Работещите на банковия фронт са между тези, които най-остро чувствуваха необходимостта от коренни промени в икономиката и обществото. Затова с дълбоко задоволство и одобрение приехме фундаменталните решения на Юлския и Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (1987 г.), постановките от концепцията за по-нататъшното изграждане на социализма у нас, решенията на Националната партийна конференция. Те съдържат забележителен революционен и творчески заряд, дълбоко осмислят от днешни позиции някои от основните положения, формулирани от класиците на марксизма-ленинизма.
Става дума преди всичко за постановките за самоуправлението и за закона за стойността. Без да се развият за конкретните условия, не бе възможно да се започ не преустройството на икономическите и обществените отношения у нас. От това логично произтече и главна та функция на банковата си стема на днешния ден — все обхватен контрол чрез лева.
Добре осъзнаваме важността и отговорността на тази задача. Именно във фундаменталния принцип, посочен от партията, за контрола ЧРЕЗ лева, а не контрол НА (върху) лева се крие дълбочината на творческото осмисляне от Централния комитет на БКП на марксистко- ленинската постановка:
НЕ ПАРИТЕ УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
човешките интереси. Пари в стоково паричното стопанство са посредник между потребностите и стоките, между живота и жизнените сред ства на човека.. А това означава за нас в условията на самоуправлението да скъ саме с формалния контрол на лева. И като използуваме контрола чрез лева — да се научим да насочваме и да съчетаваме икономически те интереси на отделния човек, колектива и държавата.
Сега вече теоретичните постановки в значителна степен са изяснени или бързо се доуточняват и задълбочават. Затова централният въпрос за нас е теоретикоприложен: как Банката за стопански инициативи, като отчита конкретните условия, ра боти за осъществяването на постановката „Контрол чрез лева“?
Три са принципните позиции, от които преустройваме нашата дейност и взаимоотношенията си със стопанските организации.
Най-напред преминаваме от статичен контрол чрез лева (насочен главно към сметките на предприятията) към динамичен контрол — който да обхваща и динамиката на движение на паричните потоци в народното стопанство. Освен това преминаваме от пасивен, регистриращ събитията контрол — към активен, стимулиращ стокопроизводителите. И накрая — пpeминаваме от едностранен контрол чрез лева (тоест такъв, който се осъществява само от банката) към много странен, съвместен — когато се ангажират всички обхванати от паричните потоци организации. Именно това са принципно новите, революционните моменти, които трябва да внесем в процеса, за да постигнем съчетаване на потребностите и интересите на хората, колективите и обществото.
Предстои ни изключително важен икономически и по литически акт: предоставянето на социалистическата собственост на трудовите колективи за стопанисване и управление. Искаме за Банката за стопански инициативи това да се превърне в конкретен „фронтови участък“, на който контролът чрез лева да играе полагащата му се роля за формирането на икономическите условия, при които ще се реализира неформално голямата партийна задача.
Системният подход изисква, когато разработваме и прилагаме новите форми за реализация на социалистическата собственост,
ДА СЪЗДАДЕМ АДЕКВАТЕН КОНТРОЛ ЧРЕЗ ЛЕВА ОТ САМОТО НАЧАЛО
Защо наблягаме на този въпрос?
Защото „на изхода“ ефективността от прилагането на формите за реализация на социалистическата собственост — предоставянето на обектите за стопанисване, кооперативните форми, акорда и т. н. — се изразява в крайните финансово-икономически резултати на стокопроизводителите. А никой по-добре от банката не може да контролира реализацията на собствеността в нейното оконча телно финансово-стопанско из ражение. Никой по-добре от нея (чрез стойностните пока затели и парите, като отчита и действието на икономическите регулатори — цени, данъци, работна заплата и т. н.) не може да съдейству- ва за съгласуваността на ин тересите на участниците в предаването на обектите на собственост.
Тази задача е не само нелека, но и вътрешно противоречива. Интересите на обществото като цяло, представено от държавата, изискват предоставянето на собствеността да се извърши най-напред в нерентабилните предприятия, за да се освободи тя от тези, които са свикнали да получават много, а да дават малко. От друга страна обаче — от гледна точка на интересите на трудовите колективи, — нерентабилните предприятия при предаването трябва да се потегнат. Тъй като в редица случаи незначителната рентабилност е следствие не само от лоша работа, а и амортизирана техника, ниско качество на суровините и т. н. А това са фактори, които досега не зависеха от техните колективи…
Тъй като не може да бъде просто регистратор на състоянието на нещата в нискорентабилните предприя тия, банката пое инициатива та да окаже в началото аналитична, а след това и необходимата финансова помощ на заводите „Осми март“, „България“, на предприятия от СО „Средец“ и на някои други, за да се подготвят колективите за приемането на собствеността. Тази помощ е свързана с разработването на методика и компютърна програма за анализ на стопанско-финансовата дейност с оглед да се разкрият проблемите и да се препоръчат, а след това и да се кредитират мероприятия за подготовката на собствеността за предоставяне, а и за модернизация и обновяване на производството. Смятаме, че с такова участие банките биха създали условия за действително нов и всеобхватен контрол чрез лева по-нататък — когато стопанските единици вече изцяло ще работят на принципите на самоуправление.
Важен обект на контрол чрез лева (между другото — слабо засегнат досега от него) трябва да стане
СТРУКТУРАТА НА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ
на предприятията. Нейното неконтролиране „на изхода“ и „на входа“ води до невъзможност да бъде определен приносът на отделните участници в постигането на резултатите. Това пък сблъсква интересите им и поражда неминуеми загуби. Особено сериозен е проблемът с контрола за разходите и приходите в конвертируема валута. При него все още не се отчитат реално нито приносът, нито интересите на всеки от участниците при формирането на валутния резултат.
Сега както банките, така и стопаните не са в състояние да контролират каква част от всеки валутен лев приходи представляват пренесената стойност на вносните суровини, основни фондове (под формата на амортизацията) и т. н., а в крайна сметка — и каква е частта в този валутен лев на новосъздадената от самия колектив стойност. Получават се парадоксални ситуации. Банката заради даден валутен кредит за оборудване прибира целия приход — заедно с пренесената стойност от вносните суровини и материали, платени от държавата. Държавата, дала пари за вносните суровини и материали, прибира целия приход — заедно с амортизация та от оборудването, внесено с кредит от банката. А пък колективът се стимулира за валутни приходи, без да се знае каква е частта в тях на допълнителната стойност, създадена от него… При това положение не е чудно, че някои предприятия изнасят национален доход, а при други изчезва всякакъв стимул да внасят прогресивно оборудване или да намаляват вноса на материалите.
Характерен е примерът с високотехнологичното малко предприятие за конструкционни полимери на Гара Искър. Въпреки че с неговото въвеждане беше спрян внос на материали на стойност един милион долара и по този начин беше обогатена държавната хазна, то остава длъжник на Банката за стопански инициативи. Парадоксално е, че засега не съществува начин да се изтегли тази сума от хазната, за да се изплати дългът. При това положение малкото предприятие е пред фалиране. въпреки че вър-ши твърде полезна дейност, която се разширява.
По същите причини са изпаднали в подобни ситуации столичното малко пред приятие за производство на кадиферипс към завод „Осми март“, линията за производство на листови ходил ни материали към завод „Чавдар“ — Световрачене, и други.
Проблемът за структурния контрол върху валутните разходи и приходи (включително от тъй нареченото второ направление) е сложен. Ние неведнъж сме го повдигали на различни равнища и стигнахме до извода, че опирайки се само на теорията, без експериментиране — той трудно може да бъде решен цялостно. Затова съвместно със столичната местна промишленост подготвяме и предлагаме ЕКСПЕРИМЕНТ, В КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИ И ЦЯЛАТА МЕСТНА ПРОМИШЛЕНОСТ И БИТОВИ УСЛУГИ ОТ СТРАНАТА. Неговата цел е изработването на ефективна технология за разчет и контрол по структурата на валутните приходи и разходи на стопанските единици. Резултатите от експеримента (независимо дали са положителни или отрицателни) според нас ще дадат яснота и за това как да се решава проблемът за цялото народ- но стопанство.
Особено внимание в работата обръщаме на УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ИМУЩЕСТВЕНИЯ ЗАЛОГ ПРИ КРЕДИТИРАНЕТО като форма на засилен контрол чрез лева в условията на самоуправлението.
Защо? Най-напред защото при използуването на разнообразни форми за реализация на социалистическата собственост е особено важно да се ангажират в кредитните отношения реал ните имуществени отговорности и интереси на участниците. А след това — защото залоговото осигуряване на паричните потоци представлява определена гаранция, че те няма Да се откъснат от материално-веществените потоци и да доведат до диспропорции и инфлационни процеси.
Поради тези причини кредитите, които предостави нашата банка през последната година и половина, са залогово осигурени. Проблемът е в реализацията на залога. Има неизправни длъжници, има и залог. Но банката не може чрез реализирането на залога да въздействува върху неизпълняващите задълженията си стокопроизводители. Досега на правихме няколко опита в това отношение, но те се оказаха безуспешни.
Причините са „белите по лета“ в правната уредба по изпълнение на имуществена та отговорност на кредитополучателите. Тези бели полета следва да се запълват съвместно с решаването на правните въпроси на социалистическия фалит на зле работещите и ненужни на обществото предприятия, включително и на продаването на стопанисваното от тях имущество за погасяването на задълженията им. Тези въпроси трябва да се решават докрай, ако искаме системата на имуществено-икономическите отношения в условията на самоуправлението да се изведе до логически завършена цялост.
Сложните проблеми, свързани с контрола чрез лева и неговото приложение в практиката, не могат да се решат без преустройство в самите хора, които трябва да ги реализират. Става дума преди всичко за формирането у нас на ново икономическо мислене, което
ДА ОТХВЪРЛЯ УДОБНИТЕ СТЕРЕОТИПИ И ОВЕХТЕЛИТЕ СХЕМИ
В този процес са неизбежни и сблъсъци — да се мисли постарому е понякога по-изгодно, а в повечето случай и по-лесно. Затова ще отговаря на един конкретен въпрос, който често ни се поставя в процеса на преустройство.
Вярно ли е, че Банката за стопански инициативи вече няма пари?
Да, банката вече няма пари! НЯМА, НО САМО ЗА НЕЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТПУСКА НЕ НА КРЕДИТИ В ЛЕВОВЕ И ОСОБЕНО ВЪВ ВАЛУТА. Затворихме вратите за онези, които все още не са наясно, че икономическо то преустройство у нас започна. И че нашата банка не може да играе ролята на Дядо Мраз, който подарява пакети с банкноти. Всеки, който иска пари от нас, трябва да може аргументирано да докаже възможностите за ефективното им използуване и пътищата за тяхното връщане.
Та какво би станало, ако отпуснехме средства за направените само през последните няколко месеца искания за близо 200 млн. щатски долара за купуване на предприятия зад граница, които банката оцени като неперспективни и неефективни? Отговорът е ясен за всички. Като развиваме аналитично-прогнозната си дейност при оценката на предложенията за отпускане на ресурси, в бъдеще още по-стриктно ще изпълняваме своята пренасочваща функция по отношение на неефективните за страната, а и за банката и най-вече за самите предприятия предложения. За тях вратите ни и в бъдеще ще останат плътно затворени.
Но вратите на нашата Банка за стопански инициативи са широко отворени и имаме достатъчно средства за всички инициативи и предложения, които са свързани с реализирането на висок икономически и социален ефект. Само през изтеклата година за такива предложения предоставихме с 24 млн. лв. и със 7 млн. валутни лева повече, отколкото през 1986 година. И със 77 млн. лв. и с 24 млн. вал. лв. повече от 1985 г.
Банката има средства за програмата за производство на допълнителни стоки и услуги за пазара на столичните предприятия, която разработихме съвместно със Столичния народен съвет и по която засега има предложения за производството на нехранителни стоки и услуги за стоковия фонд за над 250 млн. лв. годишно. В рамките на тази програма например смятаме, че ще можем да решим до края на 1988 г. I въпроса за задоволяването на столичното население с такива услуги като: поправка на обувки, индустриално пране, размножаване на печатни материали и други. Отделихме ресурси за дялово участие в ефективни съвместни предприятия, каквито са действуващото в София сдружение с ИТКР, с предприятието „Инертни материали“, създаваното сдружение за мебел — бутик, и други. Банката отдели средства и за първия консорциум, създаден на територията на столицата през лятото на 1987 г. съвместно от завод „Витоша“ и швейцарска фирма за производство на мъжки костюми. Банката отделя необходимите ресурси и стана главен координатор на финансовите активности на новоучредения консорциум в областта на международния туризъм и производството на стоки за бита и отдиха, ор-ганизиран от БАТО, фирми и банки от Гърция и Кипър.
Банката за стопански инициативи продължава да бъде банка на конкурсите, но обогатени с нови форми и съдържание. Освен за традиционните (за капитални вложения) тя започва организирането съвместно с раз лични стокопроизводители и на целеви конкурси за реша ването на възлови научно- технически проблеми.
Ясно е, че за нас и нашите партньори контролът чрез лева не е средство за ограничаване на инициативата и риска. Той е средство за по стигане на висок ефект за обществото чрез въздействие върху най-силните стимули – потребностите и интереси те на хората и колективите. Така разбираме този основен принцип и се стремим последователно да го прилагаме.
Вестник „Работническо дело“
Год. LXII, Брой 34, София, сряда, 03.02.1988 г.
Държавна печатница „Димитър Благоев“ 21100
Редакционна колегия:
Гл. Редактор: Радослав Радев, Ангел Бонев, Генчо Бошнаков – зам. гл. редактор, Горан Готев – зам. гл. редактор, Димитър Делийски – зам. гл. редактор, Иван Ангелов, Петър Бочуков, Радослав Велев, Силвестър Милчев – зам. гл. редактор, Станислав Друмешки, Степан Ерамян – отговорен секретар, Юрий Попов
