Единствената разработена алтернатива за „облекчен социален преход“ към пазарно стопанство е инфлацията
Шумът при обсъждането на проекта за бюджет на републиката за 1993 г. в парламента и особено изнесеното в масмедиите създават у много българи, несвик- нали да ги възприемат като равноправни данъкоплатци и изобщо да им поднасят подобни демократически „глезотии“, надеждата, че процесът на промените в тази област из коридорите на властта е в пълен ход. Но така ли е всъщност?
Дискусиите се обезценяват, решенията са разпокъсани.
Старият „калъп“. Подходът към изработването и към приемането в парламента на този изключително важен инструмент на държавната власт – бюджета – не е регламентиран нормативно. Проектобюджетът за 1993 г. и проектът на закона за неговото приемане от Народното събрание са разработени при сега действащата нормативна уредба. А тя е отпреди 33 години. Законът за съставянето и изпълнението на бюджета – „бюджетната конституция“ на България – е от 1960 г. Естествено този стар „калъп“ изобщо не съответства на реформата, която по онова време даже не се е и присънила като кошмар на тогавашните власти. Той не може и да осигури стиковка на интересите на отделните звена, на сферите на икономическата активност, както и на видовете власти в условията на прехода към пазарно стопанство у нас.
Българският данъкоплатец отдавна е забравил, ако въобще е знаел, че Министерството на финансите и Бюджетната комисия подготвиха по време на Великото наро- дно събрание по негова поръка проект за необходимата нова законова уредба. Този проект бе умишлено и целенасочено спрян. Предпочете се старият „калъп“, защото така обществото няма реален поглед върху разработването и провеждането на икономическата политика от държавата.
По същите причини бе спрян и приетият от ВНС Закон за сметната палата и вече години той събира прахоляка някъде из потайностите на властта.
Минимумът надеждност. Когато няма споменатите регламентиращи закони, бюджетните организации и държавните звена разработват отделни показатели по бюджета на страната без единна изходна информация, без ясни права и отговорности за обосноваването и за защитата на това, което се предлага. И естествено, без да се обвързва разработването с парламентарния контрол по изпълнението на бюджета и т.н.
Липсват например точно регламентирани отговорности пред обществото: на отрасловите министерства – за разработването на бюджетните програми на Бюджетната комисия на Народното събрание – по контрола на бюджетните разходи; на Централната банка – за прецизното, без манипулации касово изпълнение на бюджета и отчитане на касовия дефицит; на Агенцията за икономическо програмиране и развитие – за качественото прогнозиране на брутния вътрешен продукт (БВП) и неговата структура и други.
Информационни „черни дупки“. Частно потвърждение на намалялата надеждност например е, че проектозаконът за бюджета за 1993 г. бе внесен в парламента без комисиите на Народното събрание да са се запознали с предварителния отчет за изпълнението на бюджета за 1992 г. Във всички цивилизовани страни таблиците на проектобюджета се съпровождат с колонка „Отчет“ или „Очаквано изпълнение“ за показателите през предхождащата година. Такава практика съществуваше и при нас. В сегашния проектобюджет тя просто липсва. Ето защо народните представители нямат точна база за сравнение, на която „да стъпят“, като си правят изводите. Те могат да се водят и ориентират единствено от това, което услужливо, но едностранчиво им „подсказват“ вносителите.
Такива са фактите. В доклада, с който е внесен проектозаконът, се дава например информация само за част от приходите и разходите по бюджета за 1992 г., и то в относителни величини. Другото е потънало в информационни „черни дупки“. Същевременно липсват и конкретни числови данни за брутния вътрешен продукт през същата година, по отношение на който – забележете! – са изчислени тези приходи и разходи. Като абсолютна сума е посочен само дефицитът.
Може би някои депутати биха могли да осъществят плодоносна дискусия и при тази информационна оскъдица, но това ще е по силите им само ако имат феноменални ясновидски способности.
Своеволия в отчетите. Все пак тези примери могат да се приемат и за неточности и недоглежда- не. Докато има моменти, които поразително приличат на своеволие в боравенето с данните. И това е естествено, след като няма модерен закон, който да го предотвратява! В отчета за 1992 г. такъв елемент е невключването в отчитания бюджетен дефицит за миналата година на 15 млрд. лева задължения на страната по обслужването на външния дълг към банките кредиторки от Лондонския и от Парижкия клуб; на 2,8 млрд. лева неплатени лихви към БНБ, 2,2 млрд. лева загуби на Националната електрическа компания и 1,2 млрд. лева загуби на БДЖ; неизплатените обезщетения на репресираните (те пък са в размер 1,4 млрд. лева).
Това са реални миналогодишни разходи. Те обаче по неясни за обществото съображения се стоварват върху гърба на данъкоплатците за тази година. А за изтеклия период „кой знае защо“ се отчита фиктивен и сил- но занижен касов дефицит. Тези и някои други данни ни водят към следния неприятен извод по отношение на подхода. Проектобюджетът за 1993 г. е разработен и се приема при ярко изразен нормативен дефицит и голям информационен вакуум. Това силно обезценява ролята на парламентарните дискусии, разпокъсва и обърква вземаните решения.
Ясни цели, но неубедителни макропоказатели.
„Самонарастващите“ милиарди. Възловата цел, която се декларира с бюджета, е „овладяване нарастването на инфлацията“. И другояче не би могло да бъде сега. Разчетите по бюджета обаче показват, че в макропоказателите по-скоро е налице обратната тенденция, прикрита чрез раз-покъсаната информация.
Нека читателят направи някои прости сметки, няма да се затрудни особено. Заявява се, че разчетите по бюджета са направени при реален спад на брутния вътрешен продукт с 3,8 на сто и при инфлационен процент за годината около 60 на сто. Това означава БВП за 1992 г., който е в размер 195 млрд. лева, да се намали с около 7,5 млрд. лева (заради процентите на спад) и сетне да се увеличи за 1993 г. с процентите на инфлацията. Смятаме и получаваме – около 300 млрд. лева, нали? Да, обаче бюджетът за 1993 г. фактически е разработен от вносителите на база брутен вътрешен продукт 345 млрд. лева! Тоест милиардите са „самонарас- нали“ с около 45. Това е равносилно на значително по-голям инфлационен процент – близо 84 на сто! Тези базови данни обаче не се показват, защото противоречат на бюджетната цел. Те могат да се разкрият само чрез по-задълбочен анализ и съпоставка на макропоказателите. И то – ако знаете как.
Другият показател за инфлацията – относителният дял на бюджетния дефицит от брутния вътрешен продукт – също е подходящо „обработен“. Известно е, че преговорите с МВФ се водят при размер на този показател 8 на сто. Той обаче ще бъде толкова само в случай че инфлационният процент за годината е 84 на сто. Докато при обявения процент на инфлация от 60 на сто или дефицитът ще стигне 9,2 на сто от БВП, или парламентът ще трябва при приемането на бюджета „леко“ да коригира законите на математиката.
Пита се може ли инфлацията да се овладее с такива „игри на криеница“?
„Глътчица въздух за реанимиращи“. Важна декларирана цел в бюджета е „ограничаване спадът на производството“. За да се постигне тя, в енергетиката, в транспорта, в рудодобива и в селското стопанство се предвиждат субсидии и данъчни облекчения. Без съмнение това са стъпки във вярна посока. Оценките обаче показват, че те няма да ограничат спада, а само ще отпуснат „глътчица въздух“ на реанимиращи отрасли.
Липсват реални бюджетни програми за съживяване на утвърдени високопроизводителни отрасли и стимулиране на износа от тях, както се прави в цивилизованите страни. Няма и програми за стимулиране на предприемачеството и насърчаване развитието на частния сектор. Даже да вземем опрощаването на дълговете на държавните фирми – и тези цифри се разглеждат „на калпак“, без диференциация на начините според производството и ефективността им. А е всеизвестно, че преразпределението на доходите от държавата чрез бюджета е детерминирано от производителността на стопанството и се влияе незначително от социални ценности. Казано още по- конкретно, независимо от бюджетните цели и усилия колкото по-ниска става производителността в едно стопанство – а тя в западащи, неефективни предприятия не може да върви в друга посока, толкова по-нерав- номерно и социално несправедливо ще бъде фактическото разпределение на доходите.
„Границата на почтеността“. Последната съществена цел, която се поставя, е „създаване на необходимите условия за постепенно съживяване на икономиката“. Независимо от неразривната връзка с другите цели за нея на макроравнище има и специфично условие за реализация.
На „езика на макропоказателите“ то ще рече да не се прескача утвърдената от световната практика граница на бюджетните приходи и разходи, а именно – 40 на сто от БВП. Какво става, когато не се спази това правило? Приходите, а следователно и разходите над тази процентова граница вече не стимулират икономиката. Те създават растящо инфлационно напрежение, причиняват рязко засилване на „черния бизнес“ и предизвикват „тихи бунтове“ срещу данъците. Хората просто престават да работят. И което е съвсем лошо, те масово преминават „границата на почтеността“: започват да лъжат и да си укриват доходите. Опитът на всички страни по света доказва това. Нелепо е да се самозаблу- ждаваме, че точно ние, българите, не сме от тях, а сме суперсъзнателни.
Вносителите знаят за тази граница и за да сме горе-долу „в крак“ със света, в проектобюджета е декларирано, че относителният дял на приходите в БВП за 1993 г. ще бъде 39,4 на сто, а на разходите – 47,4 на сто. Ако обаче направим разчетите спрямо официал- но заявената инфлация от 60 на сто (т.е. при 300 млрд. лева БВП, както вече установихме), тогава относителният дял на приходите става 45,3 на сто, а на разходите – цели 54,5 на сто! Ето че из недрата на относителните дялове пак се пръкна високата инфлация.
Кое е вярното? Сигурно и това, че инфлацията трудно може да се скрие, и другото, че реални условия за съживяване на икономиката не се предвиждат.
Изводът по макропоказателите е също неприятен. С бюджета за 1993 г. правителството на практика потвърждава независимо от заявленията си, че единствената му разработена алтернатива за „облекчен социален преход“ към пазарно стопанство е инфлацията.
Алтернативата на „умния пазар“.
А има ли друга алтернатива на макроравнище при сегашното положение на страната? По мое мнение има. И тя е във фискал- ното възпиране на абсолютния растеж на цените чрез „замразяване“ на излишъка, известна в световната практика като „политика на антиципирана- та инфлация“. С нея държавата не се меси пряко в определянето на производствената структура, защото в равносметката си с фирмите тя работи само с тези ефекти, които са произлезли от растежа на физическия обем на производството или от повишената производителност. И с това оставя „умният“ пазар сам да определя необходимата си структура. В съчетание с определени приоритети в развитието на частния сектор тази алтернатива най-пълно би отговорила на основното изискване за ограничаване на инфлацията и съживяване на производството – стимулиране на растежа на предлагането и пазарно преустройство на структурата. Разбира се, такава фискална политика би трябвало да намери съответно отражение в приходите и разходите на бюджета.
Реалността е пахилесовата пета“ на бюджета
Тайната структура. За разлика от това, което се правеше в други години, проектобюджетът за 1993 г. е представен, без да е посочена отрасловата структура на брутния вътрешен продукт (както се убедихме, дори неговият размер се пази в тайна!). Макар че редица изчисления са правени на базата на разгърнатия консолидиран проектобюджет на страната, даже и за него не е представена информация. Това не дава възможност на парламента – да не говорим за експертите на обществени групи и организации извън него – да анализират реалностите на отделните видове приходи и разходи. А както е известно, именно реалността на желаните приходи и разходи е „ахилесовата пета“ на всяко правителство. Тук най-силен трябва да бъде контролът на обществото.
Данъкоплатци на „тъмно“. Ако обикновеният данъкоплатец реши да узнае колко ще бъдат разходите за здравеопазване в България – избраният от него народен представител днес всъщност не може да му отговори. Защото в проектозакона и в съпровождащата го бюджетна информация има данни само за разходите за здравеопазване по републиканския бюджет, а те през изминалите години са представлявали едва около 30 на сто от общи-те разходи в тази сфера.
Такъв подход има и към другите видове разходи – с изключение на тези по отбраната и сигурността, външните плащания и още някои, които се извършват на национално равнище. Липсата на предварителен отчет по изпълнението за 1992 г. пък не позволява да се направи анализ и оценка и да се обосноват необходими изменения дори и само в приходите и разходите от републиканския бюджет.
Заплаха от несъбиране на приходи. Това, което обаче експертите могат определено да кажат е, че приходите за 1993 г. са разчетени на базата на действащата данъчна система. А тя поставя ударение върху високото равнище на косвените данъци и по замисъл е насочена към осигуряване на значителни приходи на държавата. Навсякъде по света обаче тази система е показвала ниска надеждност особено в условията на преход към пазарна икономика. А нова данъчна система все още нямаме. По всичко личи, че ниското равнище на събираемост на данъците не се взема предвид от правителството. Ще възникне сериозна заплаха от несъбрани, макар и предвидени на хартия приходи в бюджета.
Политиката трябва да остави икономиката на мира
Съзнавам, че дори и доброжелателната професионална критика предизвиква негативни реакции. Този анализ може да получи спекулативни политически тълкувания, които да го обезсилят. Това е познато. Подобна политика неведнъж е карала специалистите да премълчават и е обърквала икономиката. Не само правителството на г-н Беров, а и всяко друго ще трябва да разработва и внася в парламента бюджети. Практиката показва, че като се пренебрегват утвърдените в демокрациите по света принципи и технологии за създаването на този сложен макроикономически интелектуален продукт, резултатите са разочароващи. А последствията са за данъкоплатците.
За да бъде бюджетът за 1993 г. действителен инструмент за работа, за предприемачество и напредък, налага се подадените сега разчети да се приемат в качеството на предварителен бюджет. А след двумесечна работа той може и трябва да бъде актуализиран. Затова в проектозакона ще трябва да се запишат ясни задължения на правителството, включително по конкретни бюджетни програми и анализи.
А парламентът и правителството сами трябва да преценят дали не е време да извадят проектите за по-добра законова база от прахоляка и да ги използват.
Статията е част от в.?????
5 май 1993 г.
