В програмата на БКП, приета на нейния Десетия конгрес, се подчертава, че „една от централните задачи за усъвършенствуването на социалното управление е да се създаде и развива единна система за социална информация, която отразява състоянието, процесите и тенденциите на единния и цялостен обществен организъм, на всички негови елементи” [1]. Основната трансмисия за реализиране изискванията на партийните форуми и решения при изграждането на ЕССИ представлява методическото осигуряване на тази система.
1. Същност на методическото осигуряване на ЕССИ
В широкия смисъл на думата под методическо осигуряване на ЕССИ следва да се разбира съвкупността от взаимносвързани методи за организация и управление на всички сфери на обществения живот в условията на комплексно внедряване и използване на електронно-изчислителна техника, средства за предаване на данни и математически методи и модели, които са неделима част от единната система за социална информация.
Изграждането на ЕССИ не е само внедряване на технически средства и математически методи в управленската практика, а и съответно изменение на методите за организация и управление, т. е. на
методиките за реализиране на отделните управленски функции като планиране, отчитане, нормиране, прогнозиране и т. н., на технологията на управление, на режима, стила и формите на организация на труда и пр. При това въпросът не стои методите на организация и управление „насилствено” да се приспособяват към икономико-математическите методи и модели, нито пък икономико-математическите методи и модели да се „втикват” в ограничените понякога рамки на методиките по реализирането на една или друга управленска функция или на някаква управленска организация. Методическото осигуряване на ЕССИ е по същество усъвършенствуване на методите на организация и управление, както от гледна точка на общите насоки в усъвършенствуването на социалното управление, така и в съответствие с изискванията на техническите средства и математическите методи при тяхното широко внедряване и използване в управленската практика.
Методическото осигуряване на ЕССИ трябва да се строи като неразделна съставна част на общата методология и технология на управление.
Във връзка с това следва да се отбележат два момента. Първият е, че кръгът на методическите проблеми по създаването на ЕССИ не се ограничава с методите на организация и управление, а включва още методическите задачи по проектирането и внедряването на ЕССИ и нейните подсистеми. Макар че двата проблема— усъвършенствуването на методите на организация и управление в условията на неговата автоматизация и разработването на методите на проектиране и внедряване на автоматизираните системи за управление, имат много допирни точки, но те не са идентични: разработването на методите на проектиране е свързано със създаването на „методи за създаване на методи за организация и управление”. Включването и на двата вида проблеми в методическото осигуряване на ЕССИ се определя както от тясната взаимовръзка, така и от факта, че поради уникалността на единната система за социална информация в практиката отсъствуват предварително разработени методи за нейното създаване.
Вторият момент е, че методическото осигуряване на ЕССИ, като част от общата методология на социалното управление, има подчинено значение по отношение на неговите основополагащи закономерности и принципи. Социалното управление и методологията му се базират на марксистко-ленинската наука за обществото, на разкритите от нея обективни закони на развитие, чието отчитане и използване е характерно за управленските процеси при социализма. Протичането на тези процеси в съответствие с обективните закони на развитие и главните черти на социалистическото обществено производство се насочва от основополагащите закономерности и принципи на социалното управление. Ето защо изграждането на ЕССИ не е призвано и не може да изменя тези закономерности и принципи, а трябва да се опира на тях.
Съответно в кръга на методическите проблеми на ЕССИ следва да намерят отражение само тези елементи от общата методология на социалното управление, които са тясно свързани с автоматизацията и организацията на управленските процеси и информацията или по-конкретно, които се развиват и даже създават под непосредственото влияние на изграждането на ЕССИ.
В нашата и чуждата практика на изграждане на крупни автоматизирани системи за управление (например автоматизирана система за планови разчети — АСПР, автоматизирана статистическа информационна система — АСИС и др.). съществува известен опит на разглеждане и разработване на въпросите на методическото осигуряване под формата на самостоятелна осигуряваща подсистема, която заедно с другите осигуряващи подсистеми (за информационно, програмно, техническо, кадрово и правно осигуряване) обединява в единно цяло съвкупността на така наречените функционални подсистеми. Това включване на методическите проблеми в списъка на осигуряващите подсистеми има до известна степен условен характер, тъй като значението на проблемите не е само в създаването на условия за взаимносвързана работа на функционалните подсистеми, както е в случая с другите осигуряващи подсистеми. Методическите проблеми са пътеводната линия при създаването на автоматизираните системи за управление и информация. Следователно важното за теорията и практиката не е това, че с отделянето на тези проблеми в самостоятелна осигуряваща подсистема тяхното значение формално се приравнява със значението на другите осигуряващи подсистеми, а че с този факт се създава възможност за комплексност и адресност при решаването на проблемите. От това произтича целесъобразността при изграждането на ЕССИ методическите проблеми на системата също да се разглеждат единно с ясно определени граници и съставни части.
2. Видове проблеми на методическото осигуряване на ЕССИ
Сложността и особеностите в структурирането на ЕССИ предполагат методическото осигуряване на системата да бъде разграничено на направления и блокове в съответствие с нейната структура.
Ако се изхожда от вече установилите се научни виждания за ЕССИ би могло да се говори за две направления в методическото осигуряване:
- общометодическо осигуряване на ЕССИ и
- локално методическо осигуряване, осъществявано за всяка една система за управление и информация, от която се състои ЕССИ.
Проблемите, влизащи в общометодическото осигуряване на ЕССИ, имат определящо значение по отношение на локалното методическо осигуряване.
Важен за практиката критерий за класифициране проблемите на методическото осигуряване на ЕССИ е и тяхното отношение към проблемите на останалите осигуряващи подсистеми. От тази гледна точка методическото осигуряване следва да се разглежда като състоящо се от централен блок и блокове за методическо осигуряване на всяка една от другите осигуряващи подсистеми, т. е. в подсистемите за информационно, програмно, техническо, кадрово и правно осигуряване на ЕССИ. Това делене на методическото осигуряване отразява неговата водеща роля сред осигуряващите подсистеми, чиито методи се разработват в съответствие с методите на организация и управление, усъвършенствувани или създавани в централния блок на подсистемата. За да има обаче по-голяма организираност в методическата работа по изграждането на ЕССИ, е необходимо проблемите на централния блок ясно да се разграничат от методическите проблеми на останалите осигуряващи подсистеми и особено подсистемата за информационно осигуряване, с която методическото осигуряване най-тясно си взаимо- действува. По наше мнение и от теоретически, и от практически съображения е полезно да се приеме, че към централния блок се отнасят методическите проблеми, които пряко съдействуват за определяне състава и съдържанието на информацията, а така също изискванията, които се предявяват от тази гледна точка към нейната организация. Към общите за методическото и информационното осигуряване проблеми следва да се отнесат тези, които определят формите за представяне на информацията и начините за нейното съхраняване и търсене.
Същността на методическото осигуряване на ЕССИ, и най-вече на централния му блок, изисква неговото разделяне да се осъществява като се изхожда от още един важен за практиката критерий — проблемите на организацията на информацията в Народното стопанство като цяло, за чието решаване то пряко трябва да съдействува.
Да разгледаме до какво се свеждат главно тези проблеми.
Известно е, че при „ръчното” опериране с големи съвкупности от взаимообуславяща се информация, логиката на информационния процес cе разделя на множество самостоятелни звена. В резултат на това настъпва специализация в управленския труд, стеснява се полето на работа на отделната личност, което, от една страна, повишава нейната производителност и способствува за натрупването на опит, а от друга — затруднява процеса на съгласуване и комплексно решаване на управленските проблеми. В условията на интензификация на информа-ционните процеси управленските подразделения се стремят към оси-гуряване на вътрешна надеждност чрез информационно презапасяване. Възниква определена „информационна изолираност” на колективите на отделните подразделения и ненужно повторение на сродна информация в тези подразделения. Нарушава се приемствеността и своевременността на информационните потоци, затруднява се съпоставимостта на данните и се снижава степента на тяхната достоверност. Става излишно претоварване на управленския език в икономиката с редица синонимни и омонимни термини.
Въпреки придобитото разнообразие информацията в Народното стопанство запазва своите вътрешни, семантични свойства, предразполагащи към интеграция. Признак за това е структурната общност на изходната и многоцелевата приложимост на входната информация при решаването на редица управленски задачи, което отговаря на възможностите на изчислителната техника за високоефективна, комплексна обработка на данните. Използването на електронноизчислителната техника и математически методи в управлението обаче не довежда от само себе си до обвръзка на информацията в Народното стопанство, а създава само потенциални възможности за това, като поставя на преден план въпроса за целенасоченото решаване проблемите на интеграция на информацията [2].
Внимателното анализиране интеграцията на информацията в Народното стопанство като сърцевина на нейната организация в условията на ЕССИ показва, че е правилно да се говори за два вида интеграция:
— интеграция на информацията по съдържание, изискваща съпо- ставимост и обоснована логическа взаимовръзка между използваните в управлението информационни съвкупности;
— интеграция на информацията по функции на преобразуването й, изискваща типовост в начините и порядъка на осъществяването на тази дейност.
В съответствие с това може да се говори за две групи проблеми, влизащи в централния блок на методическото осигуряване и най-вече на общометодическото осигуряване на ЕССИ и намиращи се в тясна взаимовръзка помежду си:
— разработване на методи, съдействуващи за интеграция на информацията по съдържание;
— разработване на методи, съдействуващи за интеграция на информацията по функции на преобразуването й.
Делението на проблемите на общометодическото осигуряване на ЕССИ на такива групи представлява предпоставка за правилната насоченост и организация на тяхното решаване, а така също и за цялата дейност по изграждането на системата. Причината за това е в достигнатото равнище на развитие на ЕССИ, което се характеризира със сравнително добра техническа база и с голяма сложност и комплек- сност на вътрешната структура на системата. Това равнище на развитие на ЕССИ изисква нови, неизползвани досега средства за управление на процесите на нейното по-нататъшно изграждане и ефективно функциониране. Опитът на редица страни, в които се изграждат крупни информационни системи (та макар и по-малко сложни от ЕССИ), показва, че едно от най-ефективните такива средства представлява създаването на информационни системи на самите информационни системи, т. е. на информационни метасистеми. Изграждането на дадена информационна метасистема обаче не е възможно без решаване на методическите проблеми на интеграцията на информацията по функции на преобразуване, което издига важността на тези проблеми и поставя остро въпроса за правилното разпределение на ресурсите и организиране на взаимодействието между дейностите по осигуряването на двата вида интеграция в ЕССИ.
Да разгледаме по-важните и конкретни проблеми от всеки вид, отнасящи се към централния блок на общометодическото осигуряване и наричани за краткост общометодически проблеми или проблеми на общометодическото осигуряване на ЕССИ.
3. Общометодически проблеми на интеграцията на информацията по съдържание
Сърцевина на общометодическото осигуряване на ЕССИ от гледище на интеграцията на информацията по съдържание представлява по-нататъшното усъвършенствуване на балансовия метод на ръководство на Народното стопанство.
Балансовите модели, с помощта на които се реализира този метод, се отличават от другите видове икономико-математически модели с това, че най-пълно и най-точно отразяват същността на възпроизводствения процес, протичащ в Народното стопанство, поради което могат да служат като ефикасно средство за обвръзка и интеграция на информацията. Тези възможности обаче се използват недостатъчно в управленската практика. Балансовият метод все още не обхваща редица специфични страни и елементи на възпроизводствения процес. Много баланси се разработват и използват без достатъчна взаимовръзка помежду си. Разработването на балансите се осъществява предимно при отчитане изпълнението на плана и при дългосрочни и краткосрочни предпланови или паралелни на плана разработки, но не и със самото съставяне на плана, което е възможно и особено необходимо за осигуряването на пропорционалност в Народното стопанство и ефективност на управленския труд.
При развитието на дейността по общометодическото осигуряване на ЕССИ е необходимо да се преодолеят тези недостатъци, като се осигури изграждането на интегрирана система от балансови модели в страната. Системата следва да представлява своеобразна многоаспектна картина на преките и обратните връзки в народното стопанство, в която всяка таблица отразява една или друга специфична страна на възпроизводствения процес, един или друг негов елемент. Тя ще бъде скелетът, в който ще се вплитат от локалното методическо осигуряване на ЕССИ и други икономико-математически модели и то в местата, където са узрели предпоставките за адекватно математическо описание на социално-икономическите процеси и явления и за математическа оптимизация на управленските решения.
Първа крачка за решаването на проблема може да бъде разработването на конкретна схема на системата от баланси на национално равнище, определяща състава на балансовите модели и позициите във всеки един от тях. За да се постигне по-голяма систематизация на връзките между отделните страни и елементи на възпроизводствения процес, конструктивните схеми на някои от разработваните досега баланси ще трябва да се модифицират при включването им в общата схема. Ще бъде необходимо да се разработят и някои нови за практиката балансови модели, а така също модели, свързващи други баланси.
При сегашното развитие на нашите познания за социално-икономическите процеси в общата схема на системата от баланси трябва да се включат следните баланси и модели:
а) Балансови модели, отразяващи технологичната структура на общественото възпроизводство. Това са моделите на основния баланс в системата — баланса на междуотрасловите връзки, обвързан със системата от частни материални баланси. Чрез него се обхващат специфичните връзки в системата на материалното производство от типа „разход-продукция”. Тези модели трябва да се разработват както в статичен, така и в динамичен аспект и не само на базата на стопански, но и на „чисти” отрасли, т. е. чрез продуктов метод на отчитане на продукцията и определянето на отрасловата принадлежност. С тяхна помощ могат да се правят анализи и вземат решения главно по технологичната структура на възпроизводствения процес и да се измерва влиянието на структурните изменения върху динамиката на обобщаващите показатели.
При определянето на позициите в моделите на междуотрасло- вия баланс трябва да се има пред вид не само общата насоченост на тяхното използване, но и конкретните практически задачи, които ще се решават с помощта на моделите. Може да се счита, че на този етап е целесъобразно и възможно да се определят следните съпоставими и в различна степен агрегирани номенклатури на продукцията, услугите и отраслите:
- за нуждите на общия анализ на структурата на Народното стопанство — с 20—25 отрасъла;
- за анализ и планиране на инвестициите и техническия прогрес — със 100—200 отрасъла;
- за планов баланс на междуотрасловите връзки —с около 1000 позиции продукция;
- за централизирано разпределение на материалните ресурси, натоварване на производствените мощности и транспорта — с около 10 000 позиции продукция и т. н.
б) Балансови модели, отразяващи социално-икономическата структура на общественото възпроизводство. Това са балансът на обществения продукт, разглеждащ производството и разпределението на съвкупния обществен продукт по големите икономически групировки — фондове, възстановяване, потребление и натрупване; сводният финансов баланс, обхващащ разпределението на съвкупния обществен продукт чрез неговия най-общ измерител — стойността; балансът на трудовите ресурси и разходи; балансът на външноикономическите връзки; балансът на националното богатство. С помощта на тези модели, обвързани с междуотрасловите баланси, могат да се правят анализи и вземат решения относно равнището на социално-икономическото развитие, структурата на обществения продукт, ефективността на Народното стопанство и външноикономическите връзки, структурата и динамиката на фондовете и капиталните вложения и други системни изменения в прогресивно-пропорционалното функциониране на Народното стопанство.
в) Свързващи и други специфични баланси, допълващи системата. Такива например са моделът за информационен преход между балансите на междуотрасловите връзки по чисти и стопански отрасли; балансът на търсенето на населението и стоковите маси; балансът на връзките между промишлеността и селското стопанство; балансът на суровинните и енергийните ресурси и потребности; балансът на междурайонните връзки и др. Поради липсата на интегрирана система от баланси тези модели все още не намират приложение в управленската практика.
Голямо значение за обвързаността на балансите в единна система има също така съставянето на материално-финансови баланси, които комплексно да отразят една или друга страна на народностопанския оборот от гледна точка на паричните средства. Системното разработване на такива баланси би допълнило и обогатило разгледаната съвкупност от модели, за което свидетелствува съществуващият опит в това отношение в съветската практика [3].
Научното обосноваване и разработване на интегрирана система от баланси на национално равнище може да създаде по-съвършена база за комплексно управление на Народното стопанство само при условие, че проблемите на пропорционалността на развитието и за интеграцията на информацията се разглеждат като проблеми на всички равнища на народностопанската йерархия.
Подходът от общото към частното при изграждането на интегрираната йерархическа система от балансови модели в страната изисква при определянето на състава и съдържанието на балансовите модели на по-ниските йерархически равнища да се отчитат, от една страна, особеностите на всяко йерархическо равнище, а, от друга — методологията и съдържанието на балансовата информация на национално равнище. За това е необходимо следното:
а) Да се определи кръгът от управленски задачи на всички равнища, чието решение ще се осигурява от балансовата система. Например ако пред звеното стои задача по регулиране на паричното обръщение, то ще трябва да знае механизма на взаимодействие между структурата на кредитните вложения и кредитните ресурси и да предвиди тази информация за предоставяне от балансовата система.
б) Да се разработи единна система от класификации на елементите и видовете дейности в общественото възпроизводство и на техните показатели, отразявани чрез балансите, и се установят алгоритмичните взаимовръзки между тези класификации.
Първият въпрос е нов за нашата практика и следва да се решава в тясна връзка с проблемите на интегрирането на информацията по функции на преобразуване, докато при втория има известен опит по неговото решаване и то главно за нуждите на интегрирането на информацията по съдържание.
Във връзка с това може да се отбележи, че сега разработваните единни класификатори, макар и да се създават на базата на единна методология, не са съгласувани и обвързани помежду си от гледна точка на една интегрирана система от баланси в страната. Не са решени методическите въпроси и не е започната работа по изграждането на единния класификатор на финансовите средства, на показателите и други, които имат решаващо значение за взаимната обвръзка на значителна част от съществуващите класификатори и показатели в Народното стопанство. В резултат на това информационните системи, създавани в предприятията, комбинатите, обединенията и т. н. не осигуряват обработка на данните, която да позволява ефективно последователно групиране на първичната информация в съответствие със структурата на балансовите модели на различните равнища.
При развитието на дейността по общометодическото осигуряване на ЕССИ трябва да се създадат необходимите методически условия за многоаспектна обвръзка и по-нататъшно усъвършенствуване на системата от класификатори от гледна точка на интегрираната балансова система и интегрираната обработка на данните. На първо място е необходимо да се разкрият, на основата на системата от баланси, връзките между обектите на класификация в Народното стопанство и техните свойства. На тази база трябва да се разработи цялостна схема за обвръзка на единните класификатори, в която да се покаже:
— обвръзката между обектите на класификация, когато тяхното множество се дели по набор от независими признаци;
— обвръзката между обектите на класификация с общи или взаимосвързани признаци на деление.
Важно изискване към схемата е самите обекти за даден период да се разглеждат като: независими, но преминаващи от един вид обект в друг (напр, строителната продукция — здания, съоръжения и др., в случай на готовност преминава в основни фондове); независими, но пресичащи се по съдържание (напр. чистите и стопанските отрасли) и напълно независими единици от гледна точка на системата от баланси (напр. капиталните вложения и населението).
На базата на такава схема за обвръзка на единните класификаторит е необходимо да се разработят, недостигащите за обхващане на множеството, нови класификатори и постепенно да се усъвършен- ствуват действуващите в момента. Следва също така да се ускори работата по създаването на автоматизирана система за поддържане и развитие на класификаторите като база за ефективно осъществяване на тези. усъвършенствувания, за своевременно внасяне на взаимосвързани изменения в системата от класификатори и довеждане на тези изменения до потребителите.
Важна съставна част на проблемите на интеграцията на информацията по съдържание са и редица общометодически въпроси на Нормативния метод на управление на Народното стопанство.
Нормативите, с чиято помощ се реализира този метод, представляват по своето съдържание характеристики на връзките между елементите на възпроизводствения процес и играят водеща роля в информационното осигуряване на системата от баланси. Нормативите за разход на суровини и материали например са основа за образуване на известните коефициенти на преките разходи в междуотрасловия баланс; нормативите за използваемост на основните фондове и за фондоемкост на продукцията са израз на част от връзките между баланса на националното богатство и междуотрасловия баланс и т. н. При една развита интегрирана система от баланси само някои от нормативите, които сега се включват в понятието система от нормативи или нормативна база, ще останат несвързани пряко с отделните модели в системата. Поради това първото основно изискване към системата от нормативи, от гледна точка на интеграцията на информа- цията по, съдържание в ЕССИ, е тяхното структуриране, агрегиране и дезагрегиране да се осъществява в строго съответствие с предварително разработена единна схема от балансови модели за всички йерархически равнища. С това, от една страна, ще се постигне значително по-правилна и точна обвръзка, агрегация и дезагрегация на нормативите, а от друга — ще се създадат предпоставки за преодоляване на недостига от изходни данни за плановите баланси, изпитван сега в практиката.
Проблемът за нормативите в условията на ЕССИ не може да бъде решен и без пълното осигуряване на прогресивност на норматив- ната информация. Осигуряването на прогресивност предполага норма- тивната информация на всички равнища на управление да се актуализира въз основа на последните постижения на научно-техническия прогрес. Този въпрос е извънредно сложен, тъй като научно-техническите идеи, водещи до изменение на нормативите, възникват на равнището на отделните производствени процеси, а ефективното управление на Народното стопанство е възможно само, ако се изхожда от задачите и целите на цялото общество. Преодоляването на тази сложност изисква от общометодическото осигуряване на ЕССИ да се разработят конкретни организационни схеми за формирането и движението на потоците от нормативи, които да обхващат всички йерархически равнища и да отчитат не само изискванията на системата от баланси, но и спецификата на отразяваните научно-технически процеси. Необходимо е също така да се задълбочат изследванията на динамиката и факторите на изменение на нормативите с помощта на нови или усъвършенствувани методи и средства. Ще бъде полезно за нуждите на икономическия анализ да се разработят методически изисквания за съпоставянето на родните нормативи със съответни нормативи, отразяващи световно равнище в дадения момент или за бъдещи периоди.
Съществен общометодически проблем при осигуряването на комплексност и прогресивност на нормативната база представлява и по-нататъшното усъвършенствуване на методиката за построяване на първичните нормативи за разход на ресурси от гледна точка на по-пълното обхващане на вертикалната интеграция на производствените процеси. Това е възможно да стане например на базата на калкулативния метод, който позволява изчисляването на своеобразни нормативи за пълните разходи още на равнище предприятие и по този начин осигурява единство на нормативната база в цеха, предприятието, отрасъла [4].
4. Общометодически проблеми на интеграция на информацията по функции на преобразуването й
Сърцевина на общометодическото осигуряване на ЕССИ от гледище на интеграцията на информацията по функции на преобразуването й представляват методическите въпроси на типизирането на управленските технологии, разработвани сега в страната в. съответствие с приетите кибернетични схеми на управление.
Проектирането на технологиите на управление като съвкупност от правила и сведения за последователността и методите на изпълнение на отделните фази, функции, дейности и операции в целенасочения управленски процес [5] е отправен пункт в работата по: локалното методическо осигуряване на всяка една подсистема на ЕССИЗадачата на общометодическото осигуряване на ЕССИ е да внесе типовост в тези разработки от гледна точка на рационалната организация на информанцията и ефективното използване на електронноизчислителната техника в цялото народно стопанство.
Внасянето на типовост в управленските технологии означава разработването на типови блокове в тях, които включват общи методи и средства за реализация на управленските задачи и за формиране и обработка на информационните потоци. Задължително изискване към тези блокове е разработването им да се осъществява до определена степен на детайлизация, даваща условия за творческо участие на всеки човек в управленския процес. Това ще осигури по-голяма гъвкавост на управленските технологии и ще повиши надеждността на функциониране на автоматизираните системи за управление като човеко-машинни системи.
Общометодически проблем, чието решаване създава предпоставки за типизиране на управленските технологии, представлява непосредственото проектиране на технологиите на информационната дейност в системата на специализирания орган за информационно обслужване в страната — Комитета по ЕССИ. С тези технологии ще се определят дейности и процедури, имащи изключително значение за разработването на технологиите във всички министерства и организации. Ще се внесе по-голяма яснота за обхвата и съдържанието на дейностите и процедурите, които е целесъобразно да се включат във функцията „информационно обслужване”, отделена в кибернетичните схеми за управление на министерствата, ведомствата, стопанските организации и предприятията като специализирана функция за осигуряването им с информация.
Съществен проблем на общометодическото осигуряване на ЕССИ представлява създаването на базата на натрупания досега опит по разработване на управленски технологии на единен класификатор на функциите, дейностите, процедурите и операциите в управлението. Внасянето на еднообразие в наименованието и съдържанието на тези елементи, осъществявано с изграждането на класификатора, трябва да завърши цялата подготвителна работа по създаването на необходимите условия за типовост в управленските технологии.
Внасянето на типовост изисква не само създаването на пред- поставки за това, но и непосредствено разработване на редица важни управленски процедури като типови процедури. На настоящия етап ще бъде ефективно това да са процедурите, с чиято помощ да се допринесе съществено за интеграция на информацията по съдържание, а именно: процедурите , по разработването на единната система от баланси, създаването и използването на нормативната база и изграждането, поддържането и развитието на единната система от класификатори. Някои от тези процедури ще бъдат специфични за отделните равнища. Специфична ще бъде и информацията, която ще се систематизира чрез тях в отделните министерства, ведомства, стопански организации и предприятия, но това ще става с помощта на еднаква последователност от операции. Тяхното създаване ще осигури органическо вписване на
разработките във връзка с интеграцията на информацията по съдържание в непосредствената и комплексната управленска практика.
Паралелно и взаимосвързано с работата по проектирането на управленските технологии и тяхното типизиране следва да се решава и проблемът по измерване качеството на информационния продукт и потребностите от различни видове информация за управлението на информационната дейност, без което е невъзможно нейното пълноценно интегриране. Тъй като по този проблем почти няма методически разработки и опит, на него следва да се спрем по-подробно.
Като изходен теоретически момент при решаване проблема за измерване качеството на информацията може да се приеме подходът, който се използва при изследване качеството на продукцията и се състои в разкриване на връзката между „производствените” и „потребителските” качества на продуктите. Сериозно начало за практическа дейност по измерване качеството на информацията е незабавното започване на работа по организирането на статистическо наблюдение за статистическата, плановата, техническата, социологическата и други видове информации, т. е. по разработването на нов отрасъл на статистиката — статистика на информацията.
Основни функции на статистиката на информацията ще бъдат отчитането и анализът на качеството на информацията като един от най-важните фактори за усъвършенствуване на социалното управление Единици на наблюдение в статистиката на информацията следва да представляват не само информационните масиви под една или друга форма, но и материалните и трудовите ресурси в информационната индустрия, а отчетни единици — всички предприятия, организации министерства и ведомства, влезли в обхвата на перспективната про грама по изграждане на ЕССИ, На първо време е възможно кръгът н единиците за наблюдение и отчетните единици да се ограничи в зависимост от поставените конкретни цели пред наблюдението внедряването на разработените управленски технологии в практиката
Сравнителният диапазон на наблюдението трябва да включва следните показатели:
1. Наличието на различни видове информация: състав на инфор мацията (основни документи и показатели по обекти на управление задачи); класификации и номенклатури, влизащи в състава на пока зателите; източници на информация; алгоритми за преобразуване входната информация; периодичност, срокове за представяне на входната и изходната информация.
2. Потребност от различни видове информация: потребност от нови входни и изходни показатели (нови разрези на информацията) целесъобразна периодичност; необходимост от изменение на срокове за представяне на информацията на потребителя; необходимо равни на достоверност; необходима точност на данните.
3. Технически и програмни средства за обработка на данните: наличие на комплекти от технически средства (по зидове оборудване) ; използване на техническите средства (натоварване по видове оборудване); състав на програмното осигуряване (общ обем и разпределение по видове); използване на програмното осигуряване за решаване на задачи.
4. Труд по отделни функции на преобразуване на информацията: численост на персонала; квалификация; фонд работна заплата.
5. Ефективност и качество на използваната информация: изпол-зваемост на информацията по отделни функции на управление; разходи за информация; достоверност; точност.
Създаването на система от статистически показатели за информацията ще даде възможност за анализиране ефективността на информацията и информационния капацитет на различните звена в Народното стопанство, степента на дублиране на отделни групи показатели, за оценяване влиянието на периодичността, сроковете за представяне, достоверността, точността и другите характеристики на информацията върху качеството на управлението, за разработване на оптимална организация на информационната индустрия. Важна задача на статистическия анализ на състава на информацията представлява също така оценката на качеството на отделните видове информация за различните нейни потребители.
На базата на фактическите (статистическите) данни за разходите, „производството” и използването на отделни видове информация и на приетите управленски технологии може да се разработи цяла система от нормативи за информационната дейност в страната. Те ще бъдат основа за изграждането на съвременна информационна метасистема на ЕССИ, без която, както бе отбелязано, е невъзможно по-нататъшното ефективно създаване и функциониране на единната система. Организационните условия за това в страната са създадени с образуването на Комитета по ЕССИ и с възлагането му на ръководни функции както по изграждането на всички автоматизирани системи за управление, така и по организацията и диспечеризирането на информационните потоци в страната.
* * *
Практическото реализиране на общометодическите разработки по ЕССИ ще се осъществи преди всичко чрез локалното методическо осигуряване на системите, които са включени в нея. Особена роля в това отношение следва да има методическото осигуряване на автоматизираната система за планови разчети и на автоматизираната статистическа информационна система. За разлика от отрасловите автоматизирани системи за управление, които са специализирани в обработката на информация по сравнително тесен кръг от задачи на материалното производство или непроизводствената сфера, както и от другите функционални и ведомствени системи, специализиращи се по задачи на контрола и организацията на някои страни на стопанския, политическия и духовния живот на страната, АСПР и АСИС обработват информация за главните функции на социалното управление, обхващащи всички отрасли и страни на процеса на общественото възпроизводство. АСПР ще осигури повишаване на научното равнище на планирането на базата на комплексно обвързване и оптимизация на всички аспекти и раздели на плана за обществено-икономическо развитие. АСИС от своя страна ще се развие като интегриран комплекс за обратна връзка в социалното управление. И двете системи по най-тесен начин са свързани с автоматизираните системи на функционалните министерства, ведомствата, отраслите, териториалните единици и предприятията, по-точно пронизват тези системи, предопределяйки методологията на планирането и отчитането в тях. Поради това с осигуряването на интеграция на информацията вътре и между АСПР и АСИС ще се създадат най-важните и необходими предпоставки за ефективно изграждане и функциониране на всички други системи в ЕССИ.
ЛИТЕРАТУРА
[1] Програма на БКП. С., БКП, 1971.
[2] Георгиев, Румен – Организиране на информацията в икономическите системи. С, Техника, 1975.
[3] Исаев, Б. Л., A. Е. Мелкор – Планомерность развития социалистической экономики и перспективы балансового метода. В сп. Экономика и математические методы, 1976, том XII, вып. 3.
[4] Эдельгауз, Г. Е. – Достоверность статистических показателей. М., 1977.
[5 ] Развигорова, Е., С. Велев – Методика за проектиране на технологии на управлението на стопански системи. С., 1977.
ПРОБЛЕМЫ МЕТОДИЧЕСКОГО ОБЕСПЕЧЕНИЯ ЕДИНОЙ СИСТЕМЫ СОЦИАЛЬНОЙ ИНФОРМАЦИИ – RU
РЕЗЮМЕ – RU
Статья посвещена методическому обеспечению ЕССИ как неразрывную часть общей методологии и технологии социального управления. В связи с этим создание ЕССИ рассматривается не только как внедрение в управленческой практике технических средств и математических методов, но и как соответствующее изменение методов организации и управления т. е. методик реализации отдельных управленческих функций (планирование, отчет, нормирование, прогнозирование и т. д.), технологии управления, режима, стиля и форм организации труда и пр.
Подробно анализируются общеметодические проблемы интеграции информации в народном хозяйстве, имеющие определяющее значение для создания ЕССИ. Они классифицированы на проблемы интеграции информации по содержанию и на проблемы интеграции информации по функциям ее преобразования. При рассмотрении проблем первого вида указаны пути усовершенствования балансового и нормативного метода управления народным хозяйством и связанной с ними система классификаций элементов и видов деятельности в общественном производстве. При втором виде проблем рассматриваются методические вопросы типизации управленческой технологии и организования наблюдения за плановой, статистической, технической и другими видами информации. Указываются пути решения этих проблем.
ABOUT METHODICAL INSURING OF THE INTEGRATED SOCIAL INFORMATION SYSTEM – EN
SUMMARY – EN
The author treats the methodological insurance of the Integrated Social Information System (ISIS) as a part of the general methodology and technics for social administration. Therefore, the disigning and building up of the ISIS is a question of introducing in the management practice of hardware and software, as well as a suitable changes of the methods for organization and management, i. e. the methods of realization the different management functions (planning, reporting, defining of norms, forecastings, etc.), the technology of administration, regime, style and forms of labour organization and others.
The general methodological problems of integration of information in the national economy with a definite importance for the ISIS building up are thoroughly analyzed. They are classified into two groups: problems of integration of information by contents and problems of integration of information by functions of its transformation. When the fist group of, problems are discussed, the author shows the ways for improvement and normative methods for management of national economy and connected with these methods system of classification of the elements and different activities of the public production. Afterwards, the methodological questions of typification the management technologies and organization of survey on the planning, statistical, technical and other information connected with the second group of problems are concerned too. It is mentioned the ways for solving these problems.
Статията е част от сп. Статистика,
Двумесечно издание
Орган на Комитета по единна система за социална информация при Министерски съвет,
Година XXVI, МАЙ-ЮНИ, 1979 г.
