в. “Кеш” №8, 28.02.2003 г.
В края на 2002 в Кейптаун, република Южна Африка се състоя ежегодният конгрес на Международния съюз на икономистите (IUE, International Union of Economists), който е генерален консултант на Икономическия и социален съвет на ООН.
Конгресът бе посветен на индустриалната и социалната политика на страните в преход. Един от ключовите пленарни доклади -“ пазар на страните с икономики в преход“, беше изнесен от проф. д-р Румен Георгиев, който е и вицепрезидент на IUE. Актуалната и болезнена тема, разисквана под звездите на Южния кръст, накара КЕШ да му зададе няколко въпроса.
Проф. д-р Румен Георгиев: Пред икономиката на България има две предизвикателства – външнотърговският дефицит и енергетиката
- Защо се провеждаш всяка година тези събрания и дискусии? Какви цели си поставя ръководството на Международния съюз на икономистите (IUE)?
- За разлика от другите начинания при общите събрания в края на всяка година целта е една: да помогнем на правителствата да оценят доколко политиката им е комплексна и насочена към постигане на ефективност в създаването на блага и на справедливост при тяхното разпределение и доколко – към решаването на други инцидентни задачи. Ние като експерти икономисти формираме близки или общи становища за решаване на синтетични проблеми, свързани с тази дилема. Изборът на решение е, разбира се, за политиците.
- Докладът ви е бил общо за икономиките в преход. Имаше ли и български проблеми в него?
- След като и България е с икономика в преход, възможно ли е да няма сходни проблеми с другите? Ще повторя един от тях, който вече съм изнасял пред обществеността, но без особена полза. В България всяка година ’’постигаме“ по около 1.5 милиарда щатски долара външнотърговски дефицит. За международните експерти това означава, че нямаме целенасочена държавна политика за стимулиране на експорта и намаляване на дефицита.
Разбира се* в модерната икономика дефицитът не може да се редуцира с поредния държавен указ за стимулиране на износа. А е неоспорим факт, че оценката за дефицита по величина, продължителност, причини за възникване и т. н. го определя като критически риск, далече прехвърлящ границите, в които може да бъде ’’укротен” с нормални средства. Той е едно от двете големи предизвикателства за икономиката на България.
- Няма ли този проблем да се реши от само себе си в процеса на европейската интеграция на страната?
- Ако искаме да сме част от европейските и световните пазари, трябва да можем да се защитаваме и да се конкурираме с пазарните сили, които господстват там. Българският частен бизнес сега не може сам да направи това. Нашият пазар, като система на размяна и разпределение, все още не се саморегулира. И не може сам да се настрои така, че да стимулира иновацията от идеята до пробива с готовия продукт на международния пазар, без целенасочено регулиране от страна на държавата.
Категоричното мнение на моя колега, австралиеца Л. Векслер, също вицепрезидент на IUE, беше, че границите на държавното регулиране трябва да се определят от това, дали се създават условия да функционират икономиките им като пазарни системи. Ако няма държавно регулиране, в по-дълъг период това ще влияе негативно и на международния пазар изобщо.
- Има ли нещо общо между необходимостта от такова регулиране и доклада, който изнесохте за енергийния пазар?
- Изграждането на социалистическия псевдопазар започна с енергетиката като технологична мрежа. Спомнете си определението за социализма като „съветска власт плюс електрификация”, Плана ГОЕАРО, димитровските петилетки и т. н. Казано на нормален „човешки” език, енергетиката беше основен приоритет на прехода към пълна централизация на икономиката.
Днес в прехода от централизирана към пазарна икономика се налага енергетиката отново да бъде приоритет. Но не в централизирането, а в демократизирането. Защото сега тя не е само изградена технологична мрежа, един естествен монопол, пронизващ всичко, но има и водеща роля в глобализационните процеси. Мисля, че напоследък това стана съвсем очевидно.
От друга страна, като попитате средния българин кое най- много го тревожи днес, той посочва същото – постоянното покачване на цените на тока, на парното, на въглищата, на газа и т. н.
Така че, казано вече на езика на теорията, рационалното организиране на пазара на енергията и енергоресурсите е скелетът за изграждане на цялата ни пазарна система като ефективна и социалноориентирана система.
- Бяхте в политиката – да не би това, което казвате, да е нов политически девиз: „Чрез конкурентен пазар към социално ориентирана пазарна икономика?”
- Сега не е време на лозунгите, а на управлението на рисковете. В доклада си констатирам с факти – къде и в какво се състои рис-кът от изоставането в демократизирането на енергийния пазар. Това изоставане между другото пряко подхранва и грамадния външнотърговски дефицит, за който вече стана дума. Представих за обсъждане и „избистряне” от международните експерти как да укротим този риск. Или как най- полезно за страната да се проведе демократизирането на производството, преноса, разпределението, търговията и потреблението на енергия, като сравняваме нашия малък и доста негативен опит с този в други преходни икономики. Доволен съм от „избистрянето“.
- Като говорихте за енергетика и икономика, обсъждахте ли затварянето на блоковете в АЕЦ „Козлодуй“?
- Да. Но не в техническия аспект, с който прекалено се спекулира в България. Във връзка с техногенния риск ние, икономистите, се опираме изцяло на оценките за него от международните експерти в тази област.
От тези оценки обаче не може направо да се изведе политическо решение, каквито опити се правят, без да има ясна и пълна оценка и за социалноикономическия риск. Когато тя е налице, едва тогава може вече да се оценява и политическият риск.
Смятам, че много положително ще въздейства разработването на прогнозен сценарий, в който ясно да се очертае – как ще повлияе решението за блоковете върху съвкупния български експорт, вътрешното потребление във всичките му направления, брутния вътрешен продукт, вноса като цяло, външните задължения и международните финансови потоци на страната.
Мисля, че се убедихме – импровизациите не водят доникъде!
- Смятате ли, че като се направи това, ще може да се вземат най-обосновани решения?
- За вземане на решение от типа на закриването на значителна част от ефективната електроенергийна мощност на страната са еднакво нужни и количествени измерения, и разсъдливост, и държавнически опит, и дори интуиция. Новата информация, която постоянно ще възниква до окончателното решаване на случая, трябва да се възприема и осмисля в съответствие с предварително дефинирана система от социалноикономически приоритети.
Такова нещо обаче днес няма. Сценарият, който предлагам да се изработи, ще определи тези приоритети. Те няма да бъдат някакви задължителни „планови цифри – идоли”, а по-прецизни ориентири, които ще намалят размера на специфичния риск от неадекватни представи за тенденциите и възможните последствия при един или друг изход от „ядрената ситуация“ в България. Естествено ще се създаде и по- добра основа за съпричастност на европейските правителства към нашите проблеми и приоритети.
- Проявиха ли интерес българските политици към експертните ви предложения?
- Може да е учудващо, но засега интересът от страна на бизнеса е по-голям, отколкото от страна на политиците. Дори след из-лизането ми в пресата по тези въпроси ми звъняха бизнесмени, а не политици.
Но проблемите, както разбирате, не могат да се решат от тях. Икономиката на България е изложена на два големи риска. А това, което действително би отличило новото време от старото, е овладяването на стратегията за поведение в условията на рискове, усвояването на методите за оценка и контрол върху рисковете.
Без такъв подход няма свобода на избора.
РАЗГОВАРЯ ИВАН Г. ИВАНОВ
Вестник “Кеш” №8, 28.02.2003 г.
