1. Усложняването на междуотрасловите връзки и засилването на интеграционните процеси в народното стопанство през последните години, от една страна, и развитието на теорията на управлението, от друга, които намериха отражение в постановките на Декемврийския (1972) пленум на ЦК на БКП по програмно-целевия подход, пороДиха редица нови виждания за същността и задачите на автоматизираните системи за управление. Автоматизираните системи сега трябва да се разглеждат като специално разработени системи за комплексно, програмно-целево управление.
Какво предполага усъвършенствуването на организацията на управленските процеси с помощта на програмно-целевия подход и какво трябва да се измени в методологията на автоматизираните системи на управление в тези условия? От натрупания в нашата страна опит, макар и не голям, изкристализир- ват следните основни моменти относно усъвършенствуването на управлението с помощта на програмно-целевия подход.
Първо, определя се разгърната йерархическа система от цели, която обхваща всички равнища на народното стопанство и е подчинена на постигането в даден срок на определена степен на задоволяване на материалните и духовни потребности на народа.
Второ, определят се национални комплекси от структурни елементи на народното стопанство от гледна точка на това, доколко те съдействуват за достигането на една или група национални цели. Конкретното определяне на комплексите става чрез отчитане на обективно съществуващите функцио-нални и синергически връзки между отраслите и производствата.
Трето, разработва се комплексна национална програма за всеки един от комплексите, която в качеството си на планов документ включва всички икономически, научно-технически, социални, производствени и организационни мероприятия, необходими за достигане на стоящите пред комплекса цели. Сред мероприятията се намират и тези, които се отнасят към структурни единици, невключени в комплекса по съображения от синергически характер.
Четвърто, подцелите на развитието на различните национални комплекси се обвързват с помощта на комплексни програми за развитието на отделни отрасли, производства и дейности.
Пето, осигурява се вариантност на мероприятията в комплексните програми и се избират най-рационални алтернативи за развитието с оглед достигане на поставените цели с минимални разходи на ресурси.
Шесто, осъществява се пълно балансиране на дейностите, потребностите и ресурсите в комплексите и цялото народно стопанство с формиране на най- ефективни народностопански пропорции.
Седмо, отчита се динамичността на социалните цели и нужните за тяхното достигане ресурси, в това число влиянието на случайните фактори при тяхното планиране и реализиране. В програмите във връзка с това се отразява взаимозаменяемостта на ресурсите, а също така необходимостта от ресурсни резерви и етапност при достигане на целите.
Осмо, отчита се непрекъснатостта в характера на общественото възпроизводство чрез постоянно изясняване съществуващото състояние на иконо-миката и основните закономерности на развитието, системно обновяване и обвързване на дългосрочните, средносрочните и текущи планове.
Прилагането на програмно-целевия подход в управлението на народното стопанство в крайна сметка се свежда до създаване на такава нова, усъвър- шенствувана организация на процесите за вземане на решения на всички иерархически равнища, която осигурява в най-голяма степен приближаването на тези решения до обективно най-ефективните. Оттук основният методологически принцип на приложението на математическите и технически методи и средства в управлението трябва да бъде ориентацията към създаването на автоматизирани системи, в които електронноизчислителната техника, иконо- мико-математическите модели, специалистите и ръководителите органически взаймодействуват така, че се създават най-добри условия за вземане на по- ефективни решения.
Досега като основна предпоставка за създаването на автоматизирани системи за управление се разглежда разделянето на управленския труд на „стандартен труд“, който се свежда до запълване на форми, аритметични разчети и решаване на по-прости задачи на базата на предварително разработени правила и модели и на „творчески труд“, свързан с вземане на решения от отговорни ръководители и с анализ на производствената и икономическа дейност. При това се предполага, че на изследване и усъвършенствуване подлежи преди всичко организацията на стандартния труд, а чрез нея, доколкото е възможно, съответно ще се усъвършенствува и организацията на „творческите процеси“.
Методическа основа на автоматизирането на управленската дейност в настоящия момент представлява гледището, възникнало и утвърдило се в практиката, съгласно което радикалното подобряване на организацията на управлението е възможно само когато всички аспекти на тази дейност са отразени в система от взаимосвързани екстремални задачи, а ефективното решаване на всеки проблем — когато той е сведен до едноцелева математическа задача. Това предполага почти пълно отсъствие на неопределеност в проблемите, които трябва да се решават в управлението. Съществуват, обаче, редица причини, които не позволяват пълно да се опознаят икономическите и производствените процеси, особено в бъдещите периоди. За икономическите системи в социалистическото стопанство могат да бъдат посочени такива причини, като научно-технически, свързани с неразвитостта на някои области на науката, с несъвършенството на методите за прогнозиране, с невъзможността да се предскажат сроковете на бъдещите открития и т. н.; информационни, свързани с ограничеността на сроковете и средствата, които са необходими за подготовка на нужната за решенията информация; социално-психологически, свързани с нееднозначността на поведението на хората и на получавания от тяхната дейност ефект; природно-климатични и др. Развитието на обективните процеси в такива сложни системи изпреварва моделирането на тези процеси и факторът неопределеност както сега, така и в бъдеще ще бъде обективно присъщ на много проблеми, възникващи в дейността на всяка икономическа система. Съобразяването с този факт изисква друга методологическа позиция, която програмно-целевият подход включва в своя методологически арсенал и която предполага, че използуваните засега екстремални математически методи, макар и да се разпространяват върху решаването на все по-голям кръг проблеми, никога няма да обхванат целия спектър от проблеми в икономическите системи. Всякога ще остава една постоянно изменяща се част от проблеми, които ще се характеризират с частична или пълна неопределеност и към които днес могат да бъдат отнесени редица важни проблеми на икономическите системи. Игнорирането на тази неопределеност пряко или косвено довежда до съществени трудности в съгласуването на разработваните математически модели с процесите на вземане на решения и с комплексната машинна обработка на информацията, а оттук и до снижаване ефективността на управлението.
Поставяйки ударението върху организирането на процесите на вземането на ефективни решения, програмно-целевият подход преди всичко изисква пълно съвместяване използуването на икономико-математическите модели с процесите на вземане на решения и с комплексната машинна обработка на информацията на базата на разглеждането на целия спектър от управленски проблеми. Автоматизираните системи за управление трябва да бъдат изграждани като човеко-машинни системи за решаване на тези проблеми и да се строят като,от една страна, се изхожда от характера на последните, от целите и задачите, които те предопределят, а от друга страна, като се използува преди всичко такава изходна информация, която съществува в реалните управленски процеси или за получаването на която не се изискват обширни изследвания.
2. Проблемите или проблемните ситуации в теорията на управлението се разглеждат като противоречие (разлика, конфликт) между необходимото и фактическото състояние на икономическата система, което може да бъде отстранено по няколко начина. При това логически елементи на проблемите могат да бъдат: а) целта или множеството от цели, достигането на които означава, че проблемът е решен; б) алтернативите или алтернативните средства, с помощта на които може да бъде достигната целта; в) разходите на ресурси, които са необходими за всяка една алтернатива; г) модела или моделите, в които се изразяват връзките между целите, алтернативите и разходите (за тази цел могат да бъдат използувани методите на математиката, формалната логика, графическото и словенско описание и т. н.); д) критериите, с помощта на които във всеки конкретен случай се сравняват целите и разходите и се избира най-добрата алтернатива.
От гледна точка на задълбочеността, с която са опознати на дадения етап, проблемите могат да се разделят на три класа: неструктурирани, слабо струк-турирани и добре структурирани2. За да бъде обхванат целият управленчески процес трябва да се добавят и рутинните задачи, свързани с осъществяването на периодически повтарящи се информационни разчети и с вземането на елементарни решения по предварително изработени правила. Усъвършен ству- ването на управлението на базата на програмно-целевия подход намира израз в създаването на условия за ефективното решаване на всички проблеми, но най-вече в създаването на условия за рационалното решаване на слабо структурираните проблеми, а чрез тях и за повишаване качеството на всички решения. Това най-добре може да се разкрие чрез охарактеризиране на различните видове проблеми от гледна точка на „дървото на целите“.
Неструктурираните проблеми са свързани с разкриването на нови свойства и закономерности в обектите на управление, с преосмисляне на системата от знания и методи. Те се появяват на високите равнища на управление в икономическите системи. Логическите им елементи и връзките между тях са слабо изучени, поради което проблемите се характеризират с пълна неопределеност и могат да бъдат само качествено изразени. Решаването на проблемите става обикновено с помощта на научни организации по евристичен път, състоящ се в събиране на голямо количество разнообразни сведения, осмисляне на проблемите и на базата на натрупан опит и интуиция — предлагане и провеждане на целесъобразни мероприятия.
Слабо структурираните проблеми са преобладаващите проблеми на високите равнища на управление в икономическите системи. Те имат като правило стратегически характер и съдържат както добре известни, количествено определени логически елементи, така и неизвестни и неизмерими компоненти, намиращи се под силното влияние на фактора неопределеност. Екстремалните математически методи на изследване на операциите са безсилни пред цялостното описание на проблемите. Важна роля тук продължават да играят оценките, които дават ръководителите и опитните експерти. За разлика от неструктурираните проблеми, процесът на решаване при тях не се базира изцяло на интуицията и опита на ръководителя, а позволява формирането на определена логическа процедура за търсене на решението.
Добре структурираните проблеми са свойствени за по-ниските равнища на управление на икономическите системи и обикновено обхващат кратки периоди от време. Техните логически елементи и връзките помежду им са изучени така, че могат да бъдат изразени количествено. При възможност за функционално изразяване на тези връзки проблемите се характеризират с детерминирана определеност, а при възможност за статистическо описание — със стохастична определеност.
По такъв начин в своята съвкупност описаните проблеми от различни видове могат до бъдат разглеждани като „дърво на целите“, в което процесът на тяхното достигане е процес на постепенно отстраняване на неопределеността, присъща в различна степен на различните проблеми. При неограничено време и неограничени средства за анализ за болшинството от проблемите принципиално неопределеността може да бъде отстранена, обаче в реални условия това далеч не всякога е възможно и целесъобразно.
Получаваните решения по добре структурираните проблеми могат да бъдат строго оптимални само в рамките на конкретните проблеми. В цялата система те съществено зависят от организацията на процеса на вземане на решения по слабо структурираните проблеми, тъй като последните са присъщи и преобладават на по-високите равнища на управление и по-ранните етапи на изследване. Като създава предпоставки за цялостна организация, а така също възпроизводима и систематизирана процедура за решаване на слабо структурираните проблеми в името на някаква крайна цел,програмно-целевият подход осигурява възможност за системно решаване и на добре структури- ните проблеми и рутинните задачи. Изгражданите в нашата страна автоматизирани системи за управление са призвани да реализират тази възможност.
3. Специфичният характер на различните видове проблеми и задачи съществено влияе преди всичко върху технологическите процеси на тяхното решаване с помощта на ЕИМ и върху организацията на информацията във връзка с тези процеси. Тъй като решаването на неструктурираните проблеми не се поддава на автоматизиране, естествено е като обект на анализиране да се разглеждат само информационните процеси при решаването на рутинните задачи, добре структурираните и слабо структурираните проблеми в тяхната взаимна връзка.
3. 1. Рутинната задача е най-низшата форма на преработка на информация и може да бъде интерпретирана като преработка на данни по предварително зададена машинна програма от статичен характер. Статичността на програмите позволява задачите да се свързват (интегрират) помежду си, което представлява основно направление за тяхното рационално решаване в автоматизираната система.
При решаване с помощта на електронноизчислителна машина единствено на рутинни задачи, достатъчно изискване към организацията на данните е тя да бъде осъществена под формата на система от масиви — постоянни, текущи, работни и промеждутъчни, които са изградени посредством трайно фиксирани подреждащи операции от първичните и промеждутъчни данни в комплекса от задачи. Постоянните масиви включват условно постоянните данни на първичната информация, текущите-променливите данни за състоянието на управлявания обект или процес във време, промеждутъчните- резултатните данни от едни разчети, представляващи изходен материал за последващи разчети и работните масиви — цялата информация, необходима за решаването на съответната задача. При това структурата, в която са разположени наименованията на показателите в информационната база напълно се определя от структурата, в която са разположени основанията им. Именно с такава статична организация на данните се характеризират болшинството от проектираните и внедрявани сега автоматизирани системи за управление в нашата страна.
Машинните програми при статичната обработка и организация на данните се отнасят, от една страна, за решавания комплекс от задачи, а от друга — за фиксираните структури на данните. При изменене на една или друга задача се налага по правило коригиране както на масивите от данни, така и на програмите. При по-значителни изменения в комплекса от рутинни задачи трябва да се извършат също така корекции в разпределението на управ- ленческите функции по звена и в цялостната организация на системата за управление. Ето защо за ефективното осъществяване на всички тези промени е необходимо моделът на взаимовръзките между задачите да бъде неразривна част от един формализиран модел от по-общ характер, който отразява и трите основни характеристики на всяка система за управление — функциите, структурата и информацията .
3. 2. В сравнение с тази твърде ограничена възможност за приспособяване към измененията на заобикалящите условия процесът на решаване на добре структурираните проблеми в АСУ трябва да притежава значително по-големи възможности за нагаждане към изискванията. Той е такава форма на обработка на информацията, която може да бъде интерпретирана като „процес на обучение“, започващ обикновено в условията на частична неопределеност и винаги завършващ с пълна формализация на връзките между логическите елементи на проблема.
Природата на този процес, неговата силна зависимост от процесите на решаване на слабо структурираните проблеми изисква в условията на програмно-целевия подход определени изменения в последователността на конструиране и в степента на обобщеност на моделите за решаване на добре структури-раните проблеми. От гледна точка на съвместяването на реалните процеси за вземане на решения с използуването на математически модели като правило по-ефективна е последователността на тяхното конструиране, започваща с модели, характеризиращи се с неопределеност или със стохастичната определеност и завършваща с екстремални детерминирани модели. Пример за това може да послужи разпространеният модел за оптимална производствена програма на предприятие, представен като детерминирана задача на линейното програмиране и неотразяващ големите отклонения в нормите на разход на време от действителните. Практическото реализиране на модела се спъва от възникването на непредвидени необвръзки по отделни групи оборудване, които могат да повлекат след себе си дълговременни нарушения в нормалния ход на производствения процес.
Много по-перспективна при решаването на този проблем е постановката с използуване на игрови методи, съгласно която се максимизира минималната средна „печалба“, разгледана като разлика от съответното значение на линейната форма на задачата и „глобата“ за необвързване на плана.4 Обаче привличането на допълнителна информация по отчетните разходи на време за изготвяне на продукция с помощта на различни групи оборудване, а така също на експертни оценки за пределите, в които варират тези разходи и възможното снижаване на фондоемкостта за същите групи, позволяват модела да бъде преобразуван от игрови в детерминиран, с което съществено се повишава достоверността на достигнатите резултати. С това ясно се отразява и характера на процеса на решаване на проблема като „процес на обучение“.
В практическата дейност по решаването на добре структурираните проблеми, разбира се, може да има случаи на конструиране на ефективни модели направо като детерминирани и стохастически, както и случаи, когато преобразуването на един вид модел в друг е икономически нецелесъобразно. Преминаването от модели, характеризиращи се с риск или неопределеност към стохастични модели е икономически изгодно тогава, когато разходите за получаване на информация по априорното разпределение на вероятностите са не по- големи от допълнителната икономия, която ще се получи при използу-ването на решенията от стохастичния модел. Преминаването пък към детерминирани ^модели трябва да се счита за целесъобразно, ако разходите по реализирането на определен икономически механизъм за регулиране на отклоненията на изходните данни в зададени граници се покриват от допълнителната икономия, реализирана при използуване решенията на детерминирания модел.
Не по-малко значение за съвместяването на процеса на вземане на решения с използуването на детерминирани и стохастични модели има степента на обобщеност на разработваните модели. Известно е, че условията на една екстремална задача могат да бъдат описани чрез множество от фактори, всеки от които приема, в зависимост от конкретния случай, едно състояние от съответните крайни множества на всички състояния. При това състоянието на фактора във всеки един момент може да бъде определено като частно (ако характеризира фактора еднозначно), групово (ако характеризира фактора едновременно с няколко, но не всички, частни състояния), обобщено (ако характеризира фактора едновременно с всички частни състояния). В съответствие с изложеното може да се каже, че колкото повече фактори в даден модел са представени в обобщено и групово състояние, толкова по-голяма е степента на обобщеност на този модел. При настъпването на нови аналогични проблемни ситуации в различните равнища на икономическите системи на ба-зата на такива модели чрез изключване на някои ограничения и изменения на значенията може да се мине към частни и групови модели, които непосредствено да се използуват в процеса на вземане на решения. Този процес на решаване може вече да се тълкува като „формализиран процес на обучение“.
Ефективното използуване на електронноизчислителната техника при решаването на добре структурираните проблеми изисква съответна система от машинни програми и масиви, които да са по-общо структурирани в сравнение със статичната организация на процесите и масивите при решаването на рутинните задачи. Тази необходима организация на информацията и нейната обработка може да бъде наречена гъвкава.
Гъвкавостта на обработката на данните при решаването на добре структурираните проблеми може да се характеризира преди всичко с това, че програмите се състоят от модули и са съставяни в желано съчетание. Написването на програмите се осъществява на специален алгоритмичен език, състоящ се от макрокоманди. Благодарение на това използуването на програмите може да става едновременно от широк кръг потребители посредством тъй наречените лараметрични карти, чрез които макрокомандите се специфицират и допълват за конкретния вид приложение. Възможно е също така отхвърлянето или прибавянето на цели модули или подпрограми в програмите, в зависимост от прилагането. Една част от модулите в програмите съдържат преработващи макрокоманди, а другата описва данните и структурите от данни. Програмирането фактически може да става независимо от конкретните масиви, тъй като структурите на данните в желания от клиента вид могат да бъдат организирани от самата машина. А това е възможно само при предварително дефиниране на масивите в по-общ вид, отколкото при статичната организация на данните.
Тази по-обща, гъвкава организация на масивите от данни може да бъде изградена на базата на концепцията за основните и работни масиви. Основните масиви представляват информационния модел на обекта за управление. Те обхващат информацията, която е необходима за решаването не на една или няколко задачи, а на всички управленски задачи, като по същество отразяват възприетата за обекта класификация на функциите и елементите на възпроизводствения процес и управлението. Така например, в автоматизираната система за управление на предприятие (АСУП) „Львов“ в СССР са изградени такива основни масиви като: кадрови масив на всички работещи масиви за основните фондове, за запасите, за текущото състояние на оборудването, за нормативите и т. н. Благодарение на тези масиви се отстранява неоправданото дублиране на информация, което възниква при създаването им за всяка задача. Функционалното им предназначение пък е в пораждането на временни работни масиви в процеса на обработка на данните.
Достъпът до основните масиви при гъвкавата обработка на данните се осъществява посредством относителни адреси (поименно), а не по разположението им в паметта. На потребителите се предоставят само имената на масивите, като разпределението в паметта се осъществява в самия процес на обработка. За идентифициране на масивите може да се използува специален ръководен масив — списък в паметта на изчислителната машина, съдържащ всички относителни адреси на съответните масиви и техните модули.
При такова списъчно структуриране в процеса на обработката на данни масивите се разделят от специално логическо устройство на равни по дължина модули (страници). Фактът, че ръководният масив съдържа относителните адреси на всички модули, позволява последните да бъдат разпръснати на различни места във външното запомнящо устройство (ВЗУ) и оперативната памет на машината. Логическото устройство (без ангажиране на централния процесор) автоматически консултира ръководния масив за местонахождението на модулите. Ако се открие, че определен модул не е в оперативната памет, то логическото устройство подава сигнал до супервайзора, който търси липс-ващия модул във външното запомнящо устройство. Системата работи чрез заместване на модулите в оперативната памет след приключване на обработката им, от тези във ВЗУ. В случаите, когато една и съща информация се налага да бъде в два различни модула, различната дължина на полето в модулите може да бъде критерий за принадлежност към определен модул.
При гъвкавата организация на масивите от данни, освен това, съществува възможност за адресно свързване на данните от различни модули с оглед създаването на нови масиви. За целта е необходимо да се посочи както адреса предназначение, така и изходния адрес, за да „знае“ електронноизчислителната машина от къде да започне работа след отклонението.
Гъвкавата организация на масивите, обаче, така както и статичната, не се базира на запаметяването на семантичната (смисловата) структура на информацията отделно от запаметяването на чистите стойности (в частния случай — основанията) на единиците информация. С други думи при гъвкавата и статичната организации смисловата структура на информацията се съдържа в самото разположение на стойностите на информационните единици. Поради това, независимо от по-голямата гъвкавост, разглежданите процеси и структури притежават ограничена възможност да подмогнат формулирането на проблемите, систематизирането и използуването резултатите от решенията, запомнянето ре-зултатите в конкретно съотношение към изходната ситуация и следователно да подпомагат разработването на съответни управленчески мероприятия.
3.3. Решаването на слабо структурираните проблеми може да бъде интерпретирано, аналогично на решаването на добре структурираните, като „процес на обучение“, но завършващ с частична формализация на връзките между логическите елементи на проблемите. Важна характеристика на процеса е допускането на неформализирани цели и критерии за преценка, на базата на които не може да се формулира единен критерий за оптимизация. Поради това и поради ограниченията във време, материални и финансови ресурси, главната задача на процеса много често се свежда до намирането поне на едно решение, удовлетворително от гледна точка на минимално необходимите зна-чения на целевите параметри (концепция за удовлетвореността), а не до избора на вариант, най-добър от всички възможни решения, както е при добре структурираните проблеми (концепции за оптималността). По-нататъшно подобряване на това решение се осъществява само когато е оправдано от гледна точка на необходимите допълнителни разходи на време и средства.
При тази постановка на въпроса естествено е ударението в процеса на решаване да се сложи не върху етапа оценка и избор на вариант от наличното множество алтернативи, а върху етапа разработване на нови алтернативи, които да разширяват множеството на разглежданите решения и да са предпочитани от гледна точка на целевите параметри. Освен това ако при вземането на решения с помощта на детерминирани модели процесът се осъществява не в пряка зависимост от варианта на стопанската дейност в настоящия момент и през изминалите периоди, то намирането на удовлетворяващи решения винаги е свързано с тяхното сравняване с базовото състояние на стопанския процес и с осигуряването на непрекъснатост на вземаните решения, т. е. с постепенното и безболезнено преминаване от стария вариант към новия на базата на серия промеждутъчни варианти. Всеки един от вариантите окончателно не се приема, докато не се появи обективна необходимост от него. Освен това при всяко следващо решение се отчита информацията, която постепенно се натрупва в резултат на реализацията на предидущите решения.
Реализирането на този процес в една човекомашинна система, каквато е АСУ, изисква динамична обработка на информацията, отличаваща се от предишната дотолкова, доколкото трябва да осигурява постоянното получаване в електронната машина на допълнителна информация от лицето, вземащо решение. Човекът трябва да бъде свързан с изчислителната машина така, че да може да води с нея постоянен диалог, като машината в процеса на този диалог реагира в реално време на сигналите на човека. Поради това динамичната обработка на информацията може да бъде наречена още обработка на информацията в режима на диалог „човек-машина“.
Съответващата на тази обработка организация на информационните масиви може да се нарече динамична организация. При нея, както и при гъвкавата организация би било неикономично всеки потребител да разполага с определено количество памет. В този случай обаче организацията на масивите трябва да бъде такава, че да се създава възможност за потребителя да построява организационната схема на своите работни масиви не предварително чрез параметрични карти, а в процеса на работа над проблема.
При динамичната организация на информацията трябва да се създава възможност и за многоаспектно търсене на информацията по определени признаци. Например, при конкретно търсене на някакво изречение, са необходими условия, предходните нива (глави, страници) въобще да не се оглеждат,, както и да се отхвърлят определени части от изречението преди появяването му на съответния терминал, чрез който се осъществява диалога „човек-машина“..
Ефективното извършване на всички тези действия е възможно само при условие, че запаметяването на семантичната (смислова) структура на информацията се раздели от запаметяването на стойностите на нейните информационни единици. Това може да бъде достигнато единствено при наличието на съдържателен, системен информационен език, създаването на който е и основният проблем на динамичната организация на информацията. Изхождайки от изискванията към динамичната организация този език трябва да описва както статиката, така и динамиката на системите за управление в икономиката. В неговия тезаурус, построен на базата на функционалния подход, трябва да намери отражение и семантиката на езика на операционната система, да бъдат изразени и управленческите параметри, които установяват и направляват последователността в реализирането на машинните програми. Това е много важно обстоятелство, което все още не се отчита при изграждането на информационните икономически езици, тъй като се изхожда главно от натрупания досега опит в изграждането на информационно-търсещи езици за нуждите на научно-техническата информация. Характерът на процеса на решаване на слабо структурираните проблеми, обаче, ясно показва, че в икономиката понятието информационен език трябва да се разглежда не само като търсещ, но и като език, описващ операциите по обработване на информацията на логическо равнище. Търсенето е само частен случай на обработване на инфор-мацията, базиращ се на операцията „сравнение“. За получаване на отговор на всички възможни запитвания въобще не е нужна търсеща система в явен вид, тъй като може да се зададе алгоритъма за изчисляване на дадения показател, а не неговото значение. За системите с голямо количество показатели времето за търсене с помощта на такъв системен динамичен информационен език е по-малко, отколкото при тяхното организиране на базата на фактографическото търсене на показателите. Създават се възможности за оперативното получаване на нови сведения, съдържащи се в неявен вид в дадена система от показатели, използуването на електронноизчислителна техника в самото проектиране на автоматизираните системи, икономичното допълване на системата за обработка на данни с нови задачи или информационни съвкупности, за ефективна комуникация в сложните йерархически системи.
Концентрацията на сили и средства по разработването на единен системен информационен език в нашата икономика ще позволи още в близките години да се постави на практически релси всеобхватното интегриране на създаващите се автоматизирани системи за управление в единна автоматизирана система за програмно-целево управление на социално-икономическото развитие на страната.
4. Конкретните етапи на развитието на автоматизираните системи за управление със статичен и гъвкав характер в автоматизирани системи за управление с динамичен характер, обединени в единна автоматизирана система за програмно-целево управление, могат да бъдат получени при структурирането на автоматизираните системи с помощта на комбиниране на всяка една от възможните форми на организация на информацията с един от възможните процеси на обработка на информацията. От това резултират девет различни структури на автоматизирани системи, при което много от тези структури представят обусловени от развитието преходни решения на три основни структури: статична АСУ, гъвкава АСУ и динамична АСУ (виж фиг. 1). Самите статична, гъвкава и динамична АСУ се получават като съчетание съответно на статичната обработка със статичната организация, гъвкавата обработка с гъвкавата организация и динамичната обработка с динамичната организация на информацията.
Концепцията за развитието на автоматизираните системи за управление в името на приета крайна цел — единна автоматизирана система за програмно-целево управление на социално-икономическото развитие, изчерпателно отразява техническите възможности на електронноизчислителните машини и съвпадащите с тях обективни изисквания за все по-висока органи-зация на управленческата дейност. Пътищата към тази висока цел станаха реално достъпни поради това, че в нашата страна бе натрупан ценен опит при изграждането на статични автоматизирани системи и гъвкави системи със статична организация на данните. Теоретическото обобщаване на този опит трябва да стане чрез съответното развитие на методиката за изграждане на автоматизираните системи за управление с ясно изразяване особеностите на статичните, гъвкавите и динамичните АСУ и техните промеждутъчни варианти.
Фиг. 1. Пътища на развитие на автоматизираните системи от гледна точка на технологията на управление
По такъв начин преходът към концепцията за автоматизирани системи за програмно-целево управление може да се разглежда като закономерна следваща стъпка в по-нататъшното развитие на сферата от знания по прилагането на електронноизчислителната техника и икономико-математическите методи в практиката на социалистическото строителство.
Статията е част от сп. Икономическа мисъл.
бр. 8/1974
