Съвременните предизвикателства пред българската икономика – нови подходи за тяхното разрешаване
относно разработките на Проф. д-р Румен Георгиев, действителен член на международната академия по мениджмънт, вицепрезидент на международния съюз на икономистите
Представените разработки на проф. д-р Румен Георгиев имат за предмет на изследване особено актуални и значими макроикономически проблеми за българската икономическа теория и практика. Самото насочване и крайната реализация на избраната от автора проблематика показва неговото задълбочено новаторско и логическо мислене и склонност към анализиране и решаване на приоритетните икономически проблеми на нашата страна. Това кореспондира с ясно дефинираната основна цел на автора, а именно да пред-стави „различни от битуващите мнения“ относно „съпротивата срещу глобалните тенденции, които българската икономика, без рационални основания и мотиви, им оказва“. Задачата на автора е да даде нов, по-различен аналитичен поглед по отношение на използваните методи и средства на икономическо регулиране, като ги обвърже със специфики- те на българската действителност.
По същество в своята съвкупност представените разработки имат достойнствата на комплексен анализ на основните проблеми, с които в последните години се сблъсква функционирането на паричния съвет, развитието на монетарния сектор и банковата система, състоянието на платежния баланс и на публичните финанси в България, прецизирани от гледище на съвременните предизвикателства, пред които е изправена националната икономика. Определен на-учен принос на изследванията е избраният комплексен и аналитичен инструментариум за оценка и аргументация на изказаните авторови съждения относно провежданата парично-кредитна и фискална политика на българското правителство, насоките и моделите на държавното регулиране, предимствата и недостатъците от ускореното банково кредитиране, проблемите на платежния баланс и основните тенденции във взаимоотношенията на България с МВФ.
Темите, които са обект на анализ в отделните разработки, представят точно обхвата на съдържание на представените материали. Направеният от автора балансиран избор от основни теми на логически издържаната структура на разработките обхваща следните основни, по мое мнение, направления на изследването:
Първо, моделът на организация на парично-кредитната и фискалната политика. В статията на тема „Демокрацията в паричната и фискалната политика“ в сп. „Наука“, проф., д-р Р. Георгиев анализира демократичния модел на организация на парично-кредитната и фискалната политика от гледна точка на инструментариума на теорията на игрите. Основавайки се на изследванията на Д. Нойман и А. Блиндер авторът конкретизира участниците в „играта“, наречена „икономическа политика“ и акцентира върху двата основни стълба за провеждането й – паричната и фискалната политика. Във връзка с това авторът поставя ударение върху взаимната връзка и обусловеност между макроикономическите процеси и явления, синхро
низацията на количествените промени и двустранната зависимост между целите на органите, ангажирани с провеждането на паричната и фискалната политика. Прилага се институционално-функционален подход, като най-съществено място се отделя на неопределеността и последиците й върху решенията на отделните участници в играта. Особен научен интерес представлява построената от автора матрица в съответствие с изискванията на теорията на игрите, в която се разкриват приоритетите на всеки един от участниците в отговор на три възможни решения на противоположната страна – „охлаждане“, „въздържане“ и „загряване“ на икономиката. Аналитичната интерпретация на модела има за свое основно достойнство, че разкрива „пътя, по който действа демокрацията при организиране на процесите на размяна и разпределение във функциониращата и саморегулираща се пазарна система“. Въз основа на прилагането на този модел, проф. д-р Р. Георгиев аргументира водещата роля на парично-кредитната политика и във връзка с това посвещава усилията си на широк кръг от монетарни въпроси.
Второ, ефективността на парично-кредитната политика, провеждана от БНБ. Този значим макроикономически проблем намира отражение най-вече в статиите на тема „Демокрацията в паричната и фискалната политика“, сп. „Наука“, „Международният валутен фонд и парично-фискалната политика в България“, сп. „Наука“, но също така е застъпен и в двете разработки на тема „Силен лев – силна България“, публикувани в сп. „Ние“ и в-к „Икономически живот“. Важен научен принос на първата статия е извършеният задълбочен и комплексен сравнителен анализ на българската парично-кредитна политика със западния модел. По-специално, е направено сравнение на кон-венционалната парична политика е тази, провеждана от БНБ на базата на механизмите на режима на паричен съвет. Проф. д-р Р. Георгиев е изложил убедителен анализ на про-тиворечията на действащите нормативни актове с реалната практика, значителното изоставане на българската па- рично-кредитна политика от съвременните концепции и основните макроикономически проблеми, които произтичат от това. В основата на този критичен анализ са посочени следните основни аргументи: а) възможността БНБ да предоставя кредити на банки при наличие на определени условия, което води до редица „аномалии в кредитирането“; б) възможността БНБ да влияе върху паричното предлагане чрез коефициента на минималните задължителни резерви и ефектите от тази практика върху динамиката на депозитите на банките и реализираните доходи на БНБ; в) силно ограниченият монетарен инструментарирум на БНБ в условията на паричен съвет и главно липсата на възможност за влияние чрез сконтовия процент; г) невъзможността БНБ да въздейства върху лихвената политика на банките на микроравнище и противоречията, свързани с определянето на основния лихвен процент; д) значителната междуфирмена задлъжнялост и произтичащия от нея риск от „мащабна криза на верижна неплатежоспособност на стопанските единици в страната“; е) чувствителното увеличение на външните задължения на частните фирми извън банките и липсата на адекватна реакция от страна на БНБ към този негативен процес. По този начин на практика авторът представя една обоснована теоретично-емпирична интерпретация на ролята и функционирането на паричния съвет в България, разкривайки този режим, като вече изчерпил своите предимства и несъвместим със съвремен-ните предизвикателства пред националната икономика.
В статията на проф., д-р Р. Георгиев на тема „Международният валутен фонд и парично-фискалната политика в България“ също може да се открие направена от автора приложно-аналитична оценка на проблемите на българския паричен съвет, а така също и анализ на последиците от пренебрегването на тези проблеми от страна на БНБ. Противоречията, свързани с провеждането на паричната политика на БНБ намират израз и в статиите на тема „Силен лев – силна България“, публикувани в сп. „Ние“ и във в-к „Икономически живот“. Тук се поставя акцент върху необходимостта БНБ да се намеси в регулирането на чуждите кредити от нефинансови организации за български фирми с цел подобряване на външните плащания на страната. Във връзка с посочената проблематика може да се открои значимият научен принос на автора във връзка със съдържателното и точно представяне, изпъстрено с актуална фактологична и метрично-аналитична аргументация на негативните ефекти от провеждането на парично-кредитната политика на БНБ. В същото време, авторът сполучливо е показал правно-институционалните и икономическите рамки на паричния съвет и проблемите на адаптацията на реалната икономика във връзка с необходимостта от повишаване на вътрешния кредит, подобряване на макроикономическата ликвидност и реализация на по-на- татъшна структурна реформа в България.
Трето, развитието на кредитното посредничество в България. Актуалните проблеми, свързани с банковото кредитиране на реалния сектор у нас, са обект на обстойно из-следване и в четирите разработки на проф., д-р Р. Георгиев. Макар и анализирани в различен контекст, те поставят ос- новно ударение върху наблюдаваната в периода 2002-2003 г. кредитна експанзия в страната и реакцията на БНБ и на МВФ относно този процес. В тази връзка авторът обосновава главните предпоставки за кредитния бум и дискутира какво е сегашното състояние на банковия кредитен портфейл. Направена е адекватна аналитично-приложна оценка на най- важните съвременни проблеми пред банковата кредитна политика, като авторът правилно констатира, че равнището на кредитите у нас все още не съответства на това в страните с развита пазарна икономика. Логически следва и авто- ровият извод, че не само, че са неуместни предлаганите от МВФ мерки за ограничаване на ликвидността на банките и оттук на способността им да кредитират, но има още много какво да се желае по отношение на ролята на банките като ефективни кредитни посредници в нашата икономика. По принцип кредитирането на реалния сектор е ключово условие и предпоставка за динамизирането на икономическия растеж на страната. В този смисъл, направеният анализ допринася за едно по-нататъшно теоретико-приложно осмисляне на проблема с цел преодоляването му и утвърждаване на прехода към ефективно кредитно посредничество и па- рична трансмисия.
Четвърто, състоянието на платежния баланс на стра-ната. Един от основните въпроси, които присъстват активно в разработките на проф., д-р Р. Георгиев са свързани със задълбочаващите се дефицити по търговския баланс и по текущата сметка на платежния баланс. С цел ясното конкретизиране на теоретико-приложните аспекти на посочените проблеми, авторът отдава значимост, първо, на анализа на състоянието на външната търговия и свързаната с това валутна политика на БНБ в условията на паричен съвет, и второ, на изследването на капиталовия обмен с чужбина и главно на притока на чуждестранни инвестиции в нашата страна. Важно място е отделено на оценката на ролята на неизменния валутен курс на паричния съвет за задържането на износа и задълбочаването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Разграничени са стабилизационните ефекти на паричния съвет от процикличните ефекти, свързани с фиксирания валутен курс и с неизбежността от надценяването на националната валута с всички негативни последици за конкурентоспособността на икономиката. Във връзка с това, авторът аргументирано предлага необходимостта от промени в паричния съвет в посока на възприемането на плаващ в определени рамки валутен курс. Тук следва да се отбележи, че подобна промяна би означавала излизане от режима на паричен съвет, доколкото той не е съвместим с подобна гъвкавост на обменния курс. По тази причина, авторът издига становището, че ако паричният съвет бъде запазен до приемането на България в ЕС през 2007 г., „това ще означава изпразнена от съдържание централна банкова институция и сериозно обременяване на страната от натрупаната структурна инфлация в резултат на небалансирани външни плащания“: По отношение на притока на преки чуждестранни инвестиции в страната, авторът прилага задълбочен балансиран подход, анализирайки както положителният принос на преките чужди инвестиции за преодоляването на проблемите на платежния ни баланс, така и свързаните с тях рискове от изчерпване след завършване на процеса на приватизация и обръщането на посоката им при неблагоприятно икономическо развитие на страната.
Пето, характерът на отношенията на България с МВФ. Най-вече в статията на тема „Международният валутен фонд и парично-фискалната политика в България“ в сп. „Наука“, но така също и в другите три разработки на проф., д-р Р. Георгиев, присъства острото внимание, което авторът насочва към осъществяваната в последната година намеса на МВФ като регулатор на парично-кредитната политика и банковата система. Авторът уместно констатира каква промяна е настъпила в стратегията на МВФ относно провеждането на активна парична политика от страна на БНБ в сегашните условия на паричен съвет и доколко тази политика е съвместима с този монетарен режим. Специално място се отделя на обстойния анализ на предложените от МВФ икономически мерки, които БНБ следва да въведе с цел ограничаване на банковото кредитиране. В основата на това е позицията на Фонда, че дефицитът по текущата сметка на платежният баланс се влошава, ако с кредита се финансира вноса. От съществено значение е направеният правилен извод от автора, че „не може да се обясни неговата (на МВФ – б.а.) позиция, че е по-добре търговските банки да изнасят паричния ресурс от страната и да го влагат зад граница, отколкото да насърчават икономическото развитие на страната и бъдещото намаляване на дефицита по баланса не с чужди, а със собствени средства. Като препоръка от водещата международна финансова организация това най-малкото изглежда парадоксално“. Научно-приложен принос има и анализът на проблемите, породени от финансирането на бюджетния дефицит с емисии на ДЦК и главно на увеличения срок на емисиите и оттук на вътрешния дълг през следващите периоди. Основателно е безпокойството на автора, че посочените тенденции не будят особено внимание в българското правителство и в МВФ, а би трябвало.
Шесто, препоръки за организиране и съгласуване на парично-кредитната и фискалната политика. Съществени научни постижения в изследванията на проф., д-р Р. Георгиев представляват изведените от него конкретни изводи и препоръки за преодоляване на дискутираните макроикономически проблеми. Като най-значими могат да се откроят следните препоръки: а) демократизиране на диалога и повишаване на взаимодействието между фискалната и парично-кредитната политика при отчитане на конкуренцията и партньорството между субектите на тези политики; б) прилагане на целенасочени мерки за финансово стимулиране на износа, като създаването на кредитен фонд за експортно финансиране с част от официалния валутен резерв с цел по-доброто усвояване на средствата по програми от ЕС; в) промяна във функционалните принципи на паричния съвет (фиксираният валутен курс, ролята на БНБ като кредитор от последна инстанция, лихвената политика и др.) с цел да се отговори на предизвикателствата пред българската икономика, породени от външния сектор и фискалната позиция на страната; г) разширяване на кръга от кредитно-разплащателни и взаимоспомагателни институции в страната с цел преодоляване на съществуващия монопол на търговските банки.
Представените изследвания на проф., д-р Румен Георгиев разкриват сериозното и задълбочено теоретико-методологическо отношение на автора и положените от него творчески усилия към избраната съвременна проблематика. Задълбоченият прочит на представените материали ми дава възможност да обобщя, че разработките са оригинални и новаторски, и имат съществени научно-приложни приноси както от гледна точка на избраните подходи на анализ, така и от гледище на съдържателната страна на третираните макроикономически проблеми. Направеният теоретико-емпиричен анализ в разработките е едновременно сложен и детайлизиран, и ясен и разбираем, така че дава възможност да се изведе една ясна концепция относно границите, предпоставките, особеностите и вътрешните механизми на посочените икономическите процеси, явления, връзки и взаимоотношения. Въпреки тясната обвързаност помежду си, изследваните макроикономически проблеми могат ясно да бъдат разграничени и конкретизирани, което превръща разработките в лесно достъпно икономическо четиво.
д-р Силвия Трифонова,
гл. ас. в катедра „ Финанси “ на УНСС – София
Статията е част от книгата на Проф. д-р Румен Георгиев –
„Паричната политика като изкуство на баланса“,
Библиотека – Инициатива, ISBN 954-91392-3-9
Рецензенти: доц. д-р Васил Сивов, гл. ас. д-р Силвия Трифонова
Редактор: Лила Гайтанджиева
Корица: Ивайло Станев
Компютърна обработка: Валентин Христов
Коректор: Татяна Джунова
Българска. Първо издание. Излязла от печат 2004 г.
Формат 60×84/16. Печатни коли 4,5. Тираж 400
Печатница „ Симолини “ — София
