Започваме поместването на докладите от теоретичната конференция „Социалдемокрация’96“, организирана от СДП с помощта на фондациите „Кръстю Пастухов“ и „Солидарност“. Първа поместваме разработката на ст.н. с. Румен Георгиев. Важността на разглежданите в нея проблеми е безспорна, още повече, че в Анализа на ИН на БСДП за президентските избори има директна препратка към нея.
Днес всички виждат, че страната е в агония. Широко се говори за провал на БСП в управлението на страната. И въпреки това все още се мисли в категориите на противопоставянето, в категориите на АНТИ.
Но крахът на стратегията на БСП – в новите условия да бъдат прехвърлени властните ангажименти от политиката в икономиката, и по този начин да бъде запазено господството в обществото за комунистическия елит – ни поставя пред друга перспектива. Налице е опит за изграждане на тотално управляем, партиен капитализъм. Много хора, в това число и аз, са убедени, че този български експеримент не може да не колабира в близко или по- далечно бъдеще. Рано или късно БСП ще се провали, защото няма да може да преодолее вътрешното си противоречие – оставайки комунистическа по дух и методи, да гради капитализъм на практика. Оттук нататък БСП или неминуемо ще трябва да се разпадне на две части – едната дясно-ли- берална на елита, а другата – ляво-популистка на електората, или просто ще се свие до 5 -10 участие в публичните демократични институции.
Затова нека оставим позицията „анти“ на втори план и да се опитаме да отговорим на един естествен въпрос:
КАК БИ МОГЛО ДА БЪДЕ КОНФИГУРИРАНО ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО В НОВАТА СИТУАЦИЯ?
Отговорът на този въпрос е изключително важен за ориентиране в практическата ни дейност към обективните тенденции в конфигурирането. Защото известно е, че няма вятър за платната на този кораб, който не знае към кое пристанище се е запътил.
С голяма сигурност можем да твърдим, че крайно-левият сектор на бъдещото политическо пространство още отсега е ясен. Тук ще се настани сегашната БКП, подкрепяна от олевяващия електорат на БСП. Отдясно също така ясно застава Народният съюз, с подкрепящите го либерални извънпарламентарни формации. Не би могъл да бъде изключен и постепенният преход към същите позиции на част от бившия комунистически елит. Нещо повече – икономическият му потенциал евентуално би могло да бъде използван и за оформяне на една нова дясно-либерална коалиция с възможен лидер – Желю Желев, подкрепян от хората във и извън БСП, близки до Андрей Луканов.
Остава неясен обаче огромният сектор „по средата“. И този на левия център, в европейското разбиране на това понятие. Не е ли това естествено място… за СДС?
Могат да кажат – абсурд. СДС открай време декларира десния си характер, а комунистите го определят дори и като крайно десен. Но ако погледнем реалистично както върху последните публични изяви на СДС, особено по време на изборите за кмет в София, така и на последната Национална конференция, ще видим, че съюзът все по-ясно събира обществените настроения в полза на социалната държава.
БСП се проваля точно защото не може да докаже, че наистина държи да реализира социална държава. А СДС не само според конюнктурата, но и от самото си раждане искаше да осигури на хората достойно, справедливо и равноправно участие в решаване на социалните проблеми.
Тук може да се види и просто популистка демагогия. Но нещата са по-дълбоки.
Социалистическите лидери днес узурпират правата на хората да се разпореждат със своя живот. Те въвеждат тотален контрол в икономиката под предлог, че по този начин ще се преодолее мизерията и ще се концентрират общи усилия за постигане на повече блага за всички. Вместо това обаче, като ограничават индивидуалните права, те не могат да не достигнат до ограбване труда на всички.
На 10 ноември комунистическият преврат трябваше да узакони именно подобен грабеж. И СДС беше създаден, за да помогне на подбрана върхушка в БСП да убеди хората, народа, че нещата се променят в тяхна полза. Много бързо обаче СДС и неговият електорат отказаха да „помагат“. Надделя желанието България наистина да се развива като социална държава, където се уважават идивидуалните права на гражданите, най-вече правото им на частна собственост. Сменяйки облика си и връщайки се в държавната власт БСП-върхушката успя и това желание да изопачи. Под покрова на парламентаризма тя прокара и прокарва такива закони, които й позволяват да наложи волята си в икономиката, да разпределя набързо и под тезгяха националното богатство.
В противовес на това:
СДС ВСЕ ПО-ОЧЕВИДНО ЗАСТАВА НА ПОЗИЦИИ, БЛИЗКИ ДО ТЕЗИ НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА
И все повече хора се убеждават, че държавата не може да позволи на отделни групировки да обсебват властта в икономиката за сметка на безправието на милиони честни хора, за сметка на тяхната инициатива.
Патосът „заедно можем да победим“ стана лайтмотив на СДС-пропагандата. Това обаче не бе достатъчно. СДС спечели само в най-големите градове.
Разбира се, можем да видим основание за това в традиционния консерватизъм на провинцията. Но има и нещо друго. Според мен самият СДС все още не се е самоопределил. Хората, от една страна, виждат в него гарант за истински справедливо развитие на страната. Но от друга, все още се опасяват, че елитът на СДС ще ги излъже и след победата ще ограничи отново социалните възможности на хората.
Социалистите използват тази неувереност и играят върху носталгията на хората. Използват немногото, но ясни социални гаранции от миналото, които съвсем не бяха естествен резултат на стария режим, а едно заиграване с хората, за да се прикрие партийното господство. И бъркат – хората ги върнаха на власт не за да дойде да командва „бодрата комсомолска смяна”! Българите искаха да бъдат възстановени на нова основа необходимите социални гаранции.
Ето защо важно е СДС да не направи същата грешка и да не подмени стратегията за постигане на социална справедливост с нов монопол върху властта. Ето тази противоречивост трябва да бъде премахната още днес. Това силно би помогнало БСП окончателно да отиде „в сянка“.
Има ли основание да отхвърлим тези опасения? Едва ли. В СДС все още, въпреки новата обща ориентация, господства един биографичен, класово-партиен подход, а конкретните социални цели и задачи, които си поставя, не са докрай изяснени.
Ако така оценим ситуацията, става особено необходимо
БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ ДА УСКОРИ ДОБЛИЖАВАНЕТО СИ ДО ИДЕОЛОГИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ
Нейният патос все повече следва да се насочва към това държавата да застане редом с гражданина, а не над него. От тази гледна точка по-ясно трябва да се очертаят отговорностите на държавата и гражданина, да бъдат съвсем еднозначно определени наистина обществените интереси, а не да бъдат пак декларирани като такива нечии тясно-групови интереси. И не по- малко важно за днешната социалдемокрация е да покаже как ще се гарантират индивидуалните интереси, индивидуалната инициатива, как ще се гарантира конкуренцията. Това е радикалната разлика между съвременната европейска социалдемокрация и комунизма. За комунистите обществените интереси са над всичко, те потъпкват и разтварят в себе си индивидуалната свобода, убиват конкуренцията. Вместо да гарантира свободното развитие на индивида, държавата тотално го подчинява на своята воля и произвол.
Базата за успех на социалдемократическата стратегия е в свободното развитие на пазарните отношения, на конкуренцията. Само когато всички, а не избраните, имат възможност свободно да участват в пазарните отношения, ще проработи конструктивната сила на конкуренцията, а сътрудничеството ще получи рационална основа в добре пресметнатия интерес на всеки под една или друга форма. Ограничаването на конкуренцията с различни неикономически условия и принципи отново и отново ни връща назад към авторитаризма, тоталитаризма и комунизма.
Само когато пазарът свободно определя успеха, държавата има възможност да гарантира социалния минимум. Иначе тя пак се превръща в посредник на частно-груповите интереси, а значи – в силова, а не в социална държава.
Социалистите ограничават днес достъпа до пазара чрез произвола на своето „държавно“ управление, насочен към облагодетелстване на подставени фирми и лица и към тотален контрол от страна на администрацията и данъчната бюрокрация. Но и в СДС все още не е изживян стремежът изходът към пазара да бъде контролиран с етически критерии, т. е. да се отделят предварително „чистите“ от „нечистите“, в резултат на което „всичко ще потече по мед и масло“.
Не това обаче е свободният пазар. Необходими са такива правила на играта, които чрез пазарните отношения да „наказват“ нечестния, да му ограничават сферата за действие. На всякакви групови манипулации трябва да противостои собствено пазарната стратегия на успеха. Тя, разбира се, не може да предотвратява манипулациите така бързо и ефикасно, както това би ставало, ако към нея се подключи и един извънпазарен коректив за регулиране на пазарните отношения. Тук е балансиращата роля на социалната държава – да гарантира индивидуалната инициатива, но и да предотвратява груповите манипулации, да изравнява шанса на всеки, който е съгласен да играе по правилата, но и да ограничава възможността за печалба с нечестни прийоми.
НА ТАЗИ ОСНОВА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ОПИТА ДА СЪДЕЙСТВА ЗА ПО-НАТАТЪШНА ПРОМЯНА В СДС,
благодарение на която той, както преди, така и след изборите да следва политика на консолидация, ориентирана към социалната държава. И в това няма нищо противоестествено не само от теоретическа, но и от практическа гледна точка. Както е известно, основните принципи на тази държава бяха претворени политически най-напред не от социалдемократи, а от Лудвиг Ерхард във Федерална Република Германия.
Небапансираността на сегашната политическа стратегия на СДС се отразява в редица конфликти между него и неговите политически съюзници. Според мен СДС би могъл да стане консолидиращ фактор в пост-„бесепарското“ политическо пространство само ако дооформи ясно своята позиция по отношение към изискванията на социалната държава. Инструмент за това е разработването на цялостна програма, определяща необходимите приоритети, принципи и организационни форми за развитие на конкуренцията и провеждането на икономическа и социална политика от страна на държавата. Точно програмата за социапната държава би оформила съвсем ясно отношенията на СДС с другите демократични формации, независимо дали стоят малко по-наляво или малко по-надясно. Защото там, където има ляво, трябва да има и дясно. Когато акцентът върху индивидуалните възможности не се коригира с акцента върху справедливостта, пак ще печели груповият монополизъм, а оттук и авторитаризмът.
Така че желанието днес всички да бъдат еднакво АНТИ не допринася за изтласкването на БСП в периметъра от 5 – 10 %. Нещо повече – когато комунистите-социалисти бъдат принудени да „седнат на края на пейката“, цялата пейка също не може и не бива да се заема от един нов монополист.
Това не означава, разбира се, че когато в легитимното политическо пространство има не две, а повече автономни политически ориентации, двуполюсно- то поведение автоматически ще изчезне.
Политическата традиция у нас оформи нещо като принципа на махалото. Веднъж на 4 години определена политическа група получава едва ли не тотален контрол върху всички институции на държавата. Това отваря широко поле за разгръщане на политически партизанлък. Само стратегията за изграждане на социална държава може да осигури пречупване на тази традиция.
Какво имам предвид? Днес монополизмът на груповите интереси съдейства държавният чиновник да действа като политически ветропоказател. Ако вярва, че поредният победител идва за четири години, той става безконтролен и безотговорен. Заема съответната политическа позиция и започва да граби обществото, за да успее за четири години да си осигури живота след смяната на монополиста. Ако правителствата у нас се базират на устройствените отговорности на социалната държава и се сменят по-често, чиновникът ще бъде принуден да следи не само политическите, но и истински държавните интереси. Те ще го защитават от политическото партизанство.
Така че СДС, ако определи за своя цел социалната държава, би получил не по-слаби, а по-силни позиции в един конструктивен диалог с другите политически формации. И по този начин би се оказал фактор не само за размиване на сегашния, макар и аморфен, но все още стабилен електорат на БСП, но и за интензивната му преориентация към ясно оформящи се политически стратегии. Стратегии за постигане на конкретни социално-икономически интереси, вместо абстрактния и безличен колективистки общ интерес.
От това, ако дълбоко осъзнаят своята роля и водят активна политика, социалдемократическите организации няма нищо да загубят. Те ще спечелят нови параметри и ресурси за конкретна политическа дейност.
Статията е част от сп. Свободен народ, бр.14-15 / 16.05.1997 г.
Издание на Българската Социалдемократическа Партия
