- Господин Георгиев, напоследък често говорите, че изоставането в политическото и икономическото мислене у нас в сравнение с развитите страни е поне 50 години. Какви са основанията за подобно твърдение?
- България е бедна страна, тя не разполага с достатъчно ресурси. А една бедна страна по принцип е лява страна. Ще са ни нужни десетилетия, през които да успеем да развием нужния за радикален преход потенциал.
Освен това силно се подценява чувствителната връзка между културата и икономиката. Да вземем такъв пример. На Запад именно преди около половин век започнаха да се замислят дали държавата може да бъде изпълнител на всичко или под формата на контракт трябва да предоставя на други да работят за общата полза. У нас днес политиците спорят как правителството да реши един или друг проблем, а никой не се вълнува и не доказва с какво има смисъл и с какво е безсмислено да се занимава държавната власт. Без съмнение е много важно да започне приватизацията, но далеч по-полезно е да си представим как правителството от изпълнител да стане възложител. Просто са ни нужни не демагози, а политици – конструктури на нова, завършена, българска контра ктна система, съгласно която много от дейностите ще се предават и извършват от частни и обществени организации контрактьори.
- Бихте ли конкретизира ли с какво може да се започне?
- От контрактна система за научно-изследователски и внедрителски разработки, за осигурителни и пенсионни фондове, а така също за услуги в градското стопанство. Става дума не за субсидиране, а за разплащане на държавата с частните компании на основата на фиксирани цени, на строго определени начини за последващи корекции и поощрения. Смисълът е да се сведе факторът неопределеност до оптимално допустимото. А най-важното е по този начин да се създадат условия за по-голяма и реална конкурентност.
- Искате да кажете, че това е своеобразен път буквално за култивиране на поведението на бизнесмените в интерес и на обществото?
- Несъмнено. Помислете защо днес толкова малко хора мислят и работят за общото благо. Всички искат да излязат от хаоса, но чакат някой друг да ги изведе. Просто грижата за обществото е неизгодна, тя не се заплаща. Контрактната система би създала условия, при които стремежът да се излезе от хаоса не води до нов хаос, а канализира индивидуалната енергия.
- В същото време обаче се твърди, че все пак сме богата страна, защото след четиригодишно разграбване още са останали апетитни хапки.
- Не забравяйте, че тези, които разграбват, също не живеят нормално, те съществуват в примитивни условия…
- Тогава излиза, че хаосът идва от примитивизма в мисленето, от грешното формулиране на целите, от неправилната посока на старта на прехода. Или той не е програмиран правилно?
- Може и да е наивно, но никога не съм мислил, че има организирана сила, която целенасочено да търси пропадането на България. Като че ли това се дължи повече на личния интерес всеки да грабне повечко. Примитивизмът в мисленето, неорганизираността, егоизмът, липсата на концепции и програми, на изградени структури оказват своето влияние. Не виждам ролята на някакъв ръководен център.
Просто повечето хора си представят държавата като нещо монолитно, а това не е така. Тя се състои от отделни хора в държавната власт, които имат свои собствени интереси, в името на които я управляват, но я и разграбват. Ако гледаш на държавата като на нещо монолитно, винаги има опасност да стигнеш до параноята, че някой те води умишлено към гибел.
- Какво е възможното противодействие на тенденциите за разпадане на държавата?
- То е единствено в обединяване на силите, които са готови в името на стратегически национални задачи да пожертват част от изгодите и спокойствието си. Много е важно тези сили да не са от най-бедните, да имат нещичко зад гърба си. Досега е успяла еднa пета от хората. Лошото е, че останалите четири пети мислят, че става дума за временно явление. Има достатъчно хора обаче, които доказаха своята способност да се справят с трудностите и да вървят напред. И именно те могат да бъдат в основата на едно ново начало, при което няма да има само фалшиви вайкания, а ще се работи съгласно интересите на държавата и собствените интереси.
Много е важно успехът да не бъде подарен от горестоящите инстанции или от съдбата, а да бъде преживян като преодоляване на реални препятствия в стопанските отношения, не на рутинни всекидневни проблеми. Доказаният човек е именно такъв – той избира проблемите за решаване, а не остава затрупан от тях. Точно такива хора съвсем не са малко в страната ни.
- Предполагам, че мнозина ще видят във вашия доказан човек класическия капиталист.
- А какво му е лошото? Ние трябва да направим така, че всеки да има възможности пред себе си. Ако харчи по-малко, отколкото печели, той трябва да има възможност да инвестира остатъка някъде. Забележете – не става дума за кражба, а за работа, за печалба, за инвестиране. Дали човекът ще бъде дребен собственик или могъщ предприемач, трябва да зависи единствено от собствените му цели и възможности и от умението му да ги реализира. Всъщност точно това е реалното пазарно стопанство. То съвсем не е някакъв идеологически мираж. В него печели човекът с пресметнат оптимизъм. А това е онази тънка дистанция, която отделя авантюризма от консерватизма, умението да се разпределят наличните ресурси по фактори, реалната оценка на факторите във времето.
- В твърденията ви има голяма доза личен опит. Все пак вие бяхте на гребена на успеха преди няколко години, след което последва доста остър срив…
- За мен настъпилата промяна стимулира професионалната и човешка инициатива. За всички е трудно в момента. Преди промяната цялата ни дейност беше „по калъп“. Днес той се разпадна, но няма приети от всички правила на играта. А хората много тежко възприемат липсата на ориентири – както положителни, така и отрицателни.
- Какви са вашите ориентири?
- Реалните потребности на другите – клиенти, партньори, конкуренти… Това ми позволява в сравнително нов за мен бизнес, какъвто е застраховането, да намирам по-рационален път към клиента. Компанията ми се бори за незаети територии, за допълнителни предимства за клиентите чрез иновационни застрахователни продукти – застраховане на стоки на път към източния пазар, на строително-монтажни работи, на депозити и т.н.
- А ако се върнем към реалните потребности на държавата?
- От кризата могат да ни изведат само доказаните хора и ясно формулираните стратегически цели. Тези цели обаче трябва задължително да отразяват потребностите на всички прослойки, ако не искаме да сме свидетели на поредния провал. Особено силно това важи за потребностите от оцеляване, които засягат по- голямата част от населението на България.
Интервюто взе Красимир ЦИГУЛАРОВ
Статията е част от в. Континент,
Брой 89, 22 април 1994 г.
