ЗАЩО БЮДЖЕТНАТА КОМИСИЯ НЕ ПРИКЛЮЧВА СВОЯТА РАБОТА С ГЛАСУВАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА – ОБЯСНЯВА СТ.Н.С. РУМЕН ГЕОРГИЕВ, НЕИН ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЛИДЕР НА СОЦИАЛ-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПЛАТФОРМА „ЕВРОПА“.
- Америка във вашия живот.
- Съприкосновението с друг свят. Любопитен е, привлича, но остава с нещо непонятен. Все пак е далече. Свят очарователен и предизвикателен за деловия човек. Има много какво да научим от Америка, но да се напъваме да подражаваме на американците е детинско.
- Ако си говорим като сънародници на емигранти, колко пъти сте бил в Америка?
- Два пъти.
- Съществува ли американско лоби в нашия парламент?
- Не съм забелязал координирани действия. Лоби значи все пак организация с координирано парламентарно поведение. А симпатии сигурно има.
- Как си обяснявате интереса на американците към нас?
- След като България наложи едностранен пладнешки мораториум върху плащането на дълговете си, единствено САЩ останаха незасегнати от това. Ние просто нямахме дълг към Щатите. Германия, Япония, Великобритания, Австрия, франция и т.н. не могат съвсем изведнъж да преглътнат, че България недостойно, без предизвестие просто спря да изплаща и главницата, и лихвата по кредитите си. Това отряза артериите към Западна Европа.
- Франция например опрости десет на сто от дълговете на Полша, което беше повече от цялото задължение на България.
- Но Полша винаги е спазвала етикета във финансовите си отношения, не е прекратявала брутално и внезапно плащанията.
- Вие посрещахте преди няколко седмици пратеници на Америкън Експрес. За какво ставаше дума?
- Това бяха предварителни контакти за откриване на банка в София. Неправителствени, защото тогава правителството не беше дало съгласието си. Сега вече дойде принципното му решение, но работите се задвижват бавно и мудно. Западните банки все още не са хукнали към нас.
- Защо оглавихте кораба на платформата „Европа“ в парламента?
- Кораб звучи прекалено тържествено. Става дума по-скоро за лодка. А в една лодка за капитан в пълния смисъл на думата няма място. Движението „Път към Европа“, с чието усилие бе създадена парламентарната група „Социалдемократическа платформа „Европа“, бе първото, след 10 ноември 1989 г., което разработи и публикува платформа и поведе борба за утвърждаване на социалдемократическите ценности. Станах един от инициаторите за създаването на парламентарната група, тъй като смятам, че ценностите свобода, солидарност, справедливост, равенство трябва и могат да се отстояват единствено по парламентарен път.
- Ще се кандидатирате ли на предстоящите избори.
- Колебая се.
- Откъде идват колебанията?
- „Европа“ все още няма своя социална база. А БСП като цяло закъснява в реализирането на социалдемократическите ценности.
- Страхувате ли се от съперници? От Тодор Вълчев, например?
- Има два вида съперници. Едните са досадни с неподплатените си амбиции и от тях се стремя да се пазя. Другите са действително професионалисти и от тях гледам да понауча нещо, доколкото мога.
- Най-големият ви длъжник?
- Предишната система, която изсмукваше силата и енергията от хората без необходимия ефект за обществото. Ще престана да си търся дълговете от този длъжник, когато се утвърди демокрацията у нас.
- А вие дължите ли нещо някому?
- Човек в живота си винаги е длъжник някому, най-често на близките си. Не правя изключение. Излишно е самохвалството „Никому нищо не дължа“. Икономиката е еквивалентна размяна, но животът не е и не може да бъде такава еквивалентна размяна.
- Как се обяснява, от вашата гледна точка, човечността на един банкер?
- Банкерът пази и умножава богатство. В този смисъл той е човечен. Една банка влага пари в стотици направления и залага на много неща. От опит се убедих, че най-важното за един банкер е да умее да влага в човека. И голямата печалба, и голямата загуба идват от човека.
- Ако си размените местата с министър Костов…
- Министър Костов ми е добър приятел, но чак такава услуга не бих му направил.
- Кога ще приключи работата на Бюджетната комисия?
- В един нормално действащ парламент работата на Бюджетната комисия никога не свършва. Точно тя контролира от името на парламента цялата бюджетна технология от началото на бюджетното планиране до внасянето на бюджета. Текущият контрол по изпълнението на бюджета е работа на Сметната палата и на Министерството на финансите. В нашите условия на Велико Народно събрание към тази функция следва да се добави спектър от въпроси, далеч надхвърлящ традиционната работа на подобни комисии. Голяма грижа ни е например участието при разработването на стабилно и цялостно данъчно законодателство. При това става дума за законодателство на икономическа система, която още не е структурирана и няма постоянни характеристики. Оттук обхватът на дейността ни неотменно включва и смяната на икономическата система, изграждането на новите икономически структури, тяхното взаимодействие с държавните финанси и прочее. Отбележете, че работим и върху основните икономически начала на конституцията – правата на собственост, структура на финансовата система, правата и задълженията към държавните финанси и т.н.
– Кое е най тревожното в смяната на икономическата система?
– Безпокои ме примитивното отношение към приватизацията. То пролича частично и при приемането на Закона за земята. Каква е целта на приватизацията? Нима е в подялбата по равно на всичко, което е създадено помежду ни, като, разбира се, се обезщетят и тия, които някога са имали богатство. Твърдо считам, че основните закони за смяна на икономическата система трябва да отговорят на други цели на приватизацията. Първо, да се достигне до създаването на ликвидни икономически единици, които са самостоятелни центрове на печалба. Второ, да се създадат устойчиви източници за индивидуални доходи на населението. И трето, да се формират стабилни ресурси за фискални приходи по линия на данъци, на запазване на държавното участие в бъдеща печалба, а така и чрез продажба на държавно имущество. Тези цели диктуват и срокове, и форми на приватизацията, и правата на трудовите колективи. Съвсем различни, както виждате, от масовата представа.
- Искате ли да се разтури парламентът? Отведнъж?
- Не познавам демократ, който да иска да се разтури демократично избран парламент. Освен това ми е близка максимата „Като започнеш нещо, довърши го докрай“. Този парламент трябва да разработи конституция, която да гарантира демокрацията в България.
- Вие като човек на точните науки с дисертация по кибернетика бихте ли написал книга за това Велико Народно събрание?
- Нека оставим това на писателите. За мене по-важна е не художествената страна на въпроса, а равносметката, когато се тегли чертата.
- Салдото на парламента?
- Тежненията на миналото са генетически заложени и в лявата, и в дясната страна на парламента. И в цялостната му организация, и в технологията на законотворчество. Това е обяснението за слабостта му.
- Вашето лично послание като депутат.
- Да се обединим като нация. Католицизмът сплоти поляците. Националните въжделения сляха Германия. Пролятата кръв срещу тоталитаризма сплоти чехите и унгарците. Надявам се нас, българите, да ни обедини здравият разум.
- Като оратор предпочитате патетичния тон. Но откакто ви познавам, от много години зная за една ваша странност: как съдите за цивилизоваността на една страна?
- А, това ли. Хората край мене знаят тази слабост. Всичко тръгна преди години от една командировка в Германия. Там гробищата са в центъра, с подобаващо благоустройство и архитектура, чисти, на почит. Тогава ми хрумна паралелът, че по начина, по който в една страна се отнасят към мъртвите, може да се съди и за културата, и за архитектурата, и за човечността на жителите й.
- В Америка гробовете са просто зелени поляни. По-добре да не отваряме дума за нашите гробища.
- Да, печални са.
Разговора води МИЛЕНА ДИМИТРОВА
Вестник “Дебати” – Седмичник за парламентарен живот политика и дипломация
Год. II, Брой 13 (31), София, 23.04.1991 г.
Директор: Стойчо Банчев
