Законодателството ни наказва кредиторите, а не виновните
СТАНА обичайна практика у нас някои холдинги, които са приватизирали дадени предприятия, чрез пренасочване на паричните потоци от едно дружество в друго да регистрират изкуствен оборот и голяма активност. Димната завеса им дава възможност да скриват и изнасят взети от дружествата средства в офшорни зони. Повод за тази констатация ми даде публикация във в. ПАРИ, в която се говори как финансово-индустриалната група Рей холдинг е заложила в Първа инвестиционна банка акции на Научноизследователския институт по железопътен транспорт и не е погасила кредита. Институтът е пред фалит. Не твърдя, че случаят с Рей холдинг и неговите над 40 предприятия и съдружия в страната е точно такъв, но фактите за повторно залагане на вече заложени имущества, за обявени в несъстоятелност дъщерни компании и за формални преименувания в холдинга са факт. Самата финансово- индустриална група Рей холдинг през 2001 г. е пререгистрирана на финансово-индустриална група РЕИ холдинг.
Не по-малко ярък е и примерът с голямото софийско предприятие Енергокабел в кв. Бакърена фабрика, обявено от съда в несъстоятелност. Заводът е приватизиран с договор от 2.08.1996 г. от ИД-Капитал АД, София, което от своя страна е било по това време собственост 89.5% на финансово-индустриалната група Рей холдинг. Предприятието последователно е натрупвало дългове към различни банки чрез залагане на имущество и ценни книжа. Явно банките не са могли да координират взаимно дейността си по отношение на предприятието порад и скрита игра с обезпеченията. Заводът дължи общо 16 млн. USD. Банките кредитори са били дори принудени да поставят въоръжена охрана за опазване на активите на предприятието. Странно е обаче нещо друго – никой в държавата не реагира в случая така, както това се прави в страните с развита па- зарна икономика при обявяване на несъстоятелност с признаци на преднамереност.
На Запад в последната година се разразиха редица фирмени скандали. Беше обявен фалит на американския енергиен гигант Ен- рон със задължения от 64 млрд. USD и на италианската компания за хранителни продукти Пармалат със задължения, достигащи 8 млрд. USD. Известно е, че в тези страни компаниите масово прибягват до услуги както на банките, така и на фондовите борси. По този начин те си набавят дългосрочни средства за бъдещи вложения. В определени случаи, както посочените по-горе, се касае за преднамерени /с умисъл/ фалити чрез съзнателно заблужда- ване на финансовите институции и преди всичко на фондовите борси с фалшиви финансови документи, фондовите борси обикновено е по-лесно да бъдат заблудени, тъй като пласирането на ценни книжа е с по-дълъг период /а той по- трудно се контролира/ от срока на банковите кредити. Средствата се източват чрез офшорни и задгранични компании или спекула-тивни финансови операции, което в глобализиращия се свят затруднява проследяването и контрола на паричните потоци.
Интересно е да се анализира и преднамереният фалит преди две години на италианската верига за хранителни продукти Чирио. Той е свързан с пласиране на дългосрочни ценни книжа с манипулирани финансови потоци с цел набиране на средства за връщане от фирмата на проблемни банкови кредити. Но при нея негативният резултат все пак е по-малък – само 1.125 млрд. EUR неизплатени облигации и 35 000 излъгани вложители на фондовите борси.
За съжаление у нас явлението преднамерен фалит все още не е правно разработено. Законовата уредба изисква само своевременно деклариране на неплатежоспособността от страна на длъжника пред съда без повече ясни и сериозни санкции за него. Поради това засега не можем да влагаме в това понятие същия смисъл, както е в западните страни. Например фондовият пазар в България е малък и слабо развит, а поради това и котировките не са показателни. Осъдени за измама с ценни книжа у нас няма. Това са част от причините българинът да е скептичен по отношение на фирмените книжа. Това прави банките основния потърпевш в подобни ситуации. По-важно е обаче да се анализира дали може да се предотвратяват подобни случаи. Маниерът на игра с ценните книжа и имуществото в България в продължение на години е един и същ. Още през 2000 г. публично и многократно предупреждавах, че краят на Рей холдинг ще бъде несъстоятелност на основните му структури. Давах и конкретни предложения какво трябва да се измени в правната регулация, за да не може холдингите преднамерено и безконтролно чрез дружествата си /управляващите и акционерите са едни и същи и на двете места/ да изтеглят средства от банките и борсата и да ги пренасочват за други свои цели. Но досега промените в законодателството не показват, че е взето под внимание мнението на различни експерти. Подобни ситуации се наблюдават и в някои от държавните холдинги. В крайна сметка това рефлектира върху обикновените хора, които основно понасят тежестта на инфлацията и данъците.
Статията е част от в. Пари,
28 юни 2004 г.
