Със състоянието си не сме интересни за никакъв план Маршал
КОМУ е нужен планът Маршал за Балканите? На пръв поглед въпросът е най-малко риторичен. Ами, разбира се, на самите балкански народи! Но при същия въпрос, зададен иначе – а именно
ЧИИ ИНТЕРЕСИ БИ ТРЯБВАЛО ДА ГАРАНТИРА НОВИЯТ
нещата престават да бъдат така очевидни.
Ако се върнем към истинския и засега единствения реализиран в Западна Европа след края на Втората световна война план Маршал, той е бил нужен преди всичко на САЩ, както и на традиционните елити в самата Западна Европа. Защото с реализацията на този план те успяха не само да възпрат настъплението на комунистите към властта в следвоенна Европа, но и да ги лишат от широка подкрепа в страните, където те успяха да влязат в правителствата – във Франция и Италия. Тогава имаше съвсем ясни и еднозначни условия за радикална заинтересованост от икономическо подпомагане на тези страни. И това не бяха нито следвоен-ната разруха, нито рязкото снижаване на жизненото равнище на повечето хора. Главното условие, което направи планът Маршал реалност за тези страни, беше наличието на силна комунистическа опозиция, на широка подкрепа за комунистите в западноевропейските страни и реална възможност там да се установят режими, които биха улеснили тогавашна- та Русия при постигането на нейната очевидна цел – хегемония в Европа, а по-късно и в света.
Въпреки че самият аз не само бих искал да се реализира нещо подобно на план Маршал и за Балканите и смятам, че такава мярка би решила основните проблеми тук радикално, не виждам реални условия за това. Т. е. не виждам реален интерес от страна на развитите западни страни да жертват определени ресурси в полза на стабилитет и просперитет на Балканите. И преди всичко тъкмо защото тук /освен режима на Мило- шевич/ не съществуват условия, които биха могли в една или друга степен да заплашат самите развити страни. Нито в Албания, нито в България или Румъния съществува друга алтернатива за развитието на този регион освен неговата интеграция със Запада. Социалистите и в Албания, и в Румъния ясно потвърждават това със своето поведение.
НЕ СЕ ПРЕДЛАГА ДРУГА АЛТЕРНАТИВА И ОТ СТРАНА НА БСП
въпреки че днес тя се опитва да обърне ситуацията в своя полза. Защо?
Защото нито близкото, нито по-отдалеченото минало ни дава основание за извод, че популисткото анти-НАТО днес е и стратегическо анти-Европа и анти-Запад. Дори и да искат да разиграват руската карта, днешните социалисти общо взето са наясно, че в обозримото бъдеще Русия не е в състояние реално да помогне за просперитета на балканските страни.
Въпреки това би могло да се каже, че отлагането или прекият отказ от балкански план Маршал може да доведе до връщане на власт на бившите комунисти поради задаващото се грохване на българската икономика. А значи някои леви сили би могло да потърсят по-тесни контакти с Русия, за да се превърнат в значим за нея фактор в стратегическото противопоставяне на интересите на Запада в региона.
Главният проблем обаче си е вътрешен – днешната българска левица няма такава широка база, няма и такива ресурси, каквито са имали комунистическите партии и левите сили в Западна Европа по време на реализацията на плана Маршал. Нещо повече, днешната БСП не демонстрира нови способности да решава реалните проблеми в обществото, които биха привлекли към нея достатъчен електорат, за да може тя да поеме управлението сама, без коалиционен компромис с политически формации, за които ориентацията към Русия няма да е приемлива!
Всъщност като демонстрира безпроблемно приемане на днешните баланси на силите в света и на Балканите, т.е. вървейки след победителите
БЪЛГАРИЯ И ТОЗИ ПЪТ ПРАКТИЧЕСКИ ОСТАНА НА ЗАДЕН ПЛАН
И, колкото и да е парадоксално, много по-големи шансове ще имат …Югославия и Албания – страни, в които на власт днес стоят бившите комунисти, а народите на които съвсем недвусмислено застават именно зад тях, а не зад слабата опозиция. И ако днес тези две страни стоят една срещу друга в един като че ли непреодолим конфликт, утре те ще се окажат по необходимост район за сериозно икономическо внимание от страна на Запада. Той просто ще бъде принуден, за да осигури своите интереси в региона, да инвестира тук по начин, сходен с този отпреди 50 години – в разкриване на нови работни места, стимулиране на потреблението и съответно развитие на частната инициатива. Само този процес ще позволи на слабата днес антикомунистическа опозиция и в Албания, и в Югославия да разшири своята социална база и да изтласка бившите комунисти от властта.
Но и този сценарий ми се вижда съмнителен поради едно обстоятелство.
Западът би могъл да постигне същия ефект – т. е. да защити своите интереси и без излишни разходи. Напротив, дори да спечели още повече в сравнение със сегашния конфликт в Косово. Как? Просто като премести конфликта на югоизток! Т. е. като използва бежанската вълна от Косово, която може да се окаже проводник на конфликта в Македония. А пламне ли Македония, България неизбежно ще се окаже включена в зоната на конфликта – и не като пасивен свидетел, а като активна страна.
РАЗШИРЯВАНЕТО И ИЗОСТРЯНЕТО НА КОНФЛИКТА ОСТАВЯ ЗАПАДА В СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗГОДНА ПОЗИЦИЯ
От една страна, този широк балкански конфликт ефективно ще пресече всяка възможност Русия да контролира ситуацията в свой интерес. От друга, ще създаде нещо като санитарен кордон, отделящ Запада от сложния, противоречив и агресивен Ориент. Освен всичко друго самите бойни действия, независимо от формата, под която ще се разгърнат в зоната на така еволюиралия конфликт, ще се окажат фактор за икономическо съживяване не само за военнопромишления комплекс на САЩ, но и за много европейски държави.
Би трябвало нашият политически елит да се държи адекватно и на такива възможни и съвсем не розови перспективи за България. Сегашното пазарене след свършени факти със Запада ни прави слаби партньори, защото издава, че ще приемем всякакви условия …без много да мислим за българските интереси. И че не държим на никакви морални принципи в политиката.
Днешните управляващи трябва да заемат по-ясна и по-последователна позиция. Но както показват последните две години, те като че ли изгубиха реалния момент за оформяне на такава позиция и влязоха в една твърде опасна и за самите тях, и за българското общество тенденция на безпринципни компромиси, които оставят България без перспектива в един следвоенен свят. А забавянето и все по-очевидното за външния наблюдател изкористяване на реформата ги прави твърде несериозни партньори за Запада. Корупцията и братовчедските стратегии в приватизацията не съдействат за вземане на позитивни за България решения от страна на ЕС и Запада като цяло.
Редно е без да поставяме под съмнение стратегическата си цел – европейска и атлантическа интеграция, да ограничим периметъра за евентуалните отстъпки. Бихме могли да кажем – да, ние сме и за НАТО, и за Европа. Но ние съвсем ясно виждаме, че днес НАТО и Европа не демонстрират най-добрия начин на поведение, не проявяват дори и в минимална степен нито икономическо желание да ни помогнат при решаване на нашите проблеми, нито разбиране на факта, че ако не ги решим, те самите ще имат далеч по-сериозни проблеми в обозримо бъдеще. Досега сме свидетели само на приказки и на отстъпки от наша страна.
Всичко това го казвам в условно наклонение. Защото у нас в момента все още няма политически субект, който би могъл да се държи по този достоен и ясен за света начин.
НИЕ НЯМАМЕ НЕКОМУНИСТИЧЕСКА ОПОЗИЦИЯ СЪС СТАБИЛНА СОЦИАЛНА БАЗА
Именно формирането на такава опозиция остава важно, но все още трудно за реализация условие, за да разчитаме ако не на нов план Маршал, по поне на по-голямо внимание от страна на Запада.
Нужно е политическо съживяване и динамика както в ОДС, така и извън тях, които да доведат до по-ясни политически конфигурации с основателен некомунистически характер. Важно е те да изключат възпроизвежданата с години конфронтация между сини и червени и да стоят на ясни морални принципи в политиката. От темпа и динамиката на тези тенденции зависи това в каква степен България наистина ще стане привлекателна за Запада не като готов за всичко и на всичко клиент, а като партньор, от когото зависи успехът и на собствените стратегически интереси на Запада.
Статията е част от в. Пари,
18 май 1999 г.
