени високо провеждащата се дискусия, но апелира към лидерите на различните социалдемократически формации да намерят воля за политическо единодействие. а не само за теоретични дискусии.
След г-н Човиков думата взе д- р Петър Дертлиев. Той направи едно сравнение между идеологията на БРСДП (о) през 1946 г. и днешната идеологическа основа на БСДП. „Огромна е разликата между марксизма от кауциански тип, който изповядваха членовете на БРСДП (о) през 1946 г., и днешната реформистка идеология на социалдемократите“ – подчерта й. Според д-р Дертлиев незабавно след възстановяването на партията на 26.11.1989 г. е започнал процесът на идеологическа преоценка – много бърз и много скоротечен. В резултат на това БСДП се е освободила много бързо от всякакъв идеологически догматизъм, в т.ч. и по отношение на капитала. Д-р Дертлиев се противопостави на някои спекулации с името на д-р Атанас Москов, в т.ч. на твърдения, че д- р Москов е създал някакво ново учение, отричащо досегашната доктрина на Социалистическия интернационал за демократическия социализъм – западен синоним на понятието социална демокрация. Д-р Дертлиев отправи предупреждение и към тези, които с лекота заявяват, че отиват „отвъд социалдемокрацията“, че и досега е имало такива опити. Много от тях са завършили зле – с възприемането на фашистки и авторитарни идеи. Бяха цитирани имена от европейската история, минали по този път.
След д-р Дертлиев говориха Тодор Марков и Петя Шопова, които общо взето защитиха тезите, изказани преди това съответно от Стефан Радославов и Александър Томов.
Г-н Димитър Йончев говори кратко, но успя да разбуни духовете с репликата си. че т.нар, “бухалков капитал“ е съществувал през 1992 г., а сега вече се бил „интегрирал“. На това твърдение доста аргументирано и енергично възрази г-н Йордан Нихризов. Към него се присъедини и г-н Добромир Рачев – заместник-председател на СДП, който отбеляза, че на него лично му се е наложило неотдавна да закрие един от офисите си поради нелоялната конкуренция точно на „бухалковия капитал“. Г-н Рачев се спря и на някои проблеми, пред който са изправени дребните и средни предприемачи в България.
Известно оживление предизвикаха с изявите си двама възрастни ортодоксални комунисти, които взеха думата към края на дискусията. При съствуващите имаха възможността да се върнат към младините си, чувайки речитативи, досущ възпроизвеждащи текстовете на някогашните читанки, предназначени за системата на партийната просвета. Участниците в дискусията се отнесоха толерантно към тях, отчитайки възможността двамата достопочтени другари да са се включили в работата на семинара, за да постоят на топло два-три часа.
Семинарът беше закрит от г-н Румен Георгиев. В заключителното си изказване той постави ударение на някои особено опасни обществени язви и подложи на сурова критика правителството за това, че то прокарва корпоративните си интереси, като насъсква едни срещу други различни икономически групировки, в т.ч. и такива.с много съмнителен произход на капитала. Очаква се подобни семинари да има и в бъдеще.
Статията е част от в. Свободен народ
Брой 42-43 / 30.09-6.12.1995 г.
