Механизмите за преразпределение на доходите от държавната собственост в полза на директори, министри, банкери и частни спекуланти са добре смазани
Може да Звучи парадоксално, но смятам, че сега при раздържавяването у нас, държавата не може и не бива да бъде субект в договорните отношения по приватизацията, а посредник, гарантиращ спазването на правилата.
Какви са причините?
Ако националното богатство се разглежда като резултат от активността на цялата нация в условията на централно планирана икономика, то ясно е, че не можем да говорим за държавна собственост, а само за национална. Държавата В този смисъл не може да продава.
В изминалите години никой освен нейните органи не е имал право да инвестира. Тоест влагането на ресурси е било централно управляван процес на преразпределение на националния доход. А това значи, че държавата не е инвестирала като автономен икономически субект между други равни субекти, за да има сега претенции да реализира доход от отчуждаване на своя собственост.
В този смисъл ПРИВАТИЗАЦИЯТА ИМА РАЗЛИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ като източник на права на собственост на Запад и у нас. В западните страни тя е отчуждаване на реална собственост, продукт на самостоятелна инвестиционна активност. У нас приватизацията непременно трябва да се съпровожда с отказ на държавата от правата по прякото разпореждане с елементите на националното богатство в полза на реални икономически субекти, като ясно се посочат принципите и механизмите на този отказ.
В делови план държавата трябва да бъде посредник, а не субект, защото там, където държавата е субект, алтернативни решения няма. Това го показва световният опит. Всяка предприета от правителството дейност автоматически става абсолют- на. И вече не се разглежда като алтернативна форма за използване на ограничените ресурси от хора и пари. Такава е природата на държавата.
Към раздържавяването освен приватизацията на вече създадените фондове, следва да се отнесе и отказът на държавата да пречи при фор-мирането на принципно нови икономически пространства. Деветдесет и четирите процента т. нар. държавна собственост са прекалено комплицирани от конфликти – по амортизираността на фондовете, неефективната им структура, лошите кредити, безстопанствеността, реституцията и прочее. Така че изходът е не само в дългия и труден процес на раздържавяването на тези 94 процента, но и във формирането на освободени от държавната инерция нови капитали и инвестиционни пазари.
Неразбирането на тази специфична, а не всеобхватна роля на държавата увеличава недоверието в нея, забавя и ЗАДЪЛБОЧАВА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА създава нови конфликти. Опитът на нашата страна за съжаление категорично потвърждава този извод.
Да разгледаме досегашния ход на приватизацията у нас. Вместо да стимулира формирането на икономически субекти на приватизация извън своите органи (а също и на правила за тяхното взаимодействие), държавата – и законово, и практически – стана субект и инициатор и по трите алгоритъма на декомпозиция на държавната собственост. Това са: алгоритъм за правно и имуществено формиране на капитала, за изравняване и за функциониране на капитала.
Резултатът за изминалите три години е:
- Правно формиран частен капитал на база на държавен капитал – само в два обекта. И то с доста неубедителна структура: до едно на сто участие на колектива в „Царевични продукти“ – Разград!
- Завършена приватизация на държавния капитал във функционален аспект почти изцяло, и то в полза на номенклатурата – стара и нова!
Колкото и да звучи невероятно – приватизацията България във функционален аспект завърши! Каналите на преразпределение на доходите от държавната собственост в полза на директори, министри, банкови дейци и частни спекуланти вече са добре отрегулирани. Единствено решителното изменение в подхода, на база на посочената роля на държавните институции, може да доведе до реално раздържавя-ване и до стабилизиране доверието в държавата.
ДА СЕ УСКОРИ И МАСОВИЗИРА ТОЗИ ПРОЦЕС в името на Основната цел на приватизацията – предприятията да се доверят не на някакви абстрактни дружества и акционери, а на реални, кадърни предприемачи. Такива, които рискуват със свои пари.
Използването на инструментариума и технологията на полиците с отложено плащане отговаря на целта и заедно с лизинговия метод и някои други технологии дава рамката на процеса. Нужно е обаче при запълването и със съдържание ясно да се очертаят пътищата за дребно и средно предприемачество. Тук приоритетността би следвало да е по-близка не до тази, която е при зрелия западен капитализъм, а до тази, която е при неговата „юношеска фаза“. Тоест да ползваме повече опита на Хонг Конг и Чили, отколкото на Америка и Швеция.
Пътищата пред отделния човек за средно и дребно предприемачество и забогатяване са:
- Инвестиране в недвижимо имущество. Това означава, че е много важно в първоетапните обекти за приватизация да Влязат многото – за десетки милиарди левове – обекти на незавършеното строителство.
- Инвестиране в услугите и в производството на детайли и компоненти за големите компании. Това означава, че е много важно в първоетапните обекти за приватизация с приоритет да влязат обекти именно от такъв характер – особено общинска собственост. Така хората чрез малките си фирми много по-добре биха могли да контролират своите производствени разходи, биха били по-гъвкави от големите производители и ще печелят от това.
- Инвестиране в борсовата система на свободното предприемачество. В тази система, играейки с акциите, човек влияе върху управлението и структурното преустройство на производството и услугите и богатее от това. Засега относително по-близко до борсовата организация са банките. Тяхната приватизация също трябва да влезе в рамките на първия етап. Нужен е не приоритет на държавните търговски банки при приватизацията на производството и услугите, а приоритетна приватизация на банките. Това е изключително важно както от гледна точка на възможностите, които трябва да се предложат на отделния човек, така и от гледна точка на контрола на обществото върху тези много важни организации на пазара. За разлика от други източни страни у нас има значително отклонение на дейността на търговските банки от целевата функция, която те имат в преходния период: да направят кредита достъпен и отговорен за дребния и средния предприемач. При нас търговските банки са брокерски организации – монополисти, печелещи предимно от валутния пазар. На практика те не осъществяват контрол върху влизащите и излизащите от тях парични и кредитни потоци, което силно занижава надеждността им на работа. Осен това за разлика от други бивши соцстрани у нас първо- начално натрупаният спекулативен капитал е силно концентриран именно около банките и по-слабо около административната власт.
За да имаме истински ценни книжа и масова приватизация, притежателите на полици обаче трябва да могат в определени граници да концентрират капитал около водещи лица; нужно е да се обмисли полиците да бъдат с различна цена (лихва) за различните приоритетни направления на приватизацията (например банките), а също какъв ще бъде механизмът на разработане на собствени варианти на инвестиционни обекти и бизнес-планове от екипите, в които ще се концентрират бъдещи контролни пакети по дадено предприятие.
Статията е част от в. 7 Репортер,
15 юли 1993 г., Брой 28
