Конвертируемостта на лева – това е една от най-популярните теми днес. Но и един от най-трудните и сложни проблеми на икономическата ни теория и практика, по който специалистите и учените са на твърде различни, дори противоречиви мнения. Според едни в обозримо бъдеще идеята за превръщането на лева в конвертируем е нереалистична. Други смятат, че няма особени пречки още сега да се въведе конвертируемост. За трети тя е панацея за стопанството ни, поради което трябва да се постигне на всяка цена.
Несъмнено конвертируемият лев е важно средство за динамизирането на икономиката. Нещо повече – той е тясно свързан с успешното осъществяване на извършващите се стопански реформи у нас. Значимостта на този проблем изисква въвличането на широк кръг теоретици и практици в обсъждането на пътищата и начините за неговото решаване. Именно с подобна цел проведохме разговор в редакцията с проф. Тодор Вълчев, доктор на икономическите науки, ст.н.с. Румен Георгиев, кандидат на икономическите науки и доц. Иван Белчев, кандидат на икономическите науки.
ИКОНОМИКА: Нека се опитаме в началото на нашата дискусия да дадем отговор на може би на пръв поглед лесния въпрос: какво е конвертируемост? Само възможност за обмяна на валутата на дадена страна или синтетично понятие, което отразява както състоянието на националната валута, така и на цялостната стопанска дейност?
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: На конвертируемостта би могло да се погледне от две страни. В широк смисъл, тя отразява състоянието на икономиката на дадена държава. В по-тесен смисъл, конвертируемостта е чисто валутно понятие. Тя е качество на валутата. Едни валути имат това качество, други не го притежават, но при определени предпоставки могат да го придобият. Конвертируеми са тези валути, които могат свободно да се използват от резиденти и нерезиденти за капиталови трансфери и плащания по текущите статии на платежния баланс – т.е. за внос на стоки, транспортни услуги, застраховки, туристически пътувания, изплащане на лихви, частни преводи на доходи и пр. Конвертируемите валути са свободно обменяеми срещу други валути. Затова не е необходимо никакво предварително разрешение от централен държавен административен или банков орган. Конвертируемостта е пълна, когато обхваща и капиталовите трансфери, и частична – когато се отнася само до заплащанията по статиите на текущия платежен баланс.
В съвременните условия за конвертируеми се смятат валутите, които са свободно обменяеми за целите на текущите плащания. За капиталовите трансфери може да съществува строг контрол (какъвто е случаят например с Франция), но щом валутата е конвертируема за плащания по текущи позиции на платежния баланс, това е достатъчно, за да се смята тя за конвертируема.
ИВАН БЕЛЧЕВ: Напълно споделям това, което каза проф. Вълчев, че конвертируемостта е валутно понятие с дълбоко икономическо съдържание. Но именно това икономическо съдържание в голяма степен при дискусиите или се подценява, или се надценява. В исторически аспект още по времето на действие на златния еталон е имало валути, които са били на режим на обръщение срещу злато. Други валути са имали частична конвертируемост, т.нар, златно-девизен еталон, които са могли да бъдат обменени срещу злато само след като бъдат обменени срещу т. нар. основни валути, които от своя страна са се обменяли срещу злато. В практиката на международните валутни отношения са познати и такива валути, които имат частична конвертируемост благодарение на тяхната гарантираност от друга – конвертируема – валута, както например франка във френскоговорещите страни, където Френската национална банка гарантира конвертируемостта им във франкове. Световната практика ни дава различни примери в областта на конвертируемостта, които според мен би трябвало да имаме предвид в търсенето на път за превръщането на нашия лев в конвертируем.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Съгласен съм с казаното досега. Но мисля, че конвертируемостта не е само валутно понятие. Затова бих разширил съдържанието му и бих казал, че то е монетарна категория, категория на паричния пазар във всичките негови разновидности, на база и с предпоставка материалната сфера. Конвертируемостта е синтезираща, системообразуваща характеристика на паричния пазар и зависи от степента на неговата зрелост като система. Именно поради това една парична единица трудно може да бъде конвертируема, ако не е стабилна, твърда, докато всяка стабилна парична единица почти всякога е конвертируема или може да бъде конвертируема.
Това означава паричната единица да е със стабилна или растяща и вътрешна, и външна покупателна способност. Такава единица не допуска на вътрешния пазар да се обръща чуждестранна валута – последната може да се купува и да се владее в определени от законите предели, но няма необходимост да се използва за търговия на едро или дребно в пределите на страната. Именно такава твърда, стабилна парична единица не води към внос на инфлация и дестабилизация на икономиката за сметка на външни фактори. Мисля, че тези нюанси на съдържанието на конвертируемостта е много важно да не се забравят при една отворена икономика като нашата.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Др. Румен Георгиев поставя един важен и интересен акцент – необходимо е развито парично стопанство. Развита банкова система и кредитна сфера, а също „здрави“ държавни финанси. Това са важни предпоставки.
Не съм обаче напълно съгласен, че конвертируемостта изисква неизменна, нарастваща покупателна сила на съответната парична единица. Ако погледнем конвертируемите валути на Запад, ще установим, че всички са повече или по-малко инфлационни, т.е., че всички по-бързо или по-бавно се обезценяват. Следователно евентуално бавно обезценяване на българския лев в перспектива не е непреодолима пречка за въвеждане на конвертируемост. Въпросът е инфлационният процес да не бъде бърз, още по-малко – галопиращ, а да се движи в рамките, които са средни като темп на инфлация за даден период – сега от 3 до 5 процента годишно. Съгласен съм с др. Георгиев, че предпоставка за конвертируемостта е относителната стабилност на покупателната сила на валутата.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Това наистина е една от важните предпоставки на конвертируемостта – развито парично стопанство. Искам да добавя обаче, че то може да бъде такова само при определена степен на равновесие на паричните и стоковите потоци. Много икономисти при такова равновесие говорят за стокова конвертируемост на парите…
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Не съм много ентусиазиран, че въвеждаме понятието стокова конвертируемост. Конвертируемостта е валутно понятие. То означава свободна възможност една валута да се обменя срещу друга. Възможността да се купуват стоки на вътрешния пазар, в това число вносни срещу национална валута се отнася до друг кръг проблеми – до качеството на пазара, дали е дефицитен или не. Ако парите, които притежавате, можете да купите всякакви стоки на пазара включително и вносни – това съвсем не е гаранция за конвертируемостта на валутата. Има десетки страни в света, в които може да намерите на пазара всякакви стоки, вкл. и вносни – така е например в Индия, Бразилия, Гърция или Португалия. Но техните валути не са конвертируеми. Затова се отнасям резервирано към понятието стокова конвертируемост, като отразяващо възможността да се „конвертират“ парите в стоки. По-добре е да кажем, че пазарът е дефицитен или недефицитен, отколкото да пренасяме едно понятие, което се отнася до валутите, към вътрешния пазар и националната валута и нейния контакт (или липсата на контакт) със стоки на вътрешния пазар.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Различията ни, проф. Вълчев, се дължат на различната трактовка на понятията паричен пазар и инфлация. За мен в условията, когато липсва златна база на паричното обръщение, в понятието паричен пазар не може да не се включват и връзките на този пазар със стоковия пазар, така както и понятието инфлация не може да не губи подчертано паричната си специфика. Днес инфлационният потенциал се реализира не само в системното повишаване на цените, но и в растящия дефицит на стоките при формална стабилност на цените. Така че независимо от подхода, важното е да се разбере, че за една отворена икономика степента на конвертируемост е свързана, или по-точно отразява цялостното състояние на пазара, на икономиката.
ИКОНОМИКА: Конвертируемостта действително е понятие, свързано с пазарното стопанство, с наличието на икономически критерии и регулатори, които до голяма степен липсват у нас и предстоят да бъдат създадени. Затова когато се говори за конвертируемост, естествено възниква въпросът за предпоставките. Какви икономически, социални и политически условия трябва да са налице, за да стане дадена парична единица конвертируема?
ИВАН БЕЛЧЕВ: За някои от необходимите предпоставки вече стана дума: развито парично обръщение, развит стоков пазар, задоволен пазар и т.н. Очевидно изискванията и етапите са много и ние трябва да започнем от „най-безобидните“ организационни, нормативни и икономически мерки вътре в страната, т. е. да се придвижваме стъпка по стъпка към конвертируемостта. Главният въпрос обаче, който трябва да поставим тук, е следният: дали конвертируемостта е цел или средство за развитие, дали е икономически лост, какъвто е лихвата, цената, които съществуват, независимо от това дали на някой му харесва или не? Всеки е длъжен да се съобразява с тази лихва или цена и да адаптира своето производство към изискванията на пазара. Този икономически лост принуждава всички да се съобразяват с него. Според мен конвертируемостта е също такъв лост и той трябва постепенно да бъде въведен, независимо че някои предпоставки липсват. Въвеждането й, разбира се, трябва да бъде премерено и под най-различни форми. Но тя не трябва да бъде само крайна цел, защото ако ние имаме задоволен пазар, ако всичко в паричното ни обръщение е наред, това означава, че икономиката ни процъфтява и без конвертируемост. Тогава тя не ни е нужна сама по себе си и въвеждането й ще бъде един изкуствен акт. Аз не съм привърженик на волунтаризма, на идеалистическите подходи, а съм за това да започнем да действаме за конвертируемост, да търсим начин да превърнем още първите стъпки в тази насока в средство за подтикване и принуждение нашите фирми да бъдат наистина конкурентоспособни.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз също смятам, че конвертируемостта е лост, средство за икономическа принуда и въздействие. Но към този проблем трябва да подходим диалектически. Конвертируемостта има етапи, които влияят на създаването на дадени предпоставки, като същевременно има предпоставки, които създават условия за конвертируемост. Затова трябва да уточним минималните условия, при които е възможно да се отворят вратите, и фирмите и другите агенти на обмяната пряко да мерят сили с чуждите фирми на световния пазар, разбира се с помощта на държавата, т. е. да се въведе частична конвертируемост.
Кои са тези минимални икономически условия? На първо място, както вече споменах това, е една определена степен на развитие на паричното стопанство на базата на относително стабилна покупателна способност на паричната единица на вътрешния пазар. Важно е също така наличието на гъвкавост и реални мащаби на цените и валутните курсове и на определени валутни резерви в държавата или в сектора, където се въвежда валутен пазар (например зона, група резиденти и т. н.) чрез конкурентоспособност на определено количество национални стоки.
На второ място според мен като минимално условие следва да се разглежда самостоятелността на стопанските единици, включваща както правата, така и отговорностите им, изразяващи се в наличие на стопанска сметка, органически обхващаща резултатите от външноикономическата им дейност; достъп до чуждестранни (национални и международни) пазари; свободна възможност за внос, ограничавана единствено от наличните парични средства в собствена валута; право на самостоятелни решения как да се използват придобитите чужди валути, в т. ч. да ги обменят срещу собствена валута, ако имат нужда от нея.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Конвертируемостта действително може да бъде средство, с помощта на което всички производители биват принуждавани непрекъснато да сравняват своя продукт и неговата цена с чуждестранните продукти и тяхната цена. В условията на конвертируемост на националната валута местният потребител, търговец и производител винаги има възможността да предпочете вносния продукт пред местния, ако той го превъзхожда по качество и цена. Следователно местните производители са принудени да предлагат продукти със същото качество, или ако не са в състояние да направят това – да понижат съответно цените си. Но същата или почти същата сравнимост може да се постигне и без валутата да е конвертируема. Достатъчно е валутният курс да е реален, а не изкуствено завишен или занижен. И още едно условие е необходимо – държавните органи сравнително лесно да дават разрешение за внос на всякакви стоки. А те могат да постъпват така при относително равновесие в търговския и платежния баланс. Днес в десетки страни, които нямат конвертируеми валути, се извършва подобно сравняване със съответните условия, цени и качество на продукцията именно по този начин – чрез цените и валутния курс. Този механизъм не е така съвършен и автоматичен, както при конвертируемостта, но има приемливо равнище.
ИКОНОМИКА: Бихте ли посочили някои аспекти на опита на страните, сблъскали се вече с проблемите на конвертируемостта? Кога и при какви условия те преминаха към свободен валутен режим?
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Опитът на високоразвитите страни сочи, че те преминават към конвертируемост само когато са налице определени предпоставки. Ако те не са налице, сравненията, за които споменах, пак се извършват, но по втория механизъм. Нека да вземем за пример ФРГ или коя да е страна от така наречения Европейски платежен съюз. В продължение на 17 години след войната техните валути бяха неконвертируеми. Едва когато бе реализирано западногерманското „икономическо чудо“, тогава се въведе конвертируемост. Нещо повече – западноевропейските страни въведоха първо конвертируемост в рамките на Европейския платежен съюз, между своите валути, а не по отношение на долара. Те се сравняваха с долара и с доларовите цени на американските стоки, но не въвеждаха конвертируемост спрямо долара, защото нямаше да могат да издържат. Точно така, както не можа да издържи Великобритания, която въведе конвертируемост за фунта-стерлинг през 1947 г., но катастрофира напълно само след 37 дни. Нейните валутни резерви бяха буквално разграбени. Конвертируемостта бе отменена и Великобритания я въведе отново едва през 1961 г.
И още един факт. Днес 89 от страните-членки на Международния валутен фонд поддържат режим на неконвертируемост, за да се бранят. Вече 45 години те не се решават да направят стъпката на конвертируемост. Неконвертируемостта може да бъде добро средство да се брани националната икономика. В много случаи тя е по- умната стъпка, отколкото конвертируемостта.
ИКОНОМИКА: Тук възниква един от най-спорните въпроси, свързан със съдбата на нашия лев – преминаване към конвертируемост на всяка цена или след като се създадат определени икономически предпоставки.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: По мое мнение конвертируемостта може да се превърне в острие, насочено срещу националното стопанство, ако е въведена преждевременно. Затова смятам, че не трябва да се въвежда конвертируемост на всяка цена, а само тогава, когато са създадени необходимите предпоставки.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Напълно съм съгласен с проф. Вълчев, че преждевременното въвеждане на конвертируемост може да има тежки, необратими последици за нашата икономика. Не може да се говори за конвертируемост, макар и частична, без да са налице предпоставки, които за нашата страна на базата на световния опит се опитах да изброя. Нека да си представим какво би означавало на практика да въведем конвертируемост без тези предпоставки? Неустояване на конкуренцията, намаляване на износа, рязко увеличаване на вноса, а оттук и неуравновесен платежен баланс, изтичане на валутни резерви, загуби на национален доход и т.н.
ИВАН БЕЛЧЕВ: Аз също споделям това становище от гледна точка на макроподхода. Но мисля, че в България и другите социалистически страни не може да се говори за конвертируемост в макромащаб, за външна или за цялостна конвертируемост на националната валута. Убеден съм, че такъв подход би играл някаква роля само ако ние потърсим и намерим начин, на първия етап, за превръщането на някои елементи на конвертируемостта в стимулатор за тези фирми, предприятия и организации, които условно казано са готови за конвертируемост. Става дума за това, че ако стопанските единици, които имат добра производителност, високо качество на продукцията си и пласмент на международния пазар, при един прогресивен, стимулиращ норматив на отчисленията на валутните приходи както и напълно самостоятелна стопанска дейност, биха могли да осъществяват ефективни кооперационни връзки, сътрудничество и производство, т. е. да бъдат конкурентоспособни. Притежаваната от тях валута може да се превърне в конвертируем лев, който да се обменя свободно, но само у нас и в чужбина. А с валутата, отчислявана в централизирания фонд, да се образува т. нар. „неприкосновен държавен резерв“ – за стратегически производства, държавни поръчки и т. н. В рамките на децентрализираната част от придобитата валута може да се въведе, както е в много страни по света, свободен режим на вътрешна обменяемост, както и съответен пазар (борса), но не от типа на сега съществуващите търгове в банката, а пазар, даващ равни права за физически и юридически лица за обмен на конвертируеми левове срещу валута и обратно. Като говоря за равни права между физически и юридически лица имам предвид, на първия етап, те да се предоставят само по отношение на продажбата на валута, а не за покупката. Това означава всяко българско физическо или юридическо лице, което има валута, да може да я продава за конвертируеми левове или за неконвертируеми левове на съответните парични борси в страната. Покупките на валута от физически лица могат да се регулират в определени граници, които с развитието и стабилизацията на платежния баланс ще се разширяват. Но най-важното е българските фирми да знаят точно норматива на валутата, която се децентрализира и да не бъдат подлагани на постоянни изменения в областта на валутните им отчисления за централизирания фонд. Държавата, разбира се, ще регулира курса на борсите главно чрез механизма на парична интервенция, за да не допуска големи отклонения. Началната цел ще бъде създаването на двоен режим на лева – неконвертируем лев и конвертируем лев. Това е първата стъпка към стимулирането на тези, които могат и искат да бъдат ефективни. В такъв случай цената, по която нашата банка продава един долар, достигаща 14 и повече лева при сегашните търгове, ще добие по-реално изражение, тъй като предлагането ще бъде много по-голямо. Тогава този, който получава валута, защото е рентабилен, ще има по-висока левова възвращаемост. Освен това, всеки който не може да има такава възвращаемост, ще се стреми към нея и по този начин все повече предприятия и фирми ще навлизат в една система, която едновременно ще ги стимулира и санкционира. Подобна практика е въведена например в Бразилия. Китай също има двоен режим на валутния пазар. Създаването на еднакъв режим на продажбите за физически и юридически лица е първата стъпка към пазарен механизъм, който осигурява равенство спрямо икономическите регулатори. Ако продължаваме да разпределяме всичко на физически и юридически лица, на продукция за износ, продукция за вътрешния пазар, качество за износ, качество за вътрешния пазар, без да търсим механизми за тяхното сближаване, е невъзможно да съществува хомогенен пазар. Това налага да използваме и малкото възможности, които имаме на настоящия етап. На някои фирми им трябват 1000 долара за една машина, за да произвеждат нещо, след реализацията на което биха спечелили 10 000 долара. Но не могат по никакъв начин да намерят тези 1000 долара. Може би в началото е целесъобразно такъв механизъм да функционира в по-ограничени рамки, постепенно да се види неговото развитие, а държавата, ако е необходимо, ще го регулира. Но важното е, че този елемент ще съществува като стимулатор. Това естествено не е конвертируемост, а само стъпка към нея.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Този елемент може да се използва като стимулатор, но не бива да се нарича конвертируемост. Типично за конвертируемата валута е, че тя няма „черен пазар“ и нейният курс е единен.
ИВАН БЕЛЧЕВ: Съгласен съм, но вече казах, че изискванията и етапите за една истинска конвертируемост са много. И в развитите страни, когато са имали елементи на частична конвертируемост, когато курсът на валутата е бил подценен или надценен, е съществувал „черен (паралелен) пазар“. Достигането на единен курс не може да стане изведнъж. Не бива да разглеждаме конвертируемостта само в идеалния й вид. Това е само първа стъпка.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: В случая според мен възниква въпрос не за това, че гледаме на конвертируемостта в макромащаб или в идеалния й вид, а че не сме определили всички признаци на частичната и пълната конвертируемост. Вече споделих кои са минималните условия за частична конвертируемост от гледна точка главно на нашите особености на икономиката. Но да не забравяме, че под думата „частична“ се крият множество форми и степени на развитието й, зависещи от конкретните условия на всяка държава. Затова ще бъде полезно да добавя още нещо към това, което каза в началото проф. Вълчев за понятието частична конвертируемост и разликата с пълната валутна конвертируемост. Според мен частична конвертируемост има във всички случаи, когато държавата чрез различни технологии налага ограничения върху обмена на валутата си, за да предпази страната от загуби. Тези ограничения виждам в обективното диференциране на възможността за обмен според:
- субектите на обмена – банки, стопански единици, граждани, в т. ч. вътрешни и външни субекти на обмена (от тук вътрешна и външна конвертируемост);
- вида на преводните операции – плащания по международния търговски обмен, движение на капитали, туризъм и т. н.;
- oпределени валути и валутни зони;
- размера на позволените за обмен суми.
Ясно е, че посочените ограничения синтезират опит, но не посочват алгоритъма как да се формира изходният полигон, в който ще действа частичната конвертируемост. Простото механическо обединяване на някои предприятия, събирането на валутите им по нормативен път, даването на възможност на определен кръг субекти да играят на търг с нея, според мен, далеч не е достатъчно, за да възникне зародишът на бъдещата, развиващата се конвертируемост. Определянето му е въпрос на целенасочени изследвания, на компромиси, отчитащи както споменатите ограничения и минимални условия, така и характерните особености на икономиката и нейното състояние.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Нямаме никакво основание да създаваме свое понятие за конвертируемост. Вярно е, че категорията конвертируемост е претърпяла известна еволюция. Със златната конвертируемост, за която говори др. Белчев е свършено. Тя принадлежи на историята. Днес съдържанието на понятието конвертируемост се определя, според мен, от онова, което Международният валутен фонд влага в него. Защото той е най-голямата валутна институция в света. В нея членуват 152 страни. Тя има свой критерий за конвертируемост, който е меродавен за втората половина на XX век. Въпросът се урежда от два члена на устава на фонда – чл. 8 и чл. 14. Държава, която заяви, че ще се придържа към чл. 8, се счита че има конвертируема валута. Тази държава не може да въвежда ограничения при обмена на националната си валута срещу други валути за плащания по текущите статии на платежния баланс. Това означава, че вносителите могат свободно, без разрешение на банков или административен орган да закупуват чужда валута, за да плащат стоки, да фрахтоват кораби, да извършват застрахователни операции, туристите й могат да пътуват в чужбина, свободно се плащат лихвите по заемите от чужбина, осъществяват се частни преводи на доходи и пр. И обратно. Страни, които заявят, че ще се придържат към чл. 14 (а те са повечето страни), установяват доста строг контрол над валутните разходи и ги лицензират. Техните валути са неконвертируеми. Тези държави смятат, че летвата е сложена високо, т.е., че те не могат да си позволят свободен обмен на национална валута срещу чужди валути за плащания по всички статии на текущия платежен баланс. И не допускат такъв обмен. Забраняват го. Строго го контролират. До днес 89 страни не се наемат да прескочат летвата на чл. 8-ми. Само 63 страни са приели режима на този член. На практика обаче много от тях, обявили своите валути за конвертируеми, постоянно въвеждат някакви ограничения, за което са длъжни да искат съгласието на фонда, но не го правят. Истински конвертируеми валути днес имат само десетина развити западни държави и още десетина „натъпкани“ с пари развиващи се страни, дължащи го на някои изключителни обстоятелства (напр, големи валутни приходи от нефт, от транзит- на търговия и др.).
По критерия на Международния валутен фонд разликата между конвертируеми и неконвертируеми валути е ясна и рязка – приема ли се или не се приема статутът на чл. 8-и – свободен обмен за плащания по текущия платежен баланс. Всъщност от двете страни на разграничителната линия има безброй нюанси, има степени на конвертируемост и неконвертируемост. Ако почнем сега да ги разглеждаме, ще затънем в подробностите.
ИКОНОМИКА: Като се имат предвид сегашните международни условия и състоянието на нашата икономика, както и световният опит в областта на конвертируемостта, какви конкретни стъпки трябва да се предприемат, за да се превърне българският лев в конвертируем?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Струва ми се, че западният опит в етапността на въвеждане на конвертируемостта трудно може да се използва у нас. Когато след войната западните страни тръгнаха към конвертируемост, на практика те вече имаха вътрешна валутна конвертируемост, т. е. конвертируемост между множество вътрешни субекти на обмена като вид частична конвертируемост. Днес ние трябва да въвеждаме конвертируемост успоредно с решаването на такива въпроси като установяване на порядък в кредитното стопанство, в стопанската сметка на фирмите, която сега не отразява валутните резултати, гъвкава система на ценообразуване и др., т. е. да създаваме предпоставки за частична, но вътрешна валутна конвертируемост, като към нея прибавяме и елементи на външна валутна конвертируемост. Това е една изключително сложна задача, каквато досега не е стояла пред нашите икономисти.
ИВАН БЕЛЧЕВ: При създаването на каквато и да е конвертируемост винаги възниква и въпросът за необходимостта от определена гаранция относно сигурността на валутата. Трябва да се включим в институции, които да поемат ангажимента да гарантират валутата при временни отклонения, да я охраняват и поддържат нейната стабилност. В противен случай, ако съществуват големи колебания, то тази валута ще се „разруши“ за много кратко време. Трябва да се обмисли много внимателно кой би могъл да изпълнява ролята на такъв гарант: дали нашата национална банка или стабилизационен фонд, създаден в рамките на страните – членки на СИВ, или Международният валутен фонд, в който за съжаление все още не членуваме. Някакъв консорциум с участието на западни банки също би могъл да гарантира стабилността на лева в определени граници. Ако ние сами, без подобен гарант, отиваме към конвертируемост, ще бъдем много уязвими, всеки ще може лесно да ни оказва влияние отвън, в резултат на което нашата валута ще се колебае много рязко.
Обективният анализ може да ни принуди да си зададем и един по-песимистичен въпрос. Защо се сравняваме само с развитите капиталистически страни и изучаваме техния опит от преди 40 години, а не се сравняваме с развиващите се страни, които имат на съвременния етап аналогични на нашите проблеми и биха ни подсказали по-преки пътища? Това наистина звучи песимистично, но не би трябвало да се пренебрегва и практиката в такива страни (Мароко, Тунис, Йордания, Китай, Индонезия, Южна Корея, Филипините, Бразилия и много други). Може би включването към определена валутна зона, отварянето за чуждия капитал, привличането на чуждестранни експерти и др. също да е път към конвертируемост и икономическа стабилизация. Този опит също трябва да се проучи и оцени.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Естественият орган, който има задачата да се грижи за относителната стабилност на курса и за обменяемостта на националната валута е централната банка, т. е. емисионният институт, който държи валутните резерви на страната. Той, разбира се, не може да изпълни тази задача, ако не е налице развито парично-финансово стопанство, ако не е установен реален курс на националната валута (коригиран постоянно от пазара) и ако страната не разполага с достатъчни валутни резерви. Ако погледнем статистическите годишници и се сравним със страни, имащи приблизително равен на нашия външнотърговски оборот, ще установим, че те поддържат доста по-големи валутни резерви от нас.
Ако потърсим външните фактори, които биха улеснили конвертируемостта на лева, то между тях особено важно е участието ни в някакъв платежен съюз. Не случайно в Западна Европа след войната бе създаден Европейският платежен съюз, който оказваше валутна помощ на страните с пасивни салда. Днес ЕИО също има фонд за валутно сътрудничество. Евентуалното членство на България в Международния валутен фонд също би могло да бъде външна опора на конвертируемостта на лева. В рамките на резервния транш всеки момент, без предварителни преговори, може от Международния валутен фонд да се тегли заем. При кредитните траншове след преговори също може да се получи заем. Освен това при стабилна икономика винаги може да се разчита и на заеми от международните търговски банки, което също е опора на националната валута.
И така, когато платежният баланс не е уравновесен, ще се използват на първо време резервите; ако резервите не стигат, (без обаче да се изчерпват докрай), следва да се използват възможностите на платежния съюз, след това – на Международния валутен фонд, и накрая – на международните търговски банки. До момента, до който страната има пасив в платежния баланс, но се движи в нормите, които се смятат за приемливи, всички външни опори ще бъдат използваеми. В момента, когато страната надхвърли приемливите норми, външните сили една по една ще почнат да се оттеглят и ще останем сами. Именно затова по-важни от външните опори на конвертируемостта са вътрешните. На първо място една развита, добре функционираща икономика, уравновесен платежен баланс, достатъчни валутни резерви, реален валутен курс. Има, разбира се, и други фактори.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Следователно банката, от една страна, е външният гарант от гледна точка на валутните резервни авоари. От друга – тя е гарант за вътрешните резерви, а частично и за уравновесеността на бюджета.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Ако се постави въпросът за необходимите мерки, които трябва да се предприемат на настоящия етап за преминаване към частична конвертируемост, бих ги подредил така, без разбира се, да съм обмислял въпроса всестранно. На първо място е необходимо да се оздрави кредитно-финансовата система и цялото парично стопанство. Това включва уравновесеност на бюджета и автономността на Българска народна банка. Строго следва да се прегради възможността правителството да бъде финансирано от БНБ и да покрива дефицитите в бюджета за сметка на БНБ и ДСК. Това може да става само във формата на вътрешен заем. Като се разгърне кредитът и се стимулира спестовността чрез лихви, които поне покриват темпа на инфлацията, нормата на спестовността в страната рязко ще порасне. Така ще се освободят ресурси за експорт и за инвестиции. Хората у нас се стремят да превръщат левовете в материални ценности, защото лихвените проценти са фактически отрицателни. Те са по-ниски от темпа на инфлацията.
На второ място, считам че е необходима реформа на ценовите механизми. Не съм привърженик на тотално свободно пазарно ценообразуване, тъй като при сегашните условия то ще доведе до развихряне на инфлацията. Би трябвало стъпка по стъпка да преминаваме към формиране цените на едни или други стоки на пазарна основа, като още дълго време цените на основните хранителни и нехранителни стоки остават под строг контрол. В противен случай ударът върху слабо заплатените слоеве от населението ще бъде тежък.
На трето място е необходимо постепенно приближаване на официалния валутен курс до онзи, който считаме за реален. Курсът на лева на „черния пазар“ не е реален – там левът е силно подценен.
След като установим по разчетен път един реален курс на лева, бихме могли да го занижим с още 20-30%, за да се създаде стимул за експортна дейност. Съгласен съм с Иван Белчев, че курсът на лева може да бъде колеблив, но не с много големи амплитуди, защото те ще подкопават доверието в националната единица. Освен това постепенно следва да се развива и валутният пазар. Търговете са само едно начало. Ако на тях се предложат по-големи количества валута, курсът на долара ще бъде значително по-нисък, отколкото е сега.
По-нататък може да определим кои субекти ще имат по-голям достъп до чуждите валути, и кои – по-малък. Какви операции ще им бъдат разрешени и какви – не. В какви зони ще се въведе обменяемост на лева – дали първо спрямо рублата, или и спрямо някои други валути и при какви лимити и т.н. Целият този процес се регулира от страна на упълномощени държавни органи и той изцяло е във фазата на неконвертируемостта. Това още не е конвертируемост на лева, а само подготовка за конвертируемост.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Действително не е възможно банките да бъдат пазарни институции, ако това не е решено със закон.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Ето защо мисля, че правителствените решения за нормализиране и развитие на парично-финансовото стопанство, а по-късно и на ценовите механизми, трябва да предшестват някои други стъпки по пътя към конвертируемостта.
ИВАН БЕЛЧЕВ: Напълно споделям, че на първо място възниква въпросът за цялостната нормативна база, която да „стъпи“ на икономическите лостове, на международните норми на производителност на труда, на международните цени и т.н. Това означава, че е необходима и парична реформа, и ценова реформа, и реформа на митническите тарифи, т.е. на всички нормативни фактори, които ще ни доведат до реалните изходни критерии. Само по този начин всичко ще бъде на собственото си място. Но когато заговорим, да кажем за ценова или парична реформа, тук възникват множество предположения и теории. Най-важно е да се оценят правилно социалните последствия, да се действа в интерес на инициативния трудов човек, да се стъпи на такива критерии, които да имат широка социална подкрепа. А това са известни, но позабравени принципи:
на всеки според количеството и качеството на труда, цената според средната обществена производителност на труда, всеки да има еднакво право и задължение да инвестира и печели и др. Лично аз смятам, че ако направим парична реформа, тя трябва да бъде силно девалвационна, съответстваща на реалната покупателна сила на лева.
На тази база следва да оценим лева и неговата стабилност, в резултат на което рязко ще се промени и ценовото равнище, и равнището на заплатите и др. А когато говорим за ценова реформа, непременно трябва да се има предвид и трудовият пазар, т. е. да признаем работната сила като стоков фактор. По този начин неминуемо стигаме до социалната страна на проблема.
Затова трябва много внимателно, постепенно и целенасочено да подхождаме при подобни реформи. Искам обаче да подчертая, че когато говоря за реформи, нямам предвид непременно законодателен акт на държавата. Тези реформи, според мен, ще се осъществяват „от само себе си“.
Когато икономическите критерии започнат да действат по-цялостно, когато въведем реално действащи принципи и при цените, и при заплащането на труда, и при фалитите, и при стопанското преуспяване, и по трудовите гаранции, и по правата за влагане, а не за харчене на пари от всеки български гражданин (било чрез акции и облигации, било чрез създаване на фирми) и т. н., ще можем да добием представа за реалните качества на българския лев. Подобен механизъм ще доведе до социално и икономическо преструктуриране. Но той ще покаже и реалната цена на стоката, реалната покупателна сила на лева, реалната стойност на работната сила и т. н. Държавата следва само да стимулира този процес, като същевременно регулира социалните процеси, но само от гледна точка на съблюдаване на границите и непрекъснатото повишаване на минимално- то жизнено равнище, както и общите задачи на социалната политика. С други думи, процесът към конвертируемостта има не само важни организа- ционно-нормативни параметри в областта на вътрешния икономически механизъм, но и силни социални аспекти.
ИКОНОМИКА: Несъмнено това е най-важният аспект не само на конвертируемостта, а и на всяка предприемана стъпка в икономиката. Затова в края на нашия разговор нека се опитаме да обобщим социалните измерения на проблема – кой и до каква степен ще спечели или загуби от превръщането на лева в конвертируема валута?
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Бих искал да отбележа, че преждевременното въвеждане на конвертируемост, при наличието на инфлационен потенциал и дефицитен пазар, ще тласне притежателите на свободни парични средства към покупки на вносни стоки. Производствените и търговските предприятия ще се стремят да внасят стоки от чужбина, за които има търсене, а това ще доведе до бързо изчерпване на валутните резерви.
Чужденците ще продават свои валутни наличности на нашия валутен пазар при висок курс. Ако им се разреши да придобиват собственост срещу заплащане в лева, за тях тя ще бъде на безценица. Те ще разграбят част от недвижимите имоти и от националното богатство. Ако те инвестират, продавайки своя валута срещу лева по занижен курс на лева, можем да си представим колко евтина би била българската работна сила за тях. И колко изгодно ще бъде всякакво потребление в България. Но такива стъпки към неподготвена конвертируемост не предприема никое правителство и българското също в никакъв случай няма да въведе. Всяко преждевременно въвеждане на конвертируемост ще бъде платено от нацията като цяло. Едни, разбира се, ще пострадат повече, а други – по-малко. Някои може и да спечелят. Това вече е въпрос на възможности на отделните социални слоеве да се защитават срещу неблагоприятни ефекти от дадена икономическа политика и действителност.
ИКОНОМИКА: Разнообразни и сложни са проблемите на конвертируемостта. Те, разбира се, не могат да бъдат обхванати и разгледани изцяло в една статия или дискусия. Не това е и нашето намерение. Целта на разговора ни бе да се дискутират някои от най-съществените въпроси в тази област, да се провокира мисълта на учени и ръководители. Редакцията е готова да публикува и други мнения и становища, за да се изясни най-верният път към бъдеща конвертируемост на лева.
Статията е част от сп. Икономияка,
01/ 1990 г.