Уважаеми читатели,
Написахме тази публикация, поради проявения интерес от много посетители относно цялостното представяне на новата страница www.rgeorgiev.com. Тук можете да оставяте Вашите коментари по-общо за сайта и препоръки относно всичко, което смятате, че може да се промени или допълни, така че сайта www.rgeorgiev.com да стане още по-лесен и удобен за използване.
Поздрави,
Проф. Румен Георгиев
Поздравления за новата визия на блога. Впрочем това вече не е просто блог, а качествено нов продукт- интернет страница с голяма дълбочина и ширина на предоставената информация. Много от материалите представляват интерес за мен. Заинтригува ме и книгата „Паричната политика като изкуството на баланса“ и ще се опитам да я намеря. Целенасочена парична политика в момента изобщо не се провежда заради оправданието, че при валутен борд съществува ограничението на „невъзможната троица“, без да се отчита факта, че съвършена мобилност на практика тук не съществува. Смятам, че съзнателния отказ от парична политика в България е фундаментална грешка, която предизвиква множество шокове в паричното предлагане и не му позволява да достигне равновесното си, прогнозируемо равнище.
За в бъдеще редовно ще посещавам сайта и ще правя референции към Ваши публикации. Много е жалко, че единици от българските учени предлагат на публиката подобни „библиотеки“, особено като се има предвид, че хартиените копия на трудовете им са в апокрифни тиражи. Така критиките, че малко се цитират български автори ще намалеят с увеличаване на достъпа до изследванията на тези автори.
Пожелавам успех на сайта, а на Вас крепко здраве и още научни успехи.
Здравейте Милен,
Благодаря за мнението. Книгата „Паричната политика като изкуство на баланса“, ще преснема от моя личен екземпляр и ще я имате при първата среща. Надявам се на интересна и полезна дискусия.
Поздравления за блога, проф. Георгиев,
Желая Ви да стане поне толкова популярен, като блога на Пол Крюгман в Ню Йорк Таймс. Винаги ми е било интересно мнението Ви за иконометричния анализ и математическите модели в икономиката. Как смятате, има ли нужда икономическата наука от повече иконометрия и моделиране?
Успех,
Здравейте Петър,
Благодаря за пожеланието, макар че ми звучи малко като приказката за жезъла на Наполеон в раницата на войника.
По въпроса, който задавате – разбира се, за да управляваме процесите е много важно да можем да измерваме техните свойства и съотношения. Но ми се ще да погледнем от друга – делова страна – на релацията „математическо моделиране – икономика“. Това е гледната точка за необходимостта от постепенно, но целенасочено насищане на нашите пазари с хора с реални конкурентни компетенции. Културно – икономическите предпоставки у нас днес са такива, че нашите университетски математици и IT специалисти (а според мен, също физици и редица отраслови технолози и инженерни специалисти) са по-конкурентоспособни на европейския и световния пазар от икономистите ни. Ако това е така, нужна е стратегия на по-добро коопериране на стопанските факултети със съответните водещи школи на конкурентоспособност на университетите . На тази база би било полезно да се повишат изискванията към математическата и IT подготовка на студентите – икономисти. Радетел съм и за повече между-факултетски (интердисциплинарни) магистърски и докторски програми. Всичко това би съдействало за по-добра реализация на културните предпоставки, които вече имаме, за конкурентоспособното развитие на страната.
Проф. Георгиев,
В events.bg намерих за Вас, че през 80-те години, заедно с журналистката Нери Терзиева сте създали първото модерно икономическо предаване по БНТ „Горещи пари“. Защо не намирам нищо за това в сайта?
Здравейте Николай,
Напомнянето Ви е добър повод да потърся контакти с г-жа Нери Терзиева – може би тя разполага с архиви от предаването, които да кача в сайта. Считам предаването „Горещи пари“ като много интересен и полезен опит за въздействие чрез СМИ за формиране на пазарно мислене – формални и неформални практики и ценностни ориентири по пазарното усвояване на иновации от производството и услугите. Много от методологическите и експертни разработки, които правехме с екипа, са актуални и досега.
Уважаеми проф. Георгиев,
с интерес разглеждах през последните дни материалите и статиите в новия Ви блог. Наистина е станал много изчерпателен и с широк периметър на обхванатите икономическите и управленски проблематики. Има публикации, които представляват интерес за мен и които в такъв подреден и систематизиран вид, срещам само тук.
Пожелавам Ви крепко здраве, все по-голяма популярност на блога и нови творчески вдъхновения!
Здравейте проф. Георгиев,
Позволих си на няколко места във Вашия блог да оставя коментари, свързани с някои Ваши ярки прояви като интелектуалец и политик. Блогът трябва да се отнесе към едни от много ценните ресурси, които изследователите на най-новата ни история биха могли да използуват широко в работата си.
Независимо от изключителната изчерпателност и педантичност при подготовката на блога, струва ми се, че в някои отношения сте проявили излишна скромност и съм се опитал да поправя това с коментарите си … В особена степен това се отнася до факта, че Вие сте сред първите хора в страната, които издигнаха глас, че моралната криза е първопричина за сполетялата ни икономическа катастрофа, а не нейно следствие. Също така, има много неща да се кажат за Вашите усилия да помогнете за консолидирането на традиционната социалдемокрация в България и за заеманата от Вас позиция в различни критични моменти.
Смятам да продължа да коментирам публикации във Вашия блог, тъй като това е своеобразно интелектуално удоволствие.
Здравейте уважаеми проф. д.ик.н. Румен Георгиев,
За мен е голяма чест и удоволствие да ви познавам и да работим заедно по различни научни и проектни инициативи през последните няколко години. Още с поканата, която отправихте към мен през 2004 г. да бъда рецензент на вашия знаменит научен труд на тема „ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА КАТО ИЗКУСТВО НА БАЛАНСА”. Този научен труд идентифицира и анализира в дълбочина основните съвременни предизвикателства, пред които е изправена българската икономика в контекста на функционирането на паричния съвет, развитието на монетарния сектор и банковата система, състоянието на платежния баланс и на международните финанси в България. Тази проблематика е особено близка до моите научни търсения и изследвания, и мога да уверя всички читатели в нейната оригиналност и иновативност.
Уважаеми проф. Георгиев, сигурна съм, че нашето ползотворно съвместно научно и професионално сътрудничество ще продължи да се развива и в бъдеще.
В тази връзка имам честта и удоволствието да ви поканя да участвате с научен доклад в Единадесетата международна научна конференция на тема „ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”, която ще се проведе на 15 декември 2015 г. в УНСС, София.
Конференцията се провежда от Финансово-счетоводния факултет на УНСС в съорганизаторство със следните водещи международни и национални университети:
– Университет на гр. Болоня, Италия;
– Университет на гр. Сплит, Факултет по икономика, Република Хърватска;
– Полтавски университет по икономика и търговия, Украйна;
– Луцки национален технически университет, Украйна;
– Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), София.
Конференцията се организира под патронажа на Ректора на УНСС – проф. д.ик.н. Стати Статев, председател на Програмния комитет на конференцията е проф. д-р Снежана Башева – Декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС, а аз съм председател на Организационния комитет на конференцията.
Целта на международната конференция е младите учени – докторанти и преподаватели, да представят своите научни изследвания пред академичната общност и да обменят своите идеи и мнения с утвърдени български и чуждестранни учени. Форматът и организацията на научната проява са насочени към създаването на академична атмосфера, благоприятстваща диалога и обмяната на идеи между различните равнища на академичната колегия.
Темата на Единадесетата международна научна конференция се отнася до изключително значимия и актуален проблем, свързан с конкурентоспособността и иновациите. Вашият научен труд на тема „СТРАТЕГИРАНЕ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ”, публикуван през 2013 г., ясно и задълбочено показа как следва да се разработи и реализира успешна фирмена стратегия, по какъв начин следва да се осигурят конкурентни предимства и да се определят и оценят процесите, продуктите и стратегическите идеи с висок потенциал за добавена стойност. Тези и много други научни проблеми, знания и практически умения по мениджмънт и предприемачество, които може да предадете на младите учени в страната, са категорично основание да ви поканя официално да изнесете научен доклад на Единадесетата международна научна конференция „ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”, 15 декември 2015 г., Финансово-счетоводен факултет на УНСС, София.
Много ви благодаря предварително.
С искрено уважение,
Доц. д-р Силвия Трифонова
Здравейте проф. Георгиев,
Неотдавна журналистът Димитри Иванов заяви във в. Сега (17.02.2016 г.), че „Момичетата и момчетата, изучаващи безкритично Економикс, било в България, САЩ или другаде по света, са умствено увредени подобно на предишните поколения икономисти, които през тоталитарните времена в България, СССР и другаде възприемаха тоталния икономически дирижизъм… Както ученическите съчинения бяха подменени с „есета“, така и „Политическата икономия“ на Маркс бе заменена с ерзаца Економикс.“
Ценя Вашето мнение и като Ваш студент искам да зная какво мислите за тези констатации?
Здравейте Александър,
Не виждам в казаното от уважавания от мен журналист Димитри Иванов основа за научна икономическа дискусия. Вашия въпрос по-скоро е свързан с това как да възприемате думите му – като журналистически изказ за една или друга моментна ситуация или като конкретен образователен съвет към икономистите (Статията тук).
Първо, всеки сам трябва да си отговори на въпроса дали „безкритично“ е изучавал „Економикса“, а също така дали „безкритично“ са му го преподавали (по-нататък вместо транскрипцията „Економикс“ ще използвам българския начин на изписване „Икономикс“).
Второ, разбира се когато едно от магистралните направления или един фундаментален модел от икономическата наука се изучава с откъсване от другите такива, е възможно да се достигне до „умствена увреденост“. Изучаването на фундаментални модели, обаче, винаги става не само пряко, но и чрез множество учебни дисциплини, които са методология – т.е. „прошнуроване“, обвързване на тези модели с реалностите; иначе студентът едва ли нещо ще възприеме и запомни (виж що е методология по-подробно). Димитри Иванов вероятно визира (с цитираното от Вас) ситуацията веднага след 1989 г., когато в редица Висши училища, авторизираните преводи и съображения по Икономикса се тълкуваха от някои, склонни към политизиране, като заместители на модела на „Политическата икономия“ на Маркс. Редица преподаватели, по-малко работили с конкретни индикатори от практиката, внезапно трябваше да използват нови за тях икономически термини и да овладяват нова концепция. В икономическата наука като система, обаче, подмяна на моделите, върху които са изградени Икономикса и Политикономията (и в други трактовки на Политикономията – не само Марксовата), нямаше.
Трето, Моделите на възприемането на света в тези две фундаментални направления в икономическата наука, могат да бъдат обвързвани, но не и подменяни, тъй като обектите и целите на изследване при тях са различни. Сърцевина на Икономикса са изследванията на микроравнище с постепенно обхващане и разглеждане на проблемите на корпорациите и водещите проблеми на макроикономиката – безработица, инфлация и др. Естествено, монетарното мислене на Homo economicus пронизва тези изследвания. При Политикономията сърцевина на изследванията са възпроизводствените отношения и потребностите на обществото като цяло с постепенно разкриване на конкретната роля на икономическите агенти и индивидите в процеса на производство на нужните за обществото блага. Паричните потоци са инструменти, но не и ограничения при изследванията.
Четвърто, проучванията и опитът ми показват, че във водещите Университети на САЩ (която Димитри Иванов визира), Англия, Германия и други страни, науката и образованието в професионалното направление икономика днес се базират на следните фундаментални направления: Икономикса и Политикономията (изучавани чрез дисциплините макро и микро икономика), Регионалната икономика, Институционалната икономика, Финансите и банките (с обхващане в това направление или в Политикономията различните видове пари и банки: лихвеното банкерство, безлихвеното банкерство (на „исляма“), парите с отрицателна лихва, парите като разчетно средство и т.н.) Възникват и нови научни парадигми – особено на стиковката на икономическата наука с други науки – едни укрепват и се развиват, а други залязват.
Накратко – икономическата наука е сложен, жив, системен механизъм и като такъв все повече се проявява и у нас. Съзидателното съчетаване на фундаменталните направления по между им и с други, методологически по характер, дисциплини при обучението става чрез насочването на целия учебен процес към придобиване на определени компетентности, които са синтез на наука и реалии. Именно компетентностния подход е основния проблем пред нашето икономическо образование днес. По-подробно можем да дискутираме проблемите на занятията „очи в очи“.