Веднъж, блуждаещ по света слепец се изгубил в гората, спънал се и паднал. Опипвайки мястото на падане открил, че под него е инвалид без крака. Те започнали да разговарят и да се оплакват за съдбата си един на друг. Слепецът казал: „Откакто се помня блуждая по тези места и не виждам как мога да се измъкна“. Сакатият казал: „Откакто се помня, винаги лежа на земята в тази гора и нямам сили да се измъкна от тук“. Така те седели и хортували докато сакатият не извикал „Ооо, аз всичко разбрах! Ти ще седнеш на плещите ми, а аз ще ти подсказвам къде да вървим. Заедно ние ще можем да се измъкнем от гората.
P.S.Усещате ли разликата между това сътрудничество „при беда“ и сътрудничеството като „стратегическа компетентност“ в бизнеса? Но има и сходство – в какво е то?!
