- Изминаха пет години от първите след 10 ноември 1989 г. демократични избори и първите пет месеца след последните. Каква е Вашата оценка за станалото през това време ?
- Смятам, че връзката между първите и последните избори през тези пет години не е случайна. И не само защото и в едните, и в другите победителят е един и същ – БСП. Виждам твърде многосходнинещав поведението на победителя и тогава, и днес. И главно в последователното и методичното отстъпление от предизборните обещания за избирателите си. И все пакдокато през 1990 г. това отстъпление би могло да бъде оправдавано с натиска на опозицията и липсата на доверие от страна на международната общественост, днес нещата са пределно ясни. БСП нитотогава, нитоднес се ориентира към изпълняване на своите социални ангажименти при създаване на необходимата затова нова база. За пет години БСП наистина успя да докаже, че отдавнане е нито комунистическа, нитосоциалдемократическапартия. Итогава, и днес тя остава партия на властта, партия на властимащите и властползващите. И тогава, и днес егоистичната употреба на властта от партийния елит намалява нейния престиж пред обществото.
- Не предоставя ли това допълнителни възможности и шанс за успех на днешната бьлгарска опози- ция по време на местните избори тази есен?
- Опитът показва,че заедна партия властта, употребата на привилегиите, дадени от властта, съвсем не са свързани с общественото мнение или нас- троение. Дори и да се ослушва при промени натези настроения, БСП държи безкомпромисно даупражнява властта в своя полза, а не в интерес на собствените си избиратели. Разбира се, има и ще има камуфлажни мероприятия, имитации на реакции срещу произволана конкретни държавни чиновници или пък срещу тяхното без действие. Винаги обаче ще се намира „стрелочник“, който ще отнесе народния гняв, за да прикрие вината на управниците и позволи те да продължат своето безскрупулно „ползване на властта“.
Парадоксът на ситуацията е в това, че със сегашната си политика БСП всъщност обезсмисля патоса на опозицията и потози начин стеснява нейната социална база. Опозицията обвинява БСП в „рекомунизация“ и държи да се представя като последователно демократическа и пазарно ориентирана политическа алтернатива. Но това не отговаря на истинското положение на нещата, защото тъкмо БСП най-малко е заинтересована от връщането към „комунизма“. Нейният „актив“ си осигури през последните години приоритетни позиции в пазарната икономика и с бляскава демагогия демонстрира сила и гъвкавост в използване на демократичните механизми на властта.
Същевременно десните лозунги едва ли ще привлекат обедняващия електорат не само на БСП, но и извън нея.
- Но не Ви ли се струва, че днес нито обикновените хора, нито политиците придават някакъв сериозен смисъл на левите или на десните лозунги?
- Общо взето, това наистина е така. Но лявото и дясното не са само идеология. Ще си позволя една аналогия. Всичко живо е асиметрично – лявото се различава от дясното, поради което организмът получава повече възможности за адаптация към средата.
Смисълът на това разграничаване е общ за всички съвременни общества и той е в отговора на въпроса за отношението между общия (обществен) и частния (индивидуален или групов) интерес. По традиция левите поставят личните, частните интереси в зависимост от общите, обществени интереси. Десните, обратното – подчиняват обществените интереси на индивидуалните, частните. Както и всеки жив организъм, обществото би трябвало да не допуска едностранчиво засилване на лявото или дясното. Парадоксът на ситуацията у нас е, че на дясната опозиция противостои не по-малко дясна управляваща БСП.
- Но ръководните дейци на тази партия като че съвсем ясно демонстрират приоритетите на обществените интереси, тези на държавата?
- БСП наистина акцентира върху ролята на държавата. Но да кажеш държавно, съвсем не значи да кажеш и обществено. Държавата е институция, в която се отразява динамиката на частните и обществените интереси. Дясната стратегия поставя държавата в позиция на пазач на частните интереси. БСП демагогски отъждествява общественото с държавното тъкмо поради тази причина. А всъщност отново поради властния си монопол подменя обществените интереси със свои частни. Опозицията съвсем не е против тази подмяна, но би искала да я извършва в своя полза. Тук отново виждаме как държавата служи на частните интереси, а самитетези частни интереси се представят като общи! Грубо казано и БСП, и опозицията се бият за своите частни интереси и привилегии.
- Значи ли това, че днес няма алтернатива нито в политическо, нито в икономическо отношение за БСП?
- Сложен въпрос. Ако сме реалисти, то днес алтернативата на БСП тря- бва да се търси не в десния, а в левия сектор на политическото пространство. И точно това събужда най-много тревоги и проблеми.
Нека не забравяме,че на последните избори БКП на В. Спасов събра повече гласове от „Нов избор“ на Д. Луджев, от Патриотичен съюзи монархистите. В самата БСП прокомунисти- ческите настроения не са слаби, макар и да се твърди, чете нямат необходимите организационни ресурси, за да „обърнат“ реалната политика на партията. Тъй че комунистическата ориентация наистина „придърпва“БСП вляво. И все пак без да подценяваме тази левичарска опасност, едва ли днешните комунисти могат да бъдат истинска алтернатива на „социалистите“.
- Значи ли това, че Вие виждате алтернатива някъде по средата!
- Не бих искал да се връщам към очевидно неефективните центристки модели. Смятам, че идеологията на центъра се провали поради своята аморфност, та дори и просто безсъ- държателност. За мен наистина е важна толерантността в отношенията между хората, способността да се търсят и да се намираткомпромисни решения. Но съвсем не на всяка цена.
Днешната алтернатива и на БСП, и на всяка друга десница или левица според мен трябва да се търси в социалдемокрацията. Дори и самата БСП еднозначно приема този факт и се опитва да представи своята еволюция в новите условия като „социалдемок- ратизация“.
- Защо?
- Социалдемокрацията се базира на очевидния факт, че нито частните интереси могат да бъдат разтворени в обществените, нито обратното – обществените интереси в частните. И едните, и другите имат свои собствени основания и трябва да бъдат разумно балансирани.
Тънкостта на взаимоотношенията между частните и обществените инте- реси е в това, че държавата, макар и да не е тъждествена нито на обществените, нито на частните интереси, остава важен посредник при тяхното взаимодействие чрез механизма за правното им регулиране и балансиране. Нашите политици, изглежда, разбират това. Но повече ги вълнува изгодата на тази функция за този, който поема, макар и временно, контрола върху държавата. И може би точно поради това те през всички тези пет години направиха максималното за дискредитация на социалдемокрацията.
Днес ситуацията вече се променя. Самите хора започват да разбират, че социалдемокрацията не е поредният лозунг – това е форма за защита и на частните, и на обществените интереси, оправдала своите възможности в най-развитите страни.
Интервюто взе Доля Осиковска
б. ред. Статията препечатваме от в.“Континент“.
Статията е част от в. Свободен народ,
бр. 30, 27.07 – 02.08.1995 г.
