Със ст.н.с. РУМЕН ГЕОРГИЕВ разговаря Григор Лилов
Хипотетична, но и реална е възможността България да не извърши прехода към пазарно стопанство и така да остане някъде в XX век, докато светът ще е влязъл в XXI, твърди Румен Георгиев. Той е притеснен от икономическите концепции и действия на управляващата партия, които постепенно елиминират наченките на бизнесплурализъм у нас.
- Г-н Георгиев, какво прави БСП в икономиката: „трети свят“, частно- държавен социализъм или нещо съвсем непонятно? Каква е нейната стратегия?
- Много факти потвърждават, че ръководството на БСП пристъпи сериозно към окончателно решаване на поредната си голяма задача – изграждане на „развито“ капиталистическо общество в България. Става дума за тотално управляем от БСП „капитализъм“. Загатнатите преди години тенденции се откроиха в груба и ясна форма. За това помогнаха усилията на днешния елит на „модерната“ лява партия, който още веднъж загърби истинските проблеми на държавното управление в името на партийното единство.
- Не ви ли се струва парадоксално такова радикално преобръщане на насоката в политиката на една стогодишна лява партия?
- Става дума за рефлексите на тази партия, властвала повече от половин век. В условията на „развития социализъм“ собствеността беше „държавна“. Но тя не се схващаше като „публична“, каквато е в развитите модерни общества. Публичната собственост е „прозрачна“ за обществен контрол. У нас собствеността бе уж на „всички“, всъщност ничия. Тази абсурдно-абстрактна „собственост“ поради размитостта си бе разграбвана на едро и на дребно – съответно от върхушката и масите, а всяка истинска инициатива и предприемчивост беше прекъсвана по най-брутален начин като сериозно престъпление срещу … общонародната собственост.
- Елитът знаеше за неефективността на системата, която заплашваше господството му. Търсеше ли изход?
- На всичко хубаво му идва краят. Системата рухна, защото се лиши от захранване. „Неизчерпаемите“ ресурси в бившия СССР бяха варварски разпилявани и разграбвани. По- точно се свършиха природните богатства, лежащи на повърхността. За тези отдолу са нужни нови технологии и организация. Ето защо елитът у нас още през 80-те години започна да търси начин за промяна, по-точно за смяна на ресурсната среда на иначе добре функциониращата система. Мисля, че тогава се осъзна необходимостта да бъде отслабен тоталният контрол върху обществото. Живков формулира проблема да се преразпределят отговорностите така, че обикновеният човек да се почувства „стопанин“, без да е такъв в действителност. Господар трябваше да си остане партията.
- Т.е. нейното ръководно ядро. Не умря ли тази идея със свалянето на Живков?
- Авторът й беше свален от власт, но тя не умря. Напротив – пристъпи се към конкретното й осъществяване. Лозунгите за „демократизация“, за „преход към пазарна икономика“, за „смяна на системата“ замаяха хората и им внушиха надежда, че ще могат да постигат желаното със собствена инициатива.
- Нима сте противник на прехода?
- Не на него, а на демагогията, в която се изроди. Раздържавяването например стана прикритие за разпределяне под тезгяха – функционално, а често пъти и натурално на най-апетитните парчета от държавната собственост. Модерните предприятия освен от пазари се нуждаеха от иновации и съответна стопанска инфраструктура, които изискват много средства и лична инициатива. Пари нямаше, а партийната опека се бои смъртно от инициативата. Затова те бяха парализирани, за да бъдат буквално разглобявани и изнасяни на дъмпингови цени. Спирането на доста грубите, но необходими механизми за държавно-партиен контрол не бе заменено от създаването на обществени – по-модерни и ефективни. Във финансовата сфера се развихриха спекулативни трансфери, които окончателно оформиха прехвърлянето на бившата „общо- народна“ собственост в „частни ръце“ – на предварително подбрани и доверени другари.
- Биха ви възразили, че точно този процес намалява, а не увеличава реалната власт на партията…
- Затова тук перфектната стратегия към „тотално управляем капитализъм“ даде първите и може би фатални за нея дефекти. Собствеността, „разпределена“ между най-доверените започна да се изплъзва от контрола на партийните структури и да губи функцията си на гаранция за всевластието на партията. Грубо казано, яденето се услади. На доверените лица им се хареса да бъдат реални собственици, вместо да изпълняват партийните поръчения. Капитализмът, който трябваше да бъде построен, за да пази властта на партията, изведнъж стана див. Затова тя отново поиска да вземе властта, за да го „опитоми“. Подвижното мнозинство се самосвали. То изпълни ролята си – прикри тоталното разграбване на националното богатство. Странното мнозинство в парламента стана опасно, когато доверените лица на партията получиха възможности да се дистанцират от нейните поръчения. Получилите „собственост“ групи трябваше да бъдат върнати в правия път, а дивият капитализъм да стане управляем.
- Управляемост като какво – цивилизованост и изграждане на съвременно общество, или само контрол върху процесите?
- Рационалната сметка е в основата на съвременния капитализъм – признава го и социалистът Карл Маркс, и антиподът му Макс Вебер. Планирането и управлението на дейността са необходим елемент от пазарните стопанства. У нас обаче „раздържавената“ собственост днес отново се „събира“ под прекия и груб натиск на ръководството на БСП. Успелите да се развият независимо по-големи стопански субекти или се поставят под контрол на приятелските кръгове, или се взривяват чрез манипулации, чиновнически произвол и дори груб рекет. Дребният и среден бизнес се унищожава чрез закони и постановления.
- Къде ще стигнем по този път?
- Това унищожава всяка инициатива, а тя е единственият значим ресурс на България. Цялата стопанска система се връща там, откъдето бе тръгнала. Завръща се към тоталния диктат от едно място, който потиска и парализира всякаква стопанска ефективност. Настъпва „запечатва-не на времето“, ако използвам израз на Рангел Вълчанов.
- Искате да кажете, че инициативата не трябва да се управлява. Трябва да й се помага, така ли?
- Да! И понякога да се насочва чрез отчитане на интересите на хората. Сегашната стратегия за „развит управляем капитализъм“ претендира да постигне тотална управляемост на пазара и отношенията между отделните участници в него. Счита се, че така ще се ограничи „хаосът“ в икономиката и обществото. Т.е. по-добре за бизнеса и за гражданина ще бъде отново партията да управлява всичко и всички, но този път чрез „собствеността“. В модерните общества се управляват тези неща, които могат да бъдат управлявани, но не всичко. Използват се ефективни финансови системи и възможности за гъвкава пазарна регулация. Управлението въздейства главно косвено, вместо да диктува и администрира, т.е. да нарежда. У нас всичко това се примитиви- зира. А и защо са нужни тези усилия, когато партията може просто да нареди на своите верни хора каква стопанска линия да държат, с кои фирми да работят, на кои да „бутат“ и т.н. При това няма никакво значение дали става дума за държавни директори, или пък за „собственици“ на частни фирми и банки.
- Масовата приватизация ще промени ли нещата?
- Начинът, по който ще се извършва, мъглата, която обвива този процес, свидетелства за намеренията на правителството окончателно да подчини ситуацията у нас чрез дискредитация на самата идея, че в България е възможна някаква инициатива и самостоятелна стопанска дейност извън партийния контрол. На владелеца на бонова книжка няма да му остане нищо друго, освен да избира между властта на икономическите групировки и икономическите групировки на властта.
Но капитализмът насила не става за разлика от социализма.
Статията е част от в. Труд,
17 април 1996 г.
