- Г-н Георгиев, наскоро Вие се завърнахте от посещение в Русия. Останахте ли с усещането, че нещо се е променило там през последните години?
- Най-интересните промени според мен стават в икономическата сфера. Аз сравнително често посещавам Русия и трудно бих могъл да бъда изненадан от нещо, но този път бях смаян от темповете, с които новите информационни технологии навлизат в руския бизнес на всички нива. Само в Москва абонатите на световната информационна мрежа „Интернет“ са над 200 000. И най-дребните руски бизнесмени оперират с по няколко вида кредитни карти
- Виза, Мастьркард, Американ експрес. С тях могат да се плащат стоки и услуги не само в Москва или Санкт Петербург, но и в много от провинциалните центрове. В супермаркетите, особено в Москва, масово се въвежда използването на оптическия код, което не само ускорява обслужването, но и позволява на търговците постоянно да поддържат информационна база данни за анализ и оценка на пазарната динамика…
- Излиза, че за руските предприемачи компютърът отдавна е престанал да бъде мебел или престижен елемент от интериора на офисите им?
- Много повече. Факт е, че руският бизнес е влязъл трайно в световната информационна система. Той активно участва в процесите на либерализация на капитала и на глобализация на производството, пласмента и финансовите потоци. На практика парите се движат без граници – както излизат, така и влизат в Русия. Но забележете, в чисто приложен план руският бизнес не изнася капиталите си еднопосочно навън. Информационните технологии позволяват да се търсят оптимални формули за движение на капиталовите потоци вън и вътре в Русия. Фактът, че компютрите и най-съвременните банкови технологии така бързо и широко навлязоха в реална употреба, говори за силно нарастваща степен на интеграция на руския капитал в световното пазарно пространство. Русия все повече престава да бъде „икономически Сибир“.
- Сравнението със състоянието на българския бизнес като че ли не е много ласкателно за нас?
- За съжаление вече има впечатляваща дистанция между нас и Русия. Дори и да не е цялата, тази огромна страна прави бързи и големи стъпки към модерния свят, а ние за сега тъпчем на прага му. За никого не е тайна, че и нашият капитал интензивно „емигрира“. Но за разлика от руските пари, нашите остават изцяло на Запад, „за вечни времена“ или пък просто се похарчват. Купуват се имоти, коли, харчи се по най-скъпите хотели и ресторанти, почива се в най-реномираните курорти. И парите си пътуват еднопосочно в посока „изток – запад“. А нашата икономика, вместо да се включи в глобалната информационна и финансова мрежа, се самоизолира и се лишава от крайно необходими ресурси.
- Смятате ли, че ще можем да наваксаме?
- Можем и сме длъжни да го направим. Проблемът е там, че ще са нужни не просто големи усилия, но и доста акъл…
- Мислите ли, че българските предприемачи страдат от някаква заблуда по отношение на възможностите за бизнес с Русия?
- Работата е там, че много хора абсолютизират сантиментите на руснаците към българите. Действително българинът все още се посреща в Русия не само от обикновените хора, но и на доста високи нива с голямо доверие и топлина. Но колкото и да ни тачат, чисто по човешки, никой не ни кани на руския пазар като на софра – яжте и пийте, драги гости. Днес руският бизнесмен се ръководи от прагматизъм и лична сметка. На руски се казва „Дружба дружбой, а табачок врось“. На български – „Приятелството си е приятелство, а сиренето е с пари“… Изобщо някои хора в България не могат да се отърсят от разбирането, че миналото на „безпроблемните другарски отношения“ вече е история.
- А на какво трябва да разчита българският бизнес, за да успее „да се върне“ на огромния руски пазар?
- Най-общо казано – трябва да се търсят нови пазарни ниши. Трябва също така да се предлагат висококачествени, конкурентни услуги точно там, където руснакът е свикнал да види „българското производство“ – в хранително- вкусовата промишленост, във фармацевтичното производство, в туризма. Няма да минат традиционните ни, направо казано кокошкарски, дребни номера. Руснакът днес има с какво да плаща и иска отсрещната страна да му даде добра услуга и качествен продукт. Нашите фирми продължават да подценяват тази нова взискателност у руснаците. От друга страна, понякога сме свидетели на изключително некоректни действия, когато една българска фирма „подлива вода“ на друга такава. Това е недопустимо. Трябва всички заедно да се борим, да възвърнем престижа на марката „Произведено в България“ пред руските купувачи.
- Да продължа мисълта Ви с въпрос… За какви конкретни проекти разговаряхте с руската страна?
Десети ноември още не е дошъл… Д-р Румен Георгиев в битността си на председател на „Минералбанк“ посреща изгряващата звезда на перестройката – Борис Николаевич Елцин. По странно съвпадение – пред бъдещата сграда на СДС.
- Имаме какво да предложим и в областта на туризма, и в областта на традиционния български импорт за Русия. При това на ново равнище и с отчитане на новите изисквания на руската страна. Но освен това водихме разговори и за ред на пръв поглед подобри перспективи, които всъщност имат голямо практическо значение. И в Русия, и у нас отдавна се говори за съвместните свободни икономически зони. Неотдавна прочетох някои крайно скептични мнения от български автори. Според мен цените на нашите стоки като цяло са по-конкурентоспособни от руските и затова свободните зони ще се отразят положително на търговския ни баланс. Проблемът е и ресурсен. Русия има ресурси – при това не само суровинни, но и модерни финансови. Бих казал, че не само у нас, но и в Русия се мисли за нови нива в сътрудничеството, за излизането от традиционната суровинна обвързаност. Трябва още веднъж да подчертая – само новото, само конкурентното може да ни върне на руския пазар. А българинът е доказал своята способност да измисля и внедрява невероятни неща. Тук – в иновацията, а не в далаверите или в разни политически комплоти е основата на нашето бизнес бъдеще с Русия.
- Ако си послужа с журналистическо клише – Вие на два пъти призовахте българските бизнесмени „да разчупят шаблона“ в отношението си към руския пазар?
- Да. Сегашният ни ускорен преход изисква българските бизнесмени и производители да си изберат ясна стратегия – или да се наложат с преобладаващия в света стандарт (а защо не и да наложат свой) или да се запътят на заточение в „икономическия Сибир“, където продуктите ти имат ограничена приложимост и ограничен пазар. Вече казах, че Русия все повече престава да бъде икономически Сибир и това я превръща в един добър плацдарм за нашето постепенно навлизане в глобалната икономика.
- А не са ли твърде застрашени позициите ни на руския пазар от мощните транснационални компании. Бих казал, че се наблюдава натиск във всички сфери на бизнеса. В предварителния ни разговор Вие разказахте примера с аналгина. Само в България и при концерна Хьохст в Европа се произвежда основата на аналгина. Това беше един от сериозните козове на нашата лекарствена индустрия на руския пазар. Сега концернът Хьохст иска да закупи това производство, за да си осигури монопол в Русия. Не Ви ли тревожат подобни перспективи? Не е ли редно държавата да се намеси по
един или друг начин?
- Подобни намерения на западни компании тревожат и наши, и руски бизнесмени. Но бих казал, че това сякаш пак ни връща в миналото. С каква дър- жавна намеса ще конкурираме Запада, който настъпва към нашите пазарни пространства? Те имат не само капитали, те имат дълги традиции и много мощна техническа база. А ние както си се гордеем с производството на аналгина, така и не бива да забравяме, че плащаме за този приоритет много по- скъпо, отколкото те. При нас има по-ниска производствена култура, много по-лоши условия на труд и анархия и хаос по отношение на реалните разходи. Е, докога „ще конкурираме“ Запада по този начин?
- Значи, нека да купуват?
- Нека. Трябва да се конкурираме със Запада с икономически и технологически нововъведения, а не с политически „хватки“ и държавен диктат. Иначе няма да успеем да се интегрираме в модерния свят и ще останем завина-ги пред вратите му. В Русия също се чуват различни обвинения по адрес на западната икономика. Има и основателни забележки, но има и от идеологическите – шовинистични заклинания. По този начин нито ние, нито нашите руски партньори ще успеем. Що се отнася до държави ата намеса у нас, тя би могла да бъде в една посока – мерки за стимулиране на масовата инициатива в областта на производството и износа.
- Убедени ли сте, че екипът на Иван Костов има ясна визия по тези въпроси?
- Досегашните му действия дават основания да смятаме, че той е осмислил опита и значението на руския преход. Комсомолците много се стараеха да бъдат решителни в прехода към пазарно стопанство. Но решителността им не беше естествена, а истерична. Те бяха такива и към тия, които вече успяваха в прехода като Русия. Неслучайно две години не бе подписан договорът за нефтопровода и газопровода. Докато Костов е решителен, истински, жесток и натурален като самия преход.
Статията е част от сп. Свободен народ, бр.1/1997 г.
Издание на Българската Социалдемократическа Партия
