Основен проблем на лявата политика у нас е прозрачността. Анализът на проблемите все повече ни подсказва, че днес липсата на държавна отговорност, безконтролността на поведението на държавните институции е първопричината за неблагополучията в икономиката ни. Както и преди 10 ноември, така и днес държавата остава „непрозрачна“ за гражданите, действа произволно.
Като основен мотив срещу прозрачната политика още от Френската революция се посочва некомпетентността на народа. Но както преди 200 години, така и днес народът съвсем не е сляп и глупав. Приказките за „некомпетентността“ му и тогава, и днес прикриват нежеланието на държавните институции да поемат отговорностите си не като всевластни контрольори, а като страна по обществения договор.
Да вземем например банковите закони и начина на реализация, които извратиха самия смисъл на контрола чрез лева. Това, което бе направено преди 10 ноември в банковата система като аналогия на западните нововъведения, не се напълни с ново съдържание, а се разруши. Отмени се контролът на банките изплащането на заплатите да става след внасянето на ДОО, в резултат на което милиони левове се акумулираха и разпиляха неизвестно къде от предприятията. Отмени се банковият контрол върху откриването на сметките. Ами контрола върху движението на валутата през граница и безконтролното откриване на кореспондентски сметки от търговските банки в чужбина, даващи възможност български фирми масово да се разплащат помежду си в Ню Йорк или другаде, без валутата някога да види бял свят в България? Й т.н.
Много бих бил доволен, ако някой от Централната банка или правителството каже на хората как така създадената от държавата Банка за земеделски кредит, след като укрепна, се продаде на частници по номинална цена на акциите, и то в период,
когато пазарната цена на тези акции бе двойно по-голяма. Или – къде се стопи дяловото участие на Максуел в банката и къде му отиде дивидентът за първите две години? Въпроси, въпроси …и така почти за всяка банка.
В основата на днешното ляво и дясно лежи демагогията и манипулацията. Истинският, исторически критерий за ляво и дясно в икономическата политика е именно прозрачността. Левият характер на принципите за равенство и справедливост съвсем не се свежда до простото равно разпределение. Неговата същност е равната отговорност пред закона на всички страни в обществения договор. А прозрачността, т.е. подотчетността на действията на държавата и отделните субекти пред народа, пред гражданското общество осигуряват шанс за всички участници в стопанските взаимодействия. Именно тази политика, и тя е лява, е нужна днес на БСП, ако тя действително желае да се социалдемократизира. Що се отнася до дясното, то очакванията на радетелите на десния модел, че пълното изключване на държавната регламентация от само себе си ще изчисти стопанската сфера от абсурда на бюрокрацията, не се оправдаха. Практиката показа обратното.
Свободният пазар, независимо съзнават ли това, или не днешните лидери на БСП, поставя нейното огромно консервативно тяло пред нерешим проблем – да стане нещо „друго“, да действа с риск, иновативно! Корпоративният характер на БСП обуславя грешен преход към постигане на нужните механизми. Частните интереси естествено са егоистични и е абсурд те да бъдат пренасочвани и координирани отгоре или отстрани. Въпросът е в това, държавата да осигури ефективна саморегулация в сложния стопански организъм.
А за това едва ли допринасят множеството несвързани и противоречиви закони, едни от които регламентират и организират едва ли не всяка стопанска активност до детайли, а други – изключващи всякакъв контрол.
По-важното обаче е, че левите сили все още не са осъзнали необходимостта от курс към прозрачност в политиката. А известно е, че няма вятър за платната на този кораб, който не знае към кое пристанище се е запътил!
Статията е част от в. Труд,
22.01.1996 г.
