УВОД
Проф. д.ик.н. Румен Георгиев
Корица на книгата „Паричната политика като изкуство на баланса“ [Автор: Румен Георгиев]
Зачестилите напоследък внушения, че либералната ико-номическа политика предполага отказ от активна парична политика на държавата, са несъстоятелни и не съответстват на процесите в страните с развита пазарна икономика. Тези внушения са особено опасни сега, когато наближава датата за официалното ни присъединяване към ЕС. Поканата за ЕС не е покана за обяд, а за конкуренция и специализация. А те в условията на демокрацията стават не чрез насилие, а чрез добро организиране и функциониране на паричната система и паричните потоци. Организирането на парите е не само „скелет“ за мобилизиране и организиране на всички останали ресурси – трудови, природни, материални, научни и т.н., но и основен инструмент за балансиране на взаимодействията в икономиката и обществото. Това е причината в последно време многократно да анализирам и предлагам решения, в студии и статии, по проблемите и предизвикателствата пред паричната политика в периода на активна работа по интегрирането ни в ЕС.
С оглед на това с удоволствие отговарям на инициативата три от публикуваните възлови студии и статии по проблема да бъдат обединени и издадени в специализирано издание на библиотека „Инициатива“ към Съюза за стопанска инициатива. Изданието ще позволи на българските предприемачи комплексно да анализират тенденциите и процесите в развитието на паричната система, да изведат поуки и предприемат възможни мерки за въздействие по провеждането на една балансирана парична политика.
Предлаганото издание се състои от три части и послеслов на рецензента.
В първата се разглеждат основните принципи на демокрацията в паричната политика и балансирането й с фискалната политика. В страните с развито пазарно стопанство съществува демократично противопоставяне между интересите на паричната и фискалната система в контекста на теорията на игрите. В сблъсъка и взаимодействието им, съобразно обективната връзка и обусловеност между макроикономическите процеси и явления, се формира най-добрата „игра“ за „охлаждане“, „въздържане“ или „загряване“ на икономиката. По този начин всяка институция — парична или фискална, се съобразява с подхода и на другата страна.
У нас особено след въвеждане на паричния съвет от юли 1997 г., фискалната система изцяло е подчинила паричната система. БНБ, съобразно приетия през 1997 г. закон за дейността й, е лишена от важни регулиращи функции в паричната система, но и самата тя не се опитва да влияе съобразно ограничените възможности, които има, нито с финансови, нито с административни мерки върху паричния ресурс в страната, включително във валута. Доказвам, че липсва балансиращ диалог между централната банка и фискалната система с оглед адекватното регулиране на паричната система на страната.
Международният валутен фонд (МВФ), към който страната се присъедини през септември 1990 г., оказва силно влияние върху паричната и фискалната политика на страната. Това се разглежда във втората част на изданието.
Констатира се, че всеки транш по заеми на фонда се свързва с настоятелни искания към българските власти за провеждане на определени реформи и действия в различните сфери на обществения и икономическия сектор, които обикновено се приемат без конструктивни възражения от българска страна. Факт е, че няма гласуван бюджет от парламента преди предварителното му съгласуване с МВФ.
Проанализирани са основните намеси на МВФ в регулирането на парично-кредитната система у нас: банковото кредитиране, фиксирания курс на лева, разполагането с валутните резерви на страната, начина на регулиране на платежния баланс.
В третата част, посветена на присъединяването на България към ЕС, се анализират предпоставките за функционирането на силен лев като основа за конкуретоспособна България на „финиша“ преди влизането в европейското валутно пространство. Това се прави на базата на обстоятелствен теоретичен и практически анализ на валутния риск и неговото отражение в парично-кредитната система на страната.
Намирам, че българските власти и централната банка не отделят достатъчно внимание на развитието на българския лев, считайки валутния му курс за неизменен спрямо изискванията на пазара, което стимулира все по-значително увеличаване на вноса и намаление на износа. Отрицателното търговско салдо и дефицитът по текущата сметка с чужбина придобиха застрашителни размери и се очертават като трайни процеси с изключително негативни икономически и социални резултати. Това е ахилесова пета на икономическата политика и тя няма политически цвят.
Анализират се и някои негативни явления, свързани с нарастващия приток на фирмени кредити от чужбина, с отчитането на чуждестранните инвестиции и т.н. Обоснова-ват се алтернативите за силен лев, подкрепен с разширен експортен потенциал и диверсифицирани финансови инструменти и институции, т.е. за реално, а не формално интегриране на българската икономика в европейската общност.
