Хванат ли те натясно, не мърдай, казваше Мао
Туризмът не може да бъде единствен източник на надежди за добра текуща сметка. Рязко увеличаване на приходите от него не е възможно заради краткия летен и зимен туристически сезон у нас. За да се развият други направления, като балнеологията например, са необходими сериозни разходи.
- Проф. Георгиев, премиерът се похвали в събота, че България е рекордьор по икономически растеж в Европа. Поставяте ли под съмнение този факт?
- Не поставям под съмнение нито успехите, нито трудностите, които визира премиерът. Особено ценя наложения нов тон на толерантност в обществения живот. Ако искаме обаче интеграцията ни с ЕС и със света да бъде ефективна, трябва да погледнем на икономическата ситуация в страната и от позицията на структурните проблеми пред икономиката.
- Смятате, че има промяна в градацията на проблемите…
- Икономически растеж и намалена безработица – това е добре. Но за сметка на какви структурни промени в икономиката и в производството са постигнати те? Приватизацията вече не е водещ структурен проблем. Затова експертите трябва да помогнат на правителството да наложи в своята дейност проблемния подход, така както се разбира той в световната практика.
- Как приемате неотдавнашния призив на вицепремиера Николай Василев българският бизнес да не изнася стоки за Русия, защото не може да се пребори с конкуренцията там?
- Учудва ме. Звучи ми като призива на Мао: „Ако ви хванат натясно, не мърдайте, за да не доставяте удоволствие на противника…“ Нима в другите страни българският бизнес няма да се конкурира със същите чужди капитали, които са навлезли в Русия и ни „пречат“ да си продаваме стоката? Водеща причина за неуспехите не е в спецификата на руския пазар, а в нежеланието или неумението на държавните органи да работят заедно с частния бизнес за внедряването на комплексни инвестиционни, банкови, застрахователни, иновационни и т.н. схеми за взаимодействие между дребните от гледна точка на световния пазар български фирми и едрите чужди партньори. Оттук и дереджето, на което се намира целият ни външнотърговски баланс.
- Колко голям е недостигът в плащанията ни с чужбина?
- Текущата сметка на нашата страна по плащанията с чужбина за миналата година е била на минус 677,4 млн. долара. Това прави 4,4% от брутния вътрешен продукт (БВП).
- На какво се дължи това?
- На дефицита в търговския баланс. В края на 2002 г. той е бил 1,593 млрд. долара, изчислен на базата на извършените към другите страни плащания. Тази цифра на базата на митнически данни обаче е 2,228 млрд. долара. Това прави между 10 и 14,5% от БВП.
- Излиза, че нашата страна внася много повече, отколкото изнася…
- Да, при това се увеличава вносът не на стоки с инвестиционно предназначение, които по-нататък ще носят доход, а на потребителски стоки. Расте предимно импортът на дрехи, обувки, храни, напитки, цигари, мебели и домакинско обзавеждане. За 2002 г. той представлява 19% от общия обем на вноса. Почти постоянен, но грамаден по размер и относителен дял остава вносът на енергийни ресурси.
Увеличението на износа ни също е предимно с потребителски стоки, които представляват над 35% от целия ни износ, а печалбата от тях е най-ниска.
Положението с голямото отрицателно търговско салдо засега се спасява от притока на средства от международен туризъм. През миналата година приходите от това перо са били 1,334 млрд. долара, а разходите – 615 млн. долара. Тоест около 718 млн. долара отгоре. Съпоставката на цифрите показва, че положителното салдо от туризма не може да покрие и половината „дупка“ от търговските ни взаимоотношения с другите страни.
- Вие разглеждате 5- процентното равнище на търговския дефицит спрямо БВП като критично?
- Според изследвания на федералната резервна система на САЩ недостиг по текущата сметка от 5% от БВП води до обезценка на националната валута с 40%. У нас официално този недостиг е по-малък, но пък е подплатен с грамадни диспропорции в търговския баланс и с нисък капацитет за ефективна външна търговия.
Ако България иска ефективно да работи в рамките на Евросъюза, то до края на 2006 г. дефицитът по търговския баланс, трябва да се съкрати поне наполовина.
- Какви ще бъдат последствията за българската икономика, ако търговският ни дефицит премине критичната граница от 5 % от БВП?
- Може да се стигне до срив в националното стопанство и социални сътресения. Голямото спрямо размера на националното стопанство отрицателно търговско салдо, е показател за грамадно структурно разминаване със световната икономика. Това разминаване всекидневно и всекичасно ражда структурна, „скрита“ инфлация с всички произтичащи от това последици за страната.
- Каква е разликата между отчитаната и действителната инфлация в страната?
- Действителната инфлация е много по-голяма от отчитаната. Структурата на потребителската кошница, на базата на която за 2002 г. е измерена инфлация от 5,8%, съществено се разминава с реалната структура на потреблението. Мястото в тази кошница на такива важни стоки и услуги като лекарства, обзавеждане, електро и топлоенергия, тютюневи изделия, такси за учебни заведения и др. е незначително. Затова и повишаването на цените им се отразява слабо върху процента на регистрираното поскъпване на живота.
- Има ли идеи за изход от създалата се ситуация?
- Изходът е в структурни промени към енергоефективност на икономиката и в активизиране на външноикономическите отношения на България с всички страни, а не само с държавите от ЕС. Трябва не само да гледаме, но и да предприемаме действия в посоката, в която се развива светът. За пример ще кажа, че икономическата доктрина на американския президент Буш е насочена към подпомагане на развиващите се страни чрез стимулиране не на износа, а на капацитета за търговия, т.е. на механизмите и уменията да се търгува с продукти от различен характер. Ние малко правим в тази насока.
- Това ще намали ли риска, който крият източните и преди всичко руският пазар за българския бизнес?
- За да се намали рискът е важно да се действа целенасочено за намаляването и споделянето между партньорите на опасностите при извършване на сделките. Сега,например работим върху изграждането на съвместен консорциум за насрещна търговия със седалища в Русия и в България. Целта е да се намалят трудностите при договарянето, финансирането и разплащането на сделките между нашите и руските партньори. Основната му задача ще бъде да насърчава крупни дългосрочни програми за търговия със стоки от различно естество между двете държави от порядъка на 20-30 млн. долара всяка.
- Кои ще са основните играчи от българска страна?
- В консорциума ще участват еднадве водещи фирми в областта на инвестициите и търговията. Задължително е участието и на една наша банка. По възможност – държавна, каквато е единствено Насърчителната банка. Неизбежна необходимост е присъствието в консорциума на застрахователна компания. Възможно е и включването на организация от типа на Централния кооперативен съюз, който има много поделения в страната.
- Държавен или частен ще е този консорциум?
- Той трябва да е частна структура, която поддържа изключително прозрачни отношения с държавата. Активно в работата му трябва да се включат Държавната агенция за експортно кредитиране и структурата за експортно застраховане.
- Кои ще са участниците от руска страна?
- Отговорност по привличането на руски партньори и съдружници в консорциума поемат няколко руски кметства и министерства, съвместно с Международния съюз на икономистите, чийто вицепрезидент съм.
- Какъв ще е механизмът на взаимодействие между българските и руските партньори вътре в този консорциум?
- Вече се уточниха стоките и услугите, към които има силен интерес у нашите и руските партньори. В българската кошница ще влязат строителните, инженеринговите, туристическите услуги, вината, хранителни стоки. В руската – селскостопанска и строителна техника, химически продукти, стоки и услуги за енергетиката, иновационни разработки.
Функционирането на консорциума се свежда до купуването и продаването на права за изпълнението на отделни програми или части от тях. Водещи по програмите ще бъдат учредителите на консорциума.
- Кога ще бъде създаден консорциумът?
- Надявам се това да стане до края на 2003 г.
С Проф. д-р Румен Георгиев разговаря Пламен Енчев
Статията е част от в. Труд,
14 юли 2003
