Повсеместната интензификация на производството като сърцевина на икономическата стратегия на партията на съвременния етап е най-тясно свързана с научно-техническия прогрес. Процесът на интензификация обхваща, от една страна, техническия прогрес, а от друга, повишаването на квалифика-цията и усъвършенствуването на квалификационната структура на работната сила, по-рационалното усвояване и използуване на суровините, материалите и енергията, повишаването на ин-тензивността на труда до обществено нормално равнище, развитието на методите за управление на производството и др.
Главното в това многообразие от интензивни фактори обаче е техническият прогрес, отразяващ характера и равнището на използваните средства за производство, внедряването на съвременна, високоефективна техника и технология на всички етапи на разширеното възпроизводство. Изключително значение придобива също съдействието на науката за цялостната организация на производствения процес, нейното пряко, извън техниката и технологията, въздействие върху непосредствените производители.
По такъв начин на съвременния етап науката и техниката. научно-техническият прогрес играят ролята на първичен (фактор,, основа на интензификацията, определяща насоките на всички изменения в производителните сили, на всички усъвършенствувания в организацията на производството и управлението. А това изисква да се повишават ролята и значението на системния подход към факторите на повсеместната интензификация с оглед по-пълното обхващане и насочване на въздействието, което оказва върху общественото производство, първичният фактор – научно-техническия прогрес.
Извършените проучвания позволяват да се обобщи съществуващата информация и да се набележат по-важните насоки и средства за повишаване ролята и значението на системния подход към факторите на повсеместната интензификация и научно-техническия прогрес.
На първо място, стои въпросът за осигуряване на балансиран растеж на техниката и работната сила, на съответствие между техните равнища и структура, като се отчитат внушителната материално-техническа база, изградена в нашата страна, и ограничените възможности за въвличане на допълнителни трудови ресурси в материалното производство.
Решаването на проблема изисква работата по комплексната автоматизация и механизация на производството, определена като стратегическо направление на интензификацията на Дванадесетия партиен конгрес по-цялостно да се насочи към съкращаване броя на_работните места и увеличаване мощността на всяко едно от тях* В плановата и отчетната практика обаче не се използуват данни за броя на работните места, за свързаните с този параметър на производството показатели за мощност и стойност на работните места* за изменението на параметъра при изпълнение на едни или други програми и мероприятия по научно-техническия прогрес* В резултат на това се създават условия за несъответствие между броя на работните места и числеността на работниците, намалява се коефициентът на сменност на работа на оборудването, неправилно се обосновават едни или други капитални вложения и т.н.
Едно от важните средства за премахване на това несъответствие е регулярно да се разработва баланс на работните места в народното стопанство, отразяващ наличието на работни места в началото на даден период /година/, формираните чрез инвестиции нови работни места, ликвидираните места в резултат на изведена от употреба техника, наличието на работни места в края на периода /годината/. Разработването на баланса би създало възможности за по-добро обосноваване както на количеството и качеството на внедряваната нова техника, така и на размерите, в които следва да се ликвидира остарялата техника в процеса на превъоръжаване на производството.
За реализирането на балансиран растеж на техниката и работната сила принципно значение има по-пълното обхващане на народно-стопанския мултипликационен ефект от освобождаването на работниците в резултат на автоматизацията и механизацията,“ втъкването“ на този ефект в системата от икономически стимули* Проучванията показват,че най-пълно ефектът може да се формира на нормативна основа, като се отчита това, което получава обществото, първо, при освобождаването на човека от задълженията му в дадено производство и, второ, от новата по-нататъшна работа на лицето в същото или друго предприятие. В този ефект е целесъобразно да се включва и намаляването на „дотацията“, която по същество обществото предоставя на полагащите нискоквалифициран и слабомеханизиран физически труд с производителност под средната за народното стопанство.
Един от възможните инструменти за по-пълно обхващане и използуване на оценената по този начин икономия на работна сила при стимулирането на комплексната автоматизация и механизация е въвеждането на лимитна стойност на обектите за модернизация, реконструкция и разширение на производството. Лимитната стойност на обектите следва да отчита пълния народностопански ефект, в т.ч. от освобождаването и пренасочването на работниците. Формирането на лимитната стойност е полезно да става още на етапа на техническото задание за модернизация, реконструкция и разширение, като на следващите етапи нейната величина служи в качеството на икономическа бариера против необоснованото повишаване на стойността на обектите.
Не по-малко важно за практиката е мултипликационният ефект от икономията на работна сила да се използува и при проектирането и създаването на отделни технически средства за автоматизация и механизация. Във връзка с това при обосноваването на лимитните цени и проектната себестойност на създаваните средства за автоматизация и механизация по- пълно трябва да се отчита икономията на работна сила. Необходимо е методите за определяне на лимитните цени да се усъвършенствуват и от гледна точка на безопасността и подобрите условия на труд, които се създават с прилагането на средствата за автоматизация и механизация. Това има важно значение за реализиране изискванията на партийната концепция за новия Кодекс на труда в нашата страна.
В условията на повсеместната интензификация е необходимо да се осигури по-тясна взаимовръзка и съответствие между равнището на техниката и технологията на производството и квалификационно-образователното равнище на работни- вите.и специалистите, включително умението им да прилагат придобитите знания в работата.
Проучванията показват, че в нашето народно стопанство е наложително да се регламентира и превърне в практика обосноваването на потребностите, формите на подготовка и предподготовка на кадрите да става върху основата на програмите, задачите и мероприятията по научно-техническия прогрес. Във връзка с това е назрял въпросът националните и отрасловите научно-технически програми да се съпровождат със система от баланси на специалистите и квалифицираните работници в страната, а така също с конкретни задачи и мероприятия към отрасловите системи за подготовка, повишаване на образованието и квалификацията на изпълнителските кадри. Трябва да се реши въпросът и с изграждането на съответна система за ускорено повишаване образованието на работниците и селяните, които са под 40 години, с оглед в най-близко време без откъсване от работа да завършат средно образование.
На второ място, стои проблемът чрез внедряването на нова техника и технология да се осигури намаляване на пълните разходи на всеки един вид суровинно-енергийни ресурси за производството на определен физически обем крайна продукция, а така също да се увеличи степента на преработка на първичните суровинно-енергийни ресурси, с които разполага страната.
Назрели са условията с научно-техническите програми не само да се събират заедно близки по значение и характер мероприятия, но и да се определя правилното, ефективното съотношение между внедряваните технологии от различен вид от гледна точка изграждането на цялостни технологични метасистеми, произвеждащи крайна продукция. Все повече обект на научно-техническите програми трябва да бъде комплексното технологично преобразуване на цели подотрасли и отрасли на промишлеността. Затова е нужна и съответна организация за концентриране усилията на заинтересованите звена, за финансиране и отчитане на резултатите и т.н.
За всички по-важни групи крайна продукция е наложително от системни позиции да се обосновават научно-техническите мероприятия, свързани с тях. като се внедряват пости жения. съдействуващи най-пълно за производството на продукти, които са НУЖНИ и са в такава структура, каквато се изисква от народното стопанство и международния пазар. За тази цел се предлага съставянето на научно-техническите програми да се основава на непосредствени и задълбочен анализ на преките и косвените междуотраслови връзки в икономиката с помощна на планови и отчетни междуотраслови баланси.
От проучванията произтича още един нерешен проблем. Той се отнася до това, че с програмите и плановете за научно-техническия прогрес в страната все още не се създават необходимите условия за въвличане в производството на допълнителни местни суровини, така както това става с енергоресур- сите. Предвид ограничеността на суровините този проблем има изключително значение за нашата икономика. Особено големи резерви се разкриват в това отношение при внедряването на био- технологиите при използуването на органичните суровини.
Необходимо е да се засили системността не само при разработването на научно-техническите програми, но и при оценката и стимулирането на измененията в материалопоглъщаемостта на продукцията в стопанските организации и предприятията.
Сега на равнището на отделното изделие, което ще се проектира и внедрява, изискването за намаляване на материалопоглъщаемостта му намира отражение в лимитната цена и другите проектни параметри чрез показателя за намаляване на неговата маса. Това не всякога води до комплексна народностопанска икономия на суровини, материали и енергия. Проучванията разкриват, че намаляването на масата на проектираната,нова.продукция е правилно да се съпоставя с динамиката на нейната производителност или с динамиката на някое друго главно пот-ребителско свойство, характеризиращо добре конструкцията на изделието. При такава оценка се създават условия внедряваната техника да не се оскъпява и да не влияе отрицателно, върху материалопоглъщаемостта и фондоотдаването при потребителя, увеличават се възможностите за по-пълно задоволяване потребностите на населението.
В условията на новия икономически механизъм важно значение за стимулиране на народностопанската икономия на суровини, материали и енергия има начинът на отразяване на измененията в различните видове материални разходи в себестойността на продукцията. Проучванията показват, че ако статията „Изделия и услуги по кооперирани и договорирани доставки“ в себестойността на изделията, която се включва в материалните разходи, не се разчленява в отчетните калкулации на съставните й елементи – разходи за материали, работна ръка и т.н., предприятията могат да отчитат по-добри резултати и за сметка на прекъсване на някои свои връзки по линия на производственото коопериране, които имат перспективен характер и са ефективни от народностопанска гледна точка. Това изисква да се усъвършенствува практиката на определяне и контрол върху действителната за народното стопанство икономия на материални разходи, реализирана от внедряването на едно или друго научно-техническо постижение, като широко се използуват възможностите на съвременните технически средства за обработка на информацията.
На трето място, системният подход към факторите на повсеместната интензификация на производството на съвременния етап изисква да се осигури намаляване на фондопоглъщае- мостта на крайния обществен продукт не само въз основа на намаляването на неговата метериалопоглъщаемост. но и като се намалява стойността на основните фондове, приравнени към единица производствена мощност.
Определените с партийни и правителствени решения направления на електронизация и биологизация на производството. на развитие на малотонажната химия, производството на конструкционна пластмаси и др., са важни научно-технически предпоставки за изпреварващ растеж на производителността на техниката пред нейната стойност. Тези предпоставки не могат да се реализират обаче от само себе си.
С програмите и плановете за научно-технически прогрес е целесъобразно научната и изобретателската дейност в страната по тези стратегически направления да се концентрира в избрани тесни и подходящи за нея области. Трябва стриктно да се регламентира използуването на необходимата за формирането на тези цели патентна информация при разработването на предплановите и плановите документи по научно-техническия прогрес. Наложително е оценяването на достиганото в разработките да се осъществява не само по отношение на най-добрата продукция на международния пазар, но и по отношение на най- добрите в момента технически идеи в света, съдържащи се в издаваните патентни документи.
Паралелно с това е важно да се създаде по-добра организация по достигането на по-добро съотношение между производителността на всяко едно създавано изделие или технология и неговата стойност. Лимитните цени на новопроизвеждана- та техника в страната трябва да се определят въз основа на тяхното по-тясно обвързване с главния параметър на оборудването – производителността, в реалните му изменения.
За изпреварващ растеж на производителността /производствената мощност/ на цялата техническа база в предприятията и стопанските организации пред нейната стойност е необходимо да се усъвършенствува начинът на формиране, обновление и развитие на тази база. Основният, главният проблем, който чака решение, е осигуряването на висока технологична съвместимост и синхронизация на старото,с принципно новото оборудване при модернизацията и реконструкцията на производството.
Средство за това в предприятията, произвеждащи предимно продукция за износ, е да се премине от частична, еволюционна модернизация и реконструкция към по-прогресивна форма – комплексна, революционизираща производството модернизация и реконструкция извършвана в съкратени срокове. При нея въз основа на широкото обновление на техниката, непрекъснататата синхронизация на старото с новото оборудване / водеща до чести разкъсвания и несъответствия в производствените мощности/ ще може да се замени с комплексна технологична обвърз- ка и синхронизация на оборудване, което е близко или еднакво по техническо равнище. С това би се осигурил преход от модернизация и реконструкция за догонване на средното техническо равнище на световното производство за съответния отрасъл към изпреварваща модернизация и реконструкция.
Превръщането на модернизацията и реконструкцията в процес на високоефективно техническо обновяване на производството предполага, че тя ще се предшествува от задълбочен критичен анализ на състоянието на оборудването и технологиите, на цялостната организация на производствения процес, на достигнатите челни резултати в тази област в други страни и производства. Това трябва да намери съответно място в дълго-срочни комплексни програми за модернизация и реконструкция.
От усъвършенствуване се нуждае планирането на техническото обновяване на производството и в народностопански мащаб. Основният проблем тук е разпределението във време и синхронизацията на процеса на техническо обновяване на производството по отрасли и организации да бъдат оптимални от гледна точка на концентрацията на капиталните вложения по обекти и ефективността на цялото обществено производство.
Въпросите на изграждането на техническата база са тясно свързани с проблемите на нейната експлоатация, където се реализират създадените от техническия прогрес предпоставки за висока ефективност. Това най-вече се отнася за използуването на нововъведените средства на труда, които осигуряват по-голям принос в повишаването на ефективността на производството в сравнение със старата техника. Тъй като обемът на нововъвежданите основни фондове е голям, интензивното им натоварване спестява също значителен обем капитални вложения и други разходи за народното стопанство.
Използуването на нововъведените основни производствени фондове в страната сега не е задоволително. За това влияят несъответствието между организационно-квалификацион- ното равнище на производството и нивото на внедряваната техника, а така също ниската комплексност на модернизацията и реконструкцията,, допусканите грешки при проектирането и др. Назрял е въпросът усвояването на нововъвежданата техника да се разглежда като етап на внедряването. Трябва да се планира и отчита в неразделна връзка с внедряването до пълното усвояване на мощностите. За това, разбира се, са необходими съответни усъвършенствувания в икономическите стимули.
На четвърто място, като важно средство за системен подход към факторите на повсеместната интензификация изпъква правилното разпределение на икономическите, административните и други методи за управление на.качеството на продукцията по етапи на научно-техническия прогрес и в тясна връзка с удовлетворяваните потребности.
редица от досегашните методи за управление на качеството оценяват преди всичко формиралото се равнище на потребителските параметри, изразходваните вече трудови и материални ресурси, посочват свършен факт – потребителските параметри на изделието съответствуват или не на предявяваните стандартни изисквания. Потребителските свойства не се обвързват достатъчно с изучаването на конкретните потребности от тях, със степента на задоволяване на тези потребности.
При установяване на несъответствие на потребителските параметри на производенето изделие с потребностите е невъзможно с икономически, технически или организационни мерки да се върне на обществото понесената от него загуба. Налагането на глоби и дестимулирането им имат повече възпитателно, от- колкото икономическо значение.
Нужно е да се направи невъзможно извършването на разходи по повишаване на потребителските параметри на продукцията в различните етапи на научно-техническия цикъл, ако това не води до крайна икономическа или социална изгода, за обществото. За тази цел е особено важно да се усъвършенству- ват стандартите /нормалите/ и цените в тяхната взаимовръзка.
Важна насока за усъвършенствуване на стандартите и тяхното въздействие върху качеството е по-пълното отразяване в тях на сложното взаимодействие между производството и потреблението, превръщането им в нормативи за обществената потребителна стойност на продукцията. ‘Възможност за това дава по-широкото представяне в стандартите на експлоатационните параметри на изделията, тяхното по-често актуализиране в резултат на системно следене на „поведението” на продукцията у потребителя. За изделията, които образуват при производството си единна технологична верига, е наложително раз- работването на комплексни стандарти с взаимосвързани изисквания към суровините, материалите, комплектуващите изделия, методите за изпитания, опаковката, транспортирането и съхраняването. Те трябва да съдействуват за установяването на взаимосвързани и обосновани цени на комплектуващите изделия и на крайната продукция.
Необходимо е да се разширява практиката за разработване на стандарти въз основа на перспективни показатели, основаващи се на тенденциите на научно-техническия прогрес. В тези изпреварващи стандарти следва да се включват не само характеристики, които установяват съществуващи изисквания към техниката, но и такива, които се съдържат в осъществявани в страната проектни разработки, в най-новите чужди и наши патенти и авторски свидетелства, характеризиращи по същество най-добрите в момента технически идеи в света. Поради това, че отразяват стъпаловидното, перспективното повишаване на потребителските свойства, тези стандарти създават информационни възможности цената на изделието да се определя така, че производителят да бъде трайно заинтересован от преминаването към по-високо стъпало в развитието на изделието.
За постигането на по-голяма икономическа обоснованост на мероприятията по повишаване качеството на продукцията съществено значение има съгласуваността във времето на разработването на новите изделия със създаването на стандартната и ценовата документация. От тази гледна точка е необходимо да се въведе за всяко ново изделие или процес преди включването в плана и през време на разработката му съответна регламентирана технология на разглеждане на: очакваните потребности от продукта у нас и други страни, разходите и сроковете за разработка, основните технико-икономически и експлоатационни параметри, лимитните цени и др,, и то въз основа на сравняването им както със съответното заменяемо изделие или процес, така и с най-добрите световни показатели. Сред параметрите трябва да намери място и изискването на разработването на един или друг елемент на изделието или процеса на равнище изобретение.
Тези изисквания трябва да се имат предвид при изграждането на комплексните системи за управление на качеството в предприятията и стопанските организации. В рамките на системите е важно по-широко да се прилагат статистически методи за контрол на качеството, особено при производството на сложни изделия. Това изисква съответно масово обучение на инженерно-техническите кадри по въпросите на статистическия контрол, заплащането и служебното израстване на инженерно- техническите кадри и работниците трябва по-тясно да се свърже с конкретните резултати по качеството като синтезиращ израз на резултатите от техническия прогрес в съответното производство.
На пето място, ефективното решаване на проблемите на научно-техническия прогрес и на останалите фактори на повсеместната интензификация в тяхната органична взаимовръзка предполага по-нататъшно всемерно повишаване на творческата и изобретателската активност на трудещите се, създаване на богата нормативна база, прилагане на съвременни технически средства и методи за управление на научно-техническия прогрес.
В условията на съвременния научно-технически прогрес творческата активност на трудещите се е решаваща, определяща за нашето развитие. Ето защо управлението на научно- техническия прогрес включва като вътрешноприсъщ елемент и широка организаторска и масово-политическа работа за най- активно участие в тази дейност на всички трудови колективи, на всички трудещи се в страната. Във връзка с това особено значение има по-нататъшното обвързване на съревнованието, на неговите форми и методи с конкретните задачи по комплексната автоматизация и механизация на производството, народностопанската икономия на суровини, материали и енергия въз основа на научно-техническия прогрес, повишаването на технико-ико- номическото равнище на производствения апарат и качеството на продукцията.
От по-нататъшно развитие се нуждаят насочването и организирането върху планова основа на изобретателското и рационализаторското творчество в страната. Пред изобретателите и рационализаторите е необходимо да се поставят цели за достигане на оригинални и патентноспособни технически решения, като се създаде по-добра организация за оценка и стимулиране на тяхната дейност. В съответствие с това следва да се усъвършенствува и специфичното обслужване на тази дейност.
Диалектическата взаимовръзка между качествените преобразования в елементите на производителните сили в тяхната динамика е най-важният предмет на нормирането, съдействуващ за превръщането му в научна основа за Формиране на плановете и реализация на най-прогресивните направления на научно-техническия прогрес. Проучванията показват, че нормативите, отразяващи релациите техника-работна сила, техника- материални ресурси, капитални вложения-техника и техника-продукция., имат изключително значение за разработването на перспективните народностопански планове, за определянето на степента на въздействие на различните фактори ВЪРХУ повсеместната интензификация. От тези позиции е важно в бъдеще да се разработят модели и информационни технологии, с помощта на които въз основа на данни за съотношението между елементите на производителните сили и друга информация за условията на развитие по-пълно да се описва равнището на интензификация, динамиката и ефективността на развитие на народното стопанство.
На нивото на стопанските организации и предприятията следва да се обмисли въпроса за изграждането на стройна система от показатели и разчети за пофакторно определяне на влиянието, което оказват внедряваните научно-технически постижения върху показателите за ефективност на производствено-стопанските звена за текущи планови и отчетни периоди. Тя трябва да се основава на измененията в разходните норми и нормативи, в резултат на което използуваните ресурси и ефектът от внедряваните научно-технически постижения да се улавят по цялата верига на производството в дадена стопанска организация и във всички форми, в които те се проявяват.
Всичко това, разбира се, е възможно въз основа на съвременната. управленска техника. Чрез използуването на изчислителна техника и уеднаквяването на алгоритмите за разчитане ще се създаде възможност нормите, нормативите и редица от показателите за ефекта и разходите да се агрегират и дезагрегират по равнища на управление на народното стопанство, с което ще се достигне по-голяма съгласуваност на управленските решения.
По такъв начин достигането на по-голяма системност и по-високо качество на управлението на научно-техническото развитие в условията на повсеместната интензификация не може да бъде решено без органично съчетаване усъвършенствуване- то на организационно-икономическите механизми на управление с внедряването на принципно нови технологии на съхраняване. търсене и обработване на информацията, изградени въз основа на съвременни технически и математически средства. Децентрализация на вземането на стопански решения, развитието на инициативата на по-ниските равнища на управление в областта на научно-техническия прогрес предполагат съответна централизация на управлението на процесите по внедряването и използуването на принципно нова информационна технология за организация на социално-икономическите и научно-техническите процеси.
Неспазването на тази своеобразна диалектика в условията на съвременната научно-техническа революция, на нарастващата сложност и динамичност на производството би означавало прогресиращо влошаване на качеството на управлението и намаляване на ефективността на развитие на народното стопанство. То не е и не може да бъде алтернатива в икономическата и научно- техническата политика на партията и държавата.
Статията е част от СБОРНИК от материали на СЕМИНАРА ПО НАУЧНО -ТЕХНИЧЕСКА ПОЛИТИКА
София, 1983
Издаден от:
ДЪРЖАВЕН КОМИТЕТ ЗА НАУКА И ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС
