RISKS OF FOREIGN FINANCIAL DISBALANCES ON BULGARIAN ECONOMY IN THE CONDITIONS OF GLOBAL ECONOMIC CRISIS
A systematic approach is applied to the study of foreign financial disbalances and internal rent- ability of the economy of the country. The analyze is effected on the basis of officially published data of NSI and BNB, different research centers and branch organizations in Bulgaria as well as of well known authors and sources from abroad. The economic situation is analyzed compared to the information asymmetry and the turnover of risks in the frame of globalization. A lot of conclusions and recommendations are maid concerning the reduction of critical levels of foreign financial disbal-ances and increase of capability of economic system to produce profit by discovering new market’s segments, purposely attracting active investments and bettering the quality of activity, beginning with this of public decisions and public services in Bulgaria.
Key words: recession, trade disbalance, current account disbalance, capital account, foreign debt, country risk, information asymmetry, moral hazard, labour, throughput, public decisions, public services.
Въпреки искрения оптимизъм на много наши политици и чиновници, световната икономическа криза все повече става и наша, българска криза. Вече се осъзна, че българската икономика е навлязла в етап на забавено икономическо развитие, т.е. рецесия, в което е и основният социално-икономически риск за страната ни. Кризата все повече разкрива същността на големия разрив, който се формира през последните години между системите за макрорегулиране на националните икономики и реалните на глобалните икономически процеси – разрив, специфичен за отделните страни и изискващ определени разлики в мерките, които вземат различните правителства.
КРИЗАТА И РАЗРИВЪТ
Една от най-точните характеристики на съвременното информационно общество е, че то е рисково общество. Съвременният свят е свят на модерна размяна на рискове, на непрекъснат рискооборот, тоест на трансформация на рисковете, при което се променя вероятността едно или друго събитие да се случи, а последиците от него да се променят в сравнение е първоначално визираните. Оттук днешната несигурност, свързана със световната иконо-мическа криза, не може и не трябва да се разглежда само като причинена от външни фактори.
Официалните власти в България почти до средата на 2009 г. реагираха отрицателно на всяко доказателство, че икономиката ни навлиза в рецесия и че има и вътрешни фактори за това. Едностранчиво се изтъкваше наличието на големи излишъци по текущия бюджет, на значителни фискални резерви, на нисък държавен външен дълг и т.н., и рискът (вероятността) от рецесия на практика се свеждаше към нулата. Това освобождаваше една част от населението от чувството за несигурност, но засилваше несигурността на пазара. Избягваха се определени рискове, но се пораждаха друг тип специфични очаквания и рискове за предприемачите, инвеститорите, заетото население и другите вътрешни и външни агенти на пазара. С пълна сила се прояви т.нар. явление морален хазарт .
Понятието морален хазарт е въведено от Кенет Apoy (Arrow, 2009) на основата на анализ на застахователния пазар в САЩ, а по-късно доразвито за кредитния и финансовия пазар от Нобеловия лауерат по икономика Джозеф Стиглиц. Според К. Ароу и Д. Стиглиц моралният хазарт в информационното общество е свързан главно е информационната асиметрия на пазара и неговите участници. В условията на съвременната информационна асиметрия понятието морален хазарт е свързано е търсенето на взаимна обвързаност между процеси и параметри от различни обществени сфери и се свежда, не само до поведението на традиционните агенти на пазара, но и до прехвърлянето на рискове между различни принципали, регулатори и гаранти – правителство, централна банка, международни финансови организации т.н. Моралният хазарт, с всички съпътстващи го заплахи, много често е едно съзнателно търсене на желаното, но по-малко зло от различните участници на пазара.
Обобщен параметър на вече разгърналата се рецесия в българската ико-номика днес е спадът на брутния вътрешен продукт (БВП). Според данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2009 г. БВП възлиза на 13,9 млрд, лева по текущи цени. В реално изражение БВП показва намаление спрямо първото тримесечие на 2008 г. е 3,5 %, а спадът през последното тримесечие на 2008 г. е 1,5 % спрямо третото тримесечие на същата година (НСИ, 2009). По предварителни данни през м. май 2009 г. промишленото производство е е 1,0% по-малко в сравнение е предходния месец, като се очаква свиването да продължава, лавинообразно да се повишава безработицата и все по-масови да са фалитите на фирми.
Понятието „морален хазарт“ идва от английското “hazard” – залог, изло- женост на опасност, и т.н., и не трябва да се асоциира е българското значение на думата „хазарт“ – игра, в която се залагат пари. В английския език за хазарт се използва думата “gambling”.
По време на голямата депресия в САЩ (1929-1933 г.) са оприличавали тези проявления на кризата на спирала, която все повече свива своите звена. Тези признаци са налице и у нас в момента.
Ако се върнем три години по-назад във времето, ще видим, че първоначално анализаторите и икономистите определяха случващото се като „финансова криза“ или криза на банковия сектор. Малко по-късно започнаха да говорят за „икономическа криза“, след това кризата започна да се проявява в забавяне на икономическия растеж или „рецесия“. Това ясно показва наличието на генерализирани класически етапи в цикличността на пазарното стопанство.
Периодите на циклично развитие на пазарното стопанство са анализирани от много учени и най-обстойно от К. Маркс. Крупният американски икономист и носител на Нобелова награда по икономика Джон Кенет Гълбрайт посочва, че периодично повтарящите се периоди на кризи са в самата същност на пазарното стопанство и проблемът в новите условия е да се научим да ги регулираме, а не да отричаме тази същност. Според него най-успешната икономика ще бъде тази, която е стабилна и минимизира вероятността за икономическа нестабилност и рецесия (Гълбрайт, 2004).
Въпросите на дневен ред сега са „Кога ще свърши рецесията?“ и „Колко бързо ще се възстанови икономиката в съвременните условия на информационното общество?“
Повечето икономисти са единодушни, че различните видове рецесии могат да наподобяват буквите V, U, W и L. Кои са особеностите на тези видове рецесии?
Ѵ-образна рецесия
Започва с рязък спад на стопанството, което бързо достига дъното, след което се наблюдава бързо възстановяване.
U-образна рецесия
Започва със сравнително плавен икономически спад. След като достигне дъното, икономиката се задържа там за продължителен период от време, преди отново да започне да расте. В този случай правителствата и централните банки имат възможност да се намесят чрез инструментите на фискалната и паричната политика – намаляват се данъци, редуцира се основният лихвен процент, увеличава се паричната маса в обръщение, нарастват държавните разходи.
W-образна рецесия
Започва подобно на Ѵ-образната рецесия с тази разлика, че първите знаци за икономическо възстановяване са заблуждаващи. Те са последвани от повторно силно свиване на икономиката, преди да започне действителното й възстановяване.
Тази рецесия се нарича още „двойно дъно“, защото икономиката се свива два пъти преди да започне да отчита ръст. Рецесията е много болезнена, защото инвеститорите влизат на пазарите с надеждата, че икономиката е стигнала дъното, в резултат на което се опарват два пъти.
L-образна рецесия
В този случай икономиката се свива драстично, след което следва продължителен болезнен период на икономически застой. Това е най-лошият вариант, защото в продължение на много години липсват предпоставки за възстановяване на растежа.
Все още е прекалено рано да се каже каква ще бъде рецесията, която започна със спукването на ипотечния кредитен балон в САЩ през 2006- 2007 г. Повечето експерти считат, че през 2010 г. в икономически по-разви- тите страни ще започне възстановяване на стопанството, а в развиващите се страни – с една година по-късно.
За някои регионални пазари съществуват признаци и за по-дългосрочна L-образна или W-образна рецесия с възходи и спадове в продължение на пет-десет години. В момента такъв симптом е развитието на фондовите борси в Източна Европа, където възстановяването, макар и начално, е със скокообразни движения нагоре и надолу.
При тези обстоятелства изключително негативна роля могат да изиграят натрупаните в стопанствата на страните дебаланси по отношение на външните пазари и финасови фактори, трансформиращи се в други рискове, засилващи несигурността на участниците. Да анализираме тези дебаланси по-подробно.
ДЕФИЦИТЪТ ПО ТЕКУЩАТА СМЕТКА И РОЛЯТА НА КАПИТАЛОВИТЕ ПОТОЦИ
Изследванията показват, че нашата страна в продължение на дълги години провежда политика, водеща на практика до значителни дебаланси по търговията с чужбина, от където и главно се формира т.нар. дефицит по текущата сметка на платежните ни взаимоотношения с другите страни (вж. табл. 1). По данни на БНБ през 2008 г. този дефицит достигна 8,3 млрд. евро или 24,3 % от БВП (БНБ, 2009а) с тенденция за по-нататъшно нарастване, макар и с по-малки темпове, което е важен ориентир по отношение на финансовите дебаланси. Равнището на дефицита по текущата сметка по отношение на БВП по принцип обаче не е пряко и еднозначно рисково съ-битие, а е сборен резултат от множество конкретни рискови решения, които се вземат в икономиката. Поради това в международните сравнения липсват експертни нормативи при каква стойност на този показател една или друга икономика навлиза в критични и катастрофични зони на развитие.
При преценката за размера на дефицита по текущата сметка на страните е важно да се имат пред вид и нейните съставни части, а именно външна търговия, услуги (туризъм и транспорт), доходи и трансфери. У нас, с изключение на външната търговия, останалите финансови потоци са общо с положителен знак за платежния баланс по годишните взаимоотношения на страната с чужбина, но те не уравновесяват търговския баланс.
Таблица 1. Платежен баланс 2008 г. /млн. евро/
Числата по платежния баланс се привеждат от автора на базата на отделни статистически данни от официалните публикации на БНБ (БНБ, 2009а).
Вносът на стоки в страната надвишава значително износа както по обща сума, така и по темпове на развитие, което несъмнено е неблагоприятна тен-денция. Става въпрос за това, че величината и тенденциите в този дефицит не се третират като обект на конкретни целеви въздействия чрез съответни програми и проекти от страна на регулиращите органи. По същество се следва доктрината на Н. Лоусън (.Lauson, 2009), бивш английски министър на финансите през периода 1983-1989 г. при управлението на М. Татчър, който в своята средносрочна финансова стратегия счита, че ако дефицитите във външната търговия се дължат на нарастващ внос на инвестиционни стоки, то това не е рисково положение, тъй като чрез дебаланса ще се постигне икономически растеж и акумулираната външна задлъжнялост ще се изплати с този по-висок растеж. Такова монетаристично мнение, без да се разглежда в дълбочина самият процес на взаимодействие на финансовата сфера с реалната икономика при икономическия растеж, доминира и у нас вече десетилетие. Допуска се системен дефицит на търговския баланс, който, от своя страна, чрез фирмените кредити, покриващи вноса на инвестиционни стоки, поражда друг финансов дефицит, изразяващ се в нарастване на задълженията на страната към чужбина (натрупан дълг) в размер, надвишаващ почти двойно границата на допустимия риск, определена от ЕС по Маастрихтски- те споразумения на равнище до 60 % от БВП.
С това мнение ще се съгласят не всички икономисти. Анализът на струк-турата на вноса и износа от България на пръв поглед като че ли потвърждава извода от доктрината на Н. Лоусън. По данни на НСИ структурата на износа на страната за 2007 и 2008 г. е следната (табл. 3) (НСИ, 2009):
Таблица 2. Структура на износа – 2007-2008 г. (млрд. лв.)
Износът се включва в брутната вътрешна продукция, която се различава от БВП, и отразява всички произведени в страната стоки. За 2008 г. тази про-дукция съставлява 79,8 милиарда лева, или износът (съгласно табл. 2) е 37,5 % от нея. Това показва, че нашата икономика е много по-широко отворена към външните пазари от други страни, като Франция, Испания и др., които са с развит международен туризъм, но износът им не надвишава 15 % от БВП.
Вносът участва в определянето не на брутната вътрешна продукция, а на БВП, и то само с разликата със стойността спрямо износа. Пак по данни на НСИ структурата на вноса на страната за 2007 и 2008 г. е следната (НСИ, 2009):
Таблица 3. Структура на вноса 2007 – 2008 г. (млрд. лв.)
Данните от табл. 2 и 3 показват, че при разлика между вноса и износа за 2008 г. от около 20,0 млрд. лв. годишно, само около половината се дължи на вноса на машини и съоръжения, т. е. на инвестиционни стоки, включително лични транспортни средства, които са със сравнително незначителен обем през 2008 г. От останалата половина около 6 млрд, лева са некомпенсиран внос на минерални горива и на други стоки в по-малък мащаб.
Сравнявайки реалните факти с доктрината на Лоусън, можем да направим логичен извод, че запазването на високо отрицателно салдо по външната търговия е възможно, както е при нас, и при значителен внос на инвестиционни стоки. И причината на макроравнище е в некритичното отношение към конкретното въплъщаване в практиката на подобни доктрини, които, макар и логични, игнорират реални закономерности на икономиката, изразявани с други цифри от тези, на които те се базират. Пренебрегват се дори общи закономерности, от типа на закономерността за спиралообразното развитие, доказваща неизбежното остаряване и смяна на всеки основен модел на раз-витие на икономическата система, с предшестващ го модел, но вече съобразен с новото историческо равнище. В случая неолибералният модел, чийто представител е и Н. Лоусън, виждаше развитието само като възходящо, „ре-флексно“ регулирано от световния финансов пазар, както беше от началото на 80-те години на XX век до 2006 г. Не се отчиташе, че в допускането на диспропорции между финансовата „нова икономика “ и реалния сектор има конкретни лимити, свързани с информационната асиметрия и моралния хазарт. Затова и не се разкриваха своевременно системообразуващите източници за вероятни кризи още преди проблемите да се появят.
В случая доктрината на Н. Лоусън, която разглежда тенденциите от гло-бална гледна точка, оставяше на отделните страни и власти сами да определят ограничителите в дебалансите във външната търговия и тяхното влияние върху реалния сектор. Това обаче не ставаше. Редица икономисти виждат като една от водещите причини за управленската слепота падането на относителното тегло на интелекта в управлението на икономиките, вкл. и у нас, от където се и занемари творческият и критичният подход при оценката и следването на различните обективни тенденции в развитието.
При системен подход към „общуването“ с критичните равнища на търговските дебаланси е необходимо: първо, общият дефицит по търговския баланс да е съизмерим е вноса на инвестиционни стоки и, второ, на определен етап, ако действително е стимулиран растежът, износът все пак да започне да надвишава вноса.
Развитието на българската външна търговия за последните десетилетия не отговаря на тези изисквания за съизмеримост. През последните три години, например, данните от публикациите на НСИ (НСИ, 2009) и БНБ (БНБ, 2009а) показват следното (табл. 4):
Таблица 4. Развитие на българската външна търговия
От данните става ясно, че у нас дефицитът по търговския баланс се из-ползва и за потребление, а не само за инвестиции, което затруднява постига-нето на търговско равновесие и влияе отрицателно върху текущия платежен баланс с чужбина. Това се отнася и за първите пет месеца на 2009 г., през които сме свидетели на значителен спад на вноса на инвестиционни стоки вследствие на кризата, но и на запазване на общия дефицит по търговския баланс на сравнително високо отрицателно равнище.
В условията на глобалното общество друга причина за дефицитите в търговските баланси на страните е свързана с изнасянето на производства (пряко или косвено) зад граница. Във връзка е подобни ситуации и анали-зирайки състоянието на американската икономика Нобеловият лауреат по икономика за 2008 г. Пол Кругман намира за крайно нецелесъобразно про. веждането на политики, които водят до масово изнасяне на търсени про- изводства в множество други страни по света вместо концентрирането им в по-малък брой страни с оглед на предимствата и икономиите (Krugman 2009). В това отношение той следва позициите на класиците на политическата икономия за сравнителните предимства и критикува остро политиката на Буш за износ, главно в Китай, на производства е масово жизнеспособно търсене (например електронните елементи). Нобеловият лауреат, между- впрочем, се самоопределя за икономист – либерал, но от западноевропейски социалдемократически тип. Според него следваната от Буш политика из-куствено поражда дефицит на търговския баланс на страната. Този дефицит сега се отчита като един конкретен, структурен по характер фактор в разго- рялата се криза в реалната икономика на САЩ. В крайна сметка идеята на П. Кругман е в условията на глобализацията всяка страна да се специализира в по-малко, но конкурентоспособни продукти и да ги обменя е другите страни. Той даже създава свой модел за ефектите от икономиите за държавата и компаниите върху търговската структура и териториалното разположение на стопанската дейност, което е несъмнен принос в теорията на външно ико-номическите взаимоотношения.
Освен текущата сметка на платежните взаимоотношения, вторият основен елемент на платежния ни баланс с чужбина е капиталовата и финансовата сметка (вж. раздел II на табл. 1). За оценка на съвкупния риск е важна не само величината на актива, но и каква е структурата на средствата в тази сметка. Нейният актив трябва да покрива пасива по текущата сметка. Капиталовата сметка по определението на БНБ включва всички видове инвестиции (дялови, портфейлни и др.), заеми и кредити (банкови и фирмени) и др. Именно чрез приток на финансови средства отвън по посочения в тази сметка обхват се цели както уравновесяване на търговския баланс, така и стимулиране на растежа.
Анализът на цифрите по капиталовата сметка за последните години по-казва следното:
Първо, вследствие на кризата през последните две години намалява притокът на т.нар. преки инвестиции отвън в сметката. Те се различават по обем от вноса на инвестиционните стоки поради различните си източници и включват, според отчетите на БНБ, всички видове инвестиции с изключение на фирмените кредити. В този си обхват „преките“ инвестиции достигат съгласно данните на БНБ (БНБ, 2009а) за периода от 2006 до м. май 2009 г. следните суми (вж. табл. 5):
Таблица 5. Финансови средства за страната от чужбина (преди инвестиции)
Второ, през 2006 г. тези финансови средства от чужбина са покривали 92, 1 % от дефицита по текущата сметка, през 2007 г. – 103, 4 %, през 2008 г. – 65, 6 %, а за първите пет месеца на 2009 г. – само 57, 5 %. Последното означава, че с неголямо закъснение ще се намали и растежът, чийто основен източник са били именно чуждестранните инвестиции.
По принцип през последните десетилетия във водещите икономики до-минираха две политики за икономически растеж – либерализирането на ка- питаловите пазари с привличане на чуждестранен капитал и развитието на износа чрез завладяване на повече външни пазари. България възприе и двата подхода без нужното балансиране с вътрешното инвестиране и с други фак-тори, а именно привличане значителни количества чуждестранни капитали и насърчаване стремежа износът да запази своя съществен дял от брутната вътрешна продукция, достигнал през 2008 г. около 37,5 % от нея.
В крайна сметка всеядността, по-лесният достъп до чуждестранни финансови средства под всякаква форма (вкл. и фирмени кредити) като из-точник на растежа и неумението да се контролира кредитната експанзия в страната с икономически средства доведоха при кризата не до ограничаване или сдържане на отрицателните ефекти отвън, а до дестабилизиране на ситуацията в икономиката. Това е още едно проявление на разрива между нашата макроикономическа политика и реалностите на глобалните икономически процеси.
Трето, в анализите на БНБ на годишния текущ платежен баланс чуждестранните финансови средства не се разграничават по предназначение – например за дялово участие в български фирми, за кредити и депозити на банки или за покупка на недвижими имоти. На практика всяко движение на финансови средства отвън за страната се приема като инвестиция и пряк фактор за икономически растеж. Това е неоправдано както от теоретичен, така и от приложен аспект. Появяват се съществени различия между информацията на БНБ и на Националния статистически институт във връзка с отчитане на чуждестранните финансови средства и инвестиции, което пречи на своевременното обосноваване и оценка на проблемите и рисковете по финансовите дебаланси и за вземането на съответни адекватни решения.
В международните сравнения като пряка чуждестранна инвестиция се разглеждат само дяловите и акционерните участия, както се и отчита от НСИ.
РАЗМЕРЪТ И СТРУКТУРАТА НА СЪВКУПНИЯ ВЪНШЕН ДЪЛГ
Размерът и структурата на съвкупния външен дълг, т.е. на външната за- длъжнялост, също задълбочава кризата у нас. Нейният размер и структура, наред с други фактори, са водеща предпоставка за ограничение на притока на чуждестранен капитал. Така, в края на 2008 г. съвкупният външен дълг съставлява над 36,6 млрд, евро (вкл. задълженията на банковия сектор към чужбина) (БНБ, 2009б) и, като цяло, надхвърля сумата на БВП. Общата сума на дълга не се променя и към м. май 2009 г. Само по себе си и според между-народните сравнения това значение на показателя е в зоната на критичните за страната рискове, и е ограничаващ фактор за икономическия растеж и равнището на кредитоспособност на икономиката. Притокът на чуждестранен капитал в страната през 2008 год. вече намаля с 1,1 млрд, евро или с около 16,5 % в сравнение с 2007 г. (БНБ, 2009а). Тази негативна тенденция се очертава като продължителна.
Що се отнася до кредитоспособността на страната, с оглед сигурността на чуждестранните инвеститори задлъжнялостта на всяка страна към чужбина предполага оценка на нейната кредитоспособност като система, независимо дали става въпрос за официални (държавни) или частни задължения. Затова създадените специално за целта международни агенции определят т.нар. рейтинги на страните, с които отразяват техните съвкупни рискове, както по отношение на държавните, така и на частните задължения.
До неотдавна съвкупният външен финансов риск на страните на макро- равнище се идентифицираше с банковите кредитни отношения, които бяха преобладаващи. Но както вече бе отбелязано, в условията на глобализацията на пазарите предишните взаимоотношения на страните станаха много по- разнообразни: те вече включват и дялове, и фирмени заеми, и вложения на фондовата борса, и моралния хазарт на принципали и регулаторни органи.
Към „буквените“ обозначения на рейтингите се появиха нови цифрови коефициенти за оценка на външния финансов риск, а именно като отношение на задлъжнялостта към износа и към БВП. Новите коефициенти определят външния финансов риск на страната като способност на националната икономика да мобилизира необходимото количество чуждестранна валута за обслужване на външната си задлъжнялост. Тази способност е свързана пряко със сроковете за изплащане на външните задължения от всички видове участници на пазара, а косвено и със съдействието на държавните органи за това.
Според публикацията на БНБ към края на 2008 г. дългосрочните задълго я на страната от общия външен дълг в размер на 36,6 млрд, евро, са Г 28 %, краткосрочните (до 1 година) – 36,5 %, а т.нар. от БНБ „преки“ инвестиции – около 35,5 % (БНБ, 2009б). Както се вижда, краткосрочният дълг който е значителен по сума и трябва бързо да се връща, почти доближава годишната стойност на износа. А това означава, че рискът от неиз- дължаване тук по експертни оценки се доближава до заплахата от рязък срие на икономиката и дефолт. Вариантите за маневриране са силно ограничени поради факта, че общият показател на външната задлъжнялост спрямо износа е неблагоприятен, като съотношението за 2008 г. е 2,4:1 в полза на външната задлъжнялост, с тенденция за по-нататъшно нарастване.
Системният подход към оценката на риска изисква да се вземе предвид и още едно обстоятелство. Тъй като коефициентите за външния финансов риск в условията на глобализацията засягат не само институционалните отношения между страните, но и всички нерезидента, имащи финансови вземания към страната, при липсата на необходимата чуждестранна валута под риск от неплащане ще попаднат всички видове чуждестранни вземания. Единственият ресурс, който е мобилизуем, са официалните златни и валутни резерви на страната, съсредоточени в БНБ. Възможността за покриване на външната задлъжнялост от резервите се вижда от данните на БНБ (Баланси…, 2009), приложени в табл. 6:
Таблица 6. Официални резерви на БНБ (милярди евро)
В условията на разрастващата се глобална криза и намаляването на износа е естествено да се очаква неблагоприятно развитие на резервите на страната и по-точно тяхно намаляване не само в проценти към дълга, но и в абсолютна сума. Това не само повишава риска от неиздължаване, но и довежда равнището на риска от по-продължителна рецесия до критични величини.
При оценката на външните финансови дебаланси и риска от рецесия е необходимо да се отчитат и други тясно свързани с тях показатели на со-циално-икономическото и политическото развитие на страната.
От тази гледна точка интерес представляват проучванията на сп. „Euromoney“ от 2008 г. за рейтинга на бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа – сега повечето членки или кандитатстващи за приемане в Европейския съюз.
Анализът на „Euromoney“ включва девет икономически и извън иконо-мически показатели, оценявани от международни експерти, между които: икономически растеж (като икономическа перспектива), политически риск, външна задлъжнялост, платежоспособност (кредитен рейтинг), достъп до банкови и други финансови ресурси и пр. Общата балова оценка по тези критерии е 100. За 2007 г. България е класирана на 8 място от общо 12 страни от региона е оценка от 58,47 бала, с което е наредена след кандидатстващата за членство в ЕС Хърватия, но преди Румъния. Първото място се заема от Словения е 81,75 бала.
Става дума за анализ на „Euromoney“ в навечерието на настоящата криза. В друг анализ на „УниКредит Груп“ от м. октомври 2008 г. се считаше, че нестабилната обстановка на международните финансови пазари ще даде силно отражение върху икономиките на всички страни от Централна и Източна Европа, като темповете на икономическия растеж ще се забавят, но няма да бъдат отрицателни (Банковият пазар…, 2009). Това се отнасяше и за България с очакван, според тогава действащия бюджет за 2009 г., икономически растеж около 4,7 % спрямо 6 %, реализиран за 2008 г. Тези очаквания обаче не отчитаха бездействието на властите по намаляване на дебаланси- те. На базата на формални изчисления се прогнозираше, че постепенното забавяне на темповете на икономическо развитие и наличието на фискален резерв, който е с обратен на дебалансите знак, ще доведат от само себе си до редуциране на дебалансите до по-устойчиви нива.
След като промишленото производство у нас през м. май 2009 г. спадна с 24,0 % в сравнение със същия период преди година, и след като за пет месеца на 2009 г. износът деградира с повече от 30,7 %, в новите условия икономистите на УниКредит Булбанк предвиждат изменение на брутния вътрешен продукт от +4 % на -6 % през тази година и -3 % през следващата 2010 г. (Българската икономика…, 2007).
Според техните прогнози българската икономика ще премине през по- продължителен период на икономическо възстановяване, който ще бъде под прогнозируемия за останалите страни от Централна и Източна Европа. Екс-пертите считат, че дългият срок има и положителна страна, и тя е свързана с редуцирането на дефицита по текущата сметка до стойности, които пазарите ще бъдат готови да допуснат в периода след приключване на глобалната финансова криза. Според тях за момента печеливш ход е изграждането на балансиран модел на растеж на българската икономика, в който да продължава да има принос не толкова вътрешното търсене, колко- то нетният експорт (износът да превишава вноса), но с промяна на стимулите в икономиката, така че да стане възможно прехвърлянето на производствени ресурси от сектори, ориентирани към вътрешното търсене, които се характеризират с намален потенциал за по-нататъшен растеж, към сектори, произвеждащи средно – и високотехнологични продукти и характеризиращи се със средна и по-висока добавена стойност, по-ниска трудоемкост и енергоемкост.
В последно време в други страни се забелязва и различна от предлаганата по-горе политика. Първо, в съвременните кризисни условия все повече се очертава, че най-ефективният начин за подпомагане на икономиките е повишаването на дела на публичния сектор, което експертите на Уникредит Груп не разглеждат. Според оценка на авторитетното английско списание “The Economist” делът на публичния сектор в развитите страни в близко бъдеще ще достигне до 40-50 % в БВП.
На второ място, не трябва да се очаква реално съдействие за нови кредити от страна на частния банков сектор, който има своите проблеми, свързани най-вече с ликвидността поради съществено увеличаване на дела на „лошите“ кредити. У нас, например, след като размерът на банковите кредити (аванси и вземания) на нефинансовите организации достигна през м. септември 2008 г. 54,7 млрд. лв. и се доближи до годишната сума на БВП, кредитната дейност попадна в латентно състояние и увеличението й е несъществено: IV тримесечие на 2008 г. – с 1,1 млрд. лв. и м. януари – м. май 2009 г. – също около 1,0 млрд. лв. (Банките…, 2009).
На трето място, практиката показва, че най-слабо се влияят от кризата страни, които се намират в „златната среда“ на глобализационните процеси, т.е. които не са толкова зависими от притока на чуждестранни капитали и пласмента на външни пазари. Това е особено характерно за страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай).
В Индия се прибягва до широко използване на вътрешния ресурс, т.е. на спестяванията като резултатна мярка за справяне с кризата. В Бразилия също се провежда политика на увеличаването на вътрешното кредитиране за сметка на собствени ресурси, с което се възвръща потребителското доверие. Особено внимание се обръща на съдействието от страна на публичния финансов сектор. Така за периода септември 2008 г. – м. януари 2009 г. кредитите за бизнеса от чуждестранни и местни частни банки са се увеличили с 3 %, а тези от обществени банки – с 14 % (Рецесията…, 2009).
Русия, от своя страна, като държава със силно централизирано вземане на решения следи най-внимателно развитието на външната си търговия в условията на кризата с оглед на нейното структурно съответствие. Например през м. април 2009 г. износът се е понижил с 47 % (на годишна база), но и вносът регулирано е намалял за същия период е 43 %. Тези действия за контролирано нарастване на положителното салдо по търговския баланс (което е 26,4 млрд. долара през първите четири месеца на 2009 г.) също са насочени към по-добро справяне е кризата и запазване целостта на валутните резерви (The Economist, 2009). Друга мярка в Русия е свързана е устойчивото нарастване на доходите на домакинствата е цел увеличение на вътрешното потребление. Личният доход от своя страна се обвързва все повече със степента на повишаване на про-изводителността на труда, което не се отчиташе в условията на ръст на цените на енергийните източници и изобилието на евтин финансов ресурс.
Още един фактор е, че страните от БРИК по-малко либерализираха своите вътрешни капиталови пазари, предпазвайки ги по този начин от непо-средственото влияние на световната икономическа криза.
Критичните равнища на финансовите дебаланси предполагат, че у нас също трябва да се набележат мерки към усилване ролята на вътрешното търсене за икономическия растеж, въпреки че мащабите и характерът на нашата икономика са други и подобни на посочените мерки за пренасочване на растежа не могат да се копират. В текущ план, обаче не може да не се отбележи, че държавните органи и преди всичко БНБ са длъжници на бизнес средите, тъй като въпреки че последната набира данни за притока на чуждестранни средства у нас, най-вече под формата на фирмени кредити отвън, не успя да ги систематизира и направи достояние на медиите и обществото под определена форма, с оглед бизнесът да се насочва към най-ефективни инвестиции и дейности.
АДЕКВАТНОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ УСЛУГИ И РЕШЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИТУАЦИЯТА
От анализа се вижда, че външните финансови дебаланси са резултат не от преки имагинерни външни влияния, а от това как се вземат и реализират решенията вътре в страната по конкретните външни и вътрешни фактори на развитието. Взаимодействието на финансовата сфера е реалната икономика изисква външните и вътрешните финансови потоци на макроравнище да се обвързват с механизмите на рентабилността на икономиката, в т.ч. е нейната вътрешна съставляваща, намираща израз преди всичко в индикатора производителност на труда. В крайна сметка именно производителността на труда в обществото като цяло е това, което определя и растежа на доходите на населението, и инвестиционната привлекателност на страната.
Според статистически данни и изследвания на Българската стопанска камара (Производителност на труда…, 2009) ръстът на производителността на труда през последните 4 години се запазва скромен – средно около 2 % годишно. Причините се виждат в изключително ниската ефективност на публичните инвестиции, в организацията на обществените поръчки, в многото излишна администрация, ширещата се корупция, безконтролното изтичане на бюджетни и обществени средства и др. Така, че първият фактор за ниската производителност на труда се свежда до това, че малко хора произвеждат принаден продукт, който чувствително се стопява по корупцион- ните канали, раздутата администрация и нереформираните сектори на стопанството, каквито са например образованието и здравеопазването.
Другият основен фактор за ниската производителност е, че е малка самата добавена стойност на стоките и услугите, които се произвеждат от работещите в българската реална икономика. Това, разбира се, не означава, че производителността на работещия в България в сравнение с тази на колегите му в другите страни на ЕС е 8 или 10-то кратно по-ниска, колкото е разликата в заплащането.
От позицията на финансовите дебаланси връзката между тях и производителността на труда на работещия минава през това какъв паричен доход ге-нерира системата на икономиката за единица време (производителност по паричен поток). Решаването на въпроса за по-високата производителност на труда започва преди всичко от държавната власт, която трябва да реформира организацията на работа в основните публични сектори и своите структури и оттук да повиши ефективността на публичните решения и публичните финанси, които имат системообразуваща роля. Затова стратегическият про-блем, който може да ограничи или ускори рецесията и превръщането на раз-глежданите финансови рискове в заплаха от дефолт е какви решения вземат и какви публични услуги създават властовите институции сега при разпределяне и подпомагане на бизнеса и трудоспособните граждани с финансови средства. Въпросът стои изключително остро, особено като се има предвид неуспешният досегашен опит на държавата ни по създаването на съвременни механизми за работа на министерствата и другите публични учреждения на базата на „принципите на програмното бюджетиране“, а оттук и за доброто усвояване на средствата от европейските фондове. Не е възможно администрацията да изисква от другите да работят успешно на базата на системните принципи на програмен и проектен мениджмънт, които предполагат постигане и заплащане по конкретни цели и резултати, когато самата тя като цяло действа по стари модели на финансиране, кредитиране и стимулиране.
Естествено един от приоритетните сектори за въздействие от страна на държавата в условията на сегашната криза е банковият. Месеците след началото на световната криза потвърдиха, че след първите достойно понесени удари от него през 2008 г. банковият сектор у нас остана сравнително стабилен. От четвъртото тримесечие на същата година, обаче, той рязко намали кредитирането на бизнеса и гражданите. Тази тенденция все още не е пречупена независимо от облекченията, които направи БНБ на търговските банки по отношение ползването на съществена част от техните задължителни резерви в Централната банка. Наложи се и намесата на държавата за съживяването на кредитирането чрез неин гаранционен фонд от 500 млн. лв., оперирането по който се възложи на Банката за развитие.
В тази връзка някои чуждестранни наблюдатели смятат, че банковата криза у нас от 1996-1997 г. е помогнала системата ни да научи уроците си за реагиране при кризисни ситуации. Не се отчита, че тогава търговските банки бяха изцяло с български капитали и предоставяха кредити основно на български държавни организации, а сега банките са почти изцяло с преобладаваща чуждестранна собственост и предоставят кредити преимуществено на частни фирми и лица. Те следват политиката на своите „майки“ в чужбина, силно засегнати от финансовата криза в САЩ, повлияла съществено на тяхната ликвидност. По оценка на английския в. „Телеграф“ заради агресивната си политика по целия свят европейските банки имат капиталова „дупка“ от 2 трилиона щ. дол. и затова не само забавят процеса на кредитиране, но и могат да изискат част от своите средства от чужбина, а банките у нас им дължат над 8,5 млрд, евро към края на м. май 2009 г. (БНБ, 2009я).
Банковият приоритет за въздействие от страна на изпълнителната власт по принцип може да подпомогне, но не може да гарантира системността на публичните решения в страната, а това е основно условие за успешно излизане от кризата и по-нататъшното развитие. Не споделяме идеите на някои автори (.Младенова, 2008), че намесата на държавата в реалния сектор винаги е с вредни последици, независимо какви са технологиите на интервенцията: чрез гаранционен фонд за подпомагане на банките в България на базата на добре отработена система от отговорности, чрез прозрачно субсидиране на земеделието за постигане на конкретни резултати, чрез държавни гаранции при крупни международни, особено енергийни проекти, носещи реални доходи за страната или други технологии. По инерция всред голяма част от елита продължава да вирее крайното монета- ристично схващане, че за разлика от държавната машина, свободният пазар винаги работи ефективно, а намесата на държавата, дори чрез вливането под условие на средства от фискалния резерв в търговските банки, е погрешно. (Никифоров, 2008). При условията на сегашната глобална криза, определяна от много икономисти с метафорите „лавина“ и „пандемия“, това твърдение е абсолютно неадекватно. Ситуацията не позволява пазарът да се върне към устойчивост от само себе си, или само на базата на банково кредитиране. Нужни са например и преки ангажименти от страна на дър-жавната власт под формата на гаранции, че ще създаде условия за постигане на конкретни резултати, проектирани при международно финансиране на крупни системообразуващи обекти. При пасивна политика на държавната власт страната ще се обрече на постепенна изолация от международните ка- питалови и енергийни пазари с дългосрочни негативни последици.
Усилията на всички ни, и особено на властта, е важно да се насочат пряко към преодоляване на главната структурна диспропорция в българската икономика, а именно между рентабилността на финансовите потоци, от една страна, и рентабилността на потоците от продукти и услуги, от друга. Друг е въпросът, че преодоляването на главната структурна диспропорция не означава да се харчат държавни ресурси наляво и надясно в стопанската сфера, разчитайки на валутните и фискални резерви, които сега имаме, а да се вливат инвестиции в онези области, които ще бъдат основата за подем, за нови работни места и за ръст на производителността на труда .
От системно-технологична гледна точка това означава, че са нужни такива решения на всички равнища, които да синтезират социално-ико-номическите, административните и бизнес аспектите в технологиите на публичните власти и в публичните услуги. Не става въпрос толкова за писана стратегия, колкото за осъзнат синтез по преодоляване робуването на общи административни и пазарни принципи за сметка на конкретна икономическа отговорност на вземащите решения в публичните, административните и бизнес структурите. Науката вече е разработила конкретни принципи и технологии за вземане и реализиране на такива синтезиращи решения, каквито са системата за тотално управление на качеството (TQM), реинженерингът на бизнес процесите (BPR), методологията за преодоляване на системните ограничения (ТОС), новите технологии на одита и др. В условията на глобализацията в света вече се наблюдава тенденция на широко прилагане на тези принципи и технологии и кризата създава уникална възможност да се ускори реализирането на тази тенденция и у нас.
Що се отнася до конкретната по-нататъшна намеса на държавната власт в кредитно-финансовата дейност, то както се вижда от анализа, тя ще бъде целесъобразна, ако е подчинена на ясната цел за регламентирано насърчаване на кредитирането на бизнеса и гражданите по конкретни проекти и програми, а не за пряко вливане на финансови средства изключително в полза на ликвидността на банките. Това разграничаване във финансовите потоци от гледна точка на тяхната продуктивност изисква нови, ефективно работещи механизми, както за финансиране, така и за мониторинг на разпределението и използването на ресурсите.
Например чрез реализирането на цялостна програма за приложение на българските стандарти (което беше направено само по отношение на млечните продукти) може да се ограничи вносът на нискокачествени текстилни и земеделски продукти, внасяни предимно от Турция и Китай. Това би съдействало и за намаляване на безработицата у нас.
В новите условия са нужни също програми и проекти за насърчаване от държавата на производството и износа на земеделски продукти, лекарства и медикаменти, чието потребление в света, въпреки кризата, се запази на високи нива. И други български икономисти намират за целесъобразна идеята за повишаване ролята и дела на селското стопанство за развитието на икономиката (.Никифоров, 2008). Възможностите за това са големи, още повече че освен като експортна насоченост селскостопанското производство може да се разглежда и като антиимпортно средство за намаляване на де- балансите във външната търговия. В тази връзка сега вносът на хранителни стоки у нас е около 2,8 млрд. лв. в годишен разрез, от които около 3/4 от ЕС, а износът – около 2,6 млрд. лв., от които 62,5 % за ЕС (НСИ, 2009).
В тези група от програми и проекти особено внимание следва да се отдели на производството на екологични продукти за износ в страните е развити икономики, които все по-ясно се насочват от свръх потреблението на по- малко необходими стоки и услуги е относително ниска добавена стойност към потреблението на по-екологични продукти.
Проучванията на пазарите показват, че не трябва да се омаловажава и/ или политизира и необходимостта от разработване на проекти за насърчаване на производството и износа на търсени наши стоки в страните извън ЕС, е които имаме дългосрочни стратегически интереси, и в такива, които по-малко са засегнати от кризата (Георгиев, 2009). В средносрочен план основа за такова насърчаване на производството и износа както към тези страни, така и към основните ни партньори от ЕС, може да стане разработването на програма за подпомагане на необходимата за това индуствиално-логистична мрежа: изкупвателно-подготвителни бази, складове, свободни зони, преки транспортни връзки и др. структури, оптимизиращи транзакционните разходи на агентите – производители.
Не се подхожда от позициите на намаляване на риска от външните финансови дебаланси и повишаване на производителността на системата и при решаването на енергийните проблеми на страната, макар че България е на последно място по енергийна ефективност в ЕС. От позициите на отразяване на икономическите разходи в момента цената на електроенергия в страната е твърде ниска. Илюзия е, че в резултат на кризата вървежът нагоре на цената на тока може да се избегне. Нуждаем се от насърчаване от държавата (например чрез данъчни облекчения и/или чрез специален фонд), на комплексна програма за защита от ценови енергийни шокове на населението. Желателно е тя да обхваща такива направления като поставяне на слънчеви нагреватели за вода, топлоизолация на жилищата, по-широко използване на биомаса за производството на енергия в ТЕЦ-овете и др. Подобна схема и организация в Чехия вече е факт като финансиращият фонд от 1 млрд. долара е създаден от продажбата на 100 млн. t парникови емисии от свободна квота, с която страната разполага.
От особена важност и в краткосрочен, и в средносрочен план е програмно и проектно да се финансира и насърчава търсенето, предоставянето и организирането на висококачествени здравни, образователни и застрахователни услуги в страната. Например националните финансови сметки и туризмът биха спечелили, ако извършваното стимулиране чрез европейските фондове на рекламата и маркетинга на български туристически услуги се съчетае с изпълнението на конкретна комплексна програма за бързо внедряване на система за тотално управление на качеството (TQM) в основните звена на този отрасъл.
Важно условие е всички програми и проекти да бъдат прозрачни и достъпни до широк кръг специалисти, потребители и други заинтересовани лица, в противовес на досегашната ситуация, анотациите и добрите практики по проектите, финансирани от еврофондовете чрез оперативните програми, с малки изключения да не се публикуват дори на интернет страниците на управляващите органи на Националните оперативни програми. Освен прекия ефект за хората с всичко това би се увеличило доверието както в стабилността на финансите, така и в справедливостта на властовите институции в страната. Именно по тези два критерия най-често се съди има ли държава и каква е нейната роля в икономиката и обществото.
Средствата от европейските фондове за България могат и следва да допълват значителна част от ресурсите, необходими за реализирането както на някои от предлаганите, така и на още много други инициативни програми и проекти на микро- и мезоравнище. За това е нужно обаче технологиите на проектния мениджмънт и програмното бюджетиране да станат реална практика за всички, които работят с финансови и публични услуги, в т.ч. и с услуги, финансирани не от еврофондовете, а от българския бюджет и от други собствени средства. От гледна точка на системното виждане за ресурсите може да се каже, че ние на практика разполагаме е европейски управленски технологии и с не малко европейски средства за допълващ ефект, но силно недостатъчни са собствените ресурси не само от материален, но и от не-материален характер, които създават базата за надграждане, т.е. гарантират основния ефект. Базовият недостатък в публичните услуги и административните решения в страната не може да се преодолее е привличане на европейски експерти на ключови позиции в административната власт, както нееднократно се предлагаше от българското правителство до средата на 2009 г. Изходът е в цялостна промяна в организацията на процесите и екипите, като се наблегне на отговорността при вземането и реализирането на решенията.
За сега, за разлика от други страни членки на ЕС, ние все още нямаме Закон за управление и усвояване на средствата от ЕС и другите донори, като сис-тематизирано и конкретизирано юридическо основание за поемане и носене на такива отговорности.
Системното „общуване“ с финансовите дебаланси трябва да обхване и мерки по осигуряването на непрекъснатост на разплащанията между сто-панските контрагенти извън финансовия сектор. Проблемът е, че междуфир-мената задлъжнялост в момента е над 120 млрд. лв. и надхвърля почти двойно годишната сума на БВП за 2008 г. (БСК, 2009) До сега изпълнителната власт не е намерила механизмите за намаляване на задлъжнялостта, а браншовите организации, в съответствие със сегашните си пълномощия, се ограничават в съдействието си само до публични проучвания и информация. При все по- изразените симптоми за рецесия непредприемането на действени мерки в това отношение може да доведе до верижни фалити на предприятия и превръщане на икономическия растеж в отрицателен. А това е един от високо вероятните системни рискове за българския бизнес в условията на днешната криза.
Нуждаем се от публична дискусия относно възможностите за по-голяма динамичност в приватизацията и/или временната национализация на закъсали предприятия с оглед отпушване на мрежата на фирмената задлъжнялост. През последните години процесите на приватизация силно се стопираха и обвързваха най-често с корупционни практики, а проблемите на временната национализация бяха скрита за обществото тема. Вместо това „по лъжичка“ се предлагаха (било от министерствата, било от общините) единични мерки, подобни на тези по „Топлофикация“ София, „Кремиковци“ и др., с което се демонстрираше несистемно подхождане към проблемите. А ситуацията, която мъчи страната в момента е системна, със сложни рискови взаимоотношения, синтезирана в критичната и изискваща взаимосвързаност на мерките обща „формула“ на финансовото състояние на българската икономика:
БВП: Външен дълг на страната: Вътрешен междуфирмен дълг = 1:1:2.
ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
1. Във водещите в икономическо отношение страни в условията на съвременната информационна асиметрия и кръгооборот на рисковете към управлението на икономиката на всички равнища все повече се подхожда от прагматичните позиции на риск-мениджмънта и доказателственото при-лагане на управленски процедури, в противоположност на сляпо следене на постулата от различни политикономически модели, несистемно прилагане на чужд опит и собствени навици, несъобразени със ситуацията.
2. Разгърналата се световна икономическа криза поставя остро въпроса за необходимостта работата по разкриването и оценяването на рисковете от външните финансови дебаланси да се превърне от изследователски процес в отрегулирана системна процедура на генериране, оценяване и прилагане на делова информация в управлението на националната икономика. Неотре- гулираният и несистемен подход към външните финансови дебаланси води до грешни управленски решения на всички равнища, в т.ч. и при междуна-родни договаряния и ангажименти. В условията на глобализацията пазарът все по-малко ще толерира неравновесията във външнотърговските потоци и „изяждането“ на продукти от други икономики
3. На последната си среща в Лондон (м. април 2009 г.) лидерите на 20-те водещи страни в света съгласуваха мерки, които биха осигурили чрез МВФ на развиващите се пазари финансов ресурс на стойност 1,1 трилиона долара в случай, че се нуждаят от съдействие за излизане от кризата. Системният анализ на външните финансови дебаланси и необходимите за управлението им публични технологии са добра основа, която следва да се използва за разработването на адекватна политика относно стимулите и ограниченията при движението на капитали, стоки и работна сила, между регионите и страните, с които партнираме.
4. От изследването се вижда, че постигането на тенденция за намаляване на критичните равнища на външните дебаланси на страната предполага повишаване способността на икономическата система да генерира печалба. В сегашните условия това означава увеличаване на производителността на системата по паричен поток при едновременно снижаване и рационализи-ране на инвестициите (вложенията) и на операционните парични разходи, които страната, в ограничителните условия на кризата, може да си позволи да направи, за да превърне инвестициите в производителност на системата. Сравнително ниското жизнено равнище на населението и недостатъчното развитие на индустриално-логистичната мрежа не позволяват съществено намаляване на операционните разходи, с изключение на някои разходи в администрацията. Основните усилия би следвало да се насочат към пови-шаване способността на системата да генерира печалба чрез осигуряване на нови сегменти на пазара, целенасочено привличане на активни инвестиции и повишаване качеството на работа, започвайки с това на публичните решения и услуги.
Нужно е ангажиране на властите и обществото с добре обосновани про-грами и проекти, отговарящи на тези изисквания, част от които са предло-жени в изследването.
5. БНБ е длъжник на бизнес средите, тъй като въпреки че набира данни за притока на чуждестранни средства у нас, най-вече под формата на фирмени кредити отвън, не успя да ги систематизира и направи достояние на медиите и обществото под определена форма, с оглед бизнесът да се насочва към най-ефективни инвестиции и дейности.
Тъй като изходът от кризата се очертава като бавен процес, а лошите кредити се трупат в банките у нас, които поради равнището си на ликвидност могат само да ги преструктурират, необходимо е развитие на участието на държавни фондове в насърчаване кредитирането на конкретни мероприятия, предприятия и домакинства в страната на базата на програмния и проектен мениджмънт.
6. Много внимателно и с комплексна оценка на рисковете, а не с поли-тически съображения, трябва да се подхожда към финансирането и реализи-рането на крупни и системообразуващи за българската икономика проекти. Системната оценка на външните финансови рискове на страната недвусмислено показа, че няма значение дали един външно финансиран обект е изграден с частни или държавни заемни средства – за чуждестранните инвеститори рискът е еднозначен.
Същевременно презумцията, че системообразуващи обекти биха могли да се изграждат само на базата на частен интерес не съответства на съвременните виждания за развитието на управлението като доказателствено такова.
7. Необходимо е по-рационално използване на участието на държавата в различните дружества за набавяне на доходи чрез тяхната продажба по прозрачен начин на борсата в противовес на силно разпространените скрити сделки и корупционни схеми. Така ще се създадат предпоставки за подо-бряване дейността на самите дружества и развитие на българския фондов пазар, а също и за набавяне на средства, необходими за държавния бюджет в кризисната обстановка. За отпушване на мрежата на фирмената задлъжнялост може да възникне необходимост и от временна национализация на предприятия, но при предварително ясно отработена технология за това.
8. Усвояването на средствата от европейските фондове може да се превърне в главен канал за помощ и съдействие отвън само на базата на внедряване на ясен програмен и проектен мениджмънт, както на микрорав- нище, така и в министерствата и ведомствата. Концентрирането на усилия и постигането на успех в това направление би бил положителен симптом, че страната ни има воля и сили да се справи със ситуацията. Прибягването до моленето за помощи от други международни финансови институции, без системност и доказателственост на прилаганите усилия по усвояването на тези средства, може да доведе до лоша репутация и още по-тежки социално- икономически последици за страната.
Статията е част от годишник на СУ „Св. Климент Охридски“ – Стопански факултет
ТОМ 9 / 2011 г.
