Президентските избори’96 коренно измениха ситуацията в страната. Първо, защото Обединените демократични сили бяха по-ясни в целите си и по-организирани в кампанията и за пръв път обърнаха електоралното съотношение радикално – не с няколко процента, както беше през 1991 и 1992 г., а с цели 20 на сто. И второ, защото също за първи път, гласовете, получени поотделно и от победените, и от победителите, са по- малко от негласувалите, т. е. от дистанциралото се от управлението и от политиката мнозинство. Това не омаловажава победата. То ни доближава към демократичния свят, където скептичното болшинство е истинският балансьор в политиката, а демокрацията – постоянен „мълчалив“ диалог между управляващото малцинство и управляваното мнозинство.
Оттук произтичат съдбоносни изводи за управлението на страната. Отне се възможността на управляващите и от едната и от другата страна да се ограничават само с интересите на своя пряк електорат. Всеки от тях сам по себе си вече е по-малък от управляваното мнозинство и това не гарантира на политическата му сила безпроблемно властване. Управлението от днес нататък просто не може да „бърка“ там, където не му е позволено – да диктува на хората как да живеят, от какво да се прехранват и накъде да се ориентират. Това е лично дело на всеки. Управлението е длъжно да ограничи своите прерогативи с решаването на „ничии“, т. е. общи проблеми. И това са преди всичко проблемите на държавността. Именно защото е общ проблем, редът в държавата трябва да бъде цялостен приоритет на президента, независимо от това докъде се простират конституционните му правомощия. Президентът дори и като „представителна фигура“ ще трябва да откликва на общите проблеми на хората, като въздейства върху управляваното мнозинство не само чрез едни или други партийни структури, но и чрез независимия интелектуален и стопански елит, чрез постоянен диалог и инициативи с него.
Смисълът на неговото поведение в новата ситуация е далеч от лозунга на БСП „Заедно за България“. Най-радикалното отличие от предишната – тази на Тодор Живков – е, че в нея вече живеят свободни и разумни хора, които с изборите доказаха, че искат всеки да върви по собствен път, да решава своите проблеми така, както самият смята за добре. Свърши времето за дружните маршировки, а няма и такива пътища, по които масите могат да стигнат до един-единствен за всички краен пункт. Проблемите, които днес всеки решава, изключват елементарното „заедно“ поради простия, но очевиден факт. Всеки, за да оцелее и да е полезен, трябва да върши свое специфично дело. И от това в каква степен ще успява да печели преди всичко той, ще печели и държавата. И то тогава, когато тя не му пречи. Или не му „помага“, както го прави днес.
Необходимо е държавата да освободи хората от своето пряко въздействие върху тях и ресурсите и го замени с въздействие върху условията за тяхното ефективно функциониране. Това властта на БСП не можа да направи. Погледите са обърнати към президента и силите, които застанаха зад него. Да се развърже инициативата, да се освободи разумното и отговорното потребление, т. е. това потребление, което се връща в производството и става ресурс за стопански растеж, от множеството абсурдни и обслужващи интересите на управляващото малцинство „нормативни“ и „инструкции“ – това е цената на кредита, който днес отпусна на президента и на Обединените демократични сили българският народ. Сегашното положение на народа не допуска този кредит да остане несъбираем.
И не бива да се забравя, че за разлика от по-голямата част на амбициозните малцинства, пряко подкрепящи полярните кандидати, мълчащото мнозинство не страда от илюзията, че управниците ще дадат, ще раздадат на своите поддръжници някакви блага, ще им гарантират оцеляването пряко и непосредствено. Мнозинството иска от властта нещо друго – да го остави да упражнява собствената си стопанска воля, да не му отнема това, което е заслужил с труда си. А желания от такъв род не се манипулират. Те правят политическата ситуация доста динамична. Но само с тях може да се събуди българската икономика. А не с нови данъци и нови контролни институции.
Така че малко е да се каже, че победата на изборите и този път е кредит. Малко е да се каже, че днешният кредит е с огромна лихва. По-съществено е друго – днешният кредит качествено се различава от всички предходни. И това е новото качество на демократичните помени в днешна България.
Статията е част от в. Труд,
18.11.1996 г.
