Социалистите ни сами са си виновни, че никой не ги ще никъде
в. Труд, 16.09.1996
Поне още 4 години – до следващия му конгрес – БСП ще чука на вратата на Социнтернационала, стана ясно през миналата седмица, след като в Ню Йорк приключи поредният форум на социалдемократите от цял свят. Така няма да се сбъдне пророчеството на член на соцръководството от преди две години, че „по- скоро БСП ще влезе в Социнтернационала, отколкото БСДП – в парламента“.
От официално разпространения документ за участниците в XX конгрес на Социнтернационала е видно, че България е представена от БСДП, а филип Боков е индивидуален гост и не представлява нито БСП, нито страната ни.
Никой не отвори дума за БСП, да лобира за нея, името й не бе дори споменато в залата, бяха единодушни от българската делегация. Въпреки уверенията на Елена Поптодорова със специален факс до медиите, че е имало „политическо решение за поканването на БСП на форума“, се оказа, че присъствалият там член на ИБ на БСП Филип Боков е представлявал само себе си. Той е 8-и поред в 13-членния списък на индивидуалните гости, срещу чието име не е отбелязана дори страната им, камо ли партията им. Боков се върна един ден преди официалната българска делегация, за да заяви, че до 4-5 месеца БСП щяла да получи статут на наблюдател (б. р. най-ниската степен на членство) в Социнтерна. Такива уверения се чуват от 1990 г., когато БКП се преименува на БСП, а БСДП на д-р Петър Дертлиев възстанови членството си в Социнтерна. Докторът пречи на БСП да влезе в организацията, е най-разпространената теза на социалистите. Никой не им пречи, те не са се социалдемократизирали, отговаря Дертлиев. И така – вече 6 години.
XX congress of the socialist international
През това време първите братовчеди БСП и БСДП се опитаха няколко пъти взаимно да си направят номера. Първо Дертлиев стори всичко възможно да вземе колкото може повече разочаровани комунистически гласове през юни 1990 г. След това пък БСП си му върна, като предпочете не него, а Желев за президент във ВНС. Социалистите бяха наясно, че ако подкрепят Дертлиев – лидер на сравнително голямата тогава БСДП – с тяхната БСП е свършено. След това двете партии направиха конституцията, наречена дори „Дерт-Лилова“. А през 1992 г. Дертлиев не пусна своя човек проф. Захари Карамфилов за премиер с мандата на БСП и насади социалистите на пачите яйца, наречени Петър Бояджиев.
След смяната на името си БСП си измисли взевъз- можни нищо не значещи, но добре галещи ухото на електората определения като модерна лява и партия на демократическия социализъм, но не и социалдемократическа партия. А след като взе властта през 1994 г., тези две определения останаха май само като спомен. Ако имаше социалдемократи в БСП, то това бе Социалдемократическата платформа „Европа“, която напусна партията в знак на протест срещу изчаквателната позиция на тогавашния лидер Александър Лилов за августовския (1991 г.) пуч в СССР. За пред модерния свят след това бе създадено Обединение за социална демокрация, чийто апогей отдавна отмина. Той бе в 36-ото НС, когато дори парламентарната група на БСП се наричаше „Парламентарен съюз за социална демокрация“. „Жан пуска ОСД само пред европейците, но си е създал свое ОСД в лицето на Боков, на когото не сме виждали очите поне две години при нас“, каза за „Труд“ един от хората на проф. Кюранов. Самият професор лансира тезата, че БСДП у нас винаги е била дясна партия, като на по-леви позиции от нея бил БЗНС. Сега пък според друг човек от ОСД, БСДП била отишла още по-надясно, след като отново се е върнала към СДС.
Научните определения „ляво“ и „дясно“ обаче са едно, практиката – съвсем друго. А тя, практиката, показва, че няма друга партия у нас, която за последните две години да е извършила такъв скок надясно, както БСП. Може ли някой неин отговорен фактор с ръка на сърцето да каже, че партията изповядва мотото на току-що завършилия конгрес на Социнтерна „Пазар- на икономика – за човека, а не човек – за пазарната икономика“? БСП днес е толкова далече от социалната държава, колкото от Социнтерна. Колкото и да не им се иска на някои, днес СДС събира настроенията на новото мнозинство – това на бедните и в този смисъл е много по-близо до позициите на социалдемокрацията. Ако СДС определи за своя цел социалната държава (социална не значи социалистическа), би се получил сериозен пробив в сегашния стабилен, макар и аморфен електорат на БСП.
А че БСП не се е социал- демократизирала, не е важно дали ще го каже толкова и само Дертлиев. Казват го 200 партии от Со-цинтерна. Които приемат за пълноправен член партията на бившия полски комунист Александър Кваш- невски и избират за вицеп-резидент на организацията бившия унгарски комунист Дюла Хорн.
Автор: Тодор ТОКИН
Вестник “Труд”, Понеделник, 16.09.1996 г.
