Обществото също трябва да помогне на смята Румен Георгиев
- Как оценявате намеренията на кабинета да промени правилата в застрахователния бизнес?
- Ние не сме пред избор – няма алтернатива за борба с престъпността. За да може да започне реформата, трябва значително да се намалят корупцията и престъпността, които са скачени съдове.
- Защо се избра такъв ход – Съвет по застраховането и изискване за уставен фонд от няколко милиарда лева?
- Внасяването на голям капитал, новото лицензиране правят по-прозрачна дейността на застрахователите. Това ще даде тласък на пазарните механизми. Няма да може безконтролно да се перат пари, ще се търсят капиталови ресурси в условията на прозрачност. В България такива няма и може би те ще се намерят в чужбина. Значи един от възможните ефекти е активизация на изнесените там от нашата страна пари. И тук възниква важен кръг от проблеми – преди всичко дали тези свежи пари ще работят за развитие на демократичните пазарни механизми, или отново ще потънат в сянката на престъпността.
А самият съвет е необходим, но и спорен орган. Първата опасност е от дейността му да бъдат дистанцирани експертите от легалния застрахователен бизнес. Още по-опасно е в резултат на сътресенията да се получи „ефектът на доминото“ – от рухване на компании, от изтегляне на клиенти и т.н. Най-сетне съществува и възможност да се предислоцират застрахователните рекетьори, като се скрият зад поредната нова шапка. Затова е важно сега зад държавата, която държи предния фронт срещу престъпността, да застане гражданското общество.
- Как?
- Чрез отваряне на Съвета за застраховане към публичен диалог, чрез развитие на законодателство по самия застраховател и регламентиране на непосредствената негова работа с клиента. Може да се обмисли удължаване на срока и разнообразяване на формите за внасяне на уставния капитал. Това ще помогне за изграждане на добър контрол и ще позволи зад борда да не останат компании, които нямат изнесени в чужбина пари. По този начин ще се избегне и ефектът на доминото, защото освобождаването и блокирането на по 3 млрд. лева в кратки срокове не само в малките, но и в големите компании е добре дошло за перачите на пари. Нужно е да се пуснат на българския пазар чуждите застрахователни организации, които ще подтикнат този бизнес у нас към промени. Защото не можем да се стремим към НАТО и Европейската общност, без да направим това. За това нашият Съюз на частните застрахователи настоява вече две години, но няма кой да го чуе.
- Достатъчни ли са набелязаните от министрите мерки, за да се реши проблемът в застраховането?
- Те са крайно необходими, но недостатъчни. Важното е да се направят и следващите крачки. Например Съветът по застраховането придобива функции в борбата с престъпността, но подходът е по формулата: има организация за застраховане – има проблем, няма такава организация – няма проблем. А всъщност рекетьорите дори без лиценз могат да останат да действат на пазара като посредници – брокери и агенти. Те просто ще мутират. Затова отнемането на лиценза не решава автоматично проблема. Проблемът възниква още при продажбата на застраховката или при процеса на ликвидацията на щетата. Ето затова мисля, че трябва да се създават и механизми за борба с престъпността отдолу, а не само от висшестоящи органи.
- Предлагате ли нещо конкретно?
- България има богат опит в тази сфера преди Девети септември. Навремето е действал Закон за застрахователния деятел. Той е разписвал подробно правилата и отговорностите, ето го текста. Направо е драконовски по отношение на непосредствения застраховател. Предвидена е била наказателна отговорност за насилие, за невярна информация, за злоупотреба с доверието на клиента и т.н. В специална книжка за агента се е отбелязвала дейността му. При някои нарушения деятелят е нямал право повече да се занимава с тази дейност. Ето такъв закон ни е необходим в допълнение към мерките на пра-вителството.
- Отнемането на лицензи и увеличаването на капитала не заплашват ли да изгори покрай сухото и суровото? Ефективни ли са тези инструменти срещу престъпността?
- Пита се на каква основа се увеличава капиталът на 3 милиарда лева например. Защо не на 4 или 5 милиарда?! Доводите би трябвало да бъдат само пазарни. Т.е. какъв е обемът на пазара и каква част от рисковете могат да се покрият за сметка на капитала. Известно е, че за сигурността при застраховането голяма роля играе не толкова размерът на уставния капитал, колкото резервните фондове и наличието на презастрахователна програма. Т.е. застраховането е мрежа, където един поема отговорността, оферира я при друг, той при трети и т.н. Това не е съхранение на пари, а тяхното движение. Разпределянето на риска между повечето посредници, нека така да ги наречем, за разлика от търговията не надува цените, а прави точно обратното – смъква ги и ги гарантира. Ето таблицата на немските застрахователни агенции – погледнете какви отговорности поемат и какво покриват със свои средства и резерви и отделно чрез презастраховане. Виждате данните на най-голямата от тях в животозастраховането: събраните суми са за 2.8 млрд. марки, а поетите рискове за 102 млрд. марки при уставен капитал по-малък от събраните суми. Основната част от тези рискове са покрити чрез презастраховане – оферирането им пред други компании.
- На този фон как изглежда ситуацията у нас?
- Да приемем, че вноските към застрахователите у нас ще са около 60 млрд. лева годишно. Съотношението на Запад, което се търси между събраните суми, уставния капитал и резервите, е около 1:4. Т.е. ако 3 млрд. трябва да е основният капитал, моите приходи трябва да са 12 млрд., за да е ефективна дейността ми. При оборот на целия пазар от 60 млрд. ще останат само няколко дружества.
Но независимо от налагащото се прецизиране на постановките ние сме твърдо зад програмата на Иван Костов и правителството за борба с престъпността. Защото, за да спечелим войната с нея, са нужни диалог и подкрепа от цялото гражданско общество.
Григор ЛИЛОВ
Статията е част от в. Труд,
12 юни 1997 г.
