Равнището на интелектуализация на производството и измененията в съдържанието на труда

Националното съвещание на партийния и стопанския актив от 31 октомври 1979 г. обоснова задачата за повсеместна интелектуализация на производството и всички сфери на обществения живот като възлово звено, от което сега в голяма степен зависи по-нататъшното социално-икономическо развитие на страната. В Тезисите на XII конгрес на БКП интелектуализацията на производството е поставена в качеството на една от основните задачи на научния фронт през VIII петилетка.

Първостепенно значение за успешното решаване на тази задача има опре-делянето на равнището на интелектуализация на производството. Ще направим опит за методологическото разработване на едни от възможните подходи към количественото изразяване на равнището на интелектуализация — чрез измененията в съдържанието на труда при различните равнища на техническо развитие на производството.

*

От позициите на икономическата наука интелектуализацията на производството може да се разглежда като обективен процес, чиято същност се свежда до засилване ролята и функциите на умствения (интелектуалния) труд по всички направления на общественото производство. Този обективен процес е иманентно свързан с развитието на производителните сили в тяхната цялост и взаимодействие.

Интелектуализацията на производство е насочена към първата и главна производителна сила на обществото — работната сила. Обект на интелек-туализацията са интелектът на отделната личност и колективният интелект, които могат да се развиват само при активно въздействие на останалите елементи от системата на производителните сили. В зависимост от измененията в последната се изменя и структурата на индивидуалната работна сила и съвкупната работна сила на обществото.

Съвременната научно-техническа революция постепенно изменя струк-турата на съвкупната работна сила — на преден план излиза интелектуалната страна на труда. Относителният дял на физическия труд се съкращава за отделния работник, доколкото все повече работно време заемат операциите, свързани с умствена дейност, и расте неговото квалифицирано и образователно равнище, а също и в цялото производство, доколкото все по-го- лям става относителният дял на хората, заети в сферата на науката и образованието, на внедряването на научните постижения, на тяхното усвояване непосредствено в процеса на производството.

По такъв начин икономическото съдържание на процеса на интелектуа-лизация в общественото производство може да се разглежда двояко. В тес- ния смисъл на думата това е процес на интелектуализация на труда на заетите в общественото производство. Той се проявява преди всичко във факта, че в общата маса труд, функциониращ в сферата на производството, нараства относителният дял на умствените процеси; все по-голяма част от хората, заети в производството, се занимават именно с операции, свързани с умствен труд. Косвено за това говори например фактът, че относителният дял на специалистите с висше, полувисше и средно специално образование от общия брой на заетите работници и служещи в материалната сфера в нашата страна се е увеличил от 8% през 1960 г. на 13,9% през 1979 г.

В широкия смисъл на думата това е процес на интелектуализация на производството, в който се включват не само разглежданите изменения в съдържанието на труда, но и средствата, които непосредствено осигуряват тези изменения, т. е. процесите на превръщане на науката в непосредствена производителна сила на обществото и на свързаните с това проблеми на подготовката на кадрите, използването на натрупания опит, използването на интелектуалното богатство на цялото човечество.

При съвременната научно-техническа революция прогресът в производ-ството се е осъществявал частично за сметка на науката, частично за сметка на емпирични технически решения. Колкото по-близък до манифактурното производство е даден период, толкова по-голям е относителният дял на ем-пиричните решения от дела на научно обоснованите решения. Развитието на производството преди в значителна степен се е основавало на емпиричния опит, на натрупаните работни методи и навици, на емпиричното усъвър- шенствуване на техниката на производството. Поради това на тези етапи науката не е могла да се счита за непосредствена производителна сила.

В съвременните условия научните решения, продукт на интелектуалния труд, станаха главна предпоставка за развитие на производството. В нашето производство например всяка година се внедряват над 6000 разработени от науката технологии, изделия, материали, сортове, растения и т. н., като техният брой и мащабност непрекъснато расте. В резултат на това непрекъснато нараства техническото равнище на производството, като в народното стопанство годишно се реализира над 900 млн. лв. икономически ефект. G основание може да се твърди, че съвременното българско производство се развива не върху основата на емпирични знания и опит, а преди всичко на базата на научни разработки и научни решения в областта на техниката и технологията, организацията и управлението, повишаването на квалификацията на кадрите, т. е. в резултат на интелектуалния труд. Именно затова в най-обща форма интелектуализацията на производството е неразривно свързана с процесите на повишаване техническото му равнище на база постиженията на нашата и световната наука и с рязкото нарастване на изискванията и равнището на квалификацията на кадрите.

Посочените процеси и тенденции в развитието на производителните сили са отбелязани още от К. Маркс, който подчертава, че създаването на продукта зависи не само от количеството на изразходвания труд, но и от равнището на развитие на науката и техниката. Анализирайки стоковото производство в „Капиталът“, той отбелязва ролята на науката като елемент, определящ производителната сила на труда: „Производителната сила на труда се определя от разнообразни условия, между другото — от средното равнище на сръчността на работниците, от степента на развитието на науката и на нейната технологическа приложимост, от обществената комбинация на производствения процес, от размера и ефективността на средствата за производство и от природните условия.“ По такъв начин, като придава изключително значение на науката и нейното технологично приложение, К- Маркс още тогава вижда и обосновава превръщането на науката в непосредствена производителна сила, каквато тя изцяло става в етапа на научно-техническата революция.

По такъв начин между научно-техническата революция и интелектуа-лизацията на производството съществува диалектическа взаимовръзка; научно-техническата революция създава материалните предпоставки за интелектуализацията на производството. По силата на тази взаимовръзка обаче интелектуализацията на производството, т. е. засилването на ролята и функциите на изразходвания умствен труд по всички направления на общественото производство, сама представлява условие за по-нататъшно разгръщане на научно-техническата революция. В този случай се установява и взаимовръзката между физическия (материалния) елемент или фактор на производството и неговото развитие, от една страна, и духовния елемент или фактор на производството и неговото развитие, от друга.

Духовният фактор (духовната сила) на материалното производство винаги присъствува в производителните сили, но не като обособен елемент, а като неотделима черта, присъща на хората в процеса на производството. Той се съдържа както в личния фактор на производителните сили (знания, умение, навици, опит и т. н.), така и във веществения (преди всичко оръдията на труда като материализирани знания и опит на човека), и влияе непосредствено на производството като цяло, предлагайки му по-рационални форми на организация, технология и управление на целия производствен процес. Реализирайки се именно в този смисъл, науката от духовна сила се превръща в предметна материална производителна сила, като с това създава и нови предпоставки за по-нататъшна интелектуализация на производството и соци-алния процес на обществото.

*

Този широк и интегриращ характер на явлението интелектуализация на производството изисква за изразяване на неговото равнище голямо количество взаимосвързани показатели. Сърцевина на тази система от показатели обаче могат да бъдат немного на брой показатели, разкриващи измененията в съдържанието на труда в пряка връзка с повишаването на техническото равнище на производството. Причината за това е, че в тези две явления, в тяхното единство в крайна сметка намират отражение почти всички процеси, съдържащи се в интелектуализацията на производството.

Основа за разглеждането на съдържанието на труда и техническото равнище на производството в тясна взаимовръзка има определящо значение на средствата за производство за изменение съдържанието на труда.

Анализирайки развитието на машинното производство, В. И. Ленин отбелязва, че колкото повече се развива техниката, толкова повече ръчният труд на човека се замества с все по-сложни и по-сложни машини, с което и съвкупният труд на човека става все по-сложен. Увеличава се средно необходимата обществена степен на знания, умения и възможности на човека да твори, да създава, да въздействува върху природата и да я използва за свои осъзнати потребности.
От тези позиции в съвременното машинно производство могат да се раз-граничат следните видове труд: основен, спомагателен, обслужващ и управ-ленско-развоен. Те се различават помежду си от гледна точка на: въздействието, което оказват хората върху предметите на труда; мястото, което заемат видовете труд в технологическия процес и степента на тяхната сложност.

Основният труд е този, който непосредствено участвува в технологическия процес и с помощта на машината видоизменя предметите на труда, спомагателният е свързан със захранването на машините и полагането на необходимите грижи за тях в технологическия процес. Той намира израз в транспортирането на материалите, полуфабрикатите, готовите изделия, в товаренето и разтоварването на автоматизираните линии, в подаването на необходимата суровина за машините, в тяхното почистване и т. н. Обслужващият труд не участвува непосредствено в технологическия процес, той предполага извършването на операции по монтирането и ремонта на средствата за производство; управленско-развойният е свързан с управлението, организацията и непосредственото научно обслужване на производството в предприятието и представлява производителен труд, доколкото изпълнява изключително важни функции на съвкупния работник в съвременното производство.

В своята цялост посочените видове труд образуват труда на съвкупния работник, т. е. на комбинирания работен персонал, функциониращ в съвременното предприятие. С развитието на производството се изменя отно-сителният дял на всеки от тях, някои изчезват, изменя се и квалификационното равнище на хората, които ги упражняват.
На базата на принципните различия в средствата за производство и обу-словените от тях изменения в съдържанието на труда могат да се посочат следните равнища в техническото развитие на производството — механизирано, автоматизирано и кибернетизирано производство. При механизираното производство човекът се освобождава от тежкия физически труд, при автоматизираното — от монотонния труд по контролиране хода на тех-нологическия процес, а при кибернетизираното — от значителна част напрегнат умствен труд по управление на производството и неговото развитие. Видоизменяйки се под влияние на научно-техническия прогрес и целенасоченото обучение, трудът от неквалифициран се превръща в квалифициран, от прост в по-сложен, в качествено нов труд.

Конкретните количествени измерители за равнището на интелектуа-лизацията на производството в предприятията на базата на структурните изменения в труда и при отчитане техническото равнище на производството се дават в табл. 1.

Господствуващ вид оръдие на труда в домашинното производство е ръчният инструмент, а господствуващ труд е ръчният труд с използването на мускулна сила.

Появата на парния двигател открива нов период в повишаването на тех-ническото равнище на производството, характеризиращ се с широко използване на машините в производствения процес и на тази база с механизиране на част от ръчно извършваните от човека операции.

При механизираното производство изпълнителската, обработващата и енергийната функция на човешкия труд се замества до голяма степен от ма-шините. Тяхната поява, развитие и използване се съпровожда с постоянно нарастване на интелектуалното равнище на индивида и обществото. Меха-низираното производство отваря вратите за все по-широко проникване на науката, на нейните резултати в производствените процеси. То води до нарастване участието на хората на умствения труд в усъвършенствуването на производствените процеси и тяхното управление, тласка напред научната мисъл.

В условията на механизираното производство основният технологически процес се осъществява с помощта на машини, но операциите по тяхното обслужване се изпълняват ръчно. На този етап е неизбежно разделението на труда в предприятията на основен, спомагателен, обслужващ и управленско-развоен. С развитието на техниката обаче структурата на трудовите разходи за производството на единица продукция се изменя така, че частта на простия ръчен труд (т1) намалява, а частта на основния механизиран труд (т2) нараства; увеличава се частта на обслужващия труд при средствата за механизация (т4); расте обемът на управленско-развойния труд (т8), но неговият дял в съвкупния труд е все още малък.
Всичко това е характерно за частично-механизираното производство, при което са неизбежни различията по отношение на квалификацията и степента на тежест на отделните видове труд. Механизирани са само отделни възлови точки на производствения процес.

Взаимосвързаното внедряване на машини и механизми във всички точки на производствения процес предполага неговото пълно механизиране.

Характерно за комплексно-механизираното производство е, че се меха-низират спомагателните операции, свързани с транспортирането и подаването на суровини, материали, полуфабрикати, готови изделия, с което се ликвидира почти изцяло спомагателният ръчен труд при машините и механизмите (т3=0), имащ непривлекателен характер; увеличава се относителният дял на обслужващия (m4) и управленско-развойния (m8) труд, като се повишават изискванията към квалификацията на заетите с тези видове труд; структурата на трудовите разходи за производство на единица продукти се изменя и в посока на относително нарастване на разходите на високо квалифицирания основен механизиран труд (m2) и премахване разходите на простия ръчен труд (т1=0); общите разходи на труд за единица продукция следва да се съкращават, с което се изразява икономическият смисъл на механизацията на производството.

Автоматизацията на производството започва с появата на надеждни прибори и агрегати, изпълняващи контролни и регулиращи функции. Автоматизираните оръдия на труда се отличават принципно от механизираните по това, че специални автоматични устройства, а не човекът, контролират и регулират в определени граници отделни параметри на технологическия процес. Машините и механизмите могат да работят в зададен режим определено време, без да се налага намесата на работника. Това освобождава човека от ролята му на придатък към машините и го превръща в активна творческа личност. Развитието на автоматизацията води до развитие и усъвършенствуване на творчеството като природна даденост, заложена у човека. Ето защо автоматизираното производство като материална основа е адекватно на интелектуализацията в по-висока степен от механизираното производство.

Практиката показва, че при частичната автоматизация на производството се автоматизират преди всичко основните технологически операции. Тези операции се изпълняват от самата автоматична машина, поради което нейният оператор не участвува непосредствено в технологическия процес и трудът му по същество е спомагателен. За да се отличава обаче от същинския спомагателен труд, извършван все още при значително участие на ръчни операции (m6), трудът на операторите се разглежда отделно като автоматизиран труд (m5).

Изменението на структурата на разходите на труд за единица продукция се осъществява чрез бързо нарастване на частта на автоматизирания труд (m5) и на обслужващия труд при средствата за автоматизация (т7) за сметка на намаляването на частта на механизирания основен труд (m2); нараства делът на спомагателния труд при автоматите и автоматизираните линии (m6) и на управленско-развойния труд (m8).

В условията на комплексно-автоматизираното производство автоматичните средства за производството обхващат целия технологически процес. Това се осъществява чрез създаването на комплексни автоматизирани линии, участъци, цехове, изчезват основният механизиран труд (т2) и спомагателният труд при автоматите и автоматизираните линии (m6) — те също се поемат от машини-автомати; продължава да нараства частта на обслужващия труд при средствата за автоматизация (m7). Както и при частичната автоматизация расте делът на управленско-развойния труд (m8), като това нарастване може да се задържи само при съответно широко и взаимосвързано с процеса на автоматизация на производството внедряване на кибернетични средства в управлението и научното обслужване на производството.

Видовете труд, чийто дял нараства при автоматизацията на производството, се характеризират със значително по-висока сложност и квалификация. Тъй като при комплексно-автоматизираното производство машините в участъка или цеха изпълняват различни производствени операции, работниците, които ги обслужват, трябва да познават всяка операция, всяка машина, целия технологичен процес. Само тогава те ще могат да отстраняват евентуални повреди и изпълняват задълженията си, свързани с поддържането на автоматичната техника в изправност. Това предполага създаването на нов тип работник с широк профил — високообразован, притежаващ необходимия технически кръгозор и практически инженерни знания.

Значително по-голяма е сложността и по-високи са изискванията и към управленско-развойния труд. С техническото развитие на производството се засилва процесът на неговата концентрация. Усложняват се външните връзки на предприятията, в резултат на което се увеличава обемът на информация, приемана отвън и преработвана от управленския и инженерно-внедрителския апарат. Осъществява се агрегация на труда вътре в предприятията, която намалява числеността и многообразието на връзките по изготвянето на продуктите, но за сметка на това увеличава изискванията към инженерновнедрителския персонал по осигуряването на бърза пренастройка на техническите средства и по-голяма гъвкавост на технологията и организацията на производството.

Широкото и целенасочено внедряване в производството на съвременни кибернетични устройства предизвиква появата на кибернетизираното производство. Средствата за кибернетизация се различават от тези за механизацията и автоматизацията по това, че новото звено, осъществяващо връзката на човека с работната машина, изпълнява сложни логически функции, свързани с избора на оптимални режими на протичане на технологическия процес. Машините, снабдени с кибернетични устройства, могат не само да функционират продължително време, но в случай на необходимост (например при изменение условията за производство) самостоятелно да се прена
стройват на оптимален режим и продължават започнатата работа. Тук тех-никата освобождава работника от редица сложни интелектуални функции по управление хода на технологическия процес.

В условията на частично-кибернетизирано производство, свързано с внедряването на съвременни кибернетични средства в отделни участъци на технологическия процес, съотношението на видовете труд в общите разходи на труда в предприятието се изменя по следния начин: нараства частта
на кибернетизирания труд (m8″), който е разновидност на управленско- развойния труд и се осъществява в непосредствен диалог на човека с кибернетичното устройство; нараства частта на обслужващия труд при средствата за кибернетизация (m9); намалява относителният дял на рутинния човешки труд по непосредственото контролиране хода на технологическия процес (m5) и на управленско-развойния труд без използуване на кибернетични средства (m’8).

При комплексно-кибернетизираното производство кибернетичните устройства обхващат целия технологически процес, цялата управленска и развойна дейност в предприятието. Нараства относителният дял на кибернетизирания труд (m“8) и на обслужващия труд при средствата за кибернетизация (m9); изчезва рутинният човешки труд по непосредственото контролиране на технологичния процес (m5=0) и управленско-развойния труд без използване на кибернетични средства (m’8); делът на обслужващия труд по монтирането и ремонта на средствата за механизация и автоматизация (m4 и m7) остава сравнително постоянен, но растат квалификационното равнище и изискванията към него. При всичките тези изменения следва да се осигури намаляване на общите разходи на труд за единица продукция.

По такъв начин в условията на кибернетизираното производство съдържанието и характерът на умствения и физическия труд претърпяват радикални изменения по пътя на освобождаването на човека от традиционните контролно-управленски дейности и засилване на неговите контролно-анализаторски функции, свързани с дистанционното наблюдение на процесите в производството. Увеличава се значително творческият елемент в обслужващия труд по монтирането и ремонта на техниката. Всичко това е израз на нова, значително по-висока степен на интелектуализация на производството в сравнение с всички досегашни нейни форми.

Като цяло може да се каже, че разгледаните съгласно табл. 1 етапи в повишаване техническото равнище на производството се различават, от една страна, със съществуващите принципни особености в използваните оръдия на труд, а от друга, с различната степен на тяхната разпространеност в производствения процес. Така на всеки начален етап на дадено техническо равнище сред съществуващите оръдия на труда в производствения процес се появяват нови, по-съвършени, базиращи се на качествено нови принципи на действие. Вторият, завършващият етап на всяко равнище се характеризира с пълно заместване на старите оръдия на труда с нови. Тази закономерност е характерна както за механизацията, така и за автоматизацията и кибернетизацията на производството.

Анализът показва, че с изменението на съдържанието на труда при различните равнища на техническо развитие на производството се проследяват две взаимосвързани тенденции — появяването на елементи на по- сложен , по-квалифициран труд и съответствено съкращаване на елементите на по-ниско квалифицирания труд. Тези именно устойчиви тенденции позволяват да се използва изменението в съдържанието на труда при различните равнища на техническо развитие за количествено оценяване на достигнатото в предприятието равнище на интелектуализация на производството. При това наличието в състава на трудоемкостта на произвежданата продукция на единия или друг вид елементи на трудови разходи отразява до голяма степен не само усъвършенствуването на средствата за производство, но и степента на квалификация и организация на труда и икономическа усвоеност на научно-техническите постижения в производството.

Като водеща цел на повишаването на техническото равнище и интелектуализацията на производството в табл. 1 се посочва снижаването на трудоемкостта на произвежданата продукция — един от основните фактори за повишаване на неговата ефективност. При внедряването на конкретните научно-технически постижения, разбира се, трябва да се отчита и това, с цената на какъв овеществен труд се снижава трудоемкостта на продукцията. Това именно съотношение е икономическият критерий за внедряване на научно-технически постижения. Във всички случаи обаче водеща цел при преминаването от едно техническо равнище на производство към друго, от едно равнище на интелектуализация към друго е замяната на човека с техника, на човешката сила със сила на природата, изразена чрез снижаване трудоемкостта на продукцията, която естествено трябва да се достига при съблюдаване на икономическия критерий.

*

В направения анализ по същество се разглежда идеалният случай на последователно преминаване на производството от едно техническо равнище към друго, от едно равнище на интелектуализация към друго. В практиката обаче обикновено се наблюдават случаи, когато в едно предприятие съществуват цехове, участъци и работни места с различна степен на механизиране, автоматизиране и кибернетизиране на производството. Едни работни места в завода могат да бъдат съоръжени със средства за механизация, а други — със средства за кибернетизация. В крайна сметка всички мероприятия на научно-техническия прогрес довеждат до напълно определен резултат — количествено изменение на състава на трудоемкостта. Това дава възможност на базата на разгледания идеален случай да се разработят показатели, които чрез характерните за отделните технически равнища елементи на трудоемкостта да разкрият степента и темповете за достигане на отделните равнища на интелектуализация.

Наличието например в трудоемкостта на продукцията на елементи на трудови разходи, характеризиращи висшите етапи на отделните технически равнища, дава възможност да се съди за степента на разпространеност на водещите разходи за съответното производство — механизирано, автоматизирано, кибернетизирано. Те характеризират съответно и степента на разпространеност на интелектуалните видове труд за даденото производство. И обратното — наличието в състава на трудоемкостта на елементи на трудовите разходи, присъщи на началните етапи на разглежданите технически равнища, т. е. на изчезващите разходи, ще характеризира степента на недостигане на съответното равнище на интелектуализация.

В резултат на това като водещи елементи на разходите могат да се раз-глеждат: за равнището на механизираното производство — разходите т2 и m4, за равнището на автоматизираното производство — m5 и т7, и за равнището на кибернетизираното производство — т8 и т9 (вж. табл. 1). Съответните изчезващи разходи на труд за всяко равнище са разходите, означени с 0 във втората колонка на табл. 1.

Посочените елементи на трудовите разходи, характерни за висшите и началните етапи на отделните технически равнища, са заложени в основата на формулите за изчисляване на предлаганите в табл. 2 показатели, характеризиращи достигането на съответните равнища на интелектуализация.

Така степента на разпространеност на водещите разходи, т. е. на интелектуалните видове труд за автоматизираното производство, може да се определи по следния начин:

а степента на недостигане равнището на интелектуализация за автоматизираното производство по формулата:

където ТА е съвкупната трудоемкост на продукцията от автоматизираното производство.

При наличието в предприятието на технически средства, характерни за механизираното, автоматизираното и кибернетизираното производство, степента на разпространеност на интелектуалните видове труд и степента на недостигане на равнището на интелектуализация е възможно да се определя за всяко техническо равнище на производството. Друга възможност е за цялото предприятие да се определят показателите за степен на разпространеност на интелектуалните видове труд за кибернетизираното производство и степен на недостигане на равнището на интелектуализация на механизираното производство, с което сравнително пълно се характеризира процесът на интелектуализация като цяло.

От табл. 1 и посочените формули се вижда, че всяко равнище на интелектуализация може да се достигне напълно само при изчезване на трудовите разходи, които са характерни за началния етап на съответното техническо равнище. Така пълна интелектуализация на механизираното производство е възможна само при условие, че в трудоемкостта на произвежданата продукция изчезват разходите на прост ръчен труд (т1) и на спомагателен ръчен труд при машините и механизмите (m3). Ето защо по периода от време, за който изчезващите елементи се свеждат до нула, може да се съди за темповете на интелектуализация на производството.

За определянето на тези темпове е целесъобразно да се използват пока-зателите средногодишен темп на интелектуализация на механизираното, автоматизираното и кибернетизираното производство (Е) и очакван срок за достигане равнището на интелектуализацията (С) (вж. табл. 2). За условията на автоматизираното производство например тези два показателя могат да се определят по формулите:

където тн — съответен разход на труд в началото на разглеждания период; mk — съответен разход на труд в края на разглеждания период; г — брой години.

*

Предложените показатели за определяне равнището на интелектуализацията могат да бъдат използвани за различни производствени системи и равнища — работно място, участък, цех, предприятие, стопанска организация, отрасъл. Така при сравняване на получените показатели за отделни подразделения на предприятията с показателите за цялото предприятие се дава възможност за разкриване на изоставащите и челните подразделения. При наличие на ниски темпове на механизиране, автоматизиране и кибернетизиране, на съответна подготовка на кадри и усъвършенствуване на организацията предприятието ще има възможност чрез плана си по научно-техническия прогрес да обърне особено внимание на онези участъци и цехове, за сметка на които се снижава общото равнище и темповете на интелектуализация на производството.

Показателите за интелектуализация на производството с успех могат да се използват и като критерии за оценка на техническото равнище на проектите за модернизация, реконструкция и изграждане на нови мощности. За съвършенството на новата техническа база следва да се съди не само по величината на такива проектни показатели като производителност, мощност, КПД, скорост, товароподемност на машините и други, а и по това довежда ли внедряването на новата техника до подобряване структурата и снижаване трудоемкостта на произвежданата продукция.

Показателите за интелектуализация на производството трябва органически да се впишат в съществуващата система за стимулиране на отделните колективи и трудещи се. Необходимо е да се направи така, че ако модернизацията и реконструкцията, внедряването на нова техника, усъвършенствуването на организацията и т. н. не довеждат до прогресивни изменения в структурата на трудоемкостта на произвежданата продукция, това да се отразява върху величината на получаваното възнаграждение от колективите.

Показателите дават възможност стимулирането да се осъществява в зависимост от отрасловите особености на производството и достигнатата скорост на съкращаване на даден вид труд — например на ръчния, тежкофизическия и непривлекателен труд, чието съкращаване понастоящем има изключително значение за нашето народно стопанство. Благодарение на това се създават условия за засилване на заинтересоваността на предприятията и стопанските организации да избират по-съвършено оборудване и да внедряват механизация и автоматизация не само в основното, но и в спомагателното производство, където сега все още се използва преимуществено ръчен тежкофизически и непривлекателен труд.

Системата от показатели за интелектуализация на производството може да се използва и при разработване на условията и отчитане на резултатите от социалистическото съревнование.