- Група депутати се срещнахте с ръководствата на фирмите „Елпром“ и „Балканкар“. Проблемът беше за лихвите по старите кредити, нали?
- Да, докато Комисията по икономическа политика и Бюджетната комисия уточнят общо становище по старите кредити за населението, организирахме тази среща. След уточненията предлагаме въпросът за старите кредити на фирмите както за капитални вложения, така и за оборотни средства да се решава, след като те направят междинен финансов баланс към 31 март 1991 г. и съставят сметка „при- ходи-разходи“ към същата дата, която да представят в Министерството на финансите.
- Защо предлагате това?
- За да се вземе решение за преразглеждане на старите до-говори за кредити между стопанските единици и банките, е нужно както едните, така и другите да разполагат с минимален срок за преизчисление на своите активи и пасиви на база на започнатите изменения в цените, движенията на валутния курс, измененията в направленията на вноса и износа, повишаването на разходите за компенсация и др. Въвеждането веднага със закон на пазарен лихвен процент върху старите кредити за капитални вложения и оборотни средства ще предизвика рязка дестабилизация почти на всички фирми и на цялата банкова система.
И фирмите, и банките сега са в процес на такава трансформация, че въобще не са определили и не могат да определят за по-малко от няколко месеца размера на задлъжнялостта, която могат да понесат, без да фалират. Същевременно правителствените органи нямат виждане (и трудно могат да имат) кои фирми и банки трябва да фалират. А трябва ли да тръгнем към верига от фалити и псевдофалити, без да имаме информация за истинското равнище на ликвидност на отделните стопански единици при новите условия?
- Как стои въпросът с новата оценка на стоково-материалните запаси на фирмите?
- Не е издържана постановката, че те ще получат действителен прираст на печалбата, ако резулта-тът от преоценката остане при тях. Тогава добре работещите фирми, които имат бърза обращаемост и не поддържат складови наличности, ще се окажат ощетени, и обрат- но – тези които са натрупали големи запаси, ще спечелят временно. На края на годината обаче с баланса всички фирми ще претърпят загуби, защото ще трябва да покриват загуби за минали периоди, произтичащи от липсата на регулярни обезценки на стоящите по складовете с години суровини и материали, възли, детайли и готова продукция. Освен това в баланса като загуби ще се отразят и разликите между новите и старите лихви за кредитиране на тези същите стари стоково-материални запаси.
Така че решение какво да прави с лихвения процент за старите кредити на фирмите може да се взема само на база балансови разчети към определена дата, като резултатите от тези разчети влязат в качеството на входна информация за изчисления на редица приходни статии на държавния бюджет. Такава ситуация именно ще имаме през март и април т.г.
- ВНС гласува лихвите по кредитите да се включат в разходите на фирмите. Сега уточнявате: не целият лихвен процент, а само 7,5 пункта…
- Този въпрос също следва да се решава след анализ на балансовите разчети на фирмите към 31 март 1991 г., на база на които може да се определи каква част от дължимите лихви е възможно да се осчетоводяват като разходи и каква част е възможно да се отчисляват от печалбата след облагане. Тогава бюджетът нищо няма да загуби, тъй като по-високата печалба на стопанските единици ще се обложи с данък, а което не получи от фирмите, бюджетът ще го получи с високото данъчно облагане от банките.
При определяне на това съотношение обаче следва да се има предвид, че предлаганата цифра, в случая 7,5 на сто, отразява долната граница на ефективност в страните с пазарна икономика, където съществува вътрешноотраслов и между- отраслов механизъм за изравняване на нормата на печалба. При нас този механизъм отсъствува и ние не можем без разчети да определим тази очаквана долна граница на ефективност дори и като относителен дял от цялата лихва. От такъв подход хаосът в икономическите оценки и механизми ще се увеличи многократно.
Така че ние ще помолим Министерството на финансите на база на сметките „приходи-разходи“ на фирмите към 31 март 1991 да направи разчети какво инфлационно очакване е заложено в печалбата по отрасли и вътрешноотраслово. Тогава ще може да приемем въпросния коефициент дори диференцирано за времето до момента, в който ще стартира механизмът за изравняване на средната норма на печалба.
С това не подменям въпроса дали това съотношение, този коефициент трябва да се определя от Народното събрание. Аз съм за повече права и доверие към правителството, което в случая изисква съответно отражение в подготвяния търговски закон. Но мисля, че преди да режем, трябва да се научим да мерим.
Интервюто взе Мариана ХРИСТОВА
Статия е част от в. Делови свят,
Година II / Брой 8/ 11 март 1991 г.
