В световното стопанство има капитали за повишаване на икономическата активност. Нужно е обаче, от една страна, преобразуване на световната финансова система в посока на развитие и по-добро съчетаване на глобалните, регионалните и националните регулатори, а от друга – такова преустрой-ство на националните финансови и банкови институции, което да ги направи способни да управляват финансовите си дебаланси с осигуряване на рационално равнище на спестявания и на инвестиционна активност. Такова преустройство обаче, при посочените по-горе дисбаланси не може да не доведе до намаляване на ръста на потребление и промяна в спестяванията и държавните разходи във водещата световна икономика – американската, с възможно изостряне на социалните конфликти и отслабване на геополитиче- ските амбиции. Така че изходът от глобалната криза в значителна степен зависи от това доколко САЩ ще се окажат способни на такова преустройство.
Заплахите за устойчивостта и по-нататъшното развитие на световната икономика, в т. ч. на САЩ и другите водещи в икономическо отношение страни, оказаха силно въздействие върху властите в страните от Г-20. Още през ноември 2008 г. те приеха безпрецедентна за периода на „пазарния фундаментализъм” „Декларация за финансовите пазари и световната икономика”. Тя изразява общо желание страните да обединят своите усилия за коригиране действията на пазарните сили и засилване ролята на държавите в новите сфери на дейност, пораждани от научно- техническия прогрес. Ще бъде неточно да цитирам една или друга част от „Декларацията”, тъй като мога да изкривя нейното комплексно значение – важно е мерките да бъдат изпълнени. Без преувеличение може да се каже обаче, че появата й и решенията от следващите срещи на Г-20 свидетелстват не толкова за отричане на либерализма от страна на прагматизма, колкото че се поставя началото на нова икономическа парадигма на XXI век. Изходен момент на набелязаното са устойчивостта на световното стопанство и стабилността на развитие на националните икономики като гаранция за правата и свободите на гражданите. Общонационалните интереси определят формата за реализиране на частните интереси. Колкото повече пазар, толкова повече е нужно регулиране от страна на държавите, толкова повече е отговорността им за векторите на икономическо и социално развитие на страните и регионите.
Стабилни национални икономики ще гарантират устойчивото развитие на световното стопанство и сигурността на хората
Сложно е да се прогнозират конкретните промени, които постепенно следва да настъпват в духа на „Декларацията”. Още повече че с отслабване на някои от проявите на кризата, неизбежно се засилва и сблъсъкът на стопанската практика с „пазарните фундаменталисти”. Очертават се обаче няколко посоки на активност, които е важно да бъдат отбелязани:
1. Обсъждат се мерки за преобразуване на междуна-родната валутна система чрез разширяване на валутите, включени в специалните права на тираж, включително с китайския юан.
Тези права ще позволят да се постигне целенасочено международно кредитиране в посоки, където кредитите са най-необходими, а богатите страни, които не се нуждаят от допълнителни резерви, да прехвърлят дялове на нуждаещите се страни. Това същевременно би позволило на долара да възстанови частично позицията си на предпочитана резервна валута, а на китайската икономика – да продължи възхода си като нов двигател в ръста на световното потребление.
2. Активно се дискутира цялостно преобразуване на международната валутна система чрез въвеждане на наднационална световна резервна валута под контрола на световната икономическа общност, като за преходна мярка се предлага система от няколко регионални резервни валути при съответна реорганизация на МВФ и Световната банка. Тази идея се поддържа както от лидери на редица страни (напр. Н. Назърбаев, президент на Казахстан), така и от редица икономисти със световно име, в т. ч. нобелови лауреати по икономика (напр. „бащата” на еврото Р. Мандел) . Смятам, че сериозността и остротата на предлаганото цялостно преустройство все още не се осъзнава от всички като изключително сложен проблем на преразпределение на икономическата власт между страните-лидери и затова е по-трудно осъществимо (особено чрез бърза реализация) при съществуващите разделения на труда и тенденции в научно- техническото развитие.
3. Предлага се установяване на по-ясни и прозрачни правила за регулиране на пазара на сложни (вторични) финансови инструменти със създаване на контролирани площадки, например под формата на клирингови палати, където да се осъществява борсова търговия. Това ще касае преди всичко пазара на кредитни суапи. Същевременно често се обсъжда и необходимостта от въвеждането на допълнителни данъци за определени спекулативни сделки.
4. Обсъждат се мерки за намаляване на възможностите за изкуствено надуване и сваляне на цените на енергоносители чрез тяхното периодично преразглеждане и фиксиране въз основа на по- добро балансиране на интересите на производители и потребители.
5. Създават се нови финансови инструменти или се предлага връщане към изпитани преди инструменти, на базата на усъвършенстван мониторинг върху предлагането на парични средства и върху достъпа до кредити в зависимост от настъпващи промени в настроението на пазара и от потенциални дисбаланси.
6. Обсъжда се намаляване на универсалността и връщане към по-добра специализация в дейността на банките и другите финансови институти, например по-добро разграничаване между инвестиционните и търговските банки с отделяне на търговията със собствени инструменти на различни пазари.
7. Разширява се действието на различни регионални финансови инструменти в пространства, които са достатъчно еднородни и близки по развитие от социално-стопанска гледна точка (например Еврозоната). В последно време тази специфична тенденция в процесите на глобализация се засилва – в света действат над 30 интеграционни групировки от различен формат и се реализират коло 80 регионални търговски споразумения.
8. Предприемат се мерки за по-добро обвързване на бюджетно-фискалната политика с банково-паричната политика в регионално-национален аспект, Свидетелство за това е активи- вирането на усилията по въвеждането на правила за дългосрочна финансова устойчивост на равнище държави и регио- нални съюзи (под формата на „пактове”, „бордове” и т. н.). При съвременната нестабилност обаче те мо- гат да бъдат успешни само ако създават възможност както за по-добра бюджетна дисциплина в годишен план, така и за нужните в дългосро- чен план по-добър бизнес-климат и инвестиционна активност.
9. Разширява се държавната подкрепа за актуални образователни програми, за стимули- ране на заетостта, за пенсионните и здраво-осигурителните фондове и гарантирането на вло-говете. Внедряват се нови форми на контрол на обществото върху качеството и ефективността на програмното бюджетиране и про-ектния мениджмънт при провежда-нето на различните политики на властта в социалната област и екологията.
Разгледаните направления и пакети от мерки, в обсъждането на редица от които имах възможността непосредствено да участвам на международни форуми, не изчерпват системното преобразуване, от което се нуждае функционирането и регулирането на пазарната икономика днес. По всяко от тях са нужни допълнителни изследвания и моделиране, особено в контекста на конкретните национални икономики. Смятам обаче, че те добре разкриват логиката и насочеността на промяната, която днес се очертава в системата на пазарната икономика. Така както след Великата депресия пазарната икономика излезе от кризата чрез модела на държавно регулиране от позициите на дългосрочно научно-техническо и социално развитие, така на съвременния етап може да се очаква по-нататъшно развитие на този остарял модел съобразно новите реалности като модел на регулируема пазарна икономика от глобално-регионален характер. Това, още веднъж би потвърдило общата закономерност за спиралообразно развитие на човешкото общество, доказваща неизбежното остаряване и смяна на всеки водещ модел на развитие с предшестващ го модел, но вече съобразен с новото историческо равнище.
Статията е част от сп. Новата Икономика, брой 3 / юли 2011 г.
