И Западът май забрави основния си принцип, казва вицепрезидентът на Международния съюз на икономистите
- Г-н Георгиев, напоследък у нас се появиха мнения, че сега времето не е за икономически алтернативи, а за политически избор. Политиците ли ще спрат войната според вас?
- Напротив. Уместни и своевременни инициативи от рода на плана „Маршал“ много по-лесно ще спрат войната в Югославия, отколкото бомбите на НАТО. Самите сърби ще я спрат, като махнат Милошевич, заради възможностите, които ще им предостави икономическата интеграция.
- И все пак политическите и военните фактори продължават да се поставят над икономическите.
- Може и да греша, но според мен Западът напоследък започна да забравя основния си морален принцип, благодарение на който спечели водещия си авторитет в света – човекът не е средство, а цел на всяко действие. А това значи, че има правото на избор. Колкото и абстрак- тно да звучи този принцип, той разкрива същността на капитализма. За разлика от комунизма, който държи хората да бъдат послушни инструменти и машини за постигане на неясни и далечни идеи, капитализмът поставя хората пред практически избор: или избираш средства, водейки се само от това, че ти харесват и изгубваш заради неефективността на тези средства, или избираш трудни и непривични, но ефективни за постигане на успеха пътища и средства.
Именно с плана „Маршал“, а не с танковете на Сталин, нацизмът бе победен окончателно след Втората световна война. Защото той предложи на германците разумен избор – да останат зверове и да продължат с партизански битки (Wehrwolf), или да си върнат човешкия облик като спечелят нови пазари, научат нови занаяти и се утвърдят като икономическа, а не военна сила.
- С какво според вас Западът отстъпи от тези принципи?
- Западът, Русия, България ще излязат от тази криза, когато застанат зад общоприетите морални, а не идеологически аргументи. Самата политика не може вече да се поставя над морала, над вековния морален принцип. Иначе ни чака световен апокалипсис.
Конкретно в случая Западът, вместо да предостави на хората в Югославия no-адекватни за техния житейски успех пътища, отколкото тези, с които те разполагат, започна да се бори срещу самите тях. Или срещу част от тях, но бомбите не подбират. Изглежда не се разбра, че комунизмът като световна система рухна не от бомби, а именно защото неговите средства се оказаха негодни за постигане на житейски успехи.
И не Западът, а самите комунисти, служейки си с тях, най-много допринесоха за разпадането на комунистическата система.
- Но остана Милошевич…
- НАТО прекалено дълго и нашироко се опитва да дискредитира действията на Милошевич като комунист, или с други думи да докаже, че той действа така, защото е комунист. Но в света много некому- нисти, дори сегашни съюзници на Запада, например АОК, действат със същите средства. Въпросът не е в това, че Милошевич е комунист, а че превръща съгражданите си в средство за постигане на своите цели. И успява. Защото Западът на свой ред го направи средство за постигане на собствените си цели. Така че проблемът не е в отстраняването на Милошевич, както го представя пропагандата, а в пълната и безкомпромисна дискредитация на средствата, които той прилага национал-шовинизъм, корпоративизъм, патерна- лизъм и нетърпимост към мнението на другите, цензура, потъпкване на опозицията и т.н. За съжаление войната, и по-точно физическото отстраняване на Милошевич, може да има фатални последици за света. Защото ако той бъде отстранен, без да бъдат победени неговите средства и идеи, те ще намерят нови последователи.
- Какъв тогава е изходът?
- Политиците трябва да разберат, че там, където моралът се подменя с „чиста“ политика, няма място за модерен капитализъм. И още – не бива да се чака краят на военните действия, за да се предложи едва тогава умиротворяваща програма за възстановяване и развитие, подобна на плана „Маршал“. Това трябва да стане сега. И тази програма да бъде реален и разбираем изход за всички хора на Балканите. Тогава проблемът Милошевич просто ще отпадне.
Да си спомним 1997 г. Тогава сърбите със своите протести срещу Милошевич ни дадоха пример как да премахнем омразния режим на Виденов. Но целта беше не разправа с комунистите, а икономическо съживяване. Ако днес на Югославия не бъде предоставена същата възможност, както на България преди 2 години, дори и след поражение, сърбите ще оставят региона минирана зона за просперитета не само на Балканските страни, но и на цяла Европа.
ЦВЕТАНА ИЛИЕВА
Статията е част от в. Наблюдател,
9-14, 5 май 1999 г.
