В кабинета е внесено предложение държавата да плати дълг на Стопанска банка в чужбина от $ 170 млн. Ст.н.с. д-р Румен Георгиев, бивш зам.-председател на БНБ и шеф на Минералбанк до 1990 г., е несъгласен с тази идея.
- Г-н Георгиев, вие подозирате някаква интрига в това предложение…
- Играят интереси на кабинета и приятелските му кръгове. Те искат да „отчетат“ парите в общ кюп, без да се знае как са харчени. Например дългът към чужбина, вече преоформен като държавен, не е „адресиран“ от кого е използван у нас.
- Май са задигани много пари… А защо не признаем дълговете на Минералбанк до 1990 г.?
- „Държавата“ е без интерес. Няма грехове за прикриване, а валутата е в дребни предприятия и кооперативната система. Понеже са малки, те не са примамливи за силните на деня. При Булбанк бяха освободени от задължения крайните получатели на парите. Управляващите не искаха да ги легализират. Това е Основната причина за мораториума по външния дълг и признаването му за държавен. Ако един инвеститор купи предприятие със задължения към Минералбанк, той ще ги плати и върне парите, т.е. дълга й към чужбина. При Булбанк борчовете отпаднаха от балансите. Т.е. купувачът на фирма не плаща нито на банката, нито на държавата.
- А частни интереси към Минералбанк няма ли?
- Има. Може да се изкупят на безценица дълговете й към японски банки, а после държавата да ги поеме за пълно изплащане чрез облигации.
- Зад дълга на Стопанска банка какво се крие?
- Удрят се няколко заека едновременно. Одържавяването на дълга прикрива извършена навремето безстопанственост, отговорните за нея и техните комисионни по „проектите“. Укриват се и сумите, останали в чужбина заради невнесено докрай оборудване, нискокачествена техника, остатъци от кредитни линии и др. Най-сетне се създават по-добри цени за приватизация на фирмите от приятелски кръгове.
Григор ЛИЛОВ
Статията е част от в. Труд
26.10.1996 г.
