Двама монаси – ученик и учител – принадлежели към орден с доста сурови правила на поведение. В частност те нямали право да се докосват до жени. Това се считало за голям грях.
Веднъж ученикът у учителят се отправили на далечен път. Рано сутринта, приближавайки до планинска река, монасите видели жена, която изплашена от силното течение, не се решавала да стъпи в реката. Учителят се приближил до жената, взел я на ръце, пренесъл я на другия бряг и я поставил на земята.
Ученикът и учителят продължили своя път. През целия ден ученикът вървял умърлушен, но не се осмелявал да каже на учителя си за причината на своето настроение. Привечер, приближавайки към мястото за почивка, ученикът казал на учителя си: „Учителю, ти се докосна до жена, а на нас това ни е забранено. Как така?…“. Учителят му отговорил: „Аз оставих тази жена още сутринта на другия бряг, а ти досега я носиш в своето съзнание“
P.S. „Групово мислене“ и „глупаво мислене“, „групово решение“ и „глупаво решение“… Къде е границата? Да се научим да я намираме поне в бизнеса.
